649/2.7.2018г.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На двадесет и първи юни през две хиляди и
осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния
съдия
ГД
№ 2316 по описа на ШРС
за 2017 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108
от ЗС, от М.Д.Г., ЕГН **********, срещу Д.М.Г., Г.М.Г.
и Р.Н.Й.. Иска да се признае за установено
в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 6966.08/9741 идеални
части от недвижим имот ЖИЛИЩЕ ***на втори
етаж от блока на ЖСК“Х.“, със застроена площ от 76,37 кв.м., при съседи:от
изток –ап. 27, от запад- ап. 5, общ коридор и стълбище, от север – дворно
място, от юг- дворно място, от горе- трети етаж, отдолу-първи етаж, заедно с
ИЗБА №20, със застроена площ от 5,87кв.м., при съседи: от изток –изба 19, от
запад- изба 21, от север – общ коридор, от юг –дворно място, от горе- първи
етаж, отдолу –земя и заедно с 2329/100 000 идеални части от общите части на
блока и от правото на строеж на това жилище върху държавна земя парцел I, в квартал 302 по плана на гр. Шумен, който
имот, съгласно Схема на СГКК гр. Шумен, е самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, намиращ в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, с предназначение: жилище и площ от 76,37 кв.м., при
съседи:на същия етаж: ***.1.5, под обекта - ***.1.3, над обекта- ***.1.9; и искане за осъждане на ответниците да предадат владението на процесната
идеална част от недвижимия имот. Претендира разноски.
Ищецът, в първоначалната искова
молба излага, че е собственик по силата на НА за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, ***, том IV, рег.№***, дело №***/***г., на нотариус
А.А., с рег. № *** на НК на Р.Б. и вх.рег. № ***/ ***г.,
акт №***, том 10, дело № ***/***г. на Служба по вписвания гр.Шумен, на имот -ЖИЛИЩЕ ***на
втори етаж от блока на ЖСК“Х.“, със застроена площ от 76,37 кв.м., при
съседи:от изток –ап. 27, от запад- ап. 5, общ коридор и стълбище, от север –
дворно място ,от юг- дворно място, отгоре- трети етаж, отдолу-първи етаж,
,,заедно с ИЗБА №20, със застроена площ от 5,87кв.м., при съседи: от изток
–изба 19, от запад- изба 21, от север – общ коридор, от юг –дворно място, отгоре
- първи етаж, от долу –земя и заедно с 2329/100 000 идеални части от общите
части на блока и от правото на строеж на това жилище върху държавна земя,
парцел I
в квартал 302 по плана на гр. Шумен, който имот, съгласно Схема на СГКК гр.
Шумен, е самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, намиращ се в сграда
№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение: жилище и
площ от 76,37кв.м. при съседи: на същия етаж - ***.1.5, под обекта - ***.1.3,
над обекта- ***.1.9.
Твърди, че ответниците
Д.М.Г. - негов баща и Г.М.Г. - негов чичо, неоснователно обитават, ползват и
живеят в жилището, което е негова собственост, въпреки отправени покани до тях
чрез нотариус А. А., в двуседмичен срок от получаването им -******г., .да му
предадат владението върху имота. Ищецът сочи, че с тези си действия първите
двама ответника му пречат пълноценно да упражнява правото си на собственост - да
владее, ползва и да се разпорежда с имота. Твърди, че с оглед качеството му на
собственик, само той може да предоставя по своя преценка жилището си на трети
лица, въз основа на облигационни отношения или в изпълнение на свой нравствен
дълг, като сочи че такива отношения не са възниквали, а и той не е съгласен
близките му – първите двама ответници, да ползват
апартамента му. По отношение третата ответница - Р.Н.Й., заявява следното: по
силата на Решение №******г. по гр. д. №***/***г. на ШРС, с което е прекратен
бракът между прехвърлителя на имота по НА *** и негов
дядо М.Г. Й., с ЕГН ********** и третата ответница Р.Н.Й., ЕГН **********, процесното жилище е предоставено за ползване на третата
ответница, като е определена и наемна цена в размер на 125лв., дължима от
датата на влизане на решението, в сила от 07.03.***г.
Твърди, че е изпратил нотариална покана
до баба си Р.Н.Й., ЕГН **********, за плащане на посочената сума, но до момента
няма извършвани плащания. Твърди, че поради обстоятелството, че бракоразводното
решение, по силата на което е възникнало наемно правоотношение между бившите
съпрузи /негови дядо и баба/, не е вписано в имотния регистър след влизането му
в сила, то съобразно чл. 237, ал.1 ЗЗД, това наемно правоотношение не остава в
сила за него –новия приобретател на имота. Поради
това се поражда правото му да иска третата ответница да напусне жилището, тъй
като за ищеца, в качеството му на последващ
собственик на имота и поради невписване на бракоразводното решение в имотния
регистър, не произтичат задължения на наемодател. Твърди, че прехвърлителят М.Г. Й., с ЕГН **********, си е запазил пожизнено правото на ползване и
обитаване на жилището и само той има право да ползва и обитава имота. С първоначалната
искова молба моли съда да осъди ответниците да
прекратят неоснователните си действия спрямо собствения му имот –ап. № 6 на
втори етаж от блока на ЖСК“Х.“ в гр. Шумен, със застроена площ от 76,37 кв.м.,
ведно с изба № 20 и идеални части от общите части на блока и съответните
идеални части от правото на строеж, изразяващи се в обитаване, ползване и
живеене, както и да бъдат осъдени да освободят жилището, като му предадат
ключовете от същото. Моли за присъждане на разноски. Представя доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК, тримата ответници - Г.М.Г., Д.М.Г. и Р.Н.Й., депозират отговор, в
който заявяват, че предявените искове са недопустими и неоснователни. Заявяват,
че ищецът, който е син на ответника Д.М.Г., внук на ответницата Р.Н.Й. и
племенник на ответника Г.М.Г., живее от м. февруари, ***г. в жилище на ул.“Д.“
в гр. Шумен, собственост на баща му и предоставено от този ответник на ищеца.
Твърди се, че имотът - ЖИЛИЩЕ ***на ул.“С.“***,
на втори етаж от блок на ЖСК“Х.“, със застроена площ от 76,37 кв.м., е
предоставено за ползване на третата ответница Р.Н.Й., като апартаментът е бивша
СИО между нея и бившия й съпруг М.Г. Й.. СИО е прекратена с влизане в сила на
Решение № ******г. по гр. д.№***/***г. на ШРС, като ½ ид. част от този апартамент е собственост на ответницата. Р.Н.Й.,
а наемното правоотношение между нея и бившия й съпруг е за другата ½ ид.част. Заявява, че по отношение собствената си ½ ид.част, ответницата може да извършва каквито намери за
необходими действия по ползване и разпореждане. Сочи се, че ответниците
Г.М.Г. и Д.М.Г. са синове на ответницата Р.Н.Й. и посещават имота, редувайки
се, с цел полагане на грижи за майка си и поради това се налага да преспиват в
жилището, за да не остава майка им сама и беззащитна. Сочи се, че М.Г. Й.
неправомерно е прехвърлил на ищеца – негов внук, целия апартамент, включително
и чужда ½ идеална част, собствена на ответницата Р.Н.Й., поради което
има образувано дело в ШРС. Невписването на бракоразводното Решение № ******г. по
гр. д. №***/***г. на ШРС, е ирелевантно, защото
наемното правоотношение се създава само за половината от процесното
жилище, като останалата една втора се владее и ползва от ответницата Р., на
собствено правно основание, въз основа на прекратена СИО. Сочи, че доколкото
ищецът е придобил т.н. „гола собственост“ и прехвърлителят
М.Г. Й. си е запазил пожизнено правото на ползване и обитаване, то исковете за ползване
и обитаване могат да се предявят само от дядото М.Г. Й., а ищецът, предявявайки
исковете, се опитва да се субституира в правата на
дядо си, поради, което така предявените искове са недопустими.
Поради факта, че прехвърлителят
М.Г. Й. си е запазил правото на ползване, законосъобразно ответницата Р.Н.Й.
продължава да заплаща наем за половината част от апартамента на прехвърлителя и неин бивш съпруг - М.Г. Й.. Твърди се, че
искането на ищеца Р.Н.Й. да напусне жилището /включително и другите двама
ответника/, е недопустимо и неоснователно, защото правопораждащият
факт за нея да ползва втората 1/2 ид.ч. от
апартамента – бивша собственост на дядо му, не е договор с него, а съдебно
решение, което се ползва със сила на присъдено нещо, като субективните й
предели обхващат не само страните по делото, но и техните правоприемници –
какъвто е и ищецът, а решението по брачните искове има действие по отношение на
всички. Прави се искане за прекратяване на делото поради недопустимост на
исковете, както и искане за спиране на делото, до приключване на производството
по гр. д . № ***/***г. по описа на ШРС. Алтернативно моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани. Представя доказателства и
прави доказателствени искания.
С определение № *** от ******г., делото е
спряно на основание чл. 229, ал.1,т.4 от ГПК, до приключване на производството
по гр. д . № ***/***г по описа на ШРС. С определение № *** от ***г., настоящото
дело е възобновено и към него е приложено влязло в законна сила на ***г. Решение
по гр. д . № ***/***г. по описа на ШРС, с което е признато по отношение на М.Г.
Й., с ЕГН **********, и М.Д.Г., с ЕГН **********, че Р.Н.Й., с ЕГН **********,
е собственик на 2774.93/9741 идеални части от недвижим имот, представляващ ЖИЛИЩЕ ***на втори етаж от блок на ЖСК „Х.“,
със застроена площ 76.37 кв.метра, при съседи: от изток – ап. №27, от запад –
ап. №25, общ коридор и стълбище, от север– дворно място, от юг – дворно място,
отгоре – трети етаж, отдолу – първи етаж, заедно с: ИЗБА №20, със застроена
площ от 5.87 кв.метра, при съседи: от изток – изба №19, от запад – изба №21, от
север – общ коридор, от юг – дворно място, отгоре – първи етаж, отдолу – земя:
2329/100000 ид.части от общите части на блока, по
смисъла на чл.38 от ЗС и от правото на строеж върху парцел първи в кв.302 по
плана на гр.Шумен, подробно описан в Нотариален акт за собственост на жилище,
строено върху държавна земя от ЖСК №150, том I, дело №***/*** год., който имот представлява
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Шумен, Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***, намиращ се в сграда №1, разположена в ПИ, с
идентификатор ***, с предназначение жилище, апартамент с площ 76.37 кв.метра,
при съседни самостоятелни обекти: на етажа - ***.1.5, под обекта - ***.1.3, над
обекта - ***.1.9 и адрес: гр.Шумен, ул.“С.“ ***, ***, ***.
С допълнителна молба рег.№ *** от ***г., ищецът М.Д.Г., ЕГН **********, конкретизира петитума
на иска, като заявява, че иска съдът да постанови решение, с което да признае
по отношение Д.М.Г., Г.М.Г. и Р.Н.Й., че М.Д.Г., ЕГН **********,
е собственик на 6966.08/9741 идеални части от недвижим имот ЖИЛИЩЕ ***на втори етаж от блока на ЖСК“Х.“,
със застроена площ от 76,37 кв.м; както и да осъди Д.М.Г., Г.М.Г. и Р.Н.Й. да му предадат владението на 6966.08/9741 идеални
части, от недвижимия имот.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание, ищцовата страна, чрез
процесуален представител адв. Б. от ШАК, поддържа предявения иск, като моли за
постановяване на решение срещу ответниците, с което
исковите претенции бъдат уважени.
Ответниците, чрез адв. Д.,
вземат становище, като считат исковите претенции за недопустими, поради липса
на правна легитимация на ищеца, доколкото неговият дядо си е запазил пожизнено
правото на ползване и обитаване на имота, а ищецът притежава само „голата
собственост“ и няма право да търси защита в този смисъл, му липсвал правен
интерес. Третата ответница живее в имота, освен на свое правно основание – като
собственик на една част от имота и на основание съществуващо наемно
правоотношение за другата, останала част от имота, доколкото решението за
развода между бабата и дядото на ищеца, по силата на което е възникнало
наемното правоотношение за останалата част от имота, е задължително за ищеца в
контекста на чл. 299 от ГПК. Доколкото другите двама ответници
Д.М.Г., Г.М.Г., изпълнявали своя синовен дълг, то те
временно пребивавали в жилището, само докато полагат грижи за майка си.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа следното:
По делото е представен Нотариален акт ***, за прехвърляне на
недвижим имот, срещу задължение за издръжка и гледане, том IV, рег.№***, дело №***/***г., на нотариус
А.А., с рег. № а. на НК на Р.Б. и вх.рег. № ***/***г.,
акт №***, том 10, дело № ***/***г. на Служба по вписвания гр.Шумен, с който М.Г.
Й., ЕГН **********, дядо на ищеца и бивш съпруг на ответницата Р.Н.Й., е
прехвърлил на внука си – ищеца М.Д.Г., ЕГН **********, ЖИЛИЩЕ ***на втори етаж от блока на ЖСК “Х.“, със
застроена площ от 76,37 кв.м, срещу
задължение на М.Д.Г., ЕГН **********, да
издържа, гледа, храни, облича, лекува, подпомага при немощ и полага
всестранни грижи за М.Г. Й., ЕГН **********.
С НА ***, прехвърлителят М.Г. Й.,
ЕГН ********** - дядо на ищеца и бивш съпруг на ответницата Р.Н.Й., си е
запазил пожизнено правото на ползване и обитаване на гореописания имот.
По делото е представено копие на Решение по гр. д.№ ***/ ***г.
на ШРС, с което е прекратен гражданският брак между третата ответница Р.Н.Й. и
дядото на ищеца М.Г. Й., ЕГН **********. С решението е предоставено ползването
на семейното жилище, намиращо се в гр. Шумен, напуснато от съпруга, като Р.Н.Й.
е осъдена да заплаща наем за ползването на ½ идеална част от семейното
жилище, в размер на 125 лв. месечно, считано от влизане на решението в сила.
По делото служебно е приложено Решение по
гр. д.№ ***/***г. на ШРС, с което е уважен частично положителен установителен иск, предявен от Р.Н.Й. против М.Г. Й., ЕГН **********
и М.Д.Г., ЕГН **********, с който съдът е признал по отношение на М.Г. Й., с
ЕГН ********** и М.Д.Г., с ЕГН **********, че Р.Н.Й., с ЕГН **********, е
собственик на 2774.93/9741 идеални части от недвижим имот, представляващ ЖИЛИЩЕ
***на втори етаж от блок на ЖСК „Х.“, със застроена площ 76.37 кв.метра.Решението
е влязло в законна сила на ***г.
От показанията на свидетелката П. Т. Й. – близка приятелка и
бивша колежка на ответницата Р.Н.Й., се
установява, че ответницата не е напускала процесното жилище, в
което е живяла с бившия си съпруг преди развода им, в момента също живее там и двамата й синове идват, за да полагат грижи за
майка си. Свидетелката твърди, че никой от тях не живее постоянно в това жилище.
В показанията си, свидетелят
Н. Н.Н. заявява, че в жилището живеят тримата ответници и всеки си има стая.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, съдът намира за установено от правна страна
следното:
По допустимост-
Съдът не споделя становището на процесуалния представител на ответниците за недопустимост на претенцията и липса на
правен интерес за ищеца, поради запазеното право на ползване на имота от прехвърлителя -дядото на ищеца. Когато ищец не е във владение на имота,
може да защити правата си в пълен обем с осъдителен иск по чл.108 от ЗС. Иск с
правно основание чл.108 от ЗС, е иск на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. Той е осъдителен по своя характер – цели осъждане на ответника да
върне неоснователно ползваната от него вещ на собственика. Освен това, ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС, може да се води и от съсобственик,
независимо каква е квотата му в съсобствеността /в т. см. Решение № ***/***г.
на ВКС, ІІ г.о. ГК; Решение № ***/***г. на ОСГК на ВКС и др./. Невладеещият собственик винаги има правен интерес
от предявяването на ревандикационен иск. Правният му интерес се
изразява в това, че чрез този иск той ще възстанови отнетото му правомощие да
владее собствения си имот. Правомощие на ищеца е да избере пределите на
търсената защита, като определи предмета на делото и обема й по аргумент на
правилото, визирано в разпоредбата на чл.6, ал.2 от ГПК. Съгласно
правната доктрина и установената съдебна практика на ВКС, допустим е иск по
чл.108 от ЗС, за ревандикация на имот, който никога
не се е владял от ищеца. За разлика от владелческите
искове, за които законът изисква определен срок на владеене, при ревандикационния иск такъв срок не е предвиден. Това е
така, тъй като с иска по чл.108 от ЗС, се защитава правото на владение като
елемент от вещното право на собственост, а не като фактическото владение, а
това право възниква от момента на придобиване на собствеността, като без
значение за неговото възникване е дали към този момент имотът се владее от
собственика или не.По какъв начин ще реализира правото си на собственост, е
избор на този, на когото принадлежи това право. В процесния
случай ищецът е избрал исковия път чрез предявяване на иск с правно основание
чл.108 от ЗС.
По основателност- При предявен иск с правно основание чл.
108 ЗС, в тежест на ищцовата страна е да установи
както фактите, които сочат на осъществяване твърдяното в исковата молба
основание за придобиване право на собственост, така и факта, че именно всеки
един от ответниците упражнява фактическа власт
/владение/ върху същия, вкл. и да установят наличието на факти, които изключват
добросъвестност на ответниците, а в тежест на ответниците е да установят всички евентуално наведени от тях
положителни правоизключващи и правопога.ващи възражения, от които черпят благоприятни правни
последици, включително и валидно правно основание, по силата на което упражняват
фактическата власт.
Ревандикационният иск съдържа установителна
част за собственост и осъдителна за предаване на владението или държането,
поради което, по установителната част на иска се
формира сила на присъдено нещо по правото на собственост, по осъдителната част –по притезанието
за предаване на владението или държането / Решение № 33 от 02.03.2011г. на ВКС,
по т.д. № 417/2010г., ІІ т.о. Т.К. и др./.
Ищецът се легитимира като собственик на общо 6966,08/9741 идеални части от процесния недвижим имот, като представя писмени
доказателства за придобиване по
силата на НА за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, ***, том IV,
рег.№***, дело №***/ ***г., на нотариус А.А., с рег.
№ а. и вх.рег. № ***/ ***г., акт №***, том 10, дело № ***/***г. на Служба по
вписвания гр.Шумен. Същевременно, от Решение по гр. д.№ ***/***г на ШРС, влязло
в законна сила на ***г., се установява, че Р.Н.Й., с ЕГН **********, е призната
за собственик на 2774.93/9741 идеални части от недвижимия имот, ЖИЛИЩЕ №6, на
втори етаж от блок на ЖСК „Х.“, със застроена площ 76.37 кв.м., което е предмет
на настоящото дело. В Решение по гр. д. №***/***г на ШРС, за преценка относно
частта, притежавана от Р.Н. и по възражение за осъществена трансформация,
бившият съпруг на Р.Н.Й.- М.Г. Й., ЕГН ********** се е легитимирал като
собственик на 4191,15/9741 идеални части на имота, а останалата част -
4870,50/9741 идеални части, е била притежавана от съпрузите Р.Н.Й. и М.Г. Й. в
СИО, поради което, общо частта, която е останала в еднолична собственост на
бившият съпруг на ответницата -М.Г. Й., ЕГН **********, възлиза общо на 6966,08/9741
идеални части.Съобразявайки горното, съдът приема, че М.Г. Й., ЕГН **********, като притежател на
общо 6966,08/9741 идеални части не би могъл да прехвърли на внука си – ищецът
по настоящото дело, с НА ***, повече от притежаваната от него собственост,
въпреки отразеното в нотариалния акт. С НА *** е настъпил вещно-правен прехвърлителен ефект на това имущество, което всъщност е притежавал прехвърлителят, а именно на 6966,08/9741 идеални части от
имота.
Поради изложеното, съдът приема, че ищецът М.Д.Г., ЕГН ********** е собственик по силата на НА ***, за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, на 6966,08/9741
идеални части, от ЖИЛИЩЕ ***на втори етаж от блок на ЖСК „Х.“, със застроена
площ 76.37 кв.метра, при съседи: от изток – ап. №27, от запад – ап. №25, общ
коридор и стълбище, от север – дворно място, от юг – дворно място, отгоре –
трети етаж, отдолу – първи етаж, заедно с: ИЗБА №20, със застроена площ от 5.87
кв.метра, при съседи: от изток – изба №19, от запад – изба №21, от север – общ
коридор, от юг – дворно място, отгоре – първи етаж, отдолу – земя; 2329/100000 ид.части от общите части на блока, по смисъла на чл.38 от
ЗС и от правото на строеж върху парцел първи в кв.302 по плана на гр.Шумен,
подробно описан в Нотариален акт за собственост на жилище, строено върху
държавна земя от ЖСК №150, том I, дело №***/*** год., който имот представлява
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Шумен самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ***, намиращ се в сграда №1, разположена в ПИ, с
идентификатор ***, с предназначение жилище, апартамент с площ 76.37 кв.метра,
при съседни самостоятелни обекти: на етажа - ***.1.5, под обекта - ***.1.3, над
обекта - ***.1.9 и адрес: гр.Шумен, ул.“С.“ ***, ***, ***.
При това положение, съдът намира, че искането
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът М.Д.Г., с
ЕГН **********, е собственик на 6966.08/9741
идеални части от недвижим имот ЖИЛИЩЕ №6, на втори етаж от блока на ЖСК“Х.“,
със застроена площ от 76,37 кв.м., е
основателно .
По отношение осъдителната част, а именно да
се осъдят Д.М.Г., Г.М.Г. и Р.Н.Й., да предадат владението на 6966.08/9741
идеални части от недвижимия имот, съдът намира иска за неоснователен и
недоказан, поради следното:
От събраните по делото доказателства и показанията
на свидетелите, не се установи по категоричен и безспорен начин, че всеки
от ответниците Д.М.Г.
и Г.М.Г., упражнява фактическа власт /владение/ върху имота, в смисъла на
постоянно обитаване. Доколкото събраните по делото гласни доказателства са
противоречиви относно тези обстоятелства, съдът кредитира като достоверни показанията
на св. Й. - близка на ответницата и контактуваща често с нея. Тази свидетелка
сочи, че синовете на Р.Н.Й., ответниците Д.М.Г.
и Г.М.Г. не живеят при нея, но се редуват да ходят, за да полагат грижи за нея,
предвид напредналата й възраст.
Представеното по делото копие на Договор
за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти
/стр. 83/, удостоверяващ, че ответникът Д.М.Г., заедно със съпругата си, са
закупили апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул.“Д.“
№ 7, е ирелевантно за настоящия спор. Поради
изложеното, съдът намира, че искът в
частта за предаване на владението на 6966.08/9741 идеални части от недвижимия имот
от всеки от двамата ответници Д.М.Г. и Г.М.Г. следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение искането за
предаване на владението на 6966.08/9741
идеални части от недвижимия имот от ответницата Р.Н.Й., съдът намира следното:
Съгласно влязлото в законна сила решение по
гр. д. №***/***г. на ШРС, Р.Н.Й. е призната за собственик на 2774.93/9741 идеални части от
недвижимия имот, т.е. тази част от имота е нейна собственост и се владее от нея
на законово основание. По
отношение останалата част от имота, ответницата се явява наемател по силата на възникнало
наемно правоотношение, при условията на чл. 57 от СК и за тази част дължи наем,
съобразно решението на съда. Прехвърлянето на собствеността на част от имота на
ищеца чрез представения НА ***, не променя това обстоятелство.
В случаите, когато в съдебното решение не е определен срок /както в настоящия
казус/, за който ползването се предоставя при условията на чл.
56, ал.5 от СК, наемното правоотношение възниква
като безсрочно с произтичащата от това възможност за приложението на чл.238 от ЗЗД.
Обстоятелството, че
бракоразводното решение, породило наемните правоотношения, не е вписано, съдът
намира в конкретната ситуация за ирелевантно. В тази
връзка, съдът съобрази и Решение № 373 от
18.III.1996 г. по гр. д. № 1593/1995 г., IV г. о., докладчик -
заместник-председател на ВС Благовест Пунев,
съобразно което притежаващият голата
собственост върху недвижим имот, не може да го ревандикира
от наемателя на своя прехвърлител, запазил правото си
на ползване върху него. Ограниченото вещно право на ползване включва в
предметното си съдържание събирането на добивите - наемите от вещта и на това
основание съществуващото наемно правоотношение може да се противопостави на приобретателя на имота.
С оглед горното, съдът приема, че
ответницата Р.Н.Й. владее имота в едната част на собствено правно основание
като собственик на 2774.93/9741 идеални части, а в останалата част -
6966.08/9741 идеални части, държи като наемател, поради което искането за
предаване на владението на 6966.08/9741 идеални части от недвижим имот ЖИЛИЩЕ ***и
спрямо нея, следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода на
делото, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца половината от направените от него разноски, включващи
заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение в размер на 666,73лв.
Ищецът, с оглед изхода на делото, следва да заплати
на тримата ответници половината от направените от тях
разноски, в размер на 425 лв .
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
установено в отношенията между М.Д.Г., ЕГН ********** и ответниците Д.М.Г.,
ЕГН **********, Г.М.Г., ЕГН **********, и Р.Н.Й., ЕГН **********, че М.Д.Г., ЕГН **********, е
собственик на 6966.08/9741 идеални части от недвижим имот ЖИЛИЩЕ №6, на втори етаж от блок на ЖСК „Х.“, със
застроена площ 76.37 кв.метра, при съседи: от изток – ап. №27, от запад – ап.
№25, общ коридор и стълбище, от север – дворно място, от юг – дворно място,
отгоре – трети етаж, отдолу – първи етаж, заедно с: ИЗБА №20, със застроена
площ от 5.87 кв.метра, при съседи: от изток – изба №19, от запад – изба №21, от
север – общ коридор, от юг – дворно място, отгоре – първи етаж, отдолу – земя;
2329/100000 ид.части от общите части на блока, по
смисъла на чл.38 от ЗС и от правото на строеж върху парцел първи в кв.302 по
плана на гр.Шумен, подробно описан в Нотариален акт за собственост на жилище,
строено върху държавна земя от ЖСК №150, том I, дело №***/*** год., който имот
представлява по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Шумен
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, намиращ се в сграда №1,
разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение жилище, апартамент с
площ 76.37 кв.метра, при съседни самостоятелни обекти: на етажа - ***.1.5, под
обекта - ***.1.3, над обекта - ***.1.9 и адрес: гр.Шумен, ул.“С.“ ***, ***, ***,
като ОТХВЪРЛЯ
иска за ПРЕДАВАНЕ на владението от Д.М.Г., ЕГН **********,
Г.М.Г., ЕГН ********** и Р.Н.Й., ЕГН ********** по отношение 6966.08/9741
идеални части от недвижимия имот срещу,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.Д.Г.,
ЕГН **********, да заплати на ответниците
Д.М.Г., ЕГН **********, Г.М.Г., ЕГН ********** и Р.Н.Й., ЕГН **********, общо сумата от 425,00 лв. /четиристотин двадесет и пет/ лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.М.Г., ЕГН **********, Г.М.Г., ЕГН **********
и Р.Н.Й., ЕГН **********, да заплатят на ищеца
М.Д.Г., ЕГН **********, сумата от 666,73лв. /шестстотин
шестдесет и шест лева и седемдесет и три ст./ разноски по делото /държавна
такса, адвокатско възнаграждение/ .
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: