Р Е Ш Е Н И Е

 

339/13.4.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                 Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2329 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са шест обективно съединени иска: три иска, представляващи спор за родителски права и определяне на режим на лични контакти с правно основание чл.127 от СК, във вр. с чл.123 от СК по отношение на всяко от децата и три иска за издръжка с правно основание чл.143 от СК, във вр. с чл.142 от СК също по отношение на всяко от децата. 

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от С.О.Т., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.С. И.от ШАК, действащ лично и в качеството си на баща и законен представител на малолетните си деца Т. С. Т., с ЕГН**********, Е. С.Т., с ЕГН********** и С. С.Т., с ЕГН**********  срещу С.Ю.Х., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв.В.П. от ШАК.  Ищецът твърди, че с ответницата съжителствали на семейни начала, като от съвместното си съжителство имали родени три деца – Т. С. Т., с ЕГН**********, Е. С.Т., с ЕГН********** и С. С.Т., с ЕГН**********. Твърди, че през месец август 2016 год. ответницата избягала с друг мъж, като оставила децата на него. През месец октомври 2016 год. ответницата поискала да вземе най-малкото им дете – С. и последния бил за около един месец при нея. Тъй като след посещение на социални работници било установено, че  детето е болно от бронхит, неизкъпан и изключително мръсен, детето било върнато при неговия баща. През 2016 год. се събрали отново, след което през месец януари 2017 год. заминал на работа в Холандия. През това време ответницата  извела децата и заминала заедно с тях. Твърди, че веднага се завърнал в страната и започнал да търси децата, при което ги намерил оставени при бащата на мъжа, с който ответницата съжителствала в с.Новосел. Тъй като последните отсъствали ищецът отвел децата със себе си. От разкази на децата разбрал, че мъжът, с който Х. съжителства ги тормозел, крещял им, а когато майка им отсъствала ги заплашвал.

С настоящата искова молба моли съда да постанови решение, по силата на което: да му бъде предоставено упражняването на родителските права върху родените  от съвместното му съжителство с ответника деца – Т. С. Т., с ЕГН**********, Е. С.Т., с ЕГН********** и С. С.Т., с ЕГН**********, като бъде определен режим на лични контакти на децата с тяхната майка – всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа, да бъде определено местоживеене на децата при него на адрес: с.Ивански, област Шумен, ул.“***“ №13, да бъде осъдена ответницата да заплаща ежемесечна издръжка на децата в размер на по 120 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.08.2017 год. до настъпване на обстоятелство, изключващо или погасяващо изплащането на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, платима до първо число на текущия месец.           

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен представител - адв.С. И.от ШАК, като поддържат изцяло предявения иск.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответницата, като в законоустановения едномесечен срок от нейна страна е  бил депозиран писмен отговор. В отговора ответницата оспорва предявените искове, като предявява и насрещни искове. Оспорва изложената фактическа обстановка, като твърди, че в семейството на ищеца била подложена на непрекъснат тормоз от неговите родители. Не оспорва факта, че преди около година не издържала на скандалите и напуснала дома им, като твърди, че ищецът не й дал децата. В разговорите с тях разбрала, че Т. е заживял с друга жена, която децата не харесвали и с която не се разбирали. Това я принудило през месец януари 2017 год. в името на децата отново да заживеят заедно. Скандалите обаче отново започнали, което я принудило да вземе децата и да се премести в с.Новосел, където заживяла с друг мъж. Твърди, че след като ищецът взел децата отново при себе си не й разрешавали да ги вижда. Предявява насрещен иск, като моли съдът да постанови решение, по силата на което да предостави упражняването на родителските права над трите деца на нея, като бъде определен режим на лични контакти на децата с техния баща, така както е предложен от негова страна в исковата молба, да бъде осъден ищецът да заплаща месечна издръжка на всяко от децата, както следва: в размер на 140 лева на детето Т. С. Т., в размер на 130 лева на детето Е. С.Т. и в размер на 120 лева на детето С. С.Т., платими до 5-то число на месеца, за който се отнасят.

Насрещният иск е бил изпратен на ищеца по първоначалния иск. В срока за отговор от негова страна не е депозиран отговор на насрещния иск.

В съдебно заседание ответницата не се явява лично и не изпраща представител. От името на упълномощен представител на същата – адв.В.П. от ШАК на 27.03.2018 год. е депозирана писмена молба, в която заявява, че няма връзка с доверителката си и моли съдебното заседание да бъде отложено за друга дата. В съдебно заседание упълномощеният представител на лицето също не се явява и не сочи уважителни причини за неявяването си.

            ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

            Ищецът и ответницата съжителствали на семейни начала, като от съвместното си съжителство имали родени три деца – Т. С. Т., с ЕГН**********, Е. С.Т., с ЕГН********** и С. С.Т., с ЕГН**********. В началото живеели в къщата на родителите на ищеца в с.Ивански, област Шумен. През месец август 2016 год. ответницата напуснала жилището, като  оставила децата и заживяла с друг мъж. Грижите за трите деца били поети от ищеца, като получавал помощ в отглеждането им от своята майка. През месец октомври 2016 год. ответницата поискала да вземе най-малкото им дете – С. и последният бил за около един месец при нея, след което детето било върнато при неговия баща. По време на коледните празници през 2016 год. двамата се събрали отново, като ответницата се върнала в жилището при ищеца и децата. През месец януари 2017 год. ищецът  заминал на работа в Холандия, но бил информиран в телефонен разговор от свои роднини, че ответницата е извела децата и е заминала заедно с тях. След като се завърнал в страната намерил децата оставени при бащата на мъжа, с който ответницата съжителствала в с.Новосел, при което ги взел със себе си.

            Към настоящия момент ответницата не поддържа връзка с децата и не им изплаща издръжка.

            Ищецът работи като общ  работник във фирма „***“ ООД, като по негови данни заявени пред социалния работник получава трудово възнаграждение в размер на 600 лева. В същото време разчита на финансова помощ от своя баща и своята сестра, които работят в Холандия и му изпращат около 200 евро месечно.

            По делото липсват доказателства и данни за доходите на ответницата. Във връзка със задължението по чл.190 от ГПК да представи доказателства за получаваните от нейна страна доходи такива не са били представени.

            Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетелката  И. И. И., на приетите като писмени доказателства по делото: Удостоверение за раждане – дубликат – 3 броя, Пълномощно, Вносни бележки за заплатена държавна такса, Пълномощно, Документ за заплатена държавна такса, Социален доклад.       

            При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че родителите на детето не живеят заедно и че същите не са постигнали съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката, което от своя страна налага необходимостта спорът да бъде решен от съда. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че претенции относно посочените по-горе въпроси са направени и от двете страни по делото, съответно в исковата молба и в отговора на исковата молба, респективно в предявения от ответника насрещен иск. При преценка на въпроса за упражняването на родителските права върху родените от съвместното съжителство на страните деца следва да бъдат преценени родителските качества на всеки един от родителите, полаганите от тях грижи и умения за възпитание на децата, моралните качества на родителя, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на децата, привързаността им с всеки един от родителите, възможността за помощ от страна на трети лица и др.

Родителските качества имат голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане навиците на децата. В конкретния случай от материалите по делото се установява, че бащата на децата към настоящия момент полага изцяло грижите по тяхното отглеждане и възпитание. В тази връзка от разпита на свидетелката И. И. И., се установява, че при своя баща децата са винаги добре облечени, чисти, нахранени, редовно посещават детска градина и училище. Съдът намира, че показанията на посочената свидетелка следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същата работи като здравен медиатор в с.Ивански и по повод изпълнение на служебните си задължения  има преки наблюдения над децата. В тази връзка отново от разпита й се установява, че по времето, когато майката на децата е живяла с тях децата не са били добре обгрижени, като често ги е заварвала ненахранени и боси на улицата в студено време, докато в това време майка им е била вътре в дома им.

При преценка моралния облик на родителите съдът намира, че въпреки наведени и от двете страни доводи в тази насока, по делото липсват доказателства за прояви от тяхна страна, които да водят до извода за неморално и порочно поведение, което от своя страна да дава лош пример във възпитанието на детето. В същото време обаче по делото липсват данни към настоящия момент майката на децата да контактува с тях и по някакъв начин да участва в тяхното отглеждане, възпитание и издръжка. От изготвения по делото социален доклад се установява, че въпреки, че същата е наясно със заведеното дело същата не е била открита за извършване на проучването. В същото време същата не поддържа връзка с упълномощения от нея процесуален представител, не се интересува от хода на заведеното дело и не се явява в съдебно заседание, от което може да се направи извод, че същата се е дезинтересирала от направеното искане за предоставяне на родителските права и от съдбата на децата като цяло.

От изложеното се налага извода, че въпреки, че от изложеното не може да се направи извод, че майката на децата е неспособна да се грижи за тях и не води автоматично до извод, че същата има неморално поведение, което по някакъв начин би застрашило живота и здравето на децата, към настоящия момент ищецът е родителят, който е в състояние да предостави на децата сигурна и стабилна среда за тяхното отглеждане и възпитание.

При преценка на възможностите на всяка от страните за помощ от трети лица съдът съобрази, че бащата разчита на помощ от страна на своята майка, която му помага в преките грижи за децата и на финансова подкрепа от своите баща и сестра. По делото липсват данни за възможностите на майката да получи помощ от трети лица в отглеждането на децата.   

При преценка на въпроса за жилищно – битовите условия на всеки един от родителите съдът съобрази заключението на изготвения по делото социален доклад, от който се установяват единствено възможностите на бащата да предостави на децата подходящи битови условия за отглеждане и възпитание. В тази връзка се установява, че ищецът заедно с децата живее в къщата на своите родители, която  е двуетажна. Въпреки, че предстои извършване на ремонт в част от нея, на втория жилищен етаж има изградени добри условия за живот, като стаите са обзаведени с нужните мебели и уреди за домакинството, като са налице и задоволителни хигиенно-битови условия.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав намира за справедливо и съответстващо на интересите на детето родителските права върху тях да бъдат предоставени на техния баща, да бъде определено местоживеене на децата при него на адрес: с.Ивански, област Шумен, ул.“***“ №13, а на майката да бъде определен подходящ режим на лични контакти с децата. При преценка на въпроса за родителските права съдът взе предвид и обстоятелството, че след окончателната раздяла на родителите през месец март 2017 год. децата преимуществено са живели при своя баща. С оглед ниската и деликатна възраст на децата, все още далеч от възрастта, когато ще придобият самостоятелността да преживяват без особени травми промени в битието си, една съществена и рязка промяна в начина им на живот не би им се отразила благоприятно и би довела до ненужен стрес и притеснение за всяко едно от децата, поради което съдът намира, че изложеното по-горе решение в най-пълна степен отговаря на техните интереси. В същото време децата са на възраст, в която по принцип адаптивните им ресурси са твърде ограничени и е необходимо установеният стереотип да не се сменя прекалено често. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че при своя баща децата редовно посещават училище  и детска градина, а от страна на майката не са представени доказателства относно евентуалните условия при които същата би могла да отглежда децата и да им осигури посещение на училище, респективно детска градина за по-малките деца. 

При преценка на режима на лични контакти съдът съобрази обстоятелството, че доколкото децата са малолетни, на сравнително ниска възраст, то контакта с тяхната майка и нейни близки, би им оказал положително въздействие и би спомогнал за тяхното правилно възпитание и израстване. При преценка на този иск съдът съобрази обстоятелството, че определените мерки за лични контакти трябва да бъдат преди всичко в интерес на децата. Чрез постановените мерки трябва да се осигури възможност на всяко едно от тях да общува максимално пълноценно и с двамата си родители, а желанието на родителите да разполагат с достатъчно време, за да проявяват любов и загриженост към детето си трябва да бъде преценявано отново с оглед интересите на самото дете. В този смисъл е и константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, Решение №385 от 23.01.2014 год. на ВКС по гр.дело №2537/2013 год., IV г.о., ГК и др. В тази връзка съдът намира, че на ответницата  по първоначалния иск следва да бъде определен режим на лични контакти по отношение на всяко от децата, който ще спомогне за продължаване и поддържане на контактите на децата с нея и с нейните близки. Съдът намира, че с оглед всичко изложено по-горе и най-вече с оглед възрастта на децата следва да се определи следния режим на лични контакти: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с приспиване и десет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.  

С оглед на изложеното съдът намира, че така определения режим на лични контакти ще даде възможност на децата да контактуват и с двамата си родители, отговаря в максимална степен на степента на тяхното възрастово, физическо и емоционално развитие и ще допринесе за поддържане на емоционалните контакти на всяко от децата с всеки един от тях.  

Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. В тази връзка съдът съобрази възрастта на всяко едно от децата, обичайно необходимото за дете на същата възраст, нуждата от  средства за храна, облекло, средствата, необходими за неговите специфични потребности, доходите на родителите и обстоятелството, че и двамата са в трудоспособна възраст. От материалите по делото, от изявленията на ищеца и от изготвения по делото социален доклад се установява, че ищецът по първоначалния иск работи като общ  работник във фирма „***“ ООД, като получава трудово възнаграждение в размер на 600 лева, като разчита на финансова помощ от своя баща и своята сестра, които работят в Холандия и му изпращат около 200 евро месечно. В същото време по делото липсват данни за доходите на ответницата. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че въпреки задължението на същата по чл.190 от ГПК да представи доказателства за получаваните от нейна страна доходи такива не са били представени. В същото време обаче, доколкото същата е в трудоспособна възраст и по делото липсват доказателства за влошено здравословно състояние, следва да се приеме, че същата е в състояние да реализира доходи поне в размер на минималната работна заплата, установена за страната.  

Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл.27, т.2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното ни право, съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед на описаните нужди на всяко едно от децата от издръжка и очертаното фактическо материално състояние на техните родители, съдът намира, че ежемесечната издръжка по отношение на всяко от децата следва да бъде в размер на 200 лева. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите, съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от страна на майката и получаваните от нея месечни помощи за дете. Имайки в предвид изложеното относно доходите на майката, липсата на доказателства за други алиментни задължения и доказани разходи от нейна страна, съдът намира, че същата следва да участва в издръжката на всяко едно от децата със сума в размер на 127.50 лева, който размер е съобразен с възможностите й и няма да затрудни нейната собствена издръжка. Останалата част от издръжката в размер на 72.50 лева следва да се поеме от бащата, доколкото ще продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата. При определяне размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, а съгласно Постановление на МС №316 от 20.12.2017 год. от 01.01.2018 год. е определен размер на минималната месечна работна заплата за страната в размер на 510 лева. 

Така определеният размер на издръжката е дължим, считано от датата на предявяване на искова молба - 08.08.2017 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима на 01-число на текущия месец, до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка.  

По отношение на претенцията на страните за заплащане на разноски съдът намира, че такива се дължат единствено по отношение исковете за издръжка и то доколкото същият е уважен в размера, в който  е бил поискан, то такива се дължат единствено на ищеца по първоначалния иск и ответник по насрещната искова молба. В същото време по отношение на останалите предявени искове  с правно основание чл.127 от СК, във вр. с чл.123 от СК, представляващи спор за родителски права, местоживеене на детето и определяне на режим на лични контакти не следва да бъдат присъждани разноски с оглед характера на производството по чл.127, ал.2 СК на спорна съдебна администрация. То се образува при липсата на съгласие на родителите по чл.127, ал.1 СК. Затова причина за образуване на съдебното производство е поведението и на двамата родители и разноските следва да бъдат понесени от тях така, както са направени.

В тази връзка обаче, доколкото от страна на ищеца не са представени доказателства за извършени разноски по исковете за издръжка то такива не следва да му бъдат присъждани.

В същото време ответницата по първоначалния иск следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху определения размер на издръжката по отношение на всяко от децата в общ размер на 550.80 лева.

Водим от горното, съдът  

РЕШИ

  

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху децата Т. С. Т., с ЕГН**********, Е. С.Т., с ЕГН********** и С. С.Т., с ЕГН********** на бащата С.О.Т., с ЕГН**********,***, с.Ивански, област Шумен, ул.“***“ №13, съдебен адрес:***, чрез адв.С. И.от ШАК, като определя РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на майката С.Ю.Х., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв.В.П. от ШАК с всяко от децата, както следва:  всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с приспиване и десет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.  

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на децата Т. С. Т., с ЕГН**********, Е. С.Т., с ЕГН********** и С. С.Т., с ЕГН********** при техния баща  С.О.Т., с ЕГН********** на адрес: ***.

ОСЪЖДА С.Ю.Х., с ЕГН********** да заплаща месечна издръжка на малолетните си Т. С. Т., с ЕГН**********, Е. С.Т., с ЕГН********** и С. С.Т., с ЕГН********** чрез техния баща и законен представител С.О.Т., с ЕГН********** в размер на по 127.50 лева /сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки/ месечно по отношение на всяко едно от децата, считано от датата на предявяване на иска – 08.08.2017 год. до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима на първо число от месеца, за който се отнася. 

ОСЪЖДА С.Ю.Х., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 550.80 лева /петстотин и петдесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща държавна такса върху присъдената с решението издръжка, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на  решението само в частта относно присъдената издръжка.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.  

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: