Р Е Ш Е Н И Е
165/28.2.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен съд, девети състав, в публично заседание
проведено на тридесети януари, две хиляди и осемдесета година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от
съдията ГД № 2371/2017 г., по описа
на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Териториално
Поделение „Държавно Горско Стопанство Преслав“ на ДП „Североизточно държавно предприятие“,
против „Жълта локва хънтинг“ ООД, в която е предявен положителен установителен
иск, с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и цена 15 679.99 лева (петнадесет хиляди шестстотин седемдесет и девет лева и
деветдесет и девет стотинки) - главница, включваща 15 274.99 лева (петнадесет
хиляди двеста седемдесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки) - цена на
отстрелян дивеч и извършени услуги и 405.00 лева (четиристотин и пет лева) -
такса за издадени билети за лов, както и иск с правно основание чл. 294
ТЗ вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и
цена 1 891.93 лева
(хиляда осемстотин деветдесет и един лева и деветдесет и три стотинки) -
мораторна лихва за забава върху сумата от 15 274.99 лева, начислена за периода
от 25.03.2016 г. до 12.06.2017 г. включително, ведно с искане за присъждане на
законната лихва върху главницата от 13.06.2017 г. до окончателното плащане на
вземането.
Ищецът обосновават исковата си претенция твърдейки, че ответникът поръчал да организира
и проведе през месец януари 2016 г. лов по линия на организирания ловен туризъм
в района на дейност на стопанството за група чуждестранни ловци, тъй като
ищцовото дружество осъществявало функциите на държавното предприятие в
определения район на дейност. В рамките на своите правомощия Директорът на
ищцовото дружество встъпил в договорни отношения с ответника, относно
провеждане на групов лов на дива свиня от група - девет чуждестранни ловци.
Съгласно договореното между страните ищецът се задължил да организира поръчания
от ответника лов, като осигури водачи, транспорт, кучета за лов на дива свиня,
ловни билети, разрешително за отстрел. За организирания лов ответникът се е
задължил да плати стойността на отстреляния дивеч и предоставените услуги по ценоразпис, утвърден от Министъра на
земеделието и храните. Ищецът изпълнил своите задължения, като организирал в
дивечовъдния участък към стопанството в ловностопански район „Патлейна“, групов
лов на дива свиня за група от 9 бр. ловци граждани на Кралство Швеция.
Груповият лов бил е проведен през три поредни дни като бил отстрелян дивеч -
дива свиня, както следва: 1/на 08.01.2016 г., проведена гонка с участието на 9
бр. ловци в местност „Ачмалък“ - отстреляни общо 25 бр. дива свиня, от които 3
бр. женски (зрели) над 25 мес. (над 2 г.); 3 бр. женски на 1-2 г.; 2 бр. мъжки
на 1-2 г.; 8 бр. мъжки приплоди; 9 бр. женски приплоди; 2/на 09.01.2016 г.
проведена гонка с участието на 9 бр. ловци в местност „Широкия Ръд“, като са
отстреляни общо 13 бр. дива свиня, от които: 3 бр. женски (зрели) над 25 мес.
(над 2 г.); 3 бр. женски на 1-2 г.; 1 бр. мъжки на 1-2 г.; 3 бр. мъжки
приплоди; 3 бр. женски приплоди; 3/на 10.01.2016 г. проведена гонка с участието
на 9 бр. ловци в местност „Трънките“, като са отстреляни общо 3 бр. дива свиня,
от които: 1 бр. женски (зрели) над 25 мес.(над 2 год); 2 бр. мъжки приплоди.
След приключване на лова издадените
разрешителни били заверени и в тях били отразени резултатите, вида и
количеството отстрелян дивеч. За проведения лов съгласно разпоредбата на чл.
116Б, ал. 2 ППЗЛОД бил изготвен Разплащателен протокол ЖП0000957/10.01.2016 г.,
в който били вписани цените на отстреляния дивеч и реализираните услуги в
съответствие с утвърдения ценоразпис. На база този Протокол ищецът издал фактура
№ 2400011447/11.01.2016 г. за проведения лов,
включващ отстрел на дивеч и гонки, на обща стойност 15 274.99 лв. и Разписка №
2400001759/01.06.2016 г. за такса издаване на 9 бр. билети за лов на обща
стойност 405 лв. Намира, че след като е изпълнил задължението си и е издал
фактура и разписка за ответника възникнало задължението да заплати дължимата
цена. Въпреки настъпилия падеж на задължението за плащане на дължимите суми по
издадените фактура и разписка с две писма с обратна разписка изх. № 803/08.03.2016
г., и изх. № 1308/26.05.2017 г., ответникът бил поканен, но настоящият момент
не бил погасил своето задължение. Намира, че въпреки неплащането е налице
признание от страна на ответника за възникналото правоотношение и за приемане и
съгласие с констатираното в разплащателен протокол № 0000957/10.01.2016 г.
относно броя и вида на отстреляния дивеч, броя на гонките, броя на издадените
ловни билети и размера на дължимата цена. Твърди, че ответникът издал фактура №
0000000074/20.01.2016 г. с получател ТП ДГС „Преслав” за комисионната по
протокола в размер на 2 290.27 лв. (1171евро) и с основание: „комисионна по
разплащателен протокол от Л0000957 от 10.01.2016 г.“. Съгласно договореното
между страните и отразено в разплащателния протокол, дължимата комисионна за
посредничеството на ответника за организирания лов била в размер на 15 % от
цената на лова (отстрелян дивеч, организирани гонки, предоставени услуги),
което съответствало на сумата по издадената от ответника фактура. Намира, че за
двете страни са налице две насрещни непогасени парични задължения, както
следва: парично задължение на ответника „Жълта локва хънтинг”ООД към ищеца ТП
ДГС „Преслав” в размер на 17 571.92 лева и парично задължение на ищеца ТП ДГС
„Преслав” към ответника „Жълта локва хънтинг”ООД в размер на 2 290.27 лв.. При
условие, че предявеният иск бъде уважен, дава съгласие да бъде извършено
прихващане, с което двете насрещни задължения да се смятат за погасени до
размера на по-малкото от тях при условията на чл. 103 и сл. ЗЗД.
Твърди, че по заявление от ищеца, по реда на чл. 410 ГПК,
било образувано ЧГД № 1624/2017 г., по описа на ШРС, и в полза на Заявителя
била издадена Заповед за изпълнение срещу ответника, който в срока на чл. 414
ГПК възразил писмено и това обуславя правният интерес от предявяване на иск за
установяване на вземането в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ищецът иска
постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че в негова
полза срещу ответника съществува парично вземане за сумата 15 679.99 лева (петнадесет хиляди
шестстотин седемдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) - главница,
включваща 15 274.99 лева (петнадесет хиляди двеста седемдесет и четири лева и
деветдесет и девет стотинки) - цена на отстрелян дивеч и извършени услуги, и
405.00 лева (четиристотин и пет лева) - такса за издадени билети за лов; сумата
1 891.93 лева (хиляда осемстотин деветдесет и един лева и деветдесет и три
стотинки) - мораторна лихва за забава върху сумата от 15 274.99 лева, за
периода от 25.03.201бг. до 12.06.2017г. включително, ведно със законната лихва
върху главницата от 13.06.2017г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира
разноски по заповедното и исковото производства: сумата 351.44 дева (триста петдесет и един лева и
четиридесет и четири стотинки) - платена държавна такса по заповедното
производство и сумата 351.44 лева (триста петдесет и един лева и четиридесет и
четири стотинки) - платена държавна такса по настоящото производство.
В предоставения, по реда на чл. 131 ГПК, срок ответникът подава
писмен отговор като намира исковата молба за допустима, а предявените искове за
основателни като признава, че за „Жълта
локва хънгинг“ ООД е възникнало задължение да плати на ответника 15 679.99 лв.,
от които 15 274.99 лв. по издадена от ищеца фактура № 2400011447/11.01.2016г. -
за проведен лов и 405 лв. по издадена от ищеца разписка №
2400001759/01.06.2016г. - за такса за издаване на 9 бр. билети за лов на дива
свиня, което задължение произтича от действително проведен лов и отстрел на
посочения в исковата молбата дивеч, но твърди, че ищецът дължи на ответника
плащания за календарната 2015 г. и началото на 2016 г., по друг Договор за
съвместна ловностопанска дейност в района на Държавно горско стопанство
„Преслав“, поради което прави възражение за прихващане вземането на ищеца към
ответника в размер на 15 679.99 лева с насрещни ликвидни и изискуеми вземания на ответника към ищеца до размера на по – малкото задължение в
размери, както следва: или на сумата от 29 221.35 лв. или в условията на евентуалност - сумата от 7 340 лв., или сумата от 44 040 лв., или сумата 4 004.91
лв.. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба, а ответникът
отговора. Относно възражението на ответника за прихващане ищецът прави
възражение за недопустимост като намира, че не е процесуално легитимиран. Във
връзка с възражението за прихващане по делото са приети писмени доказателства и
заключения на две съдебно-икономически експертизи.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
съвкупност и поотделно, ШРС – девети състав прие за установено от фактическа
страна следното:
Въпреки изрично направено от страна на ответника в отговора на
исковата молба признание на иска, предвид, че ищецът не поиска постановяване на
съдебно решение при признание на иск като в молба рег. № 15 559/26.10.2017 г.,
по описа на ШРС, заявява, че ще се ползва само от направеното от ответника
признание на факти, съдът не прекрати съдебното дирене, като на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК, прие, че са налице следните безспорни обстоятелства: че
страните са се намирали във валидни облигационни отношения по силата на Договор
за организиране и провеждане на лов по линия на организиран ловен туризъм през
месец януари 2016 г. в района на дейност на ищцовото дружество, по който
ответникът дължи общо сумата 15 679.99 лева (петнадесет хиляди шестстотин
седемдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) - главница, включваща:
сумата от 15 274.99 лева (петнадесет хиляди двеста седемдесет и четири лева и
деветдесет и девет стотинки) - цена на отстрелян дивеч и услуги и 405.00 лева
(четиристотин и пет лева) - такса за издадени билети за лов; че ответникът
дължи сумата 1 891.93 лева (хиляда осемстотин деветдесет и
един лева и деветдесет и три стотинки) - мораторна лихва върху главницата 15
274.99 лева поради изпадане в забава за периода
от 25.03.2016 г. до 12.06.2017 г. включително;
както и че срокът за изпълнение е изтекъл.
От приетите по делото писмени доказателства се уставонява, че с
Договор за управление № 41/01.06.2015 г. /л. 23 - л. 29 от делото/ Директорът
на ТП държавно горско стопанство „Преслав“, се е задължил да ръководи и
представлява ТП ДГС „Преслав“ за срок от пет години. С Правилник за
организацията и дейността на ДП „Североизточно държавно предприятие“ /л. 30 -
л. 42 от делото/, Заповед № РД 49-33/05.02.2015 г. и Заповед № РД 49-
34/05.02.2015 г. на Министъра на земеделието и храните /л. 45 - л. 52 от делото/, са определени
минималните цени за ползване на базите за ловен туризъм и услугите за ОЛТ.
От Разрешителни за лов № 072814/2016 г.; №
072815/2016 г.; № 072816/2016 г. /л. 11 - л. 16 от делото/, Разплащателен
протокол № Л0000957/10.01.2016 г. /л. 10 от делото/, фактура №
2400011447/11.01.2016 г. /л. 8 от делото/ и фактура № 0000000074/20.01.2016 г.
/л. 22 от делото/, се установява, че ищецът е начислил общо сумата от 15 274.99
лв., с ДДС.
С покана изх. № 803/08.03.2016 г. /л. 17 от делото/, получена на
10.03.2016 г., съгласно известие за доставяне /л. 18 от делото/ ищецът е
поканил ответното дружество да плати. С покана изх. № 1308/26.05.2017 г. /л. 19
от делото/ ищецът повторно е поканил ответното дружество да плати в указан
срок, която поканата е получена на 29.05.2017 г., видно от известие за
доставяне /л. 18 от делото/.
Съгласно заключението на допуснатата по делото ССчЕ задължението
на „Жълта локва хънтинг” ООД към ищеца е в общ размер на 17 569.65 лева, от
която: задължение по фактура № 2400011447/11.01.2016 г. в размер на 15 274.99
лева; задължение по разписка № 2400001759/01.06.2016 г. в размер на 405.00
лева; мораторна лихва за забава върху сумата от 15 274.99 лева за периода от
25.03.2016 г. до 12.06.2017 г. в размер на 1 889.66 лева.
От приложеното ЧГД № 1624/2017 г., по описа на ШРС, се установява,
че по заявление на ищеца, срещу ответника е била издадена Заповед № 967/15.06.2017
г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за претендираните в
настоящото производство суми. Срещу издадената заповед за изпълнение от
ответника е постъпило в срок възражение за недължимост на вземането. На ищеца е
дадена възможност и той е предявил искова молба, за което в срок е представил
доказателство пред заповедния съд.
Съгласно Договор от 27.07.2009 г. /л. 89 - 93 от делото/ се
установява, че ДЛС „Преслав“ и „Жълта локва Хънтинг“ ООД са постигнали
споразумение за осъществяване на съвместна дейност, която е продължена със
Допълнително споразумение /Анекс/ № 1/30.01.2015 г. между ДП ДГС „Преслав” и
„Жълта локва Хънтинг“ ООД /л. 94 - л. 96 от делото/
По делото е приета информация от ДФ „Земеделие“ за извършени
плащания по схемите и мерките на директните плащания в полза на ТП ДГС Преслав
за периода от 01.12.2009 г. до 30.06.2016 г./л. 152 от делото/
От заключението на допуснатата ССчЕ се установява, че за 2010 г.,
2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. страните по делото са изпълнявали поетите
ангажименти по Договор за съвместна дейност от 27.07.2009 г. като са
подписвани: допълнителни споразумения; протоколи, с които са одобрявани реално
направените разходи, определяни са разпределението на приходите и от страна на
ДЛС „Преслав” са правени необходимите отчисления за „Жълта локва хънтинг” ООД.
В счетоводствата на двете страни няма различия по отношение на разпределенията
и данните са еднакви.
За периода 2011 г. - 2014 г. разпределенията съответстват на
съотношението на разходите на страните в съвместната им дейност по сключваните
всяка година споразумения. За 2010 г. в полза на „Жълта локва хънтинг” ООД е
направено по-голямо отчисление от приходите в размер на 2 070.46 лева. За 2015
г. общата сума на приходите е в размер на 51 985.68 лева и дяловото
разпределение би следвало да е: 62.09% за ДЛС „Преслав” или сума в размер на 32
277.94 лева и 37.91% за „Жълта локва хънтинг” ООД или сума в размер на 19
707.74 лева.
До разпределение и съответно отчисление не се е стигнало, не са
издавани фактури и не са правени счетоводни записи в тази връзка.
Размерът на получените субсидии от ТП ДГС „Преслав” по прилагането
на Схемата за единно плащане на площи (СЕПП) през всяка една от годините в
периода от 2009 г. до 2015 г. е следния: за 2009 г и 2010 г. субсидии не са
получвани; за 2011 г. - сума в размер на 6 836.95 лева; за 2012 г. - сума в
размер на 16 558.11 лева; за 2013 г. - сума в размер на 19 619.08 лева; за 2014
г. - сума в размер на 22 956.62 лева и за 2015 г. - сума в размер на 17 480.85
лева.
Субсидиите не са включвани в общите приходи за съответните одити и
не са били предмет на разпределение и плащане от ДГС „Преслав” на „Жълта локва
хьнтинг” ООД.
Съгласно заключението на допуснатата допълнителна ССчЕ /л. 192 от
делото/ размерът на получените субсидии от ТП ДГС „Преслав” за всяка от
годините от 2009 г. до 2015 г. и разпределението на тези субсидии съобразно
пропорциите на приходите, които са разпределяни между страните съгласно
Договора за съвместна дейност, по години на база данните от ДФ „Земеделие” са
както следва: за 2009 г. субсидии в размер на 10 379.38 лева - няма
разпределение; за 2010 г. субсидии в размер на 11 190.59 лева, които следва да
се разпределя по: 8 164.65 лева за ДГС „Преслав” и 3 025.94 лева за „Жълта
локва хънтинг” ООД; за 2011 г. субсидии в размер на 19 942.99 лева, които
следва да се разпределят по: 14 586.30 лева за ДГС „Преслав” и 5 356.69 лева за
„Жълта локва хънтинг" ООД; за 2012 г. субсидии и размер на 24 173 95 лева,
които следва да се разпределят по: 17 818 62 лева за ДГС „Преслав” и 6 355.33
лева за „Жълта локва хънтинг" ООД; за 2013 г. субсидии в размер на 62
256.28 лева, които следва да се разпределят по: 48 142.78 лева за ДГС „Преслав”
и 14 113.50 лева за „Жълта локва хънтинг” ООД; за 2014 г. субсидии в размер на
67 950 47 лева, които следна да се разпределят по: 47 606 10 лева за ДГС
„Преслав” и 20 344.37 лева за „Жълта локва хънтинг” ООД; за 2015 г. субсидии в
размер на 78 686 89 лева, които следва да се разпределят по: 48 856.69 лева за
ДГС „Преслав” и 29 830.20 лела за „Жълта локва хънтинг” ООД;
Разликата в размера на получените субсидиите посочени от ДФ
„Земеделие” и тези посочени в първоначалната ССчЕ по информация получена от
горското стопанство, се дължи на факта, че при изготвянето на първата ССчЕ са посочени
само получените субсидии по СЕПП, както е посочено в задачите на експертизата.
По счетоводни данни на ДГС „Преслав” разграничаване на субсидиите,
които е получило на свое основание и тези които касаят и за ползвани площи от
съвместната ловно-стопанска дейност не може да се направи. Направено е такова
въз основа на площите.
Фактура N 0000000076/12.12.2017 г. не е отразена в дневниците за
покупки и продажби в счетоводствата на страните, като същата е анулирана от
страна на ответното дружество.
Търговските книги, в случая счетоводните регистри, при ищеца и
ответника са водени редовно и са спазени законовите изисквания.
Представени са и
други неотносими към правния спор писмен доказателства
Съдът, въз основа
на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и
в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Относно обуславящия иск по чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Страните са търговци, предвид което отношението между тях има
характер на търговска сделка, по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Съгласно чл. 288 ТЗ вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или
да иска обезщетение за неизпълнение. При предявен иск за реално изпълнение на основното задължение на
поръчващият – да плати цената, в тежест на изпълнителя е да докаже точното, във
времево, количествено и качествено отношение, изпълнение на своите задължения. В процесния
случай страните не спорят, а и от доказателствата по делото, писмени и заключение
на ССчЕ, еднозначно се установява, че изпълнителят – ищец в настоящото производство, е изпълнил в пълен обем
своите задължения по договора
от месец януари 2016 г., за провеждане на групов лов на дива свиня от девет чуждестранни ловци, като
е осигурил водачи, транспорт, кучета за лов на дива свиня, ловни билети,
разрешително за отстрел. При така установеното поръчващия /ответникът в настоящото производство/, следва да установи,
при условие на пълно главно доказване, изпълнението на основното си задължение,
- плащане стойността на отстреляния дивеч и предоставените услуги, определена
съгласно ценоразпис, утвърден от Министъра на земеделието и храните, котж той
не отрича, че дължи и не е изпълнил.
По изложените съображения, съдът намира
предявения иск, с правно основание чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за основателен и доказан, поради което следва да се признае за установено, по
отношение на ищеца, че ответникът, дължи сума в общ размер на 15 679.99 лева /петнадесет хиляди шестстотин
седемдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/ за проведен лов по линия
на организиран ловен туризъм, отстрелян дивеч и извършени услуги за които са
издадени фактура № 2400011447/11.01.2016г. и разписка № 2400001759/01.06.2016
г., въз основа на разплащателен протокол № Л0000957/10.01.2016 г. от която:
сумата 15 274.99 лева /петнадесет хиляди двеста седемдесет и четири лева и деветдесет
и девет стотинки/ - главница цена на отстрелян дивеч и 405.00 лева
/четиристотин и пет лева/ такса за издадени билети за лов, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, от датата на депозиране на заявлението в съда
– 13.06.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
Относно обусловеният иск по чл. 294 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
Предвид основателността на обуславящата искова претенция,
основателна се явява и обусловената такава, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва, върху главното парично задължение. Съгласно
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва при неизпълнение на
парично задължение се дължи от деня на забавата – мораторна лихва. По правната
си природа, мораторната лихва е обезщетение за вреди от забава при неизпълнение
на парично задължение. Съгласно разпоредбата чл. 84 ЗЗД, когато денят на
изпълнението е определен, длъжникът изпада в забава, след изтичането му, а
когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като
бъде поканен от кредитора. В случая ищецът претендира мораторна лихва върху сумата 15 274.99 лева,
начислена за
периода от 25.03.2016
г. до 12.06.2017 г. включително, в размер
на 1 891.93 лева. От
установеното съдът намира, че тъй като денят за изпълнение задължението на
поръчващия да плати е определен и не се касае за безсрочно задължение, при
което длъжникът е в забава, след като бъде поканен, приема, че началото на
периода за забава относно обезщетението, с правно основание чл. 294 ТЗ вр. чл.
86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, е от 25.03.2016 г. /ден след изтичане на срока за плащане определен от
ищеца с покана изх. № 803/08.03.2016 г., получена от ответника на
10.03.2016 г., който е изтекъл на 17.03.2026 г./,
а краят е на 12.06.2017 г. - датата на подаване на Заявление по чл. 410
ГПК, по което е образувано ЧГД
№ 1624/2017 г., по описа на ШРС. За
установяване размера на вземането, съдът взе предвид приетото и неоспорено заключение на допуснатата по делото ССчЕ,
съгласно което за този период размерът на
мораторната лихва върху дължимите 15 274.99 лева, възлиза
на 1 889.66 лева.
По изложените съображения, съдът намира
предявения иск, с правно основание чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 294 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за основателен и
доказан, поради което следва да се признае за установено, по отношение на ищеца, че
ответникът дължи сума в общ размер на 1 889.66
лева - мораторна лихва за
забава върху сумата от 15 274.99 лв. за периода от 25.03.2016 г. до 12.06.2017
г. включително, като в
останалата част до пълно прредявеният размер от 1 891.93 лева, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Относно възражението за прихващане.
Възражението на ответникът за прихващане е обосновано с твърдението, че ищецът дължи на ответника плащания по друг
Договор за съвместна ловностопанска дейност осъществена през календарната 2015
г. и началото на 2016 г., в района на ДГС „Преслав“, поради което счита че
вземането на ищеца в размер на 15 679.99 лева е компенсируемо с насрещни вземания на
ответника към ищеца до размера на по – малкото
задължение в размери, както следва: или на сумата от 29 221.35 лв. или в
условията на евентуалност - сумата от 7 340 лв., или сумата от 44 040 лв., или сумата 4 004.91
лв. „Прихващането“ е вторият
сурогат на изпълнението. В икономиката „Прихващането“ се определя още като
„контокорент“ - уреждане на сметки между страни по облигационни отношения, т.
е. между лица, които имат еднородови вземания с насрещен характер. В материалноправен
аспект „Прихващането“, е способ за прекратяване на две насрещни вземания до
размера на по - малкото. Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗЗД: „когато
две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от
тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу
задължението си“. Разпоредбата допуска и урежда прихващането, когато две лица
си дължат една спрямо друга престации, които по своя предмет са от един и същи
вид. В този случай всяка страна може да прихване своето вземане с вземането на
другата страна, ако тя претендира то да бъде удовлетворено. Тъй като на всяко
вземане отговаря задължението на насрещната страна, би могло да се говори,
както за прихващане на вземания, така и за прихващане на задължения. Способите
за извършване прихващане са два: извънсъдебно и съдебно – наречено още
“процесуално погасяване на две насрещни вземания“. Начините за извършване на
съдебното прихващане са чрез предявяване на насрещен иск или възражение за
прихващане, какъвто е изборът на ответника в процесния случай. Когато пред съда
е направено възражение за прихващане, ответникът разполага с процесуалната
възможност да ангажира всички допустими от закона доказателства, посредством
които да установи основателността и размера на своята претенция, а другата
страна в процеса има правото да опровергае твърденията и претенциите,
представяйки по делото от своя страна доказателства.
Относно това възражение за прихващане другата страна в процеса –
ищецът, излага доводи за недопустимост твърдейки, че не е процесуално
легитимиран да отговаря по него. По общо правило легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са
притежатели на материалните права, засегнати от правния спор, предмет на
процеса. Всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от
правния спор, може, като упражни правото си на иск, да стане ищец по делото,
поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. Процесуалната
легитимация следва и се определя от твърденията на ищеца в исковата молба,
т. е процесуалната легитимация обуславя допустимостта на иска - липсата на
процесуална легитимация ще доведе до отхвърляне на иска като недопустим. Същото
се отнася и за възражението за прихващане. Процесуалната легитимация не трябва
да се смесват с материалноправната легитимация, която предпоставя съществуващо
правоотношение и се определя от доказването на иска или възражението и
очертава титулярството на гражданското
правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на задължението.
Материалноправната легитимация обуславя основателността на иска - липсата на
материалноправна легитимация ще доведе до отхвърляне на иска, като
неоснователен. Въпреки тези дълбоки разлики процесуалната и материалноправната
легитимация не са откъснати, а са взаимно свързани - процесуалната легитимация
произтича от твърдяната материалноправна легитимация и е средство за нейната
защита, поради което втората е предпоставка за първата.
В процесния случай с отговора на исковата молба, подаден в срока
по чл. 131 ГПК, формулираното
възражението за прихващане от ответника
отговаря
на процесуални предпоставки
за допустимост: предявено е в срок, при наличието на висящ процес, в
съответствие с изисквания за редовност и подсъдност, както и другите
предпоставки по чл. 211, ал. 1 ГПК, като: „връзка в предмета” или „възможност
за компенсация на двете насрещни вземания”, поради което следва да се прецени
дали за налице материалноправните предпоставки за компенсируемост като:
1/идентичност на субектите; 2/идентичност и еднородност на насрещните
престации; 3/изискуемост и ликвидност на активното вземането; 4/съществуване на
пасивното вземане. Липсата на която и да е от тези предпоставки води до
невъзможност съдът да се произнесе по основателността на претенцията на
ответника.
Предпоставката идентичност на субектите предполага насрещните
вземания да са между едни и същи лица т. е. двете лица да си дължат взаимно
пари или вещи - кредиторът е длъжник на длъжника и длъжникът е кредитор на
кредитора. В този смисъл в процесния случай под идентичност
на субектите по насрещните вземания, като предпоставка за компенсируемост на
претенцията по възражението за прихващане с исковата пратенция, следва да се разбира съвпадение в материалноправната
легитимация на страните по Договора от месец януари 2016 г. за провеждане на групов
лов на дива свиня от девет чуждестранни ловци и страните по Договора за съвместна ловностопанска дейност от
27.07.2009 г. и
Допълнителното споразумение към него от 30.01.2015 г.
От исковата молба и другите доказателства по делото, както бе
посочено по – горе, през месец януари 2016 г. между ищецът ТП ДГС „Преслав“ на
ДП „Североизточно държавно предприятие“, с ЕИК: 2016174120023 и „Жълта локва
Хънтинг“ ООД с ЕИК: 200462749 е възникнало валидно облигационно правоотношение.
От титулната част на Договора № 1326/27.07.2009 г. за съвместна ловностопанска дейност, сключен на осн. чл. 9, ал. 12
ЗЛОД, съгласно който държавните предприятия по ЗГ могат, след провеждане на конкурс, да сключват с юридически лица договори
за съвместно извършване на дейностите по ал. 9, т. 1 - 6 на територията на ДЛС,
за срок до 15 години, се установява, че
страни по това правоотношение са: ДЛС „Преслав” с БУЛСТАТ: 837067031, рег. № по
ФД 379/2002 г., по описа на ШОС и „Жълта локва Хънтинг“ ООД с ЕИК: 200462749.
Между страните не е спорно, че след влизане в сила на Закон за
горите на 09.04.2011 г. за управление на горските територии в страната се
създават общо шест държавни предприятия, които съобразно разпоредбата на чл.
164, ал. 1 ЗГ имат двустепенна структура: централно управление и териториални
поделения – ДГС и ДЛС. Съгласно § 9, т. 3 ЗГ от датата на вписването в ТР на въпросните
шест държавни предприятия съществуващите към деня на влизане в сила на закона
ДГС и ДЛС стават териториални поделения на това държавно предприятие, в чийто район на дейност попадат; съгласно т. 6 от датата на вписването в ТР на държавните предприятия се заличава
регистрацията на съответните ДГС и ДЛС, а съгласно т. 9 в сила от 08.03.2011 г. съществуващите към деня на обнародване на закона
ДЛС, сред които и „Преслав”, стават ДГС. В тази връзка ДЛС „Преслав” е заличено и е
станало ДГС „Преслав”.
Спорният въпрос е дали между ДЛС Преслав” и ТП ДГС „Преслав“ е
налице правоприемство предвид, че дейността която е осъществявал първият до заличаването
му и се осъществява в момента от вторият правен субекта е сходна и е на една и
съща територия, но през различни времеви периоди.
Съгласно разпоредбата на § 9, т. 2 ЗГ от датата на вписването в
търговския регистър държавните предприятия са правоприемници на активите и
пасивите, както и на архива на съответните ДЛС по приложение № 2, т. 1 - 25 от Закона за лова и опазване на дивеча, както
и на съществуващите към деня на влизане в сила на закона ДГС. Правоприемник на заличеното ДЛС „Преслав” е
ДП „Североизточно държавно предприятие”. Посоченото правоприемство е възникнало по силата на закона.
Заличеното ДЛС „Преслав”, с БУЛСТАТ: 837067031, отново по силата на закона, е
станало ДГС, придобило е статут на териториално поделение на ДП „Североизточно
държавно предприятие” и е вписано в ТР като „ТП ДГС „Преслав“ на ДП
„Североизточно държавно предприятие“”, с ЕИК: 2016174120023. От така
установеното еднозначно се налага извода, че ТП ДГС „Преслав“ на ДП
„Североизточно държавно предприятие“, с ЕИК: 2016174120023 и ДЛС Преслав”, с
БУЛСТАТ: 837067031, са различни юридически лица, както и, че първото не е
правоприемник на второто, доколкото законът изрично посочва, че правоприемник е
друго ДП „Североизточно държавно предприятие”.
Съгласно разпоредбата на § 9, т. 11 ЗГ в сила от 08.03.2011 г.,
договорите по чл. 9, ал. 12 ЗЛОД, сключени от ДЛС по ал. 9, какъвто е и Договора № 1326/27.07.2009
г. за съвместна
ловностопанска дейност, сключен на осн. чл. 9, ал. 12 ЗЛОД, както и договорите за
предоставяне стопанисването на дивеча на ловните сдружения, запазват действието
си. В този смисъл по
правоотношения възникнали преди заличаването на ДЛС „Преслав”, които са
запазили действието си, правоприемник по силата на закона е ДП „Североизточно
държавно предприятие”. Новорегистрираните ДГС
и ДЛС, макар и да имат особена правосубектност по смисъла на разпоредбата на
чл. 174 ЗГ, съгласно която могат: да сключват от свое име, за своя сметка и на
своя отговорност търговски и други договори в рамките на предоставените им от
закона и от директора на държавното предприятие правомощия; да водят
счетоводство и представят в централното управление изготвените годишни
финансови отчети съгласно Закона за счетоводството; да имат банкови сметки; да
водят от свое име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела; да са
работодатели, по силата на закона
относно правоотношенията възникнали до момента на новата регистрация, са
прекратили участието си като страна. Вътрешните отношения между правоприемника
ДП „Североизточно държавно предприятие” и новорегистрираното ТП ДГС „Преслав“
на ДП „Североизточно държавно предприятие“, с ЕИК: 2016174120023, относно запазилите действието си
договори по чл. 9, ал. 12
ЗЛОД, сключени от заличеното ДЛС „Преслав“, в това число и Договора № 1326/27.07.2009 г. за съвместна ловностопанска дейност с ответника, са извън предмета
на настоящото производство. В
тази връзка съдът намира, че правното основание за сключване на Допълнителното
споразумение /Анекс/ № 1/30.01.2015 г., от титулната част на което се
установява, че е сключен на осн. чл. 20а
ЗЗД със страни: ДП ДГС
„Преслав” с ЕИК: 2016174120023 и „Жълта локва Хънтинг“ ООД с ЕИК: 200462749 и
има идентичен предмет и е своеобразно продължение Договора № 1326/27.07.2009 г., предвид, че ДГС „Преслав”, с ЕИК: 2016174120023, не
е правоприемник на ДЛС Преслав”, с БУЛСТАТ: 837067031 и доколкото не са
представени доказателства правоприемникът да е упълномощавал ДП ДГС „Преслав” с
ЕИК: 2016174120023, да го представлява, също е извън предмета на ностоящото
производство, още повече, че правоприемника
на ДЛС Преслав”, с
БУЛСТАТ: 837067031 - ДП „Североизточно държавно предприятие“, не е
привлечен като страна по спора.
По изложените съображения, съдът намира че насрещното вземане, предявено с възражението за
прихващане, е некомпенсируемо, поради
липса на идентичност на субектите по двете насрещни вземания, при което не
следва да се произнася по неговата основателност, а предвид липсата на
произнасяне по същество претенцията може да се предяви в друго производство /в
този смисъл е Р. № 45/22.04.2009г., ТД № 483/2008г., I т. о., ВКС/.
Относно разноските.
Постановеният правен резултат, обуславя
основателност на искането на ищеца за присъждане на разноски по исковото и
заповедното производства в общ размер 802.88
лева (осемстотин и два лева и осемдесет и осем стотинки), за което е представен и
приет по делото списък по чл. 80 ГПК, като същите следва да бъдат възложени в
тежест на ответника, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК. Относно искането за
присъждане на разноски за платен превод на документи за нуждите на съдебното
производство – превод на 9 бр. ловни билети от немски и английски език, в
размер на 50 лв., счита, че не представляват
съдебно-деловодни и не следва да се присъждат в тежест на ответника.
Предвид изложеното, Шуменски районен съд.
Р Е Ш И :
Признава за установено, по отношение на
ищеца - Териториално поделение
Държавно горско стопанство „Преслав“ на ДП „Североизточно държавно
предприятие“, с ЕИК: 2016174120023, седалище и адрес на управление: гр. Велики
Преслав, Община Велики Преслав, област Шумен, ул. „Симеон Велики“ № 10, че ответникът - „Жълта локва Хънтинг“ ООД, с ЕИК: 200462749, седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, Община Шумен, област Шумен, ул. „Лайош Кошут“, № 1,
дължи сума в общ размер на 15
679.99 лева (петнадесет
хиляди шестстотин седемдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) за проведен лов по линия на организиран ловен туризъм, отстрелян
дивеч и извършени услуги от която: сумата 15 274.99 лева /петнадесет хиляди
двеста седемдесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки/ - цена на
отстрелян дивеч и 405.00 лева /четиристотин и пет лева/ - такса за издадени
билети за лов, ведно със законната лихва за забава върху главницата, от датата
на депозиране на заявлението в съда – 13.06.2017 г. до окончателното плащане на
вземането, за която по образувано ЧГД № 1624/2017 г., по описа на ШРС срещу
ответника има издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, на
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Признава за установено, по отношение
ищеца - Териториално поделение
Държавно горско стопанство „Преслав“ на ДП „Североизточно държавно
предприятие“, с ЕИК: 2016174120023, седалище и адрес на управление: гр. Велики
Преслав, Община Велики Преслав, област Шумен, ул. „Симеон Велики“ № 10, че ответникът - „Жълта локва Хънтинг“ ООД, с ЕИК: 200462749, седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, Община Шумен, област Шумен, ул. „Лайош Кошут“, № 1,
дължи сума в общ размер 1 889.66 лева (хиляда осемстотин осемдесет и девет лева и
шестдесет и шест стотинки)- мораторна лихва за забава върху сумата от
15274.99 лв., за периода от 25.03.2016 г. до 12.06.2017 г. включително, за
която по образувано ЧГД № 1624/2017 г., по описа на ШРС, срещу ответника има
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 294 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като отхвърля иска в
останалата част до пълно предявеният размер от 1 891.93 лева, като
неоснователен.
Осъжда „Жълта локва Хънтинг“ ООД, с ЕИК: 200462749, седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, Община Шумен, област Шумен, ул. „Лайош Кошут“,
№ 1, да плати на Териториално поделение Държавно горско стопанство „Преслав“ на
ДП „Североизточно държавно предприятие“, с ЕИК: 2016174120023, седалище и адрес
на управление: гр. Велики Преслав, Община Велики Преслав, област Шумен, ул.
„Симеон Велики“ № 10, сума в общ размер 802.88
лева (осемстотин и два лева и осемдесет и осем стотинки), за което е
представен и приет по делото списък по чл. 80 ГПК, от които 451.44 лева
(четиристотин петдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки) – разноски
в исковото производство и сумата 351.44
лeва (триста петдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки) -
разноски в заповедното производство, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящето
решение да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: