Р Е Ш Е Н И Е

294/30.3.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На тринадесети март две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: М.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2384 описа на ШРС за 2017 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от „Водоснабдяване и Канализация-Шумен» ООД с ЕИК 837068284, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от инж. ***, чрез главен юрисконсулт ***срещу С.Д.С. с ЕГН ********** и С.И.С. с ЕГН ********** и двамата с адрес по искова молба гр.Шумен, ж.к.»Херсон», бл.8, ет.8, ап.25 за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответниците за сумата от 155.53 лева, представляваща сбора от незаплатени суми за предоставени от ищеца В и К услуги за периода от 24.04.2013г. до 12.04.2017г. по партида № 139194, както и общо сума в размер на 35.22 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода считано от датата следваща изтичането на 30 календарни дни от издаването на всяка фактура до 12.06.2017г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 13.06.2017г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноските направени в заповедното и исковото производства.

В исковата молба се излага подробно следната фактическа обстановка: Ответниците са клиенти и потребители на В и К услуга, предоставяна от ищцовото дружество, като имота находящ се в гр.*** се водил с партиден номер 139/194. Партидата била на името на С.Д.С., като регистрирането му било от 01.02.1998г. по данни от информационните масиви на ищцовото дружество. Първоначално по партида били посочени имената «С. Д.», като техническата грешка в презимето била изправена след 15.08.2000г. След 20.04.2004г. партидата била прехвърлена на името на Д.С.С. по устно настояване на лицето. След проверка относно собствеността на обекта партидата отново била служебно прехвърлена на С.Д.С. и С.И.С., като собственици на имота, считано от 24.04.2013г. Поради недопускането от 2000 година на длъжности лица от дружеството в апартамента на ответниците, то в базата данни на ищеца липсва информация за типа и фабричния номер на водомера, номера на пломбата на холендъра, година на метрологична проверка. Неосигуряването на достъп е документирано съгласно чл.24, ал.4 от Общите условия на дружеството, като са съставяни протоколи. Поради неосигуряването на достъп оператора определил стойността на потребените услуги и издавал фактура за засичания период по представени самоотчети, саморъчно записвани и оставени на входната врата на жилището. Така за периода от 24.04.2013г. до 12.04.2017г. стойността на услугите, незаплатена км момента била в общ размер на 155.53 лв.. Предвид неизпълнението на поетите задължения от ответника, по инициатива на ищеца било учредено заповедно производство, по което в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Срещу така издадената заповед, длъжниците депозирали възражение в срок, поради което за ищеца се породил правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. В заключение се моли за уважаването на предявяните установителни искове.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответниците. В отговора на ответника С.С. се прави възражение за местна неподсъдност на делото и се иска същото да се изпрати на РС – Търговище, като компетентен съд по постоянния адрес на ответника. Счита се, че не е изяснено от какво произтича солидарната отговорност на заплащане на сумите. Оспорва се обстоятелството да е абонат на „В и К“ ООД Шумен. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, поради изтекла тригодишна давност. Оспорват се качествата на водата, като се сочи, че се предоставя вода за напоителни, а не за питейни нужди. Твърди се, че ищеца е използвал лични данни неправомерно, за което била сезирана Комисия за защита на личните данни. Правят се доказателствени искания, като в заключение се моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В писмения отговор на ответника С.С. се сочи, че исковата претенция е недопустима, тъй като предмета на делото не съвпада с предмета на заповедта, издадена в заповедното производство. Възразява се срещу солидарната отговорност на ответниците. Оспорва се наличие на облигационна връзка между страните. Оспорва се истинността на представените карнети. Прави се възражение за изтекла погасителна давност, както и че към периода 2013г. ответниците не са били титуляри на партидата. Така също се твърди, че ищецът не е изпълнявал задълженията си към потребителите да доставя чиста и безопасна питейна вода. Оспорва се представения от страната препис от документ – договор за продажба на държавен имот, като се прави искане същото да се представи в оригинал. Възразява се срещу назначаването на съдебно-техническа експертиза. Правят се доказателствени искания. В заключение се моли исковете да не бъдат уважавани. Претендират се и направените от ответниците съдебни разноски.

В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява гл. юрисконсулт Д.К., която поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове и излага правни аргументи в подкрепа на тяхната основателност.

В съдебното заседание ответника С.С. не се явява лично, за него се явява процесуалния му представител адв. Д. С. от АК-Варна, който сочи, че исковете не следва да бъдат уважавани. Аргументите му за това са изложени в писмения отговор, който се поддържа, както и в становище по съществото на делото, депозирано към датата на последното съдебно заседание.

В съдебно заседание ответницата С.С. не се явява лично, за нея се явява процесуалния ѝ представител адв. Д. С. от ШАК, като в съдебните прения се развиват подробни доводи за неоснователността на исковете. Моли се за присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните, както и приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото ч.гр.д. № 1602/2017г. по описа на ШРС се установява, че по подадено от „ВиК Шумен“ ООД заявление по чл.410 от ГПК е издадена Заповед № 955 от 14.06.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците С.Д.С. и С.И.С. да заплатят на кредитора сумите от 155.53 лв., представляваща дължима сума за консумирана и неплатена вода по партида № 139194 за имот, находящ се в гр.*** и от 35.22 лв. – лихва за периода от 01.09.2013г. до 12.06.2017г., както и законна лихва от 13.06.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 29 лв. разноски по делото, от които 25 лв. държавна такса и 4 лв. банкови такси. Вземането произтичало от доставена и незаплатена питейна вода и отведена канална вода, за което били издадени фактури, подробно описани в справка-извлечение № 3750 от 12.06.2017г. за дължимите суми към „ВиК Шумен“ООД.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е направено възражение и от двамата длъжници срещу заповедта, като ищецът предявил исковете в месечния срок по закон.

По делото са представени Общите условия на дружеството, действащи в процесния период, както и решения на регулационния орган - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране.

Представен и приет от съда е Договор за продажба на държавен имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата на държавните имоти от 22.11.1990г., видно от който С.Д.С. и С.И.С. са собственици на апартамент № 25, находящ се гр.***.

По делото са представени и общо 40 броя фактури (стр. 52-стр.88 от делото), издадени за отчетен период 24.04.2013г. – 12.04.2017г. за доставена питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води в горепосочения имот, като фактурите са описани и в справка за консумация на абонат 0139194 за имот, находящ се в гр.***, както и в справка-извлечение приложена по ч.гр.д. № 1602/2017г. на ШРС.

Видно от приетите по делото Протоколи за отказ за осигуряване на достъп на датите 21.10.2014г., на 19.03.2015г., на 21.01.2016г., 18.02.2016г., на 01.08.2016г., на 28.09.2016г., на 21.11.2016г., на 22.02.2017г. и на 23.03.2017г. в присъствието на свидетели е констатирано, че абоната е отказал достъп за отчитане показанията на водомера. Останалите представени по делото Протоколи за отказ, съставени на датите 25.04.2017г., 25.05.2017г., 22.06.2017г. и на 25.07.2017г. не се кредитират от съда, предвид, че са съставени на дати извън процесния период и са ирелевантни за спора.

Представени са карнети (стр.93-стр.95), видно от които през отчетния период показанията са нанасяни от служител на дружеството въз основа на показания от клиента, като в карнета не е полаган подпис от абоната. Ответниците при представянето им са оспорили представените карнети, като с оглед признанието на ищеца, че в същите няма подпис на абоната производство по чл.193 от ГПК не е откривано.

Събрани са и доказателства, касателно качествата на водата, а именно Протоколи за физикохимичен и микробиологичен контрол на води и Сертификати за контрол за процесния период (стр. 187 – стр. 244 от делото), съставени от Орган за контрол – Регионална здравна инспекция – Шумен. В Протоколи от 02.04.2013г. (стр.188), от 21.05.2013г. (стр.189), от 09.12.2014г. (стр.237), от 06.01.2015г. (стр.238), в Сертификат № 103 от 05.02.2015г. (стр.239), в сертификат № 237/06.03.2015г. (стр.241) и в Протокол от 21.04.2015г. (стр.243) е отразено, че питейната вода е „неприемлива“, поради превишаване на показател „мътност“ в FAU, поради което не съответства на изискванията на Наредба № 9 на МЗ. В писмо от Директора на РЗИ приложено по делото се дава подробни разяснения във връзка с представените доказателства.

По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза във връзка с направените оспорвания на годността на водомера и показанията на същия от страна на ответниците, като заключение по делото не е представено по обективни причини, предвид недопускането на вещото лице в апартамента на ответниците и невъзможността му да изготви обективно и компетентно заключение.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени доказателства и обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: По направеното възражение за недопустимост, съдът се е произнесъл с доклада по делото. За пълнота следва да се отбележи, че правното основание на исковете е по чл.422 от ГПК, като същите са предявени при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415, във връзка с чл.414 от ГПК и са процесуално допустими. За ищеца – кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземанията му, тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответниците са възразили срещу издадената заповед по ч.гр.д. № 1602/2017г. на ШРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

По основателността на исковете: Предмета на установителния иск е вземането на кредитора по смисъла на чл.410 от ГПК. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск, ищецът да докаже възникване на спорното вземане, а ответникът да докаже фактите, които го изключват, унищожават или го погасяват.

В настоящия случай ответника оспорва наличието на облигационна връзка между него и „ВиК Шумен“ ООД, както и качеството си на „потребител“, позовавайки се на обстоятелството, че между страните не съществува договор, както и че партидата е открита служебно от „ВиК Шумен“ ООД. В този смисъл се оспорва приемането и на представеното по делото доказателство – документ за собственост върху процесното жилище, предвид разпоредбата на чл.183 от ГПК. По отношение на възражението за липса на облигационна връзка между страните, съдът намира следното: Съгласно § 1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) качеството „потребител“ имат юридически или физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти, на който се предоставят В и К услуги или са собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Същото легално определение на понятието „потребител“ е дадено и в чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, като аналогична е и разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от Общите условия на В и К оператора. Предвид представените и приетите в настоящото производство доказателства, а именно документ за собственост - Договор от 22.11.1990г., следва категоричния извод, че ответниците са потребители на В и К услуги по смисъла на законовите и подзаконовите нормативни актове, тъй като са собственици на имот в етажна собственост, който е присъединен към В и К мрежата и на които ползват услугите за питейно-битови нужди. Допустимостта на приемането на това доказателство произтича от чл. 192 от ГПК, където е уреден реда, по който страна по делото може да задължи трето неучастващо по делото лице (в случая продавача на имота Министерство на Народната отбрана) да представи документ, находящ се у него. Действително в настоящия случай, ВиК оператора е открил служебно партидата на името на единия от ответниците – С.Д.С. предвид, снабдяването на оператора с доказателства за собствеността на имота и обстоятелството, че партидата се е водила на лице, което нямало качеството потребител, съгласно цитираните законови и подзаконови актове. Видно от писмо изх. № 49/08.01.2016г. (стр.21 от делото) лицето е било поканено от ищеца да се яви и да представи документ за собственост. След неявяването на лицето, то с последващо писмо потребителя е уведомен за служебно прехвърлената партида на негово име (стр.28 от делото). Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 от Общите условия В и К операторът може да открие партида въз основа на документ, удостоверяващ собствеността на имота на новия собственик. В случая нов собственик няма, но партидата се е водила неправилно на името на член от домакинството, който не притежава право на собственост или ползване върху имота. Или в случая с прехвърлянето на партидата служебно е налице коригиране на неправилно открита партида, като фактическото положение е приведено на документалното такова и е в съответствие с легалното понятие „потребител“ дадено от закона. Още повече, че ответниците не оспорват, че жилището им, находящо се на адреса, на който на името на единия се води партидата, през процесния период е било водоснабдено, а и този факт се доказва и по делото. Не се оспорва, че в имота, е имало монтиран измервателен уред.

Или правния извод, който се прави е, че фактът, че ответниците са ползвали вода за питейно-битови нужди, отнесен към нормите на представените общи условия за получаване на услугите "ВиК" от ищеца, налага извода, че между страните е създадено облигационно правоотношение. За действителността на това правоотношение не се изисква писмена форма. Според Общите условия, ВиК операторът не е задължен да предлага писмен договор на потребителите. За потребителя съществува основното задължение да заплаща консумираната вода.

В писмените отговори се оспорва потребеното количество вода и процедурата, въз основа на която доставчикът е извършил остойностяване на количествата вода. Съдът намира обаче, че се доказа фактът на неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят предоставените от В и К услуги. За процесния период са налице редовно отчетени показания на консумираната вода, която е начислявана на база самоотчети, предоставяни от самите потребители, които през целия процесен период са отказвали достъп до имота. Следва да се отбележи, че ищецът не претендира, че посочените във фактурите количества вода са реално потребените от абоната или са изчислени на основание чл.46 от Общите условия ( където е посочена санкционната процедура, предвидена при отказан достъп за отчитане на водомер от страна на абонат), а сочи, че са на база самоотчет. Потребителите са отказвали достъп до водомера в имота и съгласно чл.22 от Общите условия за това са били съставени констативни протоколи по предвидения ред, като контакт с абоната не е бил установен в процесния период. Или в случая липсата на подпис в карнетите, не освобождава ответниците от задължението да заплащат водата, която е изразходвана в имота, предвид, че данните са предоставени от тях. Горното обосновава извода, че исковете са доказани по основание.

По отношение на възражението за изтекла погасителна давност: Ответниците са се позовали на изтекла погасителна давност за така претендираните периодично дължими суми. С оглед на задължителните указания на Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на водоснабдителните дружества са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. При отчитане на прекъсването на давността със сезиране на съда, считано от 13.06.2017г. ( по аргумент от чл.422 от ГПК), извън тригодишния период биха останали задълженията за периода от 24.04.2013г. до 13.06.2014г. или за периода от 13.06.2014г. до 12.04.2017г. задължението остава непогасено. В тази връзка възражението за изтекла погасителна давност е частично основателно и претенциите за главница и лихва за периодите от 24.04.2013г. до 13.06.2014г. следва да бъде отхвърлена.

По отношение на възражението за мътността на водата: Конкретните параметри, на които трябва да отговаря питейната вода, за да се счете за чиста и безопасна, са нормативно разписани в Наредба № 9 от 16.03.2001г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите ( обн., ДВ, бр. 30 от 28.03.2001 г.). Разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредбата предвижда, че водоснабдителните организации са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят снабдяването на населението с безопасна и чиста питейна вода. По смисъла на Наредбата питейната вода е чиста и безопасна, когато не съдържа микроорганизми, паразити, химически, радиоактивни и други вещества в брой или концентрация, които представляват потенциална опасност за здравето на човека; когато отговаря на минималните изисквания, определени в приложение № 1, таблици А и Б и когато са изпълнени изискванията на чл.5-10 и чл.13 от Наредбата. В конкретния случай, видно от събраните доказателства - Сертификати за контрол и Протоколите за физикобиологичен и микробиологичен контрол на води, при последователни петнадесет проверки в рамките на процесния период 13.12.2014г. – 21.04.2015г., извършени на водопроводната мрежа в гр.Шумен, било установено несъответствие на показателя „мътност“ FAU. В Протоколите е посочено, че водата е „неприемлива“ по този показател, като по този начин не съответства на Наредба № 9/2001г. Този извод е отразен в сертификатите за контрол, издадени от официален орган - Орган за контрол (Регионална Здравна инспекция Шумен), приложени по делото. Контролния орган – Регионална здравна инспекция Шумен е изготвил придружително писмо към доказателствата, представени по делото (стр.185), подписано от Директора РЗИ Шумен. В него се сочи, че мътността на водата е важна за консуматора, който по този показател оценява „субективно“ водата. Отклоненията от тази стойност нямат пряка здравна значимост, но показват потенциална възможност за бактериално замърсяване, което би създало потенциална опасност за здравето. В периодите от 01.04.2013г. до 28.05.2013г. и от 09.12.2014г. до 28.04.2015г. е дадена препоръка чрез средствата на масова информация и сайта на инспекцията населението да не ползва водата от язовир „Тича“ за пиене. В чл.7, т.1 от действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор (стр.50 от делото) е посочено, че В и К операторът е длъжен да доставя на потребителите вода с питейни качества, съгласно изискванията на действащото законодателство и/или/ да отвежда и/ или да пречиства отпадъчни води. В § 1, т.1 от Наредбата е дадено легално определение на понятието „питейна вода“, а именно, че „питейна вода“ е вода за питейно-битови цели в нейното природно състояние или след обработка, предназначена за пиене, приготвяне на храна или други битови цели, независимо от нейния произход и независимо дали се доставя чрез водоразпределенителната мрежа, от цистерна, в бутилки, кутии или други опаковки. Изхождайки от дадената легална дефиниция на понятието, съдът намира, че законодателят не прави разлика между това дали предоставената от оператора вода е предназначена и използвана от потребителя само и единствено за пиене, а напротив качествата на водата, които следва да притежава, се отнасят и за други дейности, извършвани от потребителите, имащи чисто битов характер, като приготвяне на храна, къпане и други. Следователно „В и К“ Шумен, действайки в качеството си на "ВиК-оператор" по смисъла на чл.2 ЗРВКУ и предоставяйки услугата "водоснабдяване за питейно-битови цели", не е изпълнило задълженията си, произтичащи и от разпоредбата на чл.48, ал.2, т.1 от ЗВ, а именно да предприеме всички необходими мерки, за да осигури безопасна и чиста питейна вода на потребителите. Предвид, че доставчика не е изпълнил задълженията си по договора, то длъжника следва да се освободи от отговорност по аналогия на чл.83, ал.1 от ЗЗД, предвид, че неизпълнението на длъжника се дължи на обстоятелства, за които самият кредитор е виновен. Предвид това съдът намира, че от 16.12.2014г. до 22.04.2015г. исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищецът доказа частичната основателност на исковете в размер на 77.87 лв., представляваща сбора от дължима сума за консумирана и неплатена вода по партида № 139194 за имот, находящ се в гр.*** за периодите от 13.06.2014г. до 16.12.2014г. и от 22.04.2015г. до 12.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2017г. до окончателното изплащане на вземането.

Предвид акцесорния характер на претенцията за лихва, то съдът намира, че искът е частично основателен за сумата от 10.62 лв., представляваща мораторна лихва, считано от 01.09.2014г. до 12.06.2017г., като в останалата си част претенцията следва да се отхвърли като погасена по давност в една част и съответно поради неоснователност в друга част.

По отношение на възражението за това, че фактурите не са подписани от абоната и не са основание за плащане, съдът намира същото за неоснователно, тъй като съгласно Общите условия операторът е длъжен да издаде фактури, като полагане на подпис от абоната не е реквизит, който води до недействителност на счетоводния документ. Неоснователно и е възражението за липса на законово основание за възникване на солидарна отговорност на ответниците. Отговорността възниква на основание на закона – чл.18, ал.1, т.1 от СК. Възраженията за това от къде се закупува водата и от къде се доставя същата са ирелевантни за настоящото производство.

Предвид изхода на делото, ответниците следва да заплатят на ищеца направените от него разноски, съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер на общо 73.76 лв.

По делото е направено искане и от ответниците да им бъдат заплатени разноските за направено адвокатско възнаграждение, като е направено възражение от ищеца за прекомерност на същите. Ответника С.С. е заплатил възнаграждение на адв. Д. С. от 420 лв. в заповедното и 600 лв. в исковото производство. Ответницата С.С. е заплатила възнаграждение на адв. Д. С. в размер на 430 лв. в заповедното и 600 лв. в исковото производство. Съобразно чл. 2, ал.5 от Наредба № 1 от 09.01.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнагражденията за процесуално представителство по граждански дела се определя съобразно броя и вида на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Поради което възнагражденията в исковото производство са в минимума, определен съобразно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата. По отношение на възнагражденията в заповедното производство обаче, съдът намира, че е налице основание за намаляването им до размера от 300 лв. и за двете заплатени възнаграждения, предвид характера и особеностите на производството. Така възнагражденията платени от ответниците следва да бъдат присъдени в размер на по 482.48 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД с ЕИК 837068284 със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от инж. *** СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ В УСЛОВИЯТА НА СОЛИДАРНОСТ от ответниците С.Д.С. с ЕГН ********** с адрес *** и С.И.С. с ЕГН ********** с адрес *** в размер на 77.87 лв. (седемдесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща сбор от неплатени главници по фактури за консумирана и неплатена вода по партида № 139194 за имот, находящ се в гр. *** за периода от 13.06.2014г. до 16.12.2014г. и от 22.04.2015г. до 12.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 13.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му за сумата от 64.59 лв. за периода от 24.04.2013г. до 13.06.2014г. като погасен по давност и в частта му за сумата от 13.07 лв. за периода от 16.12.2014г. до 22.04.2015г., като неоснователен и недоказан.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД с ЕИК 837068284 СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ В УСЛОВИЯТА НА СОЛИДАРНОСТ от ответниците С.Д.С. с ЕГН ********** с адрес *** и С.И.С. с ЕГН ********** с адрес *** в размер на 10.62 лв., (десет лева и шестдесет и две стотинки) представляваща мораторна лихва, върху главницата от 77.87 лв., считано от датата следваща изтичането на 30 календарни дни от издаването на всяка фактура до 12.06.2017г., като отхвърля иска в останалата му част като погасен по давност и неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.Д.С. с ЕГН ********** и С.И.С. с ЕГН ********** да заплатят солидарно на “Водоснабдяване и канализация“ ООД с ЕИК 837068284 разноски по делото в общ размер на 73.76 лв.(седемдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща държавна такса за образуване на делото и възнаграждение за вещо лице, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК “Водоснабдяване и канализация“ ООД с ЕИК 837068284 да заплати на С.Д.С. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 482.48 лв.(четиристотин осемдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК “Водоснабдяване и канализация“ ООД с ЕИК 837068284 да заплати на С.И.С. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 482.48 лв.(четиристотин осемдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: