Р Е Ш Е Н И Е
256/23.3.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито съдебно заседание на първи
март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн
при секретаря М.Н., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№2416 по описа за 2017 г. на ШРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Гр.д.№ 2416/2017
г. по описа на ШРС е образувано по предявени установителни искове с правно
основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, във вр. чл. 79 и чл.92
от ЗЗД от “Мобилтел”ЕАД-гр.София, с ЕИК ***, срещу М.Р.М., ЕГН: **********, с адрес ***. Ищецът
сочи, че във връзка с облигационни отношения между страните по Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с индивидуален потребителски номер ***/25.01.2014г.,
ответникът останал задължен за сума в размер на 196,86лв., представляваща
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор. Ищецът твърди, че сумата
не е платена, с оглед на което дружеството се снабдило със Заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ ***/2017г. по описа на ШРС. В срока по чл.412 ал.2
от ГПК ответникът възразил и не оттеглил възражението си, поради което за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде
обезсилена издадената заповед. Искът е предявен само по отношение на посочената
в Заявлението главница, поради което с влязло в законна сила Определение по заповедното
производство, съдът е обезсилил Заповедта в частта й относно мораторна лихва.
Ответникът не представя
писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК и не се явява в
открито съдебно заседание. Въпреки направеното искане от ищецът за
постановяване на неприсъствено решение, поради липсата на отговор и неявяването
на ответникът, съдът намира, че не са налице законовите предпоставки за това,
съгласно чл.238 от ГПК. Длъжникът е депозирал Възражение срещу Заповед за
изпълнение и освен това, искът не е вероятно основателен. Същия следва да бъде разгледан по същество.
От фактическа и правна страна съдът
установи следното: По делото е приложен Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги между страните с индивидуален потребителски номер ***/25.01.2014г.,
за телефонен номер по СИМ карта *** за срок от 24 месеца по тарифен план на
Мтел Мобилен интернет 2,5GB Коледа, по
силата на който, на ответника били предоставени електронни съобщителни услуги. Абонатът
се задължил да заплаща цената на месечна абонаментна такса, посочени като
Приложения №1 към договора и Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел”
АД, абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи/приложени
на стр.16 от делото/. Съгласно чл.26.5 от ОУ, абонатът следвало да заплаща
цената на ползваните от него услуги до 15 дни от издаването на месечната
фактура, независимо от това дали е получил същата. От приложените писмени
доказателства от двете страни по делото и от първичния счетоводен документ-
фактура № *** от 04.08.2014г./стр.64/, съдът приема, че между страните е било
налице валидно облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба,
относно услуги, предоставени чрез включване в далекосъобщителна мрежа,
собственост на ищцовото дружество. Ответникът не оспорва съществуването на облигационни
отношения между страните.
В
исковата молба се претендира начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора в размер на 196,86лв. С разпоредбата на чл.92 ал.1 от ЗЗД е предвидена
възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор
задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на
претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се
доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване
на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена. В случая неизпълнение от
страна на абоната ответник не се установи.
Ищецът се позовава на неустоечна
клауза, съдържаща се в Приложение към Договора в раздел „Отговорност“- чл.5.3.1/стр.14/,
съгласно която, в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от
договора, в това число ако по негово искане или вина договорът по отношение на
услугата бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът
има право да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да
получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси,
дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване. Цитираната
клауза регламентира дължимост на неустойка не само в случай на неизпълнение, но
и в случай на разваляне. Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме,
че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите
правила на чл.87 ал.2 от ЗЗД. Писмените договори подлежат на прекратяване с
изявление в същата форма, доколкото не е уговорено друго в договора, какъвто е
процесния случай/чл.54.1 от ОУ/. Неустойката е била начислена в една фактура,
приложени по делото. Във фактурата не е посочено как
се определя неустойката.
По делото липсват данни за някаква забава на плащане на абоната, понеже няма
приложени никакви фактури, освен горепосочената за неустойка, поради което
твърденията на ищеца, намиращи се на трета страница от исковата молба, за
непогасени задължения по предоставени услуги са недоказани. Няма данни за точния
момент на прекратяване на договора, за да може да бъде изчислен и размерът на
договорената неустойка, съгласно клаузите на приложенията №1 към договорите. Поради
изложеното, по делото не беше установено да е възникнало основание за неустойка
в полза на ищцовото дружество в претендирания размер.
Отделно от изложеното, съдът счита клаузата
от договора, касаеща заплащането на неустойка за нищожна. Абонатът притежава
качеството потребител по смисъла на § 13,т.1 от ДП на ЗЗП,
даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който
текст потребител е всяко физическо лице, което ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ответника
в качеството на физическо лице е предоставена далекосъобщителна услуга.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на доставчика и
потребителя. Процесния договор е сключен при предварително определени условия
от едната страна- ищецът оператор, като абонатът не е имал възможност да
влияе върху съдържанието му. Не се установи атакуваната клауза на договора, да
е била индивидуално договорена и липсват такива твърдения и доказателства от
ищцовата страна. Според чл.146 ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите
са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата
разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Според
чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, такива клаузи са договорни клаузи, които не
са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. С оглед на всички събрани доказателства,
съдът приема, че в случая не е налице индивидуално договаряне на разпоредбите
от договора, касаещи отговорността на страните и дължимата
неустойка. Съобразно съдебната практика, неустойката в размер на
оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна
от доставчиците на услуги, се приема за нарушение на ЗЗП и
за нелоялна търговска практика. В този смисъл предявеният иск с
правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД се явява недоказан както по основание,
така и по размер, поради което следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода на спора, в тежест на
ответника на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, не следва да бъдат присъдени направените от
ищеца разноски.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск
от „Мобилтел” ЕАД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. София,
район ***, ул. "***" №***, представлявано от А. Д. и М. М. срещу М.Р.М.,
ЕГН **********, с адрес *** за признаване за установено, че ответникът дължи на
търговското дружество сумата 196,86лв./
сто деветдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с индивидуален потребителски номер ***/25.01.2014г. и фактура
№ *** от 04.08.2014г., присъдена със Заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.д.№ ***/2017г. по описа на ШРС, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: