Р Е Ш Е Н И Е

220/16.03.2018г.

Шуменският районен съд, в публичното заседание на двадесет и втори февруари , през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Зара Иванова

при секретаря А.П. , като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №2422 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

Предявен е иск с правно основание правно чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.410 , ал.1 , т.1 от КЗ и чл.86 , ал.1 от ЗЗД .

Депозирана е искова молба от „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД, (БАЕЗ )ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1301, бул. ***, представлявано заедно от Н.П.М.и И.К.Р.срещу ЕТ „Ж.И.П.” ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „***, представлявано от И.Ж.П., в която посочва , че между него в качеството на застраховател, и „Еларг Фонд за земеделска земя “ АДСИЦ, (с предходно наименование „Елана Фонд за земеделска земя“ АДСИЦ ) в качеството на застрахован, бил сключен застрахователен договор под формата на Рамкова полица *** от 28.06.2010 г. за застраховане на плащанията по договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на територията на Република България, редакция, приета с протокол 128/16.03.2009 г., в която фигурира ответникът. Предмет на покритите рискове по сключения застрахователен договор са “неплатежоспособност“ и “забавяне на плащането" от длъжника на плащания за извършени доставки на стоки за период по-дълъг от „периода на изчакване", съгласно приложимите ОУ. По силата на сключения застрахователен договор бил определен „период на изчакване“ от 6 месеца от датата па получаване от Застрахователя на декларация за просрочено плащане по чл. 18. ал. 1 от приложимите ОУ и максимален размер на застрахователно обезщетение 90 % /деветдесет на сто/ от претендираната сума в рамките на определения за съответния длъжник кредитен лимит. Кредитният лимит за ответника бил определен на 318.97 лева. През 2005г. между ответника и трето лице Й. П. Ч. бил сключен нотариално заверен договор за отдаване на земя под аренда за срок от 5 в землището на село Ивански, срещу заплащане на уговорената наемна цена. Впоследствие застрахования „Еларг Фонд за земеделска земя “ АДСИЦ, придобива имотите предмет на договора за аренда . Ответникът не заплатил на новия собственик дължимото арендно плащане за стопанската 2009/2010г. , за което е издадена фактура № ***г. В изпълнение на задълженията си към Застрахователя, с Декларация за просрочено плащане застрахования информирал „БАЕЗ“ ЕАД за допуснатото от страна на ответника забавяне по отношение изплащането на пълната стойност по посочената фактура и е депозирал претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. Застрахователят изплатил застрахователното обезщетение сумата от 287,07 лева , която не е възстановена от ответника .Ищецът претендира заплащане от страна на ответника на сума в размер на 287.07 лв. – главница, мораторна лихва за периода от 02.08.2013 г. до 26.05.2017 г. върху главницата в размер на 111.29 лв., законна лихва върху главницата от датата на депозирането на Заявление за издаване на заповед за изпълнение – 26.05.2017 г. д окончателно изплащане на вземането, както и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 на ГПК ответникът депозира отговор, в който заявява, че искът е неоснователен . Прави възражение за изтекла погасителна давност .

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на депозирано от „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД, (БАЕЗ) , заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№1430/2017г. по описа на ШРС . По него е издадена Заповед №859/29.05.2017г. , с която на ЕТ „Ж.И.П.” е разпоредено да заплати на заявителя сума в размер на 287,07 лева – главница за застрахователно обезщетение и 111,29 лева – лихва за периода от 02.08.2013г. до 26.05.2017г. , законна лихва от датата на подаване на заявлението -26.05.2017г. , както и сума от 75 лева – деловодни разноски . В срока по чл.414 от ГПК от длъжника е депозирано възражение , поради което е предявен настоящият иск.

По делото не е спорно и се доказва от Рамкова полица № *** от 28.06.2010 г. и ОУ за застраховане на плащания по договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на територията на РБългария , че между ищеца , като „застраховател“ и „Еларг Фонд за земеделска земя “ АДСИЦ, като „застрахован“ , за периода 22.06.2010г. -21.06.2011г. е възникнало и съществувало валидно застрахователно правоотношение , по силата на което ищецът се е задължил за заплати обезщетение на застрахованото лице , при настъпване на застрахователното събитие – неплатежоспособност и забавяне на плащането (общи условия за застраховане на плащания по договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск ). Също не се оспорва , че между ответника и застрахования , за стопанската 2009/2010г. е съществувал договор за аренда , по силата на който ЕТ „Ж.И.П.” следвало да заплати арендно плащане . В представения по делото Договор за аренда не е уговорен срок за плащането , поради което е приложима разпоредбата на чл.8 , ал.5 от ЗАЗ , според който ако не е уговорено друго, арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година. По смисъла на §2 т.3 от закона "стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година , или в настоящият случай плащането е следвало да се извърши на 01.10.2010г. Именно от тази дата е и издадената от арендодателя данъчна фактура № 0000002162/01.10.2010 г. Поради обстоятелство , че арендното плащане не е извършено , аренодадателят е подал до застрахователя си Претенция за застрахователно обезщетение от 29.04.2011 г. Съгласно Ликвидационен акт № ***. е определено застрахователно обезщетение в размер на 287,07 лева , което видно от представения препис от Платежно нареждане е изплатено на 14.01.2013г. Обобщавайки изложеното съдът счита , че са налице всички предпоставки за успешното провеждане на регресната претенция по чл.410 , ал.1 , т.1 от КЗ - между ищеца и ответника е съществувало валидно застрахователно правоотношение , настъпила е вреда причинена от третото лице (на договорно основание ) изплатено е застрахователното обезщетение . Единственото възражение на ответника е , че вземането на ищеца е погасено по давност , на основание чл.110 от ЗЗД . Твърди , че вземането на ищеца спрямо него е станало изискуемо на 01.10.2010г. , когато застрахованият „Еларг Фонд за земеделска земя “ АДСИЦ е издал цитираната по-горе фактура № ***г. Съдът не споделя становището на ответника , началният момент , от който за застрахователя възниква право да предяви регресния иск , респ. започва да тече и погасителна давност е момента на плащането на застрахователното обезщетение . В Кодекса на застраховането (отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) нямаше изрична регламентация на началния момент на погасителната давност относно регресното вземане на застрахователя , но трайно в съдебната практика беше застъпено становището , че започва да тече от момента на плащане на застрахователното обезщетение . Точно в този смисъл е и посочената от ответника съдебна практика , напр. в Решение №144/26.10.2010г. на ВКС по т.д.№532/2008г. , ТК , II изрично се посочва , че за прекия иск на застрахования , погасителната давност започва да тече от датата на застрахователното събитие , но при суброгаторните и регресните искове , началният момент е датата на изплащане на застрахователното обезщетение . В действащия КЗ тази теза вече е нормативно застъпена , а именно чл. 378, ал. 5 КЗ, предвижда , че регресните и суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата по чл. 435 срещу застрахователя по застраховки „Гражданска отговорност“ по т. 10 – 13, раздел II, буква „А“ от приложение № 1 се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане от страна на застрахователя по имуществена застраховка или от страна на причинителя на вредата. При това положение , като взе предвид , че плащането на застрахователното обезщетение е извършено на 14.01.2013г. , от друга страна Заявлението по чл.410 от ГПК , с чието депозиране се прекъсва течението на погасителната давност , е от дата 26.05.2017 г. , съдът намира , че вземането на ищеца за главницата не е погасено по давност .

Ищецът претендира и обезщетение по чл.86 , ал.1 от ЗЗД в размер на 127,71 лева , за периода от 02.08.2013г. до 26.05.2017г. . Обезщетението за забавено плащане е дължимо след покана на основание чл.84 ал.2 от ЗЗД , като по делото е представена изпратената от ищеца Покана за доброволно изпълнение от 24.07.2013г. , която видно от представеното копие на Известие за доставяне (Обратна разписка ) и връчена на ответника на 25.07.2013г. С поканата му е предоставен седем дневен срок да изпълни задължението си , който е изтекъл на 02.08.2013г. или след тази дата ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение , в размер на законната лихва . От ответника не е формулирано конкретно възражение за изтекла погасителна давност по отношение на мораторната лихва , но доколкото претендира отхвърляне на исковете изцяло , съдът приема че е надлежно сезиран да извърши преценка в този смисъл . Срокът на погасителната давност по отношение на лихвата е три години , съобразно чл.111 ал.1 , б”в” от ЗЗД , ето защо , като взе предвид датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК – 29.05.2017г. , с което се прекъсва течението на погасителната давност , намира , че вземането на ищеца е погасено за периода преди 26.05.2014г. , т.е. претенцията е основателна за периода 26.05.2014г. до 26.05.2017г. , а за периода 02.08.2013г. до 26.05.2014г. е погасена по давност . След извършена справка на страница http://www.epi.bg/calc_lihva_zakonna.php, се установява, че размерът на законната лихва върху главницата от 287,07 лева , за периода от 26.05.2014г. до датата на подаването на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 26.05.2017г. е в 87,63 лева , до който размер искът се явява основателен .

Предвид изложеното , съдът намира , че претенцията за главницата се явява изцяло основателна , а за обезщетението по чл.86 , ал.1 от ЗЗД искът е основателен до размер от 87,63 лева , начислено за периода 26.05.2014г. до 26.05.2017г. , за разликата от посочения размер до пълния предявен от 111,20 лева , за периода от 02.08.2013г. до 26.05.2014г. , подлежи на отхвърляне .

Съгласно т.12 от ТР № 4/2014 г. по ТД № 4/2013 г. следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното производство съразмерно на уважената претенция , а именно 70,65 лева .

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски по настоящото дело в размер на 136,59 лева лева – съразмерно на уважените искове , включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение .

На основание чл.78 , ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника деловодни разноски , съразмерно на отхвърлената част от иска – сума от 18,47 лева .

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

На основание чл.422 ал.1 от ГПК , ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ЕТ „Ж.И.П.” ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „***, представлявано от И.Ж.П.дължи на „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД, (БАЕЗ )ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1301, бул. ***, представлявано заедно от Н.П.М.и И.К.Р.,

сумата 287,07 (двеста осемдесет и седем лева и седем ст.) лева - регресно вземане по чл.410 , ал.1 , т.1 от КЗ , възникнало поради изплащане на застрахователно обезщетение на „Еларг Фонд за земеделска земя “ АДСИЦ по Рамкова полица № ***г. и Ликвидационен акт № ***г. ,

както и 87,63 (осемдесет и седем лева и шестдесет и три ст.) лева - обезщетение по чл.86 , ал.1 от ЗЗД , в размер на законна лихва върху главницата от 287,07 лева , за периода от 26.05.2014г. до 26.05.2017г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 26.05.2017г. , до окончателното изплащане на главницата ,

за които суми е издадена Заповед №859/29.05.2017г. по ч.гр.д.№1430/2017г. по описа на ШРС .

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.422 ал.1 от ГПК за сумата от 87,63 лева до пълния предявен размер от 111,20 лева , представляваща обезщетение по чл.86 , ал.1 от ЗЗД , за периода 02.08.2013г. до 26.05.2014г. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ОСЪЖДА ЕТ „Ж.И.П.” ЕИК ***, да заплати на „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД, (БАЕЗ )ЕИК ***, , сумата 207,24 ( двеста и седем лева и двадесет и четири ст. ) лева - деловодни разноски по заповедното и настоящото производство , съразмерно на уважената част от иска .

ОСЪЖДА „Българска агенция за експортно застраховане“ ЕАД, (БАЕЗ )ЕИК ***, да заплати на ЕТ „Ж.И.П.” ЕИК ***, сумата 18,47 ( осемнадесет лева и четиридесет и седем ст.) лева - деловодни разноски , съразмерно на отхвърлената част от иска .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: