Р Е Ш Е Н И Е

263/27.3.2018г. , Гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2503 по описа за 2017г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Гр.д.№2503/2017г. по описа на ШРС е образувано по повод предявени установителни искове с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.183 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от “Енерго-Про Продажби”АД-гр.Варна срещу А.С.Й. с ЕГН: ********** ***. Ответникът бил задължен към дружеството за цена на консумирана електрическа енергия за периода 21.09.2012г.- 23.11.2012г. в размер на 241,63лв. главница и мораторна лихва върху нея в размер на 67,20лв. за периода от падежа на всяка фактура до 26.06.2017г. и законната лихва върху главницата от 20.06.2017г. до окончателно заплащане на вземането и деловодните разноски в настоящото производство. Ищецът сочи, че електрическата енергия не е платена, с оглед на което дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№***г. В срока по чл.412 ал.2 от ГПК ответникът е възразил и не е оттеглил възражението си, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

Ответникът, в едномесечния срок по чл.131 от ГПК, депозира отговор, в който посочва, че не е собственик на имотът, за който е била потребена енергия от 13.11.2002г., но бил останал титуляр на партидата и за периода на претенцията. Позовава се на изтекла погасителна тригодишна давност.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По ч.гр.д.№***г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за цена на консумирана електрическа енергия за имот, намиращ се в гр.Шумен, ул.“***“ №*** за периода 21.09.2012г.- 23.11.2012г. в размер на 241,63лв. главница и мораторна лихва върху нея в размер на 67,20лв. за периода от падежа на всяка фактура до 26.06.2017г. и законната лихва върху главницата от 20.06.2017г. до окончателно заплащане на вземането и деловодните разноски 75,00лв. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК, ответника възразил и не е оттеглил възражението си, поради което заявителят е предявил настоящите искове, с цел установяване на вземането си.

Безспорен между страните е фактът, че ответникът А.С.Й. е бил потребител на електрическа енергия на процесния адрес, като ползваната енергия на този адрес се заплащала по партида с клиентски № *** и абонатен № ***. Ищецът бил битов клиент по смисъла на § 1 т. 2а от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба адрес на потребление и в това си качество, е обвързан от публично известни Общи условия на ДПЕЕ и Общи условия на ДПЕЕЕМ, надлежно публикувани и одобрени от регулаторен орган и приложени по настоящото дело. По силата на чл.4 ал.1 от ОУ на „Енерго Про Продажби” АД, качеството потребител на електрическа енергия за битови нужди има физическо лице- собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Енерго-Про Продажби” АД. Съобразно чл.6 ал.2 от същите ОУ, потребител може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване е дал пред „Енерго-Про Продажби” АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за определен срок.

Спорен по делото е фактът, че ответникът е собственик или ползвател на имота. С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ***. на нотариус С.., на 13.11.2002г., ответникът продал на трето лице собствения си недвижим имот, представляващ апартамент №*** намиращ се на ул.“***“ №***, по отношение на който се претендира консумирана електроенергия. Фактът, че ответникът е загубил качеството си на собственик на процесния имот, преди периода, за който се претендира заплащането на доставена електроенергия, не се оспорва от ищцовото дружество.

По делото не е налице заявление, с което ответникът да е уведомил дружеството доставчик на електрическа енергия, че имота е продаден. Неизпълнението на вмененото на потребителя от Общите условия задължение за уведомяване на продавача за настъпилите промени, свързани със собствеността по чл.17 ал.3 от същите, не създава за потребителя задължение да заплаща електроенергия, която ползвал. Липсва уговорка в Общите условия, която да обвързва неизпълнението на това задължение със задължение за плащане стойността на електрическа енергия.

С оглед характера на иска по чл.422 от ГПК, а именно положителен установителен иск за установяване съществуването на оспореното парично притезание, в тежест на ищеца по иска беше, провеждайки пълно и главно доказване да докаже, че в качеството си доставчик на електроенергия е доставил определеното количество електроенергия, посочено във фактурите, което е било реално потребено от ответника, който в периода 21.09.2012г.- 23.11.2012г. е бил собственик или носител на ограничени вещни права върху процесния имот. Във връзка с продажбата на електрическа енергия са приложими общите правила на договора за продажба и в частност на договора за търговска продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. Не се събраха никакви доказателства, установяващи, че след продажбата имотът е ползван от ответника, поради което съдът намира, че между страните няма валидно договорно правоотношение в рамките на исковия период, като правопораждащ вземането на ищеца юридически факт. Предвид горното, предявените положителни установителни искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК се явяват недоказани и следва да бъдат отхвърлени. Предвид изложеното не следва да се разглежда възражението за изтекла погасителна давност на осн.чл.111 б“в“ от ЗЗД, което също е основателно.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.183 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Енерго-про Продажби”АД със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”*** с ЕИК:*** за признаване за установено, че А.С.Й. с ЕГН: ********** *** дължи на търговското дружество сумата 165,43 лв./сто шестдесет и пет лева и четиридесет и три стотинки/ главница, представляваща цена на консумирана електрическа енергия за имот, намиращ се в гр.Шумен, ул.“***“ №*** за периода 21.09.2012г.- 23.11.2012г. по партида с клиентски № *** и абонатен № ***; мораторна лихва върху главницата в размер на 76,20лв./седемдесет и шест лева и двадесет стотинки/ за периода от падежа на всяка фактура до 26.05.2017г. и законната лихва върху главницата от 20.06.2017 г. до окончателно заплащане на вземането, присъдени по ч.гр.д.№***г. по описа на ШРС, като неоснователни и недоказани.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2 седмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: