Р Е Ш Е Н И Е
19/15.1.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На
11 (единадесети) януари Година 2018
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско
дело
номер 2508 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
В
исковата си молба, ищцата Ф.К.Т. твърди, че с ответника Й.Т. са съпрузи от 13.06.2016
година. От брака си нямали родени деца. Двамата съжителствали заедно за кратко
в Република Турция, като след завръщането на ищцата в Република България,
станало ясно, че е невъзможно двамата да имат еднакво местоживеене. Същите
напълно се отчуждили, като не поддържали никаква връзка помежду си. Моли съда
да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без
съдът да се произнася по въпроса за вината; да бъде възстановено предбрачното
ѝ фамилно име Ш.; не
предявява претенции за издръжка между бивши съпрузи, за ползване на семейното
жилище, както и за деловодни разноски.
Ответникът
не излага становище по предявения иск.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа страна следното: страните са съпрузи от 13.06.2016 г., когато сключили
брак в община К., Р.Т., за което бил съставен акт № ***/06.07.2016 г. от
длъжностното лице по гражданското състояние в Община Хитрино. От брака си нямат
родени деца /установимо и чрез служебно изисканите справки от Регистър „НБД“/.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели С.Х. /майка на ищцата/ и Л.С. излагат,
че страните се запознали чрез роднини на ответника. Ищцата се установила трайно
във Федерална република Г., като поддържала интернет-връзка с Т. в продължение
на няколко години. През м. юни 2016 г. Ф.Т. посетила Р.Т., където било
местоживеенето на същия и двамата сключили граждански брак. Съвместното им
съжителство продължило около десет дни. Впоследствие, ищцата се завърнала
първоначално в родината си, а впоследствие отново заживяла във ФРГ, като
уговорката между съпрузите била именно там да живее семейството. Оказало се,
обаче, че на Й.Т. била наложена забрана да напуска пределите на Р.Т. и
съвместното съжителство на съпрузите станало невъзможно. По този начин,
съпрузите се отчуждили, като от две години не поддържали никаква връзка.
Предвид
установеното чрез събраните безпротиворечиви гласни и писмени доказателства,
съдът счита, че се доказа ненормално протичане на брачните отношения между
страните, свързано с продължителното отсъствие на ответника, което не може да
бъде преодоляно. Проява на същото е на постоянна фактическа раздяла между тях и
едва десетдневното им съжителство веднага след сключване на брака. Предвид
изложеното, съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.
На
ищцата Ф.К.Т. следва да бъде възстановено предбрачното фамилно име – Ш.
По
делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер
на 30,00 лв., която, при непроизнасянето на съда по въпроса за вината за
разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, следва да се
възложи поравно на страните.
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, предвид непроизнасяне по въпроса за вината,
разноските следва да останат в тежест страните, така както са направени.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 13.06.2016 г. в Община К., Р.
Т., за което е съставен с акт № ***/06.07.2016 г. от длъжностното лице по
гражданското състояние в О.Х. между Й.Т.,
роден на *** г., гражданин на Р.Т., без регистриран адрес в Р.Б., с адрес с. К.,
община К., област К., Р.Т., ул. „Х“ № 7 и Ф.К.Т. с ЕГН **********,***, със
съдебен адресат – адв. Р.М. от ШАК, гр. Шумен, ул. „Д.В.“ № 15, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното
фамилно име на Ф.К.Т. – Ш.
ОПРЕДЕЛЯ
държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 (тридесет) лева.
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Й.Т. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ШРС 15,00 (петнадесет) лв., представляващи
съответната му част от държавната такса при решаване на делото.
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Ф.К. Ш. да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ШРС 15,00 (петнадесет) лв., представляващи
съответната й част от държавната такса при решаване на делото.
В тежест на Ф.К.Ш. остават направените по делото разноски в размер на 25,00 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: