Р Е Ш Е Н И Е
490/25.5.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито
заседание, на втори май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№ 2509 по описа за 2017 г. на
ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени
отрицателни установителни искове, с правно основание чл.440, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът В.Р.З., ЕГН **********, с адрес: ***, излага,
че е собственик на недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО, с площ от 2233
кв.м., находящо се в с. ***, общ.Шумен, обл. Шуменска, съставляващо ПИ с
идентификатор 61443.501.201, заедно с построените в дворното място
селскостопанска сграда, с площ от 45 кв.м. /ПИ с идентификатор 61443.501.201.1
/, жилищна сграда с площ от 68 кв.м. /ПИ с идентификатор 61443.501.201.2/, пристройка, с площ от 34 кв.м. /ПИ с
идентификатор 61443.501.201.3/ и гараж с площ от 22 кв.м. /ПИ с идентификатор 61443.501.201.4/.
За този имот ищецът притежавал валиден документ за собственост НА за
собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство №67, том Х, рег.
№14837, дело №1407 от 2015 г. по описа на нотариус Светлозар Стоилов, с рег.
№024 на НК. Твърди, че двамата ответници „***" ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: ***, вх.Б, ап.16 и Д.Р.Т., ЕГН **********,***, са страни
по ИД№20158760400163 по описа на ЧСИ Даниела Златева, с рег. №876 на КЧСИ,
съответно първият е взискател, а вторият длъжник. Сочи се в молбата, че преди
няколко дни получил по пощата съобщение от съдебния изпълнител, с което последният
го уведомявал, че срещу имота му и по-конкретно срещу 3/8 ид.ч. от него, се
насочва принудително изпълнение- обявена е публична продан, за удовлетворяване
на парични вземания на ответника „***" ООД срещу ответника Д.Р.Т.. Поради
обстоятелството, че ищецът счита, че той е едноличен собственик на имота
завежда настоящите искове, като моли съда да постанови решение, по силата на
което да се признае за установено по отношение на ответниците, че ответникът Д.Р.Т.,
ЕГН **********, длъжник по ИД №20158760400163 по описа на ЧСИ Даниела Златева,
не е собственик на продавания по горепосоченото изп. дело недвижим имот,
представляващ 3/8 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО, с площ от 2233 кв.м., находящо се в с.
***, общ.Шумен, обл.Шуменска, съставляващо ПИ с идентификатор 61443.501.201,
заедно с построените в дворното място селскостопанска сграда, с площ от 45
кв.м. /ПИ с идентификатор 61443.501.201.1 /, жилищна сграда с площ от 68 кв.м.
/ПИ с идентификатор 61443.501.201.2/, пристройка,
с площ от 34 кв.м. /ПИ с идентификатор 61443.501.201.3/ и гараж с площ от 22
кв.м. /ПИ с идентификатор 61443.501.201.4/. Претендира и разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът Д.Р.Т. представя писмен отговор, в който сочи, че счита исковете за
допустими и основателни. Заявява, че признава иска.
В същия срок, ответникът „***" ООД представя
писмен отговор, в който оспорва исковете по основателност, сочейки аргументи. Претендира
и разноски.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното:
Няма
спор, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че при
ЧСИ Даниела Златева, с район на действие ШОС, е образувано ИД№20158760400163 по
описа на съдебния изпълнител за изпълнение на парични вземания. Изпълнителното
дело е образувано по молба на взискателя „***" ООД, ЕИК *** срещу
длъжниците- С. Д. С., ЕТ „***“, представляван от Д.Р.Т. и М. С. С.,
които са осъдени солидарно да заплатят на дружеството сумата от 22 000
лева по запис на заповед, ведно с извършените по делото разноски в размер на
1 040, 50 лева. По делото са предприемани и извършвани действия за
принудително осъществяване вземанията на взискателя. С постановление съдебният
изпълнител е наложил възбрана върху процесния недвижим имот, представляващ
поземлен имот, с площ от 2233 кв.м., находящ се в с. ***, общ. Шумен, обл.
Шуменска, съставляващо ПИ с идентификатор 61443.501.201, заедно с построените в
дворното място селскостопанска сграда, с площ от 45 кв.м. /ПИ с идентификатор
61443.501.201.1 /, жилищна сграда с площ от 68 кв.м. /ПИ с идентификатор
61443.501.201.2/, пристройка, с
площ от 34 кв.м. /ПИ с идентификатор 61443.501.201.3/ и гараж с площ от 22
кв.м. /ПИ с идентификатор 61443.501.201.4/. Възбраната е надлежно вписана в СВ,
гр. Шумен на 29.04.2015 г. Насрочен е и опис на възбранения недвижим имот. В
последствие съдебният изпълнител е направил искане за поправка на вписаната
върху имота възбрана, като е уточнил, че възбранени следва да се считат 3/8
ид.ч. от имота. Длъжникът е направил възражение, че този имот не е негова
собственост, а на трето лице- ищецът по делото. Ищецът, в качеството му на
съсобственик е уведомен от съдебния изпълнител за датата и часа на описа на
имота. Описът е извършен на 25.05.2017 г., като в протокола е отразено, че по
време на извършване на принудителното действие, имотът се е намирал във
владение на ищеца. Извършена е оценка на имота, като е насрочена публична
продан. Публичната продан е насрочена за периода от 14.07.2017 г. до 14.08.2017
г. По силата на издадена на 01.08.2017 г. обезпечителна заповед изпълнението по
отношение на процесния имот е спряно. Обезпечението е допуснато за бъдещи
искове, с правно основание чл.440, ал.1 от ГПК, които искове са предявени с
настоящата искова молба.
От НА
за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство №67, том Х,
рег. №14837, дело №1407 от 2015 г. по описа на нотариус Светлозар Стоилов, с
рег. №024 на НК, става ясно, че ищецът е признат за собственик на процесния
имот по силата на наследствено правоприемство и давностно владение. От
материалите, приложени към приобщеното ГД№1764/2015 г. по описа на ШРС, се
установи, че спорният имот е придобит от Р. З.И., по силата на прехвърлителна
сделка /покупко- продажба/, извършена на 23.08.1946 г. От удостоверение за
наследници с изх. №129/16.09.2002 г., издадено от Община Шумен, с. ***, се
установи, че Р. З.И. е починал на 28.03.1986 г., като е оставил за свои законни
наследници ищеца и ответника Д.Р.Т., деца на наследодателя и Т. С. И.- съпруга.
От удостоверение с вх. №175/09.09.1986 г. на ШРС става ясно, че дъщерята на
починалия Д.Р.Т. се е отказала от наследството, оставено след смъртта на
починалия ѝ баща, като този отказ е надлежно вписан в особената книга,
водена при ШРС. Представени са документи относно смъртта на Т. С. И., майка на
ищеца и ответника Т., от които е видно, че същата е починала на 09.06.2001 г.,
като нейни наследници са В.З. и Д.Т.. Т. е извършила формален отказ от
наследството, оставено след смъртта на нейната майка, който отказ е надлежно
вписан в особената книга, водена в Районен съд Шумен, под №56, страница 118,
2008 г. Видно от Решение №1096/04.12.2012 г., постановено по гр.д. №1334/2012
г. по описа на РС Шумен, ведно с решение от 19.04.2013 г., постановено по
възз.гр.д.087 по описа за 2013 г. на ШОС, ведно с Определение №1411/10.12.2013
г. на ВКС, постановено по гр.д. №4687/ 2013 г. на ВКС, IV отделение, извършеният от ответницата
отказ от наследството, оставено след смъртта на нейната майка Т. С. И., вписан
в специалната книга на ШРС под №56 от 08.10.2008 г., е признат за нищожен,
поради липса на предмет. От събраните по делото гласни доказателства, се
установи, че ищецът, след смъртта на баща си стопанисва имота в с. ***, като е
извършвал и ремонтни дейности, правел е подобрения /изградил е два гаража/.
Свидетелката И. заяви, че познава ищеца повече от 50 години, като знае, че след
смъртта на баща му, той се грижи за имота в с. ***- „Той от малък е израснал в
имота, но вече след смъртта на баща си той изцяло поддържа имота…Той сам живее
в имота, сам го поддържа“. Същата свидетелка заяви, че сестрата на ищеца Д. не
е живяла в имота и не го е стопанисвала. Подобни по смисъл са и показанията на
другия, разпитан по искане на ищеца
свидетел С.- Той /В./ живее там, мисля, че от 1986 г., след като почина
баща му…Той постоянно поддържа имота, работи…Познавам сестрата на В.. Нямам
наблюдения тя да е обитавала този имот, да се е грижила за имота. Тази
пристройка и гаража В. ги е строил. Никой не е имал претенции към имота,
откакто се познаваме с В. и откакто познавам леля Д.“. Третият, разпитан по
искане на ищеца свидетел също заяви, че ищецът се грижи, поддържа и стопанисва
спорния имот. И тримата свидетели категорично заявиха, че знаят, че имота в с. ***
е собственост на ищеца, като заявяват, че сестра му неведнъж е заявявала, че
няма претенции към имота, като същата не е идвала в имота, нито го е
обработвала. Разпитаният по искане на ответното дружество свидетел също заяви,
че знае, че процесният имот е собственост на ищеца, като единствено е виждал ищеца
в имота. Съдът дава вяра на събраните гласни доказателства, тъй като
показанията на свидетелите са ясни, конкретни, взаимно и вътрешно
непротиворечиви. На следващо място свидетелите са трети, незаинтересовани от
изхода на спора лица, като изявленията им почиват на преки и непосредствени
наблюдения.
От така
изнесената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.440, ал.1 от ГПК, всяко трето лице, чието право е засегнато
от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху
което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника,
т.е. целта на този отрицателен установителен иск е да се установи, че вещта,
върху която е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на
длъжника и спрямо нея не следва да се насочва принудителното изпълнение за
погасяване на парични задължения на длъжника по образуваното изпълнително
производство. В настоящия казус няма спор, че принудителното изпълнение е насочено
върху недвижим имот, представляващ 3/8 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО, с площ от 2233
кв.м., находящо се в с. ***, общ.Шумен, обл.Шуменска, съставляващо ПИ с
идентификатор 61443.501.201, заедно с построените в дворното място
селскостопанска сграда, с площ от 45 кв.м. /ПИ с идентификатор 61443.501.201.1
/, жилищна сграда с площ от 68 кв.м. /ПИ с идентификатор 61443.501.201.2/, пристройка, с площ от 34 кв.м. /ПИ с
идентификатор 61443.501.201.3/ и гараж с площ от 22 кв.м. /ПИ с идентификатор
61443.501.201.4/. Ето защо приема, че в случая ищецът като трето за
изпълнителното производство лице, претендирайки самостоятелни права върху
имота, предмет на принудителното изпълнение, има право да предяви
установителния иск по чл.440 от ГПК за защита на правото си. С ТР №3 от
10.07.2017 г. на ВКС по т.д. №3/2015 г., ОСГТК, се разреши спорът в съдебната
практика относно допустимостта на този иск, в случай, че имотът се намира във
владение на третото лице към момента на извършване на описа, респ. налагане на
възбраната, като е прието, че искът по чл.440, ал.1 от ГПК е допустим и в
случаите, когато третото лице се намира във владение на вещта, върху която е
насочено принудително изпълнение, и може да упражни правото си на обжалване по
чл.435, ал.4 от ГПК, с изключение на случаите, когато това право е упражнено и
жалбата е уважена. В разглеждания казус няма данни ищецът да е упражнил правото
си на жалба, респ. да има положително за него в този смисъл съдебно решение.
Няма и наведени твърдения за наличие на горните обстоятелства. Предвид
изложеното заключава, че предявеният е иск допустим и следва да бъде разгледан
по същество.
По
съществото на спора, съобрази следното:
Ищецът претендира, че е собственик на целия
имот, като отрича правата на длъжника върху 3/8 ид.ч. от имота, излагайки
твърдения, че е придобил тези идеални части въз основа на оригинерно придобивно
основание, а именно придобивна давност. Придобивната давност е оригинерно
основание за придобиване право на собственост. Тя е способ за придобиване на
право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване
съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време.
За придобиването по давност е необходимо да бъде установено владение върху един
имот. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя- обективен
елемент /corpus/-
упражняване на фактическа власт и субективен елемент /animus/- намерение за своене на вещта. При
преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид
характеристиките на владението- като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително
и с намерение да се държи вещта като своя. Нормата на чл.79, ал.1 от ЗС
предвижда, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години, т.е.
придобивната давност се характеризира с два съществени елемента- изтичане на
законно определен период от време и извършване на дейност на фактическо
господство върху определен имот, с намерение да се свои този имот /упражняване
на владение върху имота/. Правото на собственост не се придобива автоматично с
изтичане на давностния срок, тъй като давността не се прилага служебно- чл.84
от ЗС, във връзка с чл.120 от ЗЗД. Съгласно нормата на чл.85 от ЗС разпоредбите
за придобиване право на собственост върху недвижим имот по давност важат за
придобиване по давност и на други вещни права върху такъв имот. Според
ТР№4/2012 г. по ТД№4/2012 г., изискуемото от чл.120 от ЗЗД във връзка с чл.84
от ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл.79 от ЗС. Разпоредбата на чл.120 от ЗЗД във връзка
с чл.84 от ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението
чрез процесуални средства- предявяване на иск или възражение при наличие на
спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка, какъвто е разглежданият случай. При наличие на
позоваване, правните последици- придобиване на вещното право- се зачитат от
момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на
фактическия състав на придобивното основание по чл.79 от ЗС. В настоящия казус,
ищецът излага твърдение, че е започнал да владее имота като свой след смъртта
на баща си, още от 1986 г. Това владение е продължило и след смъртта на
неговата майка- 09.06.2001 г. В посочения смисъл са и събраните по делото
гласни доказателства, от които съдът приема за безспорно установено, че след
смъртта на родителите на ищеца и ответницата, спорният имот е бил във владение
на ищеца, което владение е било явно, непрекъснато, необезпокоявано, като чрез
действията си той явно е афиширал намерението си за своене на вещта. Няма спор,
че ищецът и ответницата, са законни наследници на починалите Р. З.И. и Т. С. И.,
т.е. са призовани към наследяване лица. В правната доктрина и съдебната
практика се приема, че когато съсобствеността е възникнала от наследяване,
наследникът, който владее цялата вещ е владелец само на собствената си идеална
част от имот и държател на останалите идеални части на останалите сънаследници.
За да се превърне във владелец на целия имот и да придобие собствеността върху
целия имот по силата на давност, този наследник /наследници/ следва да отблъсне
владението на останалите съсобственици и сънаследници, т.е. да доведе до
знанието им намерението си да свои имота изцяло, и да ги уведоми, че отказва да
признае правата им, като не остави у тях съмнение за новото си субективно
отношение към вещта /в този смисъл са решение №239/29.05.1996 г. по гр.д.
№91/1996, I г.о.,
решение №216/05.04.2002 г. по гр.д. №657/2001 г., I г.о., решение №508/29.07.2003 г. по
гр.д. №740/2002 г., I г.о.,
ТР№1/2012 гпо ТД№1/2012 г. на ВКС/. Ето защо за доказването на собствеността
следва да се установи не само, че наследникът е ползвал имота в продължение на
законоустановения срок от време, но също така и фактът, че анимусът му да го
държи за себе си е бил изрично демонстриран пред останалите сънаследници, което
в случая съдът приема за безспорно установено. Нещо повече, от ангажираните по
делото доказателства се установи, че другият наследник, ответницата Д.Р.Т. с
действията си /отказ от наследството на починалия баща на страните, декларация,
дадена пред нотариуса в нотариалното производство по обстоятелствената
проверка/, явно е изразявала съгласието си брат ѝ да владее имота като
свой, приемайки, че той е единствен собственик на същия.
Предвид
изложеното, съдът стигна до извода, че ищецът е носител на правото на
собственост върху целия имот, част от който е предмет на принудително
изпълнение по ИД№20158760400163 по описа на ЧСИ Даниела Златева, с рег. №876 на
КЧСИ. Ето защо заключава, че така предявените искове са основателни и доказани
и следва да се уважат.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът „***" ООД, ЕИК *** следва да
заплати на ищеца извършените по делото разноски в размер на 760.00 лева.
Отговорността за заплащането на тези разноски следва да понесе само този
ответник, доколкото по отношение на ответника Д.Р.Т. намира приложение
разпоредбата на 78, ал.2 от ГПК, същият не е дал повод за образуване на
производството и е признал основателността на предявения иск в срока за отговор
на исковата молба.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Р.З., ЕГН
**********, с адрес: ***, в качеството му на трето лице, ответника „***"
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, вх.Б, ап.16, в
качеството му на взискател и Д.Р.Т., ЕГН **********,***, в качеството ѝ
на длъжник по ИД №20158760400163 по описа на ЧСИ Даниела Златева, че ответникът
Д.Р.Т., ЕГН **********, длъжник по ИД №20158760400163 по описа на ЧСИ Даниела
Златева, с рег. №876 на КЧСИ, не е собственик на продавания по горепосоченото
изп. дело недвижим имот, представляващ 3/8 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО, с площ от
2233 кв.м., находящо се в с. ***, общ.Шумен, обл.Шуменска, съставляващо ПИ с
идентификатор 61443.501.201, заедно с построените в дворното място
селскостопанска сграда, с площ от 45 кв.м. /ПИ с идентификатор 61443.501.201.1
/, жилищна сграда с площ от 68 кв.м. /ПИ с идентификатор 61443.501.201.2/, пристройка, с площ от 34 кв.м. /ПИ с
идентификатор 61443.501.201.3/ и гараж с площ от 22 кв.м. /ПИ с идентификатор
61443.501.201.4/.
ОСЪЖДА
„***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, вх.Б, ап.16,
да заплати на ищеца В.Р.З., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 760.00 лева /седемстотин и шестдесет лева/,
представляваща извършените по делото разноски съразмерно уважената част от
исковете.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: