Р Е Ш Е
Н И Е
62/26.1.2018г.
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на десети януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№2514 по описа за 2017 г. на ШРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.9 и сл. от ЗПК.
В
молбата си до съда, ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, законен представител – Р.И.М.-Т.– управител, излага, че на
07.06.2011 г. между ответника Л.Н.Ч., ЕГН **********,*** и Юробанк
България АД, ЕИК ***, е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката е
предоставила на ответника, в качеството му на кредитополучател, кредит в размер
на 1 610.00 лева, със срок на издължаване на дълга 60 месеца. След
усвояване на кредита, ответникът не е извършвал редовни плащания на месечните
си вноски, поради което непогасеният дълг се равнявал на сума в общ раззмер на
1 722, 01 лева. Сочи се в молбата, че на 18.01.2016 г. между ищцовото
дружество и Юробанк България АД, ЕИК *** е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който задължението на ответника,
произтичащо от горецитирания договор за кредит е прехвърлено на ищеца.
Ответникът, като цедиран длъжник бил надлежно уведомен за така настъпилата
цесия. Ищецът твърди, че срокът на договора е изтекъл, като липсата на
доброволно изпълнение от страна на длъжника пораждало правния му интерес от
търсене на вземанията му по съдебен ред. Ето защо подал заявление по реда на
чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №1676/2017 г. по описа на ШРС,
като съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение. Длъжникът бил
подал възражение срещу заповедта, поради което моли да се признае за
установено, че ответникът му дължи сума в общ размер на 1 722, 01 лева, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит от 07.06.2011
г., сключен между Юробанк България АД и
ответника, като вземането по договора в последствие е прехвърлено на ищцовото
дружество, от които 1160,77 лева - главница,
481,24 лева – договорна /възнаградителна лихва/, 80,00 лева- разноски по обслужване на кредита, за
които суми, по ч.гр.дело № 1676/2017 г. по описа на Районен съд Шумен е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Претендира присъждане на законна лихва върху главницата, счита от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на
сумата, както и присъждане на извършените по делото разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът представя писмен отговор, в който заявява, че счита исковата молба
за недопустима и неоснователна. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. В съдебно заседание уточнява, че счита исковете за недопустими, поради
предявяването им от ненадлежна страна.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№1676/2017 г. по описа на ШРС,
по реда на чл.410 от ГПК в полза на ищеца е издадена срещу ответника заповед за
изпълнение на парично задължение за сума в общ размер на 1 722, 01 лева, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит от 07.06.2011 г., от които 1160,77 лева – главница; 481,24 лева – договорна /възнаградителна лихва/, считано за периода от 07.06.2011 г. до 18.01.2016
г.; 80,00 лева- разноски по обслужване на кредита, като е присъдена и законна лихва върху
главницата, считано от 19.06.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, както
и извършените по делото разноски. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал
възражение срещу заповедта. Съдът е уведомил заявителя за постъпилото възражение
и ищецът в законопредвидения срок
предявява настоящите искове.
От представените
по делото писмени доказателства /частно заверени преписи от Договор за потребителски
кредит №FL590007/07.06.2011 г., погасителен
план по кредит, банково бордеро/, се установи, че на 07.06.2011 г. между Юробанк
и еф джи България АД /сега Юробанк България АД/ и ответника е сключен договор за потребителски
кредит, като на ответника, в качеството му на кредитополучател му е предоставена
сума в размер на 1 610.00 лева за пълно предсрочно погасяване на
задължения по договор за кредит. Срокът на издължаване на кредита е 60 месеца,
т.е. до 07.06.2016 г. Уговорени са лихвен процент по кредита, като
възнаградителна лихва по договора и ГПР. Определена е падежна дата на месечните
вноски- 7-мо число на месеца. Предвидени са и последиците при неизпълнение
задълженията на кредитополучателя. Уговорено е, че при забава на плащането на една
или повече месечни вноски ще се начисли такса и обезщетение за забава. В чл.15
от договора е предвидено, че при непогасяване изцяло или отчасти, на която и да
е вноска от главницата или лихвата по кредита, вземането на банката за
възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо, без да се
прекратява действието на договора. В договора е предвидено изрично съгласие и
на двете страни за едностранно прехвърляне на вземанията по договора от страна
на банката на други финансови или нефинансови институции. Посочените факти и
обстоятелства са и безспорни между страните. Няма спор и, че ответникът не е
изпълнявал редовно задълженията си по договора за плащане на вноските по
кредита, като в последствие е спрял плащанията по договора изцяло. От представените
по делото документи /договор за възлагане на вземания/, се установи, че на 18.01.2016
г. между Юробанк България АД и ищеца е сключен Договор за възлагане на
вземания /цесия/, по силата на който банката е прехвърлила вземането си,
предмет на горепосочения договор за кредит на ищцовото дружество. Видно от текста на договора за цесия
/чл.5.1.1 от договора/, страните са уговорили приобретателят /в случая ищцовото
дружество/ да изпрати уведомления до длъжниците по прехвърлените вземания, като
е предвидено тези уведомления да бъдат подписани от приобретателя или посочено
от последния лице, действащо от името и за сметка на прехвърлителя.
По делото е представено уведомление относно договора за цесия, но няма данни
същото да е връчено на ответника. Съобразно задължителната съдебна практика,
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на
чл.235, ал.3 от ГПК. В случая изходящото от цесионера уведомление, действащ като
пълномощник на цедента по смисъла на договора за цесия, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД /в този смисъл са Решение №78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д.
№2352/2013 г., II т.о., ТК,
Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В
разглеждания казус препис от исковата молба и приложенията към нея са надлежно
връчени на ответника, като в приложенията са както уведомителното писмо за
настъпилата цесия, така и договора за прехвърляне на вземането. Съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допуска
това. Цесията е съглашение, в което цедираният длъжник не участва, тъй като при
този договор промяната в облигационното правоотношение се отнася само до
кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е прехвърлимо /няма
изрична забрана в закона или договора за това и естеството на вземането го
позволява/. В случая предвид изрично
сключения договор за цесия и уведомяването на ответника, в качеството му на
цедиран длъжник, съдът приема, че по отношение на ответника е настъпил
прехвърлителния ефект на цесията, като в този смисъл носител на вземанията по
процесния договор за кредит е ищецът.
По отношение
направеното от ответника възражение за погасяване на вземанията по давност, за да
се произнесе, съобрази следното: Съгласно общите правила, с изтичането на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок. Според разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността почва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. В разглежданата хипотеза
безспорно се установи, че вземането произтича от договор за банков кредит и
касателно началния момент на давността следва да се съобрази и разпоредбата на
чл.430, ал.1 от ТЗ, съгласно която с изтичане срока на кредита
кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна
лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора
за кредит, същото става изискуемо след изтичане на уговорения срок. Процесното
вземане произтича от договор за кредит, разновидност на договора за заем, а за
вземания, произтичащи от договор за заем се прилага общата петгодишна давност.
В този смисъл е и съдебната практика, в това число и разясненията, дадени в
ТР№2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№2/2010 г. на ОСГТК на ВКС. В посоченото
решение е прието, че договореното връщане на заема на погасителни вноски не
превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. В настоящия казус, безспорно се установява, че крайният
срок на договора е 07.06.2016 г., а заявлението на ищеца за издаване на
процесната заповед за изпълнение е депозирано в ШРС на 19.06.2017 г., т.е.
предвидения в закона давностен срок не е изтекъл. Няма данни и за погасяване на
част от уговорените месечни вноски по договора. Предвид плащанията по договора
за кредит и с оглед размера на неплатения остатък от задължението, не са погасени
по давност и отделните месечни вноски на разсроченото задължение. Съдът следва
да отбележи, че в случая давностния срок не започва да тече от възникване на
задължението, т.е. от сключване на договора за кредит, каквото е възражението
на ответника, а от датата, на която вземането е станало изискуемо. Ето защо
заключава, че в случая не са налице материално правните предпоставки за
погасяване вземанията по давност и възражението на ответника е неоснователно.
Ответникът не оспори фактите относно сключения договор за кредит, както и
относно размера на договорените главни и акцесорни задължения, включително и
санкцията при спиране на плащанията по договора. Не оспори и фактите относно
усвояване на договорената сума и спиране на плащанията по договора. Няма
наведени твърдения за последващо изпълнение задълженията по договора, нито
ангажирани доказателства. Предвид гореизложеното, съдът стига до извода, че установителните
искове са основателни и следва да се уважат.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото,
включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част
от исковете, в общ размер на 100.00 лева /34, 44 лева- в заповедното
производство и 65, 56 лева- в исковото/.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.Н.Ч.,
ЕГН **********,***, дължи
на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
законен представител – Р.И.М.-Т.– управител, сума в
общ размер на 1 722, 01 лева /хиляда седемстотин двадесет и два лева и
една стотинка/, представляваща
задължение по Договор за потребителски кредит от 07.06.2011
г., сключен между Юробанк България АД и
ответника, като вземането по договора в последствие е прехвърлено на ищцовото
дружество, от които 1160,77 лева /хиляда сто и шестдесет лева и седемдесет и
седем стотинки/- главница, 481,24
лева /четиристотин осемдесет и един лева и
двадесет и четири стотинки/– договорна /възнаградителна лихва/, 80,00 лева /осемдесет лева/- разноски по обслужване на кредита, ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда 19.06.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми, по
ч.гр.дело № 1676/2017 г. по описа на Районен съд Шумен е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.Н.Ч., ЕГН **********,***, да
заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, законен представител – Р.И.М.-Т.– управител, сумата от 100.00 лева /сто лева/, представляваща
направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски,
съразмерно с уважената част от исковете /34, 44 лева- в заповедното
производство и 65, 56 лева в исковото/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: