Р Е Ш Е Н И Е
290/29.3.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2532 по описа на ШРС за 2017 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.558,
ал.7 от КЗ /чл.288, ал.12 от КЗ /отм//, във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”***” №2,
ет.4, представлявано от С. С.и Б. И. М., съдебен адрес:***, кантора
№4, чрез адв.М. П.срещу Е.Я.Й., с ЕГН**********,***.
Ищецът твърди, че във връзка с образувана щета
№210239/24.11.2010 год. изплатили следните обезщетения: въз основа на влязло в
сила Решение №I-32-53/25.04.2012 год. на СРС, г.о. 32 състав по ГД №41293/2011
год. обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
такси и разноски по делото/ общо в размер на 11142.87 лева на М. М. С. от
гр.Шумен, в качеството й на пострадала вследствие ПТП , причинено на 01.06.2009
год. като пътник на мотопед модел „Априля-50“ с ДК№ *** и въз основа на влезли
в сила решения №I-41-180/07.12.2012 год. на СРС, г.о., 41 състав по ГД
№41292/2011 год., Решение от 06.06.2014 год. на СГС, IV-д състав по ГД
№3938/2013 год. и Решение от 15.12.2014 год. на СГС, IV-д състав по ГД
№3938/2013 год. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
такси и разноски по делото в общ размер на 12749.19 лева на С. Н. С. от
гр.Шумен, пострадал вследствие на същото ПТП като водач на посочения мотопед. В
исковата молба излагат, че виновна за катастрофата била ответницата, която
управлявала лек автомобил марка „Роувър 620” с ДК№ Н *** Р, собственост на А.
Ш. А., в нарушение на правилата за
движение по пътищата, във връзка с което била призната за виновна и наказана с
административно наказание на основание разпоредбата на чл.78а от НК с Решение
№753 от 14.06.2010 год. по НАХД №309/2010 год., влязло в сила на 29.06.2010
год. В същото време ответницата нямала и сключена застраховка „гражданска отговорност”
за управлявания от нея автомобил. Твърдят, че с регресна покана я поканили да им
заплати посочената сума по доброволен път, но това не било сторено.
Молят съда да се произнесе с решение, с което да
осъди ответницата да им заплати сумата от 23892.06 лева - главница,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди на М. М. С. /в размер на 11142.87 лева/ и на С. Н. С. /12749.19 лева/,
вследствие ПТП, станало на 01.06.2009 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане
на сумата и направените по делото разноски.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се
явява представител. От името на упълномощен представител на 13.03.2018 год. е
депозирана писмена молба, в която поддържат предявения иск и молят същия да
бъде уважен изцяло.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на
адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от
НБД, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил назначен особен
представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на
ответника особен представител е бил депозиран писмен отговор. В отговора
особеният представител на ответника излага, че счита предявения иск за допустим
и частично основателен. Оспорва претенцията за заплащане на допълнителните
разноски, свързани с образуваното срещу тях принудително изпълнение, доколкото
счита, че същите са били неоправдано и излишно сторени, с оглед безспорно
установения със съдебните решения размер на обезщетенията. Моли иска за
заплащане на сумата над 9761 лева, изплатена на лицето М. М. С. и над 11114 лева, изплатена на лицето С. Н. С. да
бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично.
За него се явява назначеният му особен представител, който поддържа депозирания
отговор и излага допълнителни съображения по съществото на спора.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ответницата Е.Я.Й. на 01.06.2009 год. управлявала
лек автомобил марка „Роувър 620” с ДК№ Н *** Р, собственост на А. Ш. А.. В
резултат на допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата последната
причинила ПТП с участие на друго ППС – мотопед „Априля-50“ с ДК№ ***, при което
пострадали водача на мотопеда С. Н. С. и пътничката му М. М. С.. Вследствие
причиненото ПТП на Стоянов били причинени следните травматични увреждания: съчетана
травма – гръден кош, крайници, контузия на гръдния кош и контузия на
крайниците, като видно от заключението на съдебно медицинската експертиза му е
било причинено трайно затруднение в движението на левия горен крайник,
обусловено от счупването на лявата ключица за срок по голям от един месец,
средно около 2 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес, а на
пострадалата С.били причинени съчетана травма – глава, крайници, контузия на
главата и контузия на крайниците, като видно от заключението на съдебно
медицинската експертиза й е било причинено трайно затруднение в движението на
левия горен крайник, обусловено от счупването на лъчевата кост на лявата
предмишница на типично място за срок по-голям от един месец, средно около 2,5 –
3 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес, като и на двамата
била причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
Ответницата
била призната за виновна и наказана с
административно наказание на основание разпоредбата на чл.78а от НК с Решение
№753 от 14.06.2010 год. по НАХД №309/2010 год., влязло в сила на 29.06.2010
год.
По отношение на управлявания от Й. лек автомобил нямало сключена застраховка „гражданска отговорност”.
По този повод ищецът ***, София бил осъден с Решение
№I-32-53 от 25.04.2012 год. на СРС, г.о. 32 състав по ГД №41293/2011 год. да
заплати на пострадалата М. М. С. обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 6100 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието
01.06.2009 год. до окончателното изплащане на сумата и разноски по делото в размер
на 710 лева. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила. Със същото
решение ищецът бил осъден да заплати и държавна такса в полза на СРС в размер
на 244 лева.
По силата на Решения №I-41-180 от 07.12.2012 год.
на СРС, г.о., 41 състав по ГД №41292/2011 год., обжалвано и отменено частично с
Решение от 06.06.2014 год. на СГС, IV-д състав по ГД №3938/2013 год., допълнено
с Решение от 15.12.2014 год. на СГС,
IV-д състав по ГД №3938/2013 год. ***, София бил осъден да заплати на
пострадалия С. Н. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6500.00
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба - 29.09.2011 год. до окончателното изплащане на сумата и разноски по
делото в общ размер на 1520.00 лева. Със същите решение бил осъден да заплати
държавна такса в полза на СРС и СГС в общ размер на 190 лева.
Във връзка с претенциите за обезщетение на пострадалите
М. М. С. и С. Н. С. първоначално била образувана щета №21-0239/24.11.2010 год.,
но претендираните суми не били изплатени доброволно от страна на ***, София.
В тази връзка от пострадалото лице М. М. С. било
образувано изпълнително дело №20147820400006/2014 год. по описа на ЧСИ Д. А., рег. №782 с район на действие СГС. В хода
на същото от страна на ищеца били заплатени следните суми: 9050.87 лева
/включваща главница в размер на 6100.00 лева, мораторна лихва в размер на
2656.87 лева и разноски в размер на 294.00 лева, от които 54.00 лева – такси по
изпълнението и 240.00 лева–адвокатско възнаграждение/; 887.00 лева –
пропорционална такса по изпълнителното дело, 864.00 лева, включващи 710.00 лева
– съдебни разноски в полза на кредитора М. М. С., 54.00 лева - дължими такси по изпълнението, 100 лева -
адвокатско възнаграждение; 97.00 лева – пропорционална такса за частно съдебно
изпълнение. С преводно нареждане на
30.07.2014 год. в полза на РС-София била заплатена и сумата от 244.00 лева,
представляваща държавна такса по ГД №41293/2011 год. по описа на СРС.
От пострадалото лице С. Н. С. било образувано
изпълнително дело №2016782040021/2016 год. по описа на ЧСИ Д. А., рег. №782 с
район на действие СГС. В хода на същото от страна на ищеца били заплатени
следните суми: 6500.00 лева – представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, 2967.19 лева – мораторна лихва върху дължимата главница за периода от
29.09.2011 год. до датата на плащането – 18.03.2016 год. и сумата от 3092.00
лева, в която били включени съдебни разноски в размер на 1457.00 лева, 72.00
лева – такси по изпълнението, 480.00 – адвокатско възнаграждение и 1083.00 лева
– пропорционална такса за частно съдебно изпълнение. С преводни нареждания от 28.06.2016 год. в
полза на РС-София била заплатена сумата от 120.00 лева, представляваща държавна
такса по ГД №41292/2011 год. по описа на СРС, а в полза на СГС била заплатена
сумата от 70.00 лева, представляваща дължима държавна такса по ВГД №3938/2013
год. по описа на СГС.
С регресна покана изх.№ГФ-РП-28/11.01.2017 год. поканили
ответницата да заплати на „***” изплатените от тяхна страна суми в общ размер
на 23937.06 лева по доброволен път, но това не било сторено.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от:
Протокол за ПТП №1207322/01.06.2009 год., Решение от 16.06.2010 год. на ШРС по
НАХД №309/2010 год., Писмо вх.№24-01-426/16.12.2010 год., Справка от база данни
на информационен център към ***, Съдебно-медицинско удостоверение №192/2009
год., Съдебно-медицинско удостоверение №193/2009 год., Съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни №164/2009 год., Съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни №163/2009 год., Решение №I-32-53/25.04.2012 год. на СРС, г.о. 32
състав по ГД №41293/2011 год., покана за доброволно изпълнение
изх.№00503/23.07.2013 год., Изпълнителен лист от 03.06.2013 год., Справка за
изчислени лихви, Преводно нареждане от 25.07.2013 год. – 2 бр., покана за доброволно изпълнение
изх.№00016/08.01.2014 год., Изпълнителен лист от 14.11.2013 год., Преводно
нареждане от 17.01.2014 год. – 2 бр.,
Писмо вх.№10-00-48/25.07.2014 год., Изпълнителен лист от 26.09.2013 год.,
Преводно нареждане от 30.07.2014 год., Съобщение, Решение №I-41-180/07.12.2012
год. на СРС, г.о., 41 състав по ГД №41292/2011 год., Съобщение, Решение от 06.06.2014 год. на СГС, IV-д
състав по ГД №3938/2013 год., Съобщение, Решение от 15.12.2014 год. на СГС,
IV-д състав по ГД №3938/2013 год., Покана за доброволно изпълнение изх.
№00128/10.03.2016 год., Изпълнителен лист от 14.01.2016 год., съобщение,
Уведомление за доброволно изпълнение, Изпълнителен лист от 22.06.2016 год.,
Преводно нареждане от 28.06.2016 год., Изпълнителен лист от 14.01.2016 год.,
Преводно нареждане от 28.06.2016 год., Справка по щета №21-0239/24.11.2010
год., Регресна покана, Протокол №2/26.06.2014 год., Протокол №18/26.06.2014
год., Решение №669-ГФ/18.07.2014 год.,
Протокол №2 от 11.04.2016 год., Решение №307-ГФ/18.05.2016 год., товарителница,
Вносна бележка за заплатена държавна такса.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.”а”
от КЗ /отм./ /чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /обн. ДВ бр.102 от 29.12.2015 год.,
в сила от 01.01.2016 год./ Гаранционния фонд изплаща обезщетения по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
нанесени имуществени и неимуществени вреди, когато виновният водач няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
като на основание разпоредбата на чл.288, ал.12 от отменения кодекс /чл.558,
ал.7 от КЗ обн. ДВ бр.102 от 29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ след
изплащане на обезщетението фондът стъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определяне и
изплащането му. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че Гаранционният
фонд е заплатил на лицата М. М. С. и С. Н. С. присъдените им по съдебен ред
обезщетения, дължимите върху същите мораторни лихви и присъдените им съдебни разноски, във връзка
с образувана щета №210239/24.11.2010 год. От представените като писмени
доказателства по делото Протокол за ПТП №1207322/01.06.2009 год., Решение от
16.06.2010 год. на ШРС по НАХД №309/2010 год., Писмо вх.№24-01-426/16.12.2010
год., Справка от база данни на информационен център към ***, се установява, че
по време на станалото ПТП лекият автомобил, с който е причинена щетата е бил
управляван от ответницата Е.Я.Й. и че по
отношение на същия не е имало валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Доколкото
представения протокол за ПТП не е бил оспорен от страните и представлява
официален свидетелстващ документ, то същият има обвързваща доказателствена сила
за съда, относно фактите отразени в него. В същата насока са и представените
като писмени доказателства по делото Решение от 16.06.2010 год. на ШРС по НАХД
№309/2010 год. и Писмо вх.№24-01-426/16.12.2010 год., които установяват вината
на ответницата. Действителния размер на нанесената и заплатена от страна на
ищеца щета се установява от представените от тяхна страна писмени доказателства
и по-конкретно: Решение №I-32-53/25.04.2012 год. на СРС, г.о. 32 състав по ГД
№41293/2011 год., Решение №I-41-180/07.12.2012 год. на СРС, г.о., 41 състав по
ГД №41292/2011 год., Решение от
06.06.2014 год. на СГС, IV-д състав по ГД №3938/2013 год., Решение от
15.12.2014 год. на СГС, IV-д състав по ГД №3938/2013 год. Не се спори между
страните по делото, че така определените обезщетения с посочените съдебни
решения са били заплатени на пострадалите лица, ведно с дължимите лихви и
разноски.
Изложеното обосновава правото на Гаранционния фонд,
изплатил застрахователното обезщетение да предяви регресен иск срещу виновния
водач, доколкото са налице всички изискуеми предпоставки за приложение
разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, респективно на чл.558, ал.7 от КЗ,
а именно – причинната връзка между нанесения вредоносен резултат и
противоправното поведение на ответника, липса на валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, по отношение на
управлявания от ответника автомобил и заплатено застрахователно обезщетение на
третите лица. От страна на ответницата, въпреки указаната й доказателствена
тежест, не са представени доказателства, от които да се направи извод, че същата
е заплатила посочената в регресната покана сума или че е притежавала валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на
управлявания от него автомобил.
При преценка размера на иска съдът съобрази направеното
от назначения особен представител на ответницата възражения в отговора на
исковата молба и в съдебно заседание, касаещо заплатените разноски в хода на
образуваните изпълнителни дела срещу ищеца.
Съгласно разпоредбата чл.558, ал.7 от КЗ, във вр.
с чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, /чл.288, ал.12, във вр. с ал. 1, т.2,
б."а" и ал.8, предл.1 от КЗ (отм.)/, след изплащане на обезщетението
по чл.557, ал.1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определяне и
изплащането му. Съгласно правната теория и трайно установената в страна съдебна
практика, към разноските по определяне и изплащане на обезщетението не могат да
бъдат отнесени разноските по принудителното събиране на вземането в
образуваното срещу фонда изпълнително производство. Гаранционният фонд не само
е можел, но и е следвало да плати доброволно присъдените с влезлите в сила
решения суми, а не да изчаква образуването на изпълнителни производства срещу
него, респ. натрупването на допълни разноски. Допускането на противното би
означавало, че фондът би черпил права от собственото си неправомерно поведение.
С оглед разпоредбата на чл.588, ал.7 от КЗ не може да бъде споделено
разбирането на ищеца, че разходите на
фонда по принудителното изпълнение срещу него, формирани като разноски по
изпълнителното производство, попадат в предметния обхват на разпоредбата.
Настоящият съдебен състав счита, че тези разходи се понасят по правилата на
изпълнителното производство и са възложени в тежест на длъжника, т.е на фонда.
Това не са разходи, понесени за нуждите на определяне и изплащане на обезщетението
по смисъла на цитираната ал.7. Като такива законът е признал единствено
разходите по щетата, образувана пред ГФ, съответно - в исковия процес, когато
размерът на вредите и обезщетението за тях е предмет на съдебно установяване и
евентуално заплатените банкови и други
такси във връзка с превода на определената като обезщетение парична сума.
Ищецът, чиято бе доказателствената тежест да установи, че претендираните
разноски по посочените по-горе изпълнителни дела представляват разходи за
определяне и изплащане на обезщетението по смисъла на чл.558, ал.7 от КЗ, не е
провел пълно главно доказване на релевантните за това вземане факти и
по-конкретно на факта, че така сторените от него разноски в хода на
изпълнителните производства са били необходими и че за страната не е имало
друга възможност да извърши плащане по издадените срещу него изпълнителни листи
въз основа на влезлите в сила съдебни решения. А с оглед на представените по
делото доказателства се установява, че Гаранционният фонд е участвал в
образуваните срещу него съдебни производства, получил е съобщение за влезлите в
сила съдебни решения и е имал практическата възможност да изплати доброволно посочените в тях суми. Още повече, че от
образуваната пред фонда щета №210239/24.11.2010 год. са били наясно кои са пострадалите лица и
какви са техните координати и са имали възможност да се свържат с тях и да
уредят възможността за доброволно плащане на обезщетенията и другите дължими от
тях суми за лихви и съдебни разноски, без да се стига до образуване на
изпълнителни дела и до допълнително направени по тях разноски за такси и
адвокатски възнаграждения. В тази връзка
следва да бъде отбелязано и че от датата на която фондът е бил уведомен за
влезлите в сила решения до датата на
образуване на изпълнителните производства, респективно изпращане на покани за
доброволно изпълнение по тях е изминал период от над една година, през която
ищецът е бездействал и не е направил какъвто и да е опит доброволно да изпълни
задълженията си.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл.557, ал.7 от КЗ /чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, във вр.
с чл.45 от ЗЗД се явява частично основателен и доказан за сумата от 20888.06
лева, от която 9710.87 лева, представляваща изплатена сума на пострадалото лице
М. М. С. /6100.00 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, 2656.87
лева – мораторна лихва върху дължимото обезщетение за периода от 01.06.2009 год.
до 25.07.2013 год., 710.00 лева – съдебни разноски по ГД №41293/2011 год. по
описа на СРС и 244.00 лева – дължима държавна такса в полза на СРС по ГД
№41293/2011 год. по описа на СРС/ и 11177.19 лева, представляваща изплатена
сума на пострадалото лице С. Н. С. /6500.00 лева – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, 2967.19 лева – мораторна лихва върху дължимото обезщетение
за периода от датата на предявяване на исковата молба -29.09.2011 год. до 18.03.2016
год., 1520.00 лева – съдебни разноски по ГД №41292/2011 год. по описа на СРС /692.00
лева/ и ГД №3938/2013 год. по описа на СГС /828.00 лева /, 120.00 лева –
дължима държавна такса в полза на СРС по ГД №41292/2011 год. по описа на СРС и
70.00 лева - дължима държавна такса в
полза на СГС по ГД №3938/2013 год. по
описа на СГС. За разликата над посочената сума от 20888.06 лева до пълния предявен размер от
23892.06 лева искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен. Посочената разлика включва заплатените от Гаранционния фонд разходи
в хода на изпълнителното производство, представляващи такси по изпълнението,
пропорционални такси за частно съдебно изпълнение и адвокатски възнаграждение
за процесуално представителство в хода на изпълнителните производства.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в размер
на 2202.44 лева, включващи заплатена държавна такса и възнаграждение на
назначения особен представител на ответницата, съобразно с уважената част от
иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА Е.Я.Й., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”***”
№2, ет.4, представлявано от С. С.и Б. И. М., съдебен адрес:***,
кантора №4, чрез адв.М. П.сумата от 20888.06 лева
/двадесет
хиляди осемстотин осемдесет и осем лева и шест стотинки/, от която 9710.87 лева /девет хиляди седемстотин и десет лева и
осемдесет и седем стотинки/, представляваща изплатена сума на пострадалото лице
М. М. С. /6100.00 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, 2656.87
лева – мораторна лихва върху дължимото обезщетение за периода от 01.06.2009
год. до 25.07.2013 год., 710.00 лева – съдебни разноски по ГД №41293/2011 год.
по описа на СРС и 244.00 лева – дължима държавна такса в полза на СРС по ГД
№41293/2011 год. по описа на СРС/ и 11177.19
лева /единадесет хиляди сто седемдесет и седем лева и деветнадесет
стотинки/, представляваща изплатена сума на пострадалото лице С. Н. С. /6500.00
лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, 2967.19 лева – мораторна
лихва върху дължимото обезщетение за периода от датата на предявяване на
исковата молба-29.09.2011 год. до 18.03.2016 год., 1520.00 лева – съдебни
разноски по ГД №41292/2011 год. по описа на СРС /692.00 лева/ и ГД №3938/2013
год. по описа на СГС /828.00 лева /, 120.00 лева – дължима държавна такса в
полза на СРС по ГД №41292/2011 год. по описа на СРС и 70.00 лева - дължима
държавна такса в полза на СГС по ГД №3938/2013
год. по описа на СГС, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 22.08.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата над
посочената сума от 20888.06 лева до
пълния предявен размер от 23892.06 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е.Я.Й., с ЕГН**********,***
ДА ЗАПЛАТИ НА ***, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.”***” №2, ет.4, представлявано от
С. С.и Б. И. М., съдебен адрес:***, кантора №4, чрез адв.М.
П.сумата от 2202.44 лева /две хиляди двеста и два лева и четиридесет и четири
стотинки/, включващи заплатена държавна такса и възнаграждение на назначения
особен представител на ответницата, съобразно с уважената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: