Р Е Ш Е Н И
Е
166/28.2.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, девети състав, в публично съдебно
заседание проведено на тридесети януари, две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т.,
като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 2554/2017 г., по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от И.М.И.,
чрез пълномощника адв. Е. от ШАК, против
Г.М.М., като майка и законен представител на малолетно дете, с която е предявен
отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439 ГПК, с който ищецът
иска да реализира защита срещу материалноправна незаконосъобразност на принудителното
изпълнение по ИД №
20177750400198, по описа на ЧСИ Я. Б., peг. № 775 и район на действие ШOC,
като бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи
по изпълнителното дело парична сума в общ размер на 7 497.66лв. /седем хиляди
четиристотин деветстотин и седем лева и шестдесет и шест стотинки/, от която: 5
936.78 лв. – неплатена издръжка за периода от 19.04.2011 г. до 10.05.2017 г.
присъдена в полза на детето М.И. М.; 612 лв. - допълнителни разноски; 294 лв. -
разноски по изпълнителното дело; 654.88 лв. - такса по т. 26 от Тарифа за
таксите и разноските по ЗЧСИ с ДДС.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че
с ответницата били бивши
съпрузи, чийто брак бил прекратен по взаимно съгласие с Решение №
481/20.06.2011 г. по ГД № 1588/2011 г., по описа на ШРС, с което родителските
права по отношение на детето - М.били предоставени на ответницата, а ищецът бил
осъден да плаща месечна издръжка в размер на 70.00лв., считано от 19.04.2011 г.
до настъпване на законни причини, водещи до изменяване или прекратяване.
Твърди, че около година и половина след прекратяване на брака отново се събрали
с ответницата и заедно с детето заживели, в общо домакинство на квартира под
наем в гp. Ш., ***, без повторно да сключват брак.
Твърди, че основният доход за поддръжка на домакинството - плащане на ток,
вода, телефони и други и за задоволяване на потребностите на семейството, както
и за отглеждането на М. бил
осигуряван от него. През 2012 г. открил и към момента поддържал наличности по
банкови сметки в „Уникредит Булблнк” АД; „Сибанк” ЕАД и “Юробанк България“ АД,
като към всяка сключил и Договор за издаване и обслужване на персонална
допълнителна дебитна карта в полза на майката в качеството й на “оправомощен
държател”. По този начин същата притежавала, а и в момента ползвала
допълнителна дебитна карта за всяка една от неговите сметки, като разполагала
по всяко време, както намери за добре с парите по тези сметки, чийто титуляр
бил той. В края на 2016 г. страните отново се разделили, като ищецът напуснал
семейното жилище и е заживял на друго място. Твърди, че и към настоящият момент
ответницата разполага и дебитни карти. В края на месец април 2017 г. връщайки
се в България ищецът решил да тегли пари от банкомат, но не успял и след като
се свързал с банките установил, че има запори на банковите сметки. На
10.05.2017 г. му била връчена ПДИ, от която установил, че ответницата в
качеството на майка и законен представител на детето М.образувала против него
изпълнително дело № 20177750400198, по описа на ЧСИ Я. Б., peг. № 775 на КЧСИ и район на действие ШOC. В
молбата до ЧСИ, съответно в ПДИ, се посочвало, че се претендира неплатена
издръжка за периода от 19.04.2011 г. до 10.05.2017 г. в общ размер от 5 936.78
лв., 612 лв. - допълнителни разноски, 294 лв. - разноски по изпълнителното
дело, такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с ДДС в размер
на 654.88 лв. или задължението му по изпълнителното дело към 10.05.2017 г.
възлизало общо на 7 497.66 лв. В тази връзка му бил наложен запор на сметките в
банките. Смята, че тъй като е живял заедно с ответницата и детето им до края на
2016 г., постановеното бракоразводно решение не е приведено в изпълнение.
Счита, че детето е живяло заедно със своите родители като преимуществено той е
осигурявал средствата за издръжката не само на детето, но и на цялото
семейство, поради което и неговото задължение за издръжка следва да се счита за
изпълнено, респективно правото на издръжка на детето да се счита за погасено
чрез предоставяне. Твърди, че в момента плаща доброволно дължимата издръжка за
детето като сумите били превеждани по банкова сметка *** „ОББ” АД. Прави
възражение за давност за претендираните вземания за издръжка и законна лихва,
за периода предхождащ 01.03.2014 г. - намира, че предвидената в чл. 111, ал. 1,
б. ”в” ЗЗД погасителна давност относно сумите за издръжка за периода от
19.04.2011 г. до 01.03.2014 г. е изтекла в негова полза Моли да бъде признато
за установено по отношение на ответницата, действаща като майка и законен
представител на малолетното им дете, че не дължи неплатена издръжка за периода
от 19.04.2011 г. до 10.05.2017 г. в общ размер от 5 936.78 лв., 612 лв. -
допълнителни разноски, 294 лв. - разноски по изпълнителното дело, такса пo т. 26 от тарифа за таксите и
разноските по ЗЧСИ с ДДС в размер на 654.88 лв. или общо сумата от 7 497.66 лв.
по ИД № 20177750400198, по описа на ЧСИ Я. Б., рег. № 775 на КЧСИ и район на
действие ШОС, поради изпълнение чрез реално предоставяне поради съвместното
живеене с детето в едно домакинство. Алтернативно, че не дължи част от
главницата в размер на 2 494.33 лв., равняваща се на 35 месечни издръжки от по
70 лв. с падеж първо число на месеца, за който се дължи и една издръжка за
периода от 19.04.2011 г. до 30.04.2011 г. в размер на 44.33 лв., както и, че
същото важи и за дължимата законна лихва върху тази главница, но тъй като в ПДИ
се посочвало, че сумата която се търси в размер на 5 936.78лв. е неолихвяема,
не е в състояние да посочи недължимия размер на законната лихва, който счита за
погасен по давност. Претендира разноски.
В подадения писмен отговор на исковата молба са
изложени твърдения, от които може да се направи извод, че ответната страна
счита, както исковата претенция, така и възражението за изтекла давност, за неоснователни.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните лично и чрез процесуални
представители поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища.
В устните състезания по делото процесуалният представителна на ответната страна
предявява възражение за недопустимост на иска поради липса на правен интерес
обосновано с твърдението, че ищецът разполага с по - ефективно средство за
защита, като обжалва действията на съдебния изпълнител, вместо да търси защита
по исков път.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства,
изслушано е заключението по допуснатата ССчЕ.
Съдът като взе предвид представените
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено от фактическа страна
следното:
Страните не
спорят, а и от Решение № 481/20.06.2011
г., постановено по гражданско дело № 1588/2011 г., по описа на Районен съд -
гр. Шумен /л. 55 от делото/, се установява, че ищецът и ответницата са бивши
съпрузи, чиито брак е прекратен по реда на чл. 50 СК, че от брака си имат едно дете, както и че родителските права
върху детето М.И.
М. са предоставени на майката.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е приел за
безспорно в отношенията между страните и ненуждаещ се от доказване факта, че
срещу ищеца е образувано ИД №
20177750400198, по описа на ЧСИ Я. Б., peг. № 775, по описа на КЧСИ и район на действие ШOC. От писмените доказателства се установява, че същото
е образувано на 06.04.2017 г. по Заявление от
ответницата /лист 1 от ИД/, въз основа на
Изпълнителен лист издаден по ГД № 1588/2011 г., по описа на РС Шумен /л. 8 от
делото/, с който ищецът е осъден да плаща за малолетната М., чрез ответницата, месечна издръжка в размер на 70 лева,
считано от 19.04.2011 г., присъдена с
Решение № 481/20.06.2011 г., постановено по ГД № 1588/2011 г., по описа на
Районен съд - гр. Шумен.
Със запорно съобщение от 13.04.2017 г. до работодателя
на длъжника „Кангару-транс“ гр. София, /л. 18 от ИД/, съдебният
изпълнител е наложил запор на трудовото възнаграждение на ищеца.
От покана за доброволно изпълнение изх. №
2654/11.04.2017 г., по описа на ЧСИ /л. 20 по ИД/ е видно, че длъжника не е
намерен на адреса му. Длъжностното лице – връчител е отбелязал, че лицето не
пребивава на посочения адрес. Длъжникът е получил покана за доброволно
изпълнение № 3293/10.05.2017 г. /л. 7 по делото/, с която е поканен да плати общо сумата от 7 497.66 лв., дължима към 10.05.2017 г., от която 5 936.35 лв.
– неолихвяема сума; 608 лв. - допълнителни разноски; 252 лв. - разноски по
изпълнителното дело, както и 654.37 лв. - такса пo т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в полза на
ЧСИ.
С вносна бележка от
28.04.2018 г. /л. 54 от делото/, в полза на ответницата по сметка в ТБ ОББ АД
от името на ищеца е внесена сумата 80 лв. с посочено основание платена издръжка
за детето М..
Съгласно
Удостоверение изх. № 5346/25.07.2017 г., по описа на ЧСИ с рег. № 775 и район
на действие ШОС /л. 77 от делото/, общото задължение на ищеца по ИД
20177750400198 към 19.07.2017 г. възлиза на 6 616.36 лева. Съгласно Писмо изх. № 0322-08-012186/19.12.2017 г., по
описа на ТБ „Уникредит
Булбанк“ и приложения: Искане за издаване
на дебитна карта на физическо лице и Искане за промяна на данни по карта, двете
от 06.08.2012 г., /л. 96 - 99 от делото/, ищецът е
получил основна и допълнителна карта, с отбелязана дата и час на връчване
15.08.2012 г. – 11.00 часа. Съгласно Искане за издаване на банкова карта за
физически лица, вх. № 7287/27.07.2015 г., по описа на ТБ „Сибанк“ АД, /лист 101
от делото/ ищецът е получил основна и допълнителна карта, с отбелязана дата и
час на връчване 04.08.2015 г. – 14.03 часа, втората от които е деактивирана поради
закриване по Искане на ищеца вх. № 9623/18.03.2017 г., по описа на ТБ „Сибанк“
АД /лист 100 от делото/.
Съгласно Договор от 11.01.2016
г. за издаване и обслужване на персонална допълнителна дебитна карта DebitMasterCard № *** между ищеца и ТБ „Юробанк България“ АД /л. 9 от делото/, в полза на ответницата, като оправомощен държател, са разрешени
както следва: дневен лимит на АТМ – 800 лв., дневен лимит на ПОС – 7000 лв. и
общ лимит – 7000 лв..
Като писмени доказателства са
представени от ищеца, приети по делото и неоспорени от ответната страна
извлечения за извършвани транзакции по банкови сметки на ищеца в ТБ „Юробанк
България“ АД, ТБ „Уникредит Булбанк“ АД и ТБ Сибанк АД /л. 10 - л. 53 от
делото/
От заключението на
допуснатата по делото съдебно – счетоводна експертиза, /неоспорено от
страните/, се установява, че от откритите банкови сметки на ищеца в ТБ
„Уникредит Булбанк“ АД и ТБ „Сибанк“ АД, чрез предоставените на ответницата, в
качеството на „оправомощен държател“, допълнителни дебитни карти, в
периода от 01.01.2012 г. до 24.08.2017 г. е изтеглена сума в общ размер на 62
189.19 лв., от която 50 182.39 лева от сметката в ТБ „Уникредит Булбанк“ АД и
12 006.80 лева от сметката в ТБ „Сибанк“ АД.
Представени са и други
неотносими към правния спор писмени доказателства.
В показанията си свид. П. С., без родство,
но от месец май 2017 г. във фактически съжителство с ищеца,
поради
което кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед
евентуално заинтересованост от изхода на делото, твърди, че познава страните от 2011-2012 г., когато
последните живеели заедно. Знае че имат едно дете М.. В този период ищецът работел като шофьор, като
отсъствал от вкъщи за по три месеца, прибирал се за един месец и пак заминавал
за три месеца. Твърди, че ответницата работела в куриерска фирма, като в
последствие напуснала и доста време била без работа. Към настоящият момент
страните не живеят заедно, защото свидетелката живеела с ищеца. Твърди, че до
момента, в който на ищеца му бил направен запор на сметката, той плащал
издръжка на детето. Не и е известно от 2012 г. до датата на съдебното заседание
ищецът да е имал заем, който да плаща, както и срещу него да има заведени други
изпълнителни дела, освен това за издръжката.
От показанията на свид. Н. П., сестра на ищеца, кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че около
година и половина след развода през 2011 г., страните заживели заедно, без да
сключват граждански брак, на квартира в гр. Шумен. От месец февруари - март
2017 г. страните отново се разделили. През този период брат й работел като
шофьор, като графикът му бил три месеца в чужбина, един месец в страната.
Времето когато бил в страната прекарвал с детето и бившата си съпруга.
Ответницата работела в магазин за авточасти, но имало период, в които не е
работела. Известно и било, че ответницата разполагала с банкови карти на брат
й. Не знае последният да е имал кредити или задължения към трети лица. Нямала
преки наблюдения когато живели заедно кой плаща разходите по домакинството, на
знае, че брат и давал пари на детето, съответно и на ответницата.
Свид. К. С., без родство, твърди че познава страните от десет
години. В периода 2012-2017 г. страните имали обща квартира, но не живеели
заедно. През този период непосредствените грижи за детето полагала майката,
като бащата не бил плащал присъдената издръжка за детето. Това го знаела от
разкази на ответницата. Също от ответницата е чувала, че ищецът има кредити,
които тя погасявала като теглела суми от неговата банкова карта.
От показанията на свид. И. М., баща на
ответницата, кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед
евентуално заинтересованост от изхода на делото,
се
установява че след прекратяване на брака, в периода от 2012 г. до месец февруари 2017 г. страните продължили да
съжителстват, тъй като имали кредити, които били изтеглени по време на брака
им. Тези заеми били изплащани като ищецът
пращал пари, с които ответницата покривала всички разходи, включително и негови
други лични разходи, като телефон, интернет и други консумативи. През периода
когато съжителствали ответницата работела. В периодите когато ищецът пътувал и
бил извън страната, ответницата живеела при баба си, а когато се връщал в
страната живеели заедно на квартира.
При така установените факти съдът прави следните
правни изводи:
Относно възражението от процесуалния представител на
ответната страна за недопустимост на иска поради липса на правен интерес от
защита по исков път.
Съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК, длъжникът по
изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на
взискателя, при условие, че възраженията му се основат на факти, настъпили след
издаването на изпълнителното основание. Искът за оспорване на изпълнението,
уреден е в чл. 439 ГПК, е отрицателен установителен, който има за предмет само
оспорване на изпълняемото материално право и по правната си същност е
извънредно средство за защита на длъжника в изпълнителното производство.
Надлежни страни по това оспорване са носителите на оспорваното материално право
/длъжник и взискател/, като чрез искът по чл. 439 ГПК защита срещу действия на
съдебния изпълнител е недопустима да бъде получена /в този смисъл е практиката
на върховната съдебна инстанция обективирана в Опр. №
313/25.03.2011 г., ЧТД № 157/2011 г., II т. о., по чл. 274, ал.
3, т. 1 ГПК;
Опр. № 28/23.01.2012 г., ЧГД № 497/2011 г., I г. о., по чл. 274, ал. 3 ГПК и др./. Предпоставка за допустимост на защитата по
реда на чл. 439 ГПК е твърдение за наличието на нови факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено
изпълнителното основание. Такива факти могат да бъдат, както твърдение за даване на издръжка в
натура, така и твърдение за изтекла давност.
В настоящият случай, искът е предявен от длъжника
срещу взискателя по изпълнително производство, образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по влязло в сила съдебно решение, с което е
присъдена издръжка на дете, като длъжникът /ищец в настоящото производство/ се
позовава на правопогасяващи факти, настъпили след влизане в сила на съдебно
решение, каквито
са на практика твърденията на ищеца в исковата молба – твърди, че в период от 2012 г. до края на 2016 г. живял в едно домакинство и
изцяло обезпечавал ответната страна финансово, а като предоставил на бившата си
съпруга допълнителни дебитни карти е издължил изцяло дължимата издръжка, както и на погасяване по давност
на вземанията дължими за периода от 19.04.2011 г. до 01.03.2014 г. – три години
преди предявяване на Заявление от ответницата по която на 06.04.2017 г. е образувано ИД. Предвид изложеното възражението за недопустимост на
иска е неосноватено.
Основателността на исковата претенция е предпоставена
от доказване от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на
твърденията за настъпили правопогасяващи факти.
С оглед предмета на предявения отрицателен
установителен иск /недължимост на издръжка на дете, за
периода 19.04.2011
г. - 10.05.2017 г., присъдена със съдебно решение влязло в сила на 20.06.2011 г., постановено по реда на чл. 50 СК, по ГД № 1588/2011 г., по описа на Районен съд - гр.
Шумен, за принудителното събиране, на която на 06.04.2017 г. е образувано изпълнително дело/, предвид претендираното изпълнение, ищецът следваше
при условията на пълно и главно доказване да установи, че задължението му е
погасено изцяло - чрез предоставяне на дължимото в натура и чрез предоставяне
на достъп до парични средства по банкови сметки в полза на родителя комуто е
определено упражняването на родителските права над детето М..
Между страните няма спор, а и ангажираните по делото гласни
доказателства позволяват да бъде направен еднозначен извод, че след
прекратяване на брака през 2011 г., в периода от 2012 г. до месец февруари 2017 г., бившите съпрузи и тяхното дете
продължили
да съжителстват: заживели заедно на квартира, както и, че ищецът работел като шофьор, поради което отсъствал от
страната за по три месеца, прибирал се за един месец и пак заминавал за три месеца.
През целия период непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето
М.полагала майката - Г.М., на която със съдебното решение са предоставени
родителските права. Времето когато ищецът бил в страната прекарвал с детето и
бившата си съпруга, която работела в куриерска фирма, в магазин за авточасти,
но имало и периоди, в които не е полагала труд по трудово правоотношение. От
месец май 2017 г. ищецът бил във фактически съжителство със свидетелката П. С..
Спорът е в това дали при тези
доказателства следва да се приеме, че в периода от 19.04.2011 г. до 10.05.2017
г. ищецът е изпълнявал задължението си да плаща издръжката на своето дете,
присъдена с Решение № 481/20.06.2011 г.,
в натура.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
детето. Това задължение съществува до отпадане на законовото основание за
даване на издръжка – пълнолетие на издържаното лице, настаняването му в
институция на държавна издръжка, или изменението й. Без правно значение е дали
детето е родено в брак, както и дали родителите му живеят или не заедно. По правило издръжката представлява парично задължение.
В тази връзка следва да се отбележи, че издръжката за едно дете винаги
представлява сума необходима за покриване ежедневните и обичайни нужди, присъщи
при отглеждането и възпитанието, в това число не само за учебници и учебни
материали, но и такива от културно-битово естество. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 СК паричната
издръжка се изплаща ежемесечно като при забава се дължи законната лихва. Разпоредбата чл. 143, ал. 2 СК предвижда, че родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Когато родителят
не упражнява родителските права и в негова тежест е присъдена парична издръжка,
той е длъжен да я изплаща ежемесечно на детето си чрез родителя, на когото е
предоставено упражняването на родителските права /тъй като правото на издръжка
принадлежи на детето/, ако липсва споразумение за предоставянето й в натура.
Когато детето и родителят живеят съвместно, средствата се предоставят и в
натура. В този
смисъл издръжката може да бъде, както парична, така и в натура, като точното
изпълнение на това задължение на родителите е поставено в зависимост от
интереса на детето. Следователно в тежест
на ищеца бе да установи, че в процесния период е изпълнявал точно задължението
си за издръжка, като ежемесечно или е плащал определената със съдебно решение
сума от 70, 00 лева на своето дете или е предоставял издръжка в натура. Престирането на издръжка в натура може да стане при
съгласие от двете страни - даващата и получаващата. При липса на съгласие
задължението за издръжка е парично. Тоест задължението за даване на издръжка,
особено когато размерът й е определен със съдебно решение,
е безусловно и не може да бъде изменяно само по волята на родителя, като той
избира дали и как да изпълнява задължението си. Дали даващата страна е живяла в
общо домакинство, предоставяла е средства за обучение, дрехи или е закупувала
необходими вещи и храна на получаващата страна, са обстоятелства без правно
значение - това е изпълнявано по силата на задължението, предвидено в чл. 143,
ал. 1 СК, но не представлява изпълнение на задължението по чл. 143, ал. 2, вр.
чл. 146, ал. 1 СК. В процесния случай ищецът не е представил доказателства
между даващата и получаващата страна да е постигнато съгласие престирането на дължимата издръжка да е в натура. При
липса на такова съгласие съдът, за да приеме, че ищецът е изпълнил задължението
си за издръжка, вменено му с посоченото съдебно решение, и респективно, че
правото на детето да получава такава е погасено чрез предоставяне в натура,
следва по делото да се установи кумулативно наличието на две предпоставки: детето да е живяло само при баща си – ищеца
и последният да му е осигурявал необходимите средства за издръжка /в този
смисъл е Р. № 134/25.06.2012 г., ГД № 90/2011 г., ІV г. о. на
ВКС/. В процесния случай през целия
процесен период детето е живяло с родителя,
на когото е предоставено упражняването на родителските права /майката/ и
само когато ищецът е бил в България /по
един на всеки четири месеца/ е живяло съвместно с двамата си родители, но не са
преставени каквито и да са доказателства през тези времеви периоди само бащата
да е полагал грижи за отглеждане и възпитание на детето, нито може да се приеме
за установено по делото обстоятелството, че
когато бившите съпрузи са живели в едно домакинство с детето си, разходите им са
били общи и са били поемани само от ищеца. Тежестта на доказване е на ищеца,
което означава, че същият следваше да проведе главно и пълно доказване на тези
обстоятелства, т. е. следваше да създаде сигурно убеждение у съда за тяхното
съществуване, което чрез ангажираните доказателства той не стори в
настоящото производство.
От ангажираните по делото писмени доказателства, а и
от заключението на допуснатата по делото ССчЕ, също еднозначно се установява,
че чрез
предоставените от три банки по нареждане на ищеца в полза на Г.М., като оправомощен
държател, допълнителни дебитни карти, от
банкови сметки на наредителя, в периода от 01.01.2012 г. до 24.08.2017 г., са
теглени суми в общ размер 62 189.19 лв. Независимо, че със съдебното решение по развода издръжка между съпрузите не е присъдена, предвид че основанието за доказаното имуществено
разместване между бившите съпрузи не е предмет на настоящото производство,
съдът не намира за достатъчно да обоснове извод, че е извършено на основание
плащане издръжката присъдена в полза на детето М.- при
извършването на тези банкови операции, както и в представените документи
съставени при издаване на банковите карти, липсва посочване, че целите за които
се предоставят и сумите, които в последствие са теглени от майката, касаят
плащания в полза на детето, което не обуславя извод за коректното изпълнение
задължението на ищеца да плаща издръжка на своето дете.
След
като не установи вземанията за издръжки да са погасени чрез плащане или
изпълнение в натура, съдът пристъпи към изследване на въпроса дали същите са
погасени по давност. Давността
като правен институт представлява определен от закона период от време, през
който носителят на едно субективно материално право бездейства досежно
упражняването му. Като санкция и превенция срещу необоснованата пасивност на
титуляря на правото законодателно е уредено погасяването на възможността за
принудително удовлетворяване на притезанието, с изтичане на нормативно
определения период. В интерес на правната сигурност съдебната санкциия на това
погасяване се постига с произнасянето по съществото на правния спор. Съобразно
разпоредбата на чл. 120 ГПК за изтеклата давност съдът не следи служебно,
поради което за да бъдат зачетени нейните последици е необходимо изрично
позоваване. Нуждата от позоваване на давността обаче не е самоцел, а възниква
едва при отправено (съдебно или не) притезание срещу пасивно легитимирания
субект, като средство за неговата защита. И съответно позоваването може да се
осъществи чрез намесата на съда или извънсъдебно. В настоящия случай е налице
несъмен спор за дължимостта на сумите по изпълнителния лист – ответникът ги
претендира, сдобивайки се с изпълнителен лист и образувайки изпълнително дело
за тях, висящо към момента, а ищецът твърди, че не ги дължи. Ето защо
релевираното пред съда твърдение на ищеца по чл. 110 ГПК е напълно допустимо.
Основното възражение срещу това разбиране би могло да бъде основано на
разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „а” ЗЗД, съгласно която давност не тече
между дете и родител, докато последният упражнява родителските права. Относно
приложимостта на разпоредбата на чл. 115, б. “а“ ЗЗД съдът счита за нужно да
отбележи, че съдебната практика е противоречива: някои съдилища приемат, че тя
се прилага спрямо всеки от родителите на детето, докато други считат, че след
като е налице съдебно признато вземане за издръжка, това правоотношение е
подчинено на общия режим на погасителната давност и не се обхваща от хипотезата
на чл. 115, ал. 1, б. “а“ ЗЗД. Настоящият
съдебен състав на ШРС възприема за правилно второто разрешение по следните
съображения: Съгласно чл. 123, ал. 1 СК, родителските права и задължения
се упражняват в интерес на детето заедно и поотделно. При сключен брак,
родителите са длъжни чрез взаимно разбирателство да се грижат за отглеждането,
възпитанието, образованието и издръжката на децата – арг. чл. 17 СК.
Същевременно законът е предвидил правила за фактическото осъществяване на тази
родителска грижа, самостоятелно и отделно от единия родител, при прекратяване
на брака поради развод. Ако не се постигне съгласие между съпрузите относно
отглеждането на децата, съдът служебно преурежда режима на упражняване на
родителските права и задължения – арг. чл. 59, ал. 2 СК. Разпоредбата на чл.
115, ал. 1, б. ”а” ЗЗД има предвид обичайната житейска практика, възпроизводена
в нормативните разпоредби, че децата и техните родители живеят заедно и
последните фактически упражняват правата и задълженията си чрез непосредствена
грижа за децата. Когато това съвместно съжителство на детето с единия от
родителите е преустановено и той е осъден да му плаща издръжка, настъпилата
фактическа промяна води и до правна промяна, която се прогласява от
бракоразводният съд или от съда, разглеждащ
иска за упражняване на родителски права между родители, които не са в брак и води
до концентриране на реалното упражняване на родителската функция у първия
родител. Действително другият родител не е ограничен или лишен от права спрямо
детето, но реалната възможност да участва в непосредствените грижи и възпитание
на детето е съществено редуцирана. Поради това съдебно признато вземане на детето от този родител, включително за издръжка, е
подчинено на общия режим на погасителната давност и не се обхваща от хипотезата
на чл. 115, ал. 1, б. „а” ЗЗД /така в Р. № 401/18.12.2013 г.,
ГД №
3552/2013 г., 4-то, г. о. ВКС/. По
настоящото дело е установено, че с бракоразводното решение, на майката е
предоставено упражняването на родителските права спрямо детето, което живее при
нея, а бащата – ищецът, е осъден да му плаща
месечна издръжка в размер на 70 лева. Така упражняването на родителските
права е възложено и поето от единия родител – майката, и само между нея и
детето е приложима разпоредбата на чл. 115, б. ”а” ЗЗД. Между детето М.и другия родител – бащата, е налице
съдебно признато вземане за издръжка, това правоотношение е подчинено на общия
режим на погасителната давност и не се обхваща от хипотезата на чл. 115, ал. 1,
б. „а” ЗЗД. Разпоредбата следва да се преценява и прилага с оглед настъпилата
фактическа и правна промяна при упражняване на родителските права само от
единия родител след развод, с когото детето живее съвместно, и този родител
еднолично полага ежедневните грижи за гледането и възпитанието на детето,
включително грижата за охраняване материалните интереси на детето и като негов
представител следва да изисква изпълнение на съдебно признатото му вземане за
издръжка. Другият родител не е ограничен или лишен от родителски права, не е
ограничено правото и задължението му да участва при решаване на въпроси,
касаещи здравето, образованието, социалното развитие на детето. Това обаче не е
равностойно на упражняването на родителските права от другия родител, който
ежедневно е в състояние на непосредствена грижа за детето. Или, всичко казано дотук налага извода, че за
задължението на ищеца в настоящото производство тече погасителна давност.
С оглед на дадено разрешение относно приложението на
чл. 115, б. ”а” ЗЗД, съдът счита, че по същество твърдението на ищеца по чл.
110 ЗЗД е основателно за период от пет години, доколкото съгласно чл. 116, б.
”в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение и от този момент започва да тече нова давност, чийто срок, ако
вземането е установено със съдебно решение, е всякога пет години – арг. чл.
117, ал. 2 ЗЗД, а
не кратката тригодишна давност по чл. 111 ЗЗД, тъй като разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД е приложима по отношение на всички права, установени с влязъл в
сила съдебен акт /в този смисъл Р. 1747 – 77 – II; Р. 2106 – 98 – V/.
По делото няма спор, че задължението на ищеца за
издръжка е признато със съдебно решение, а доколкото липсват твърдения и доказателства за действия на ответницата, по
смисъла на чл.116, б. “б“ и „в“ ЗЗД, по
принудително удовлетворяване преди образуването на изпълнителното дело, които да водят до прекъсване на давността,
то с подаване на Заявлението за образуване на изпълнителното дело, с което ответницата е
поискала и с последващото предприето на 13.04.2017 г. от съдебния изпълнител
същинско изпълнително действие по смисъла на
ТР № 2/26.06.2015 г., ТД № 2/2013 г., т. 10, ОСГТК
- насочване на
изпълнението чрез налагане на запор, давността е прекъсната и от този момент е започнала да
тече нова петгодишна давност на основание чл. 116, б. ”в” ЗЗД, като вземането
на детето за издръжка не е погасено за пет години назад или до 13.04.2012 г..
От тази дата - 13.04.2012 г. до първото прекъсване на давността след
образуването на изпълнителното производство - 13.04.2017 г., ищецът дължи плащането на присъдената издръжка, т. е. 4 200 лв. –
главница /60 месеца по 70 лв./, като предвид установеното, че с
вносна бележка от 28.04.2017 г. по сметка в ТБ
„ОББ” АД от името на ищеца е внесена сумата 80 лв., с посочено основание „издръжка
на М.И. М. от И.М.И.“, следва да се приеме за доказано изпълнението на част от
задължението след връчване
на Покана за доброволно изпълнение. Доколкото в платежния
документ не е посочено за коя част от задълженията се отнася тази сума, с оглед
правилото на чл. 76, ал. 3 ЗЗД и поредността на задълженията, посочени в
поканата за доброволно изпълнение, следва да се приеме, че извършеното плащане
касае цялата издръжката дължима от ответника за периода от 01.05.2012 г. до 01.06.2012 и част от издръжката за
периода от 01.06.2012 г. до 01.07.2012 г.. Ответникът дължи и мораторна
лихва върху дължимите месечни издръжки за периода от 01.05.2012 г. до
24.08.2017 г., в общ размер 1 239.81 лв. или общо дължимата сума по
изпълнителното дело възлиза на 5 359.81 лв.
Следователно вземанията за издръжки за периода от
19.04.2011 г. до 13.04.2012 г. и за лихви върху всяка една от тях за периода от
датата на настъпване на падежа на съответната месечна вноска до 13.04.2017 г.
са погасени, тъй като е изтекла предвидената в закона 5 – годишна давност. По
изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск е доказан и
основателен в размер на общата сума 576.97 лв..
По отношение сумите: 612 лв. - допълнителни разноски; 294 лв. - разноски по
изпълнителното дело; 654.88 лв. - такса
по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с ДДС, посочени в Удостоверение изх.
№ 5346/25.07.2017 г., по описа на ЧСИ с рег. № 775, като част от общото
задължение на ищеца по ИД 20177750400198 към 19.07.2017 г., съдът не дължи произнасяне.
Относно разноските. Съобразно постановеният правен
резултат по спора, следва да се присъдят разноските, направени от страните. От
приложените писмени доказателства, следва, че ищецът е направил разноски по
делото в размер на 1117 лева: 312 лв. - държавна такса; 100 лв. - депозит за
вещо лице и 705 лв - адвокатско възнаграждение. Разноските, направени от
ответника са в размер на 705 лв. - адвокатско възнаграждение. Ищецът има право
на разноски съобразно уважената част от предявения иск в размер на 1090.04 лв..
Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от предявения
иск в размер на 636.20 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено, че И.М.И., с ЕГН: ********** и
адрес: ***, не дължи на малолетното си дете М.И. М., с ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител Г.М.М., с ЕГН **********
и двете с адрес: ***, сума в общ размер на 576.97 лв. (петстотин седемдесет и шест лева и деветдесет и седем
стотинки), представляваща сбор от неплатени месечни издръжки от 70 лв. дължими за периода от
19.04.2011 г. до 13.04.2017 г., по ИД № 20177750400198, по описа на ЧСИ Я. Б.,
с рег. № 775 на КЧСИ и район на действие ШОС, поради погасяване по давност, на
основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК и отхвърля иска до предявения
размер от 5 936.78 лева (пет хиляди
деветстотин тридесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща
сбор от месечни издръжки от 70 лева дължими за периода от 19.04.2011 година
до 10.05.2017 година, като неоснователен.
Осъжда И.М.И., с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
да плати на Г.М.М., с ЕГН: ********** и адрес: ***, като майка и законен
представител на М.И. М., с ЕГН: **********, сумата 634.50 лв. (шестстотин
тридесет и четири лева и петдесет стотинки), представляваща реализирани от ответниците съдебно
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Осъжда Г.М.М., с ЕГН: ********** и адрес: ***, като
майка и законен представител на М.И. М., с ЕГН: **********, да плати на И.М.И., с ЕГН
********** ***, сумата 111.70
лв. (сто и единадесет лева и седемдесет стотинки), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Районен съдия: