Р Е Ш Е Н И Е

89/5.2.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2634 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са два обективно съединени положителни установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.59, ал.1 от ЗЗД – по отношение на главницата и по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.59, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86 ЗЗД по отношение на претенциите за лихва.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Община Шумен, представлявана от Л. Х., със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, бул.”***” №17, чрез старши юрисконсулт Й. С.срещу „***“ ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №18, ет.3, офис 301, представлявано от Й. М. П., с ЕГН**********. Ищцовото дружество твърди, че във връзка с извършена ревизия през стопанската 2015-2016 год. в землището на с.Велино, община Шумен относно ползването на земеделските земи от общинския поземлен фонд и земите по чл.19 от ЗСПЗЗ и на основание Заповед №РД-46-209/29.02.2016 год. на министъра на земеделието и храните, протокол от 12.09.2016 год. на комисия, назначена от Кмета на Община Шумен било установено, че ответното дружество ползва без правно основание общински земеделски земи, както следва: част от поземлен имот №10464.0.89 с площ 16.687 дка, с начин на трайно ползване – пасище, мера, IV категория; част от поземлен имот №10464.0.151 с площ 6.884 дка, с начин на трайно ползване – пасище, мера, IV категория; част от поземлен имот №10464.0.154 с площ 0.885 дка, с начин на трайно ползване – пасище, мера, III категория; част от поземлен имот №10464.0.89 с площ 3.181 дка, с начин на трайно ползване – пасище, мера, IV категория; част от поземлен имот №10464.93.12 с площ 2.802 дка, с начин на трайно ползване – пасище, мера, III категория. Ищецът твърди, че гореописаните имоти били с начин на трайно ползване пасища, мери и ливади, но ответното дружество ги ползвало за производство на земеделска продукция като ниви, т.е. обработваеми земи. В тази връзка по силата на т.6 от Решение на Общински съвет – Шумен №952 по протокол №47 от 26.03.2015 год. на ответното дружество било определено обезщетение за неправомерно ползване на общински земеделски земи през стопанската 2015-2016 год. в тройния размер на цените по т.3 от същото решение.

Тъй като ответното дружество не им заплатило дължимата сума, инициирали производство по чл.410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, поради което за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба предявяват два обективно съединени положителни установителни искове, като молят съда да признае за установено, че „***“ ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №18, ет.3, представлявано от Й. М. П., с ЕГН********** ***, представлявана от Л. Х., със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, бул.”***” №17, сумата от 2739.51 лева - главница, представляваща обезщетение за неправомерно ползване на общински земеделски земи през стопанската 2015-2016 год., съгласно Решение на Общински съвет – Шумен №952 по протокол №47 от 26.03.2015 год. и сумата от 89.08 лева – лихва за забава за периода до 03.01.2017 год., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 07.06.2017 год. до окончателното изплащане на сумата. Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.

В съдебно заседание за ищеца се явява упълномощен представител, който поддържа исковете. Уточняват периода, за който претендират лихвата, предмет на втория обективно съединен установителен иск, а именно от 12.09.2016 год. до 03.01.2017 год.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея и допълнителната молба са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор, към който са приложени и доказателства. В отговора ответното дружество оспорва предявените искове, като твърди, че към исковата молба не са представени доказателства относно твърдяното от тяхна страна неправомерно ползване на посочените земеделски земи. Твърди, че последните не са били ползвани от тях, а от други лица, които са декларирали пред Разплащателна агенция, ДФЗ Шумен обстоятелството, че ползват посочените имоти. В исковата молба сочи конкретните ползватели на всеки един от имотите. Възразяват срещу начина на идентифициране на имотите, като твърди, че същите в СГКК гр.Шумен имат други идентификатори. Възразяват и срещу начина на изчисляване на дължимите суми, като твърдят, че не е бил съобразен начина на трайно ползване на същите.

В съдебно заседание за ответното дружество се явява упълномощен представител – адв.П.Н. от ШАК, като оспорва изцяло предявените искове. В съдебно заседание излага конкретни съображения в тази насока.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът Община Шумен е собственик на 374 859 дка земеделска земя и 4928.092 дка земи, стопанисвани от Община Шумен по чл.19 от ЗСПЗЗ, между които ниви, изоставени трайни насаждения, ливади, пасища, мери, пасища с храсти, жилищна територия. С Решение №952 по протокол №47 от 26.03.2015 год. на Общински съвет Шумен са определени земи от Общинския поземлен фонд и земи по чл.19 и §26 от ЗСПЗЗ, които през стопанската 2015/2016 год. да бъдат отдаден под наем и аренда, както и размера на годишния наем за безимотни и малоимотни граждани и началната годишна тръжна цена при отдаване под наем или аренда. В т.6 от същото решение е посочено, че когато земи от Общинския поземлен фонд и земи по чл.19 и §26 от ЗСПЗЗ се ползват от лица, без основание, същите дължат заплащане на обезщетение за срока на неправомерното ползване в троен размер на началните тръжни цени по т.3, съобразно категорията и площта на земята.

На 09.09.2015 год. бил изготвен проект на споразумение на масиви за ползване на земеделски земи, на основание чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската година 2015/2016 за землището на с.Велино, община Шумен. В същото като страна било вписано и ответното дружество, по отношение на което било посочено, че същото ползва на правно основание 445.396 дка, площ на имоти, ползвани на основание чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ – 30.439 дка, разпределени масиви по номера, съгласно проекта 2, 133, 154, обща площ 475.836 дка. По делото липсват данни посоченото споразумение да е било подписано от страните.

На 29.02.2016 год. била издадена Заповед №РД46-209 от Министъра на земеделието и храните, по силата на която било възобновено административното производство по издаване на заповед №РД27-211/01.10.2015 год. по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ на директора на Областна дирекция „Земеделие“-Шумен за землището на с.Велино, в частта й относно имоти с трайно ползване - пасища, мери и ливади от държавния и общински поземлен фонд, включени в споразумение/разпределение в нарушение на чл.37в, ал.10 от ЗСПЗЗ, като в същата били посочени имоти с №№10464.0.89, 10464.0.151, 10464.0.154, 10464.012.

На 12.09.2016 год. била извършена проверка от назначена от Кмета на Община Шумен комисия относно ползването на земеделските земи от общинския поземлен фонд и земите по чл.19 от ЗСПЗЗ през стопанската 2015-2016 год. в землището на с.Велино, община Шумен, при която било установено, че съгласно одобрено споразумение по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ за стопанската 2015/2016 год. за землището на с.Велино са разорани 400.078 дка пасища, мери. Посочената комисия изготвила справка-изчисление за дължимите суми, като по отношение на „***“ ЕООД, която била посочена като ползвател на общински земи, било посочено, че комисията във връзка с протокол от 12.09.2016 год. е установила, че съгласно сключено и одобрено споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ за землището на с.Велино, община Шумен за стопанската 2015/2016 год. и на основание т.6 от Решение №952 по протокол №47 от 26.03.2015 год. на Общински съвет – Шумен по отношение на части от поземлени имоти №№10464.0.89, площ 16.687 дка, 10464.0.151, площ 6.884 дка, 10464.0.154, площ 0.885 дка, 10464.0.89, площ 3.181 дка и 10464.93.12, площ 2.802 дка, които са с начин на трайно ползване пасища, мери, а ползвателя ги е разорал и през стопанската 2015/2016 год. ги е ползвал като ниви, дължи общо сумата от 2739.51 лева, определена на база т.6 от Решение на Общински съвет – Шумен №952 по протокол №47 от 26.03.2015 год..

До ответното дружество били изпратени писмо изх.№91-00-076/25.10.2016 год. и писмо изх.№91-00-076/05.01.2017 год., с които били поканени в 7-дневен срок да заплатят сумата от 2739.61 лева.

Тъй като ответното дружество не им заплатило посочените суми, инициирали производство по чл.410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът е депозирал възражение.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално от: разпита в съдебно заседание на свидетелите К.Н.В. и Д.Р.Д., писмо изх.№91-00-076/25.10.2016 год., писмо изх.№91-00-076/05.01. 2017 год., Известие за доставяне, Протокол от 12.09.2016 год., Справка за дължими суми на ползватели на общински земеделски земи, Решение №952 по протокол №47 от 26.03.2015 год. на заседание на Общинския съвет, Извлечение от фирмено досие, Пълномощно, документи за заплатена държавна такса, Съобщение за дължими публични общински вземания по ЗМДТ изх.№СВ009303/06.12.2016 год., Справка за имот – 5 бр., материалите, приложени по ЧГД №1554/2017 год. по описа на ШРС, Заповед № РД27-128/26.11.2008 г., заверено копие на Протоколно решение № 206-19/18.11.2008 г., заверени копия на 4 бр. скици.

При така установената фактическа обстановка по отношение на първия обективно съединен положителен установителен иск съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, като ал.2 на същата разпоредба предвижда, че това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелия може да се защити. Така формулиран общият състав на института неоснователно обогатяване изисква наличие на няколко елемента: обогатяване на едно лице за сметка на друго; обедняването на другото лице; липсата на основание за обогатяването и отсъствието на друга правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия.

В настоящия случай, съобразявайки материалите по делото, не може да се направи категоричен извод, че имуществото на ответника се е увеличило по някакъв начин, който да наложи извода, че последният се е обогатил и че това е станало за сметка на обедняване на ищцовата страна. От събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява по безспорен начин, а и това обстоятелство не е спорно между страните по делото, че Община Шумен е собственик на имотите, предмет на настоящото производство. В същото време обаче от материалите по делото не се установява по безспорен и категоричен начин, че ответното дружество е ползвало същите или части от същите и че в резултат на това ползване се е обогатило за сметка на обедняването на ищеца. В тази връзка от представените от ищцовата страна писмени доказателства се установява, че ответното дружество е участвало като страна в проекта на споразумение, изготвено на 09.09.2015 год., по силата на което е следвало да бъде уредено единствено съвместната обработка между участващите с цел създаване на масив и ползване, но не и други отношения между страните. Следователно от същото не може да се направи извод, че посочените земи са били предоставени на ответното дружество за ползване или на друго правно основание. В същото време от извършената на 12.09.2016 год. проверка от назначена от Кмета на Община Шумен комисия относно ползването на земеделските земи от общинския поземлен фонд и земите по чл.19 от ЗСПЗЗ през стопанската 2015-2016 год. в землището на с.Велино, община Шумен, било установено, че съгласно одобрено споразумение по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ за стопанската 2015/2016 год. за землището на с.Велино са разорани 400.078 дка пасища, мери. Резултатите от извършената проверка са обективирани в Протокол от 12.09.2016 год., като в същия не се съдържат данни относно лицата, които се явяват ползватели на съответните имоти или части от имоти. Това обстоятелство не се установява и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.Н.В. и Д.Р.Д., които по категоричен начин заявяват, че не са установили лично ползвателите на конкретните имоти, а са направили съответния извод на база на Заповедта на Министъра на земеделието и храните и споразумението. В тази връзка свидетелят Д. в съдебно заседание заявява, че не му е известно кои са ползватели на съседните имоти и че изводите им за неправомерно ползване на части от спорните имоти са на база заснемане, направено със съответния GPS.

Следователно от всичко изложено се налага извода, че въпреки указаната на ищеца доказателствена тежест, а именно да установи, че посочените имоти или части от имоти са били ползвани именно от ответното дружество и то без правно основание, от тяхна страна не са представени доказателства в тази насока. Липсват доказателства относно твърденията на ищеца, че посочените от тях части от имоти са били ползвани именно от ответното дружество, както и доказателства, че последните са ползвали съседните имоти, с оглед твърденията на ищеца, че при обработка на същите поради невнимание са навлезли и разорали и части от имотите, предмет на настоящото производство.

Липсата на доказателства, че именно ответното дружество е ползвало по някакъв начин посочените части от имоти през стопанската 2015/2016 год. и липсата на доказателства, че по този начин „***“ ООД се е обогатило по някакъв начин и то за сметка на обедняване на ищеца, прави предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК, във вр. с чл.59 от ЗЗД неоснователен и недоказан. С оглед на изложеното същият следва да бъде отхвърлен изцяло.

По отношение на втория обективно съединен положителен установителен иск, касаещ сумата от 89.08 лева, представляваща претенция за законна лихва, изчислена за периода от 12.09.2016 год. до 03.01.2017 год. съдът установи от правна страна следното:

Доколкото по изложените по-горе съображения съдът приема, че първият обективно съединен положителен установителен иск е неоснователен и недоказан, следва да се приеме, че ответното дружество не дължи и претендираната законна лихва, изчислена върху главницата от 2739.51 лева за периода от 12.09.2016 год. до 03.01.2017 год. в размер на 89.08 лева, с оглед на което и втория обективно съединен положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.86 от ЗЗД също следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора ответното дружество не дължи и направените по заповедното производство разноски в общ размер на 106.57 лева, включващи държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноските, направени в настоящото производство. В тази връзка при преценка на направеното от представителя на Община Шумен възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение съдът намира същото за неоснователно. При преценка на възражението съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените от ответната страна писмени доказателства във връзка с обективно съединените искове е било заплатено възнаграждение в общ размер на 700 лева. Имайки предвид естеството на предявените искове и правилата за определяне на съответното минимално възнаграждение по всеки един от тях, визирани в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че възнаграждението по обективно съединените искове е определено в размер под минималните размери, посочени в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от същата наредба, поради което не са налице условията за намаляване на така определеното възнаграждение, дължимо на страната. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че общият размер на дължимото възнаграждение за двата обективно съединени иска, изчислено по реда, указан в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, след изменението с ДВ бр.28 от 2014 год. следва да бъде в размер на 721.77 лева /421.77 лева за първия обективно съединен иск и 300.00 лева – за втория. Доколкото заплатеното и претендирано от страната възнаграждение е в общ размер на 700 лева се налага извода, че същото не е прекомерно, поради което и претенцията за неговото заплащане на основание разпоредбата на чл.78, ал.3 от НК следва да бъде уважена. съобразно с отхвърлената част от исковете.

С оглед изхода на спора на ищцовата страна разноски не се дължат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ предявените от Община Шумен, представлявана от Л. Х., със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, бул.”***” №17, чрез старши юрисконсулт Й. С.срещу „***“ ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №18, ет.3, офис 301, представлявано от Й. М. П., с ЕГН********** обективно съединени положителни установителни искове за признаване за установено, че „***“ ООД, с ЕИК*** ДЪЛЖИ НА Община Шумен, представлявана от Л. Х. сумата от 2828.59 лева /две хиляди осемстотин двадесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/, от която 2739.51 лева - главница, представляваща обезщетение за неправомерно ползване на общински земеделски земи през стопанската 2015-2016 год., съгласно Решение на Общински съвет – Шумен №952 по протокол №47 от 26.03.2015 год. и 89.08 лева – лихва за забава върху претендираната главница, изчислена за периода от 12.09.2016 год. до 03.01.2017 год., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 07.06.2017 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Шумен, представлявана от Л. Х., със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, бул.”***” №17, чрез старши юрисконсулт Й. С.срещу „***“ ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №18, ет.3, офис 301, представлявано от Й. М. П., с ЕГН********** иск за заплащане на сумата от 106.57 лева /сто и шест лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща направени в хода на заповедното производство разноски, включващи държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Община Шумен, представлявана от Л. Х., със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, бул.”***” №17 да заплати на „***“ ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №18, ет.3, офис 301, представлявано от Й. М. П., с ЕГН********** направените в хода на настоящото производство разноски в размер на 700 лева /седемстотин лева/, включващи адвокатско възнаграждение, съгласно представени списък.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: