42/23.1.2018г. Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав
На шестнадесети
януари, през две хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: И.Давидкова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2648 по описа на ШРС за *** год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени
отрицателни установителни искове, с правна квалификация чл.439 от ГПК.
Ищците П.К.П. и Д.П.П. основават исковата си
претенция на следните фактически твърдения: Твърдят, че по изп. лист, издаден на ******г. въз
основа на заповед за изпълнение по ЧГД № ***г на ШРС, са осъдени да заплатят солидарно
на „Т.- Ш.
“ ЕАД- в несъстоятелност, сумата от 690,75лв-. главница за периода от
м.11.2009г. до м. 09.2011г., за консумирана, но неплатена топлоенергия за имот,
находящ се в гр. Ш., ул. „В. в.“ ***; 132,18лв.- лихва за периода от
04.01.2010г. до 05.11.***г. и законна лихва от 05.11.***г. до плащане на
вземането и сумата от 25 лв. -разноски за заплатена държавна такса за издаване
на заповед за изпълнение.
Твърдят, че по ИД №***/***г. по описа на ДСИ при ШРС, с
взискател ответника, общата дължима претендирана сума е 1 327,14лв., включваща
суми за образуване на изп. дело и новоизтекли лихви. Заявяват, че не дължат
общата сума от 1 327,14лв. поради изтекла погасителна давност – 3- годишна,
на основание чл. 117, ал.1 от ЗЗД по първоначално образуваното изп. дело № **/ ***г.
по описа на ДСИ при ШРС, въз основа на изпълнителният лист от ******г. Заявяват,
че действие, с което се прекъсва давността по изп. дело № **/ ***г. е
присъединяването на кредитор, в случая НАП, станало с молба от ******г., т.е.
от тази дата е започнала да тече нова давност тригодишна, която също е изтекла
на ***г. и след нея вземанията са погасени по давност. Освен това, от датата на
посоченото действие - ******г. е започнал да тече и двугодишният срок по чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК и е изтекъл към ******г., като и в този срок не са
предприемани никакви изпълнителни действия, независимо, че ДСИ е установил
имущество, подлежащо на изпълнение и е приканил кредитора да посочи способ за
изпълнение. Твърдят, че на ******г. изп. дело е било прекратено по право,
независимо, че съдия- изпълнителят го е прекратил формално на ******г.
Молят
съда да признае за установено, че не дължат на ответника сумата 1 327,14лв.-
предмет на събиране по изпълнително дело № ***/***г. на ДСИ при РС- Шумен, искат присъждане на разноски. Прилагат
писмени доказателства.
В молба рег. № *** от ******г. е направено искане за
налагане на обезпечителна мярка, чрез спиране на изпълнителното производство по изпълнително дело № ***/***г.
на ДСИ при РС- Шумен.Съдът е
допуснал исканото обезпечение с Определение № ***/***1***г., като е определил
парична гаранция в размер на 130 лв. Гаранцията е внесена, като е издадена
обезпечителна заповед в полза на ищците на ******г.
Препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в
законоустановения едномесечен срок от негова страна бил депозиран писмен
отговор. В отговора ответникът оспорва възражението за изтекла погасителна
давност, като сочи, че с изп. лист от ******г., издаден по ЧНД № ***г. на ШРС,
е образувано изп. дело № ******по молба на „Т.- Ш.“ ЕАД- в несъстоятелност от ******г. и ако
се приеме твърдението на ищеца, че последното изпълнително действие е от ******г.,
то на ******г. делото се е прекратило на основание чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК и
от тази дата е започнала да тече погасителна давност за сумите по приложения
изпълнителен лист. Тази давност е била прекъсната на ******г., когато е
заведена молбата за образуване на второто изпълнително дело № *** /***г. по
аргумент на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД както и, че доводите за изтекла погасителна
давност с позоваване на ТР от 15.06***г.
по ТД № 2 /***г. на ОСГТК на ВКС, е недопустимо.
В съдебно заседание ищците не се
явяват лично, за тях се явява процесуалният представител адв. Б.ина от ШАК,
преупълномощена от адв. П. при ШАК, като се поддържа исковата молба и се моли
за уважаване на исковете, като се излагат подробни аргументи в подкрепа на
горното.
В съдебно заседание не се явява
представител на ответника, не се депозира становище .
ШРС, след като взе предвид събраните
по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото няма спор, а и от
представените доказателства се установява, че въз основа на искане от “Т. – Ш.”
ЕАД в тяхна полза на *** г. била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр.дело № *** год. по описа на ШРС за
вземания към длъжниците, по повод консумирана, но незаплатена топлинна енергия. На ******г. бил издаден изпълнителен лист, по
силата, на който ищците били осъдени да заплатят сумата 690,75 лв.- главница за периода от м.
11.2009г. до м. 09.2011г. за
консумирана топлинна енергия за имот на адрес: гр. Ш., ул. „В. в.“ ***, както и 132,18лв.- лихва за периода
от 04.01.2010г. до 05.11.***г. и законна лихва от 05.11.***г. до изплащане на
вземането и 25 лв. разноски за държавна такса.
Въз основа на посочения изпълнителен
лист по молба от ответника, първоначално било образувано изп.д. № ******г.
по описа на ДСИ при ШРС. По това изпълнително
дело били изпратени покани за доброволно изпълнение на всеки от двамата ищци, връчени
по реда на чл.47 от ГПК, изискани са справки, изпращани са уведомления до
държавните органи.
С постановление на ДСИ по изп.д. №
******г. /стр. 15 от ИД № ******г./
е присъединен кредитор - ТД на НАП - Шумен, за вземане в размер на 5 148
лв .
С разпореждане от 02.02.2016г.,
изпратено до взискателя ДСИ го е уведомил, че следва да посочи способ за
принудително изпълнение, като с молба от ***г. от “Т. – Ш.” ЕАД е направено искане
за насрочване на дата за опис на движими вещи и за налагане на запор върху б.овите
сметки на П.К.П. в Р. б.. С постановление от ***г. е наложен запор върху б.овите
сметки на П.К.П. в Р. б. от ДСИ по ИД № ******г. и било изпратено запорно
съобщение до длъжника .
Отново с молба от ******г., на
взискателя е поискано да се насрочи дата за опис на движими вещи по отношение и
на двамата ищци П.К.П.
и Д.П.П..
С постановление от ******г., ДСИ при
ШРС е прекратил производството по ИД № ******г., като е посочил дата на
последно действие по делото - ******г.
Оригиналът на изпълнителния лист, издаден
на ******г. по заповедното производство, бил получен от взискателя на ******г.,
видно от приложената по ИД № ******г. на ДСИ при ШРС разписка.
На ******г. ДСИ при ШРС е образувано
друго изпълнително дело № ***/***г. по депозирана на ******г. молба от „Т.- Ш. “ ЕАД- в
несъстоятелност въз основа на същия изпълнителен лист, издаден на ******г. по заповедното
производство.
По това изпълнително дело са
изпратени покани до длъжниците за доброволно изпълнение, направени са справки, изпращани
са уведомления до държавните органи и е наложен запор върху б.овите сметки на
длъжник П.К.П..
Делото е спряно, въз основа на
допуснато от съда обезпечение и издадена обезпечителна заповед.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и обосновава следните правни изводи:
По отношение на допустимостта на исковете: Съдът
намира, че е родово и местно компетентен да се произнесе по исковата молба и установителният
иск е процесуално допустим, като предявен от надлежно легитимирани лица, имащи
правен интерес от водене на настоящия спор и при липсата на отрицателни
предпоставки за осъществяването правото на иск на ищците.
Разпоредбата на чл.439 от ГПК
предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел
изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Законодателят е
уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. За уважаването на иска по чл.439 от ГПК, в тежест на
ищците е да установи, че след издаване на изпълнителния лист, в който е
обективирано вземането на ответника, са настъпили твърдените правопогасяващи,
правопрекратяващи или правоизключващи факти. Твърдението на ищците е, че е
изтекъл предвиденият в чл.111, б.“в“ от ЗЗД тригодишен давностен срок, поради
което вземането за сумата в общ размер на 1 327,14лв.в ИД № **** /***г. е
погасено по давност. Ответникът оспорва твърдението с аргумента че, ако се приеме
твърдението на ищците, че последното изпълнително действие е от ******г., то на
******г. делото се е прекратило на основание чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК и от тази
дата е започнала да тече нова погасителна давност за сумите по приложения
изпълнителен лист. Заявява, че тази давност е била прекъсната на ******г.,
когато е заведена молбата за образуване на второто изпълнително дело № *** /***г. по аргумент на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. По делото се спори между страните какъв е срокът на
давността и дали същият е изтекъл към момента на образуване на второто ИД № *** /***г. на ДСИ при
ШРС.
Искът за оспорване на изпълнението, уреден в чл.
439 от ГПК, е отрицателен установителен, който по правната си същност е извънредно
средство за защита на длъжника в изпълнителното производство и има за предмет
само оспорване на изпълняемото материално право, като длъжникът би могъл да
търси защита по този реда и относно „вземането“ по смисъла на чл. 410 от ГПК,
какъвто е и настоящият случай. Надлежни страни по това оспорване са само
носителите на оспорваното материално право /длъжник и взискател/. Специфична
предпоставки за допустимост на защитата по реда на чл. 439 от ГПК е наличието
на нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, в частност след изтичане на срока
за възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК (т. е. влизане в сила на ЗИ). Такъв
факт, съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 г., изпълнителното производство се прекратява - настъпването на т. нар.
„перемпция“. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането,
че прекратяването на изпълнителното производство поради „перемпция” настъпва по
силата на закона, като съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление/
определение вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Взискателят трябва
да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ), като: 1/насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, 2/присъединяването на
кредитора, 3/възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, 4/извършването на опис и
оценка на вещ, 5/назначаването на пазач,
6/насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица, прекъсва давността. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността: 1/образуването на ИД, 2/изпращането и връчването на ПДИ, 3/проучването на имущественото състояние на длъжника, 4/извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., 5/назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, 6/извършването на разпределение, 7/плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. В този смисъл е ТР № 2/26.06.*** г., по ТД № 2/*** г., т. 10 ОСГТК.
Задължението за заплащане на топлинна енергия е
периодично по своя характер. По този въпрос е постановено Тълкувателно решение
№3 от 18.05.***г. на ВКС, ОСГКТК, което е задължително за съдилищата. С него е
прието, че задълженията на потребителите за предоставяните им от
топлофикационните дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се задължения,
имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, и като такива те се погасяват с кратката тригодишна давност по
чл.111, б.”в” от ЗЗД.
В процесния случай изпълнителният лист, въз
основа на който е образувано първото ИД № ******г., по
описа на ДСИ при ШРС, също така и следващото ИД № ***/***г. по описа на ДСИ при
ШРС , двете с взискател- ответника „Т.- Ш. “ ЕАД- в несъстоятелност, е издаден въз основа на Заповед за изпълнение на
парично задължение, № ***/07.11.***
г., в
производство по реда на чл. 410 ГПК, постановена по ЧГД № *** г., по описа на ШРС. Приложимата давност е
тригодишна, тъй като вземането на кредитора произтича от несъдебно изпълнително
основание. Правните последици на заповедта по чл. 410 ГПК и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал.
1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет
на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал.
2 ЗЗД не намира приложение/в
този смисъл Решение № 94 от
27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Тотка Калчева; Решение № 42 от 26.02.2016
г. на ВКС по гр. д. № 1812/*** г., IV г. о., ГК, Решение № 139 от 28.08.***г на
ВКС по т.д. 0 98/***г.IIт.о./. По правния
въпрос за изпълнителните действия, прекъсващи погасителната давност по
отношение на присъденото вземане, съществува задължителна съдебна практика с
приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.***г. по т.д. № 2/***г. на
ОСГТК на ВКС. В т. 10 на ТР се приема, че съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД,
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането, като са изброени действията водещи до прекъсване, а именно
насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване
на кредитор, насрочване на опис или извършването на продан и други. Отправеното
от взискателя искане да бъде приложен определен изпълнителен способ също
прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи. В
конкретния случай по първото ИД № ******г. по описа на ДСИ при ШРС релевантното
действие, прекъснало теченето на давността, е присъединяването на кредитор, в
случая НАП, с постановление от ******г.
на ДСИ при ШРС, което съобразно задължителната практика Тълкувателно решение №
2 от 26.06.***г. по т.д. № 2/***г. на ОСГТК на ВКС, като действие в рамките на
определен изпълнителен способ, прекъсва давността по ИД № ******г. и от тогава
започва да тече нов тригодишен давностен срок. От момента на извършване на горното
действие до прекратяването му по силата
на закона с изтичането на 2- годишен срок до ******г., взискателят не е проявил активност по изпълнителното
дело, при което производството било прекратено съгласно чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК / настъпила перемпция/ именно на ******г., като без правно значение, според
съдебната практика е, дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на производството и кога. Такъв акт от страна на ДСИ е станал факт
на ******г. Независимо от това обстоятелство тригодишната давност от последното
действие на ******г. също е изтекла към ***2016г.
Поради изложеното, съдът намира, че в конкретния
случай второто изпълнително производство по изп.д. № ***/***г. на ДСИ при ШРС е
било образувано с молба от ******г. и е било висящо, но по вземане, което е
било вече погасено по давност. Следва да се отбележи по отношение депозираното
по ИД № ******г. искане от „Т.- Шумен “ ЕАД- в несъстоятелност –взискател, с молба от ***г. за насрочване на
дата за опис на движими вещи и за налагане на запор върху б.овите сметки на П.К.П.
в Р. б. и извършените действия от ДСИ в тази насока, са действия, които следва
да се считат за обезсилени по право. Каквото и да е основанието за прекратяване на
изпълнителното производство, всички предприети по ИД изпълнителни действия се
обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания/. В този смисъл е и
константната съдебна практика и по-конкретно Решение №45 от 30.03.*** год. на
ВКС по гр.д. №61273/2016 г., IV г.о., ГК, което е постановено по реда на чл.290
от ГПК, както и Тълкувателно решение №2 от 26.06.*** год. на ВКС по т.д. №2/***
год. на ОСГТК. Извършено такова действие след прекратяване на изпълнителното
дело по перемпция, е налагането на запор върху б.овите сметки на длъжника П.К.П.
в Р. б.. Независимо, че след датата на прекратяване на изпълнителното дело по
„перемпция“ от страна на взискателя са били извършени същински изпълнителни
действия по смисъла на т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.*** год. на ВКС
по т.д. №2/*** год. на ОСГТК, доколкото са били извършени по едно прекратено
производство, същите са незаконосъобразни и не могат да се приемат за валидно
извършени, с оглед на което и не са прекъснали давността. Поради това и предявената претенция,
за приемане на установено, че ищците не дължат на ответника вземане в общ
размер на 1 327,14 лв. е изцяло основателна, и следва да бъде уважена,
поради погасяването на вземанията по давност.
Предвид този изход на делото, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищците направените разноски
в размер на 358,10 лв., включващи сума в размер на 53,10 лв. за държавни такси ,
5лв. за обезпечителна заповед и сума в размер на 300 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
делото, че П.К.П.
ЕГН ********** и Д.П.П., ЕГН ********* , двамата с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖАТ на „Т. Ш.”
ЕАД (в несъст.) с ЕИК ***, представлявано от Е. Т. сума в размер на 1 327,14
лв. (хиляда триста двадесет и седем лева
и четиринадесет стотинки), предмет по ИД № *** / ***г. на ДСИ при ШРС, като
погасена по давност.
ОСЪЖДА „Т. – Ш.” ЕАД (в несъст.), с ЕИК ***,
да заплати на П.К.П.
ЕГН ********** и Д.П.П.,ЕГН *********, двамата с адрес: ***, сума в общ размер на 358,10лв. / триста петдесет и осем лева и десет
стотинки/, представляваща разноски по делото .
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: