Р Е Ш Е Н И Е

154/23.2.2018г. Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 25 (двадесет и пети) януари Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2711 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. 45, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба малолетната ищца А.Г.Х, действаща чрез своя родител и законен представител Д.Р.Г. твърди, че на 13.06.2017 г. била ухапана от безстопанствено куче. На посочената дата, около 13,00 часа, майката и детето се намирали през магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Шумен, ул. „***“ № 2, като Г. влязла в него, а А. останала отвън заедно с друго дете. Пред сградата се намирали и две кучета, които често обитавали този район и били безстопанствени. Докато жената била в магазина, видяла през отворената врата как едното от животните се насочило към дъщеря ѝ и я захапало за десния прасец. А. се развикала ужасена, майка ѝ се притекла на помощ, изгонила кучетата и започнала да успокоява детето си. Раната кървяла и Г. с помощта на притеклите се на помощ нейна приятелка – С.И. и продавачката в магазина, я измила и подсушила. Веднага след това Г. отвела детето до Спешно отделение при „МБАЛ-Шумен“ АД, където ѝ била оказана медицинска помощ. През цялото време А. плачела от болка и страх. Там раната била обработена, а впоследствие в инфекциозно отделение на болничното заведение, на детето била поставена ваксина против бяс, а впоследствие още четири дози от нея. Случаят се отразил крайно неблагоприятно не само върху физическото здраве на 9-годишното дете, но и върху психиката му. А. се затворила, ограничила контактите с други деца, била напрегната и нервна, имала проблеми със съня. Наложило се детето да посещава психолог за преодоляване на причинения ѝ стрес. Три месеца след инцидента все още А. имала затруднения в социалното функциониране.

Безстопанствените кучета били под надзора на Община Шумен, според разпоредбите на ЗЗЖ, като последната била длъжна да предприеме мерки за предотвратяване на агресивното поведение на същите. Счита, че поради неполагане на грижи в тази насока, отговорност за увреждането следва да носи ответника.

Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да ѝ заплати сумата 4000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди; сума в размер на 125,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците от 13.06.2017 г., както и направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Счита същите за недопустими и неоснователни. Излага, че описаният инцидент представлявал случайно събитие. Твърди, че общината сключила договор за съвместна дейност със сдружение с нестопанска цел за овладяване на популацията на безстопанствени кучета в гр. Шумен, като изпълнителите по тях си свършили работата. Оспорва твърденията в исковата молба, че детето било ухапано от безстопанствено куче, като сочи възможността то да принадлежи на собствениците на магазин, пред който е описан инцидента. Освен това, претенцията за претърпени неимуществени вреди била много завишена. Моли, предявените искове да бъдат отхвърлени като недопустими и неоснователни. Претендира плащането на разноски по делото.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: видно от приложеното удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № ***/25.07.2008 г., съст. от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен е, че ищцата А.Г.Х. е родена на *** г. от родители Д.Р.Г. и Г.Х.Г. По делото е представено съдебно-медицинско удостоверение № 119/2017 г., изд. от съдебен лекар при „МБАЛ Шумен“ АД гр. Шумен, в което е отразено, че при прегледа на А.Х., извършен на 14.06.2017 г. съобщава, че на 13.06.2017 г. била ухапана от куче, като детето било прието в Спешно отделение на 13.06.2017 г. в 13,10 часа, като основаната диагноза била рана от ухапване от куче по дясна подбедрица, назначен бил пълен курс с противобясна имунизация. Заключава се, че ищцата получила следните травматични увреждания: по предно-вътрешната страна на дясната подбедрица под коляното има рана с охлузени ръбчета и с окръглена форма на площ 1 на 0,9 см. Дъното на раната е мокрещо, червеникаво, с неправилна форма, стените на раната са неравни, назъбени. Долният край на раната отстои на 29 см над дясната пета. По задната страна на дясната подбедрица, в долния край на задколянната ямка, срединно има друга рана – по-плитка, с елипсовидна форма с дължина 0,9 см и ширина 0,3 см, с охлузени ръбчета. Долният ѝ край отстои на 32 см над дясната пета. Ръбчетата на раната са зачервени, с ширина на зачервяването 0,5 – 0,6 см. Налице е кръвонасядане с бледосинкав цвят около раната и вътрешно от нея на обща площ 6,5 на 6 см. Причинено е временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като уврежданията могат да бъдат получени по време и начин, съобщени от пострадалата и родителите ѝ. Съдът констатира от амбулаторен лист № 2169/20.07.2017 г., изд. от доктор М.Я., че на А.Г. била поставена диагноза тревожно разстройство, неуточнено, състояние след ухапване от куче. В анамнезата е отразено, че е завършен курс на противобясна ваксина, съобщава се за тревожност, неспокоен сън след инцидента. Предписаната терапия е „Седатиф“, „Фуцидин“, при необходимост консулт с психиатър. По делото са приложени 2 бр. психологични изследвания от 15.06.2017 г. и от 31.08.2017 г., изготвени от клиничен психолог Е.Ж., в които е отразено психологичното състояние на детето след инцидента: в първото са описани симптоми от типа на остра стресова реакция, като вътрешното напрежение и тревожност се проявяват чрез преживяване на страхове и повишена раздразнителност, а във второто – че след проведените консултации, описаната симптоматика е претърпяла частично обратно развитие, но все още някои от симптомите персистират и водят до затруднения в социалното функциониране. Видно от приложените фактури №№ 86911/14.06.2017 г., 109/15.06.2017 г., 118/14.08.2017 г. и 119/31.08.2017 г. е, че Д.Г. платила сума в общ размер 125,00 лв. за изготвяне на СМУ и за психологични изследвания от клиничен психолог.

От представения договор за съвместна дейност от 28.02.2017 г. се установява, че по силата на същия, Община Шумен и Фондация „***“ гр. София се споразумели да осъществяват съвместна дейност по изпълнение на Програмата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на Община Шумен. Сдружението с нестопанска цел поело задължение да извършва цялостната дейност, предмет на договора в съответствие с изискванията на ЗЗЖ, ЗВД и Програмата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на Община Шумен. Приложени са и доказателства, установяващи изпълнение на задълженията на страните по договора. Община Шумен представя Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета за периода 2012 – 2015 година.

Съгласно заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 4/2018 г., на 13.06.2017 г., около 13,00 часа А.Х. на 8 години е получила следните травматични увреждания: две разкъсноконтузни рани в горната трета на дясната подбедрица по предно-вътрешната и по задната ѝ повърхност. Същите са причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар или натиск. Доколкото травмите, причинени от съзъбие на животно имат характеристика на такива, причинени от твърди тъпи предмети, същите могат да бъдат причинени по този механизъм. Предвид материалите по делото, формата и анатомичното разположение на установените рани, приема, че същите биха могли да бъдат получени от съзъбие на куче. В резултат е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Конкретно установените увреждания би следвало да отзвучат в рамките на 20-25 дни. Болките през първата седмица са по-интензивни и постепенно утихват. На местата на получените рани задължително се образуват кожни ръбци, матурацията на които продължава около 6 месеца. Получените наранявания изискват соматично лечение, включващо прилагане на противобясна ваксина, превръзки на раните, прием на обезболяващи средства, евентуално антибиотици и противотемпературни средства – при нужда. Заключава, че понастоящем пострадалата е клинично здрава, налице са два кръгловати белега в горната трета на дясната подбедрица, причинени от първоначалната травма.

Разпитаните в съдебно заседание като свидетели С.И. и И.Д.-Б. излагат, че станали свидетели на инцидента на 13.06.2017 г. около 13,00 часа. Свидетелката И. се насочила към магазина за хранителни стоки в района, където живеят семействата на ищцата и на двете свидетелки, а свид. Д.-Б. се намирала на терасата на апартамента си, като простирала. Пред входа на магазина, на земята било легнало възрастно куче, а край него се разхождали още две едри кучета, едното от които черно, а другото – кафеникаво. И трите описани животни имали поставени ушни марки, обитавали района от дълго време и били известни на гражданите като агресивни. Същите всекидневно лаели, вкл. срещу хората, бягали след преминаващите автомобили, проявявали агресия и спрямо гражданите, които обаче, не подавали сигнали, тъй като не им било известно по какъв начин следва да направят това. По описаното време, пред входа на магазина се намирали и две стоящи прави деца, едно от които – ищцата, много добре позната на двете свидетелки, тъй като често си играела с техните деца. Децата били облечени с летни дрехи – къси панталонки и тениски. В даден момент, черното куче се насочило срещу А. и я захапало по дясната подбедрица. Детето изпищяло, от магазина излязла майка му и веднага отишла до него, продавачката в магазина донесла чаша, пълна с вода. Свид. И. също се притекла на помощ, а в това време, чувайки виковете, свид. Д.-Б. наблюдавала от терасата. Майката на ищцата притискала крака ѝ с помощта на мокра кърпичка, тъй като от раната течала кръв. Д.Г. и С.И. отвели двете деца до блока, в който живеят, откъдето повикали такси, а свидетелката придружила другото дете до дома му. Г. отвела А. да Спешно отделение на болничното заведение в града, където на детето била поставена противобясна ваксина. Свидетелите сочат, че след случилото се, ищцата изпитвала огромен страх от кучета, като независимо, че семейството ѝ притежавало такова, то обитавало терасата на апартамента им. А. имала проблеми със съня, сънувала кошмари, нощем се напикавала, което наложило да я заведат при психолог, както и т.нар. „да ѝ леят куршум“.

По делото, в качеството на свидетели, са разпитани и Д.Г. – управител на Приюта за бездомни животни в гр. Шумен и С.И. – заместник-кмет на Община Шумен. Същите описват механизма на работа на приюта и действията на ответната страна по отношение изпълнение на програмата за овладяване на популацията на бездомните кучета. Капацитетът на приюта бил за 400 кучета. Изцяло били задържани само агресивните животни, а останалите били пускани обратно на свобода. И двете свидетелки сочат, че не е подаван сигнал за агресивно куче в областта на описаното в исковата молба място на инцидента, въпреки много доброто разгласяване на съответните телефонни номера за тази цел.

При така описаните фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, като се явява изключение от принципа, че всеки носи отговорност за себе си и своите деяния. Законодателят е предвидил възможност да се репарират вредите, причинени от друг правен субект, като в този смисъл отговорността е за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия. За да бъде ангажирана отговорността по този текст следва да бъде установено наличието на следните предпоставки: 1. Възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършване на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършване на възложената работа или чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата; 2. Наличие на елементите от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Не е необходимо да се установят конкретните лица, осъществили деянието, а само качеството им на изпълнители на възложената им работа.

По отношение наличието на първата, описана предпоставка: съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от Закона за защита на животните безстопанствените кучета са под надзора и грижите на съответната община. В случая, в съответствие с чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ, Община Шумен е била длъжна да вземе мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хората.

Установи се, че чрез сключването на договор за съвместна дейност с Фондация „***“, ответникът предприел действия за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на общината.

Чрез представените писмени доказателства, събраните гласни такива и заключението по изготвената СМЕ се установи наличието на вреди и причинната им връзка с агресивното поведение на безстопанствено куче. Доказа се, че на 13.06.2017 г. осемгодишната по това време ищца била нападната и ухапана от куче, което причинило разкъсна рана в областта на дясната подбедрица. В тази насока, съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели – преки очевидци на случилото се. Показанията са взаимносвързани, допълващи се и в съответствие с представените писмени документи. Съдът намира за безспорно доказано, че обсъжданото куче е безстопанствено. В тази насока свидетелите са категорични в описанието на същото, с поставен чип на ухото, местообитанието на животното, външния му вид и поведение в период, значително предхождащ инцидента.

Ответната страна възразява, че е предприела необходимите действия, изискуеми съобразно нормите на ЗЗЖ, поради което не следва да носи отговорност за получените от ищцата увреждания. Съдът приема, че смисълът на уредбата, съдържаща се в чл. 47, ал. 3, чл. 41 и § 5 от ПЗР на ЗЗЖ е, че безстопанствените кучета да бъдат настанявани в приюти, като връщането им по местообитанието им следва да бъде изключение. Чрез взетите от общината мерки следва да бъде гарантирано безопасното поведение на безстопанствените кучета спрямо хората. В случая, проявата на непредизвикана агресия и нараняването на дете сочи, че ответната страна, чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор по ЗЗЖ. Свидетелите описват обстоятелството, че в продължение на дълъг период няколко кучета проявяват агресивно поведение в района на бул. „***“ и ул. „***“, като общината била длъжна чрез свои /респ. на приюта/ служители, при извършване на обходите в града да установи наличието им и да предприеме съответните мерки по постоянно настаняване на животните в приюта. Предвид изложеното, съдът намира, че положената дължима грижа от служителите и взетите мерки не са били достатъчни за изпълнение на задължението им за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото е доказано осъществяването на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, от който възниква задължението на ответника да поправи всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането – както имуществените, така и неимуществените.

1. Относно претенцията на А.Х. за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди: с оглед материалите по делото и съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че същата е основателна и доказана. Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква съдът да определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди на пострадалия. В тази насока, съдът съобрази следните обстоятелства: видът, характерът и степента на констатираните увреждания; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени при провеждане на лечението през всичките му етапи; психическата травма, възрастта на пострадалата. Съдът взе предвид, че се касае за 8-годишно момиче, получило травматичните увреждания, описани в СМЕ; периода на възстановяване – 25 дни; обстоятелството, че се е наложило петкратно поставяне на противобясна ваксина; болките и страданията при непосредственото претърпяване на увреждането – неочаквано и непредизвикано с нищо агресивно поведение на едро животно в градска среда; болките и страданията при възстановяване от травмата – установи се, че и понастоящем детето изпитва тревожност и страх; отражението на тези обстоятелства върху психиката на малолетната пострадала, наложило посещения при психолог.

Предвид съвкупността от установените по делото релевантни факти, съдът счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от Христова болки и страдания в резултат на непозволеното увреждане, възлиза на 4000,00 лв.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че искът с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, предявен от А.Х., чрез нейната майка и законен представител Д.Г. следва да бъде изцяло уважен в претендирания размер, като Община Шумен бъде осъдена да ѝ заплати сума в размер на 4000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 13.06.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.

2. Досежно претенцията на А.Х. за обезщетяване на претърпени имуществени вреди: съдът приема, че същата е основателна. По делото са представени писмени доказателства – фактури, от които се установява, че законната представителка на ищцата заплатила за издаване на СМУ и за посещения при клиничен психолог сума в общ размер 125,00 лева. Ето защо, тази претенция следва да бъде изцяло уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата, чрез законния ѝ представител сума в размер на 125,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.09.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 1060,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН с ЕИК ***, с адрес гр. Шумен, бул. „С“ № 17 представлявана от Л.Д.Х. да заплати на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, на А.Г.Х. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Д.Р.Г. с ЕГН **********, и двете с постоянен адрес ***, със съдебен адресат – адв. С.З.-С. от ШАК, гр. Шумен, ул. „Д.В“ № 9-13, кантора 32, по банкова сметка ***, СУМАТА 4000,00 (четири хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на 13.06.2017 г. в гр. Шумен, на ул. „***“ № 2, в резултат на неизпълнение от страна на общината на възложените ѝ със закон задължения по ограничаване и контрол на популацията на безстопанствените кучета, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.06.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН да заплати на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, на А.Г.Х. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Д.Р.Г. с ЕГН **********, по банкова сметка ***, СУМАТА 125,00 лева (сто двадесет и пет лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени на 13.06.2017 г. в гр. Шумен, на ул. „***“ № 2, в резултат на неизпълнение от страна на общината на възложените ѝ със закон задължения по ограничаване и контрол на популацията на безстопанствените кучета, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.09.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Община Шумен да заплати на А.Г.Х., чрез нейната майка и законен представител Д.Р.Г. направените деловодни разноски в размер на 1060,00 лв.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: