Р Е Ш Е Н И
Е
96/7.2.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, девети състав, в публично съдебно
заседание проведено на тридесети януари, две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т.,
като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 2723/2017 г., по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск, с правно основание чл. 150 СК, от И.В.И., против Г.Б.Г., като
майка и законен представител на малолетното дете В. И. И., за намаляване на присъдена в полза на детето
месечна издръжка, определена с влязло в законна сила съдебно решение №
1782/13.11.2015г., постановено по
ГД № 2215/2015 г., по описа на ШРС, в размер на 180 лева.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес
от провеждане на осъдителния иск, навеждайки твърдения, че с
Решение № 16/27.01.2016 г., постановено по ВГД № 704/2015 г., по описа на ШОС,
е бил осъден да плаща месечна издръжка за детето В.И.И. в размер на 180 лв.
Твърди, че след влизане в сила на съдебния акт с Решение № 32/04.01.2017 г. на
Обща клинична онкологична комисия при МБАЛ „Св. М.” ЕАД гр. Варна му е поставена диагноза
„Злокачествено новообразувание на бъбрека”. С Експертно решение №
0844/03.04.2017 г., по описа на „МБАЛ Шумен” АД гp. Шумен, влязло в сила на 27.04.2017 г., е
освидетелстван от ТЕЛК с оценка на работоспособността „100% трайно намалена
работоспособност без чужда помощ” за срок от две години - до 01.04.2019 г. След
извършена компютърна томография се установили данни за метастази в дясната част
на белия му дроб. Твърди, че получавал пенсия за инвалидност в размер на 207
лв. и,
че не притежавал недвижими имоти, от които да получава доходи. Счита, че с
оглед влошеното му здравословно състояние и материално положение не може да
плаща присъдената издръжка. Моли, да бъде постановен решение, с което да се
измени размера на месечната издръжка на детето В.И.И. от 180 лева на 115 лева считано от датата на предявяване на исковата молба –
08.09.2017 г. до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване, ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена
вноска, с падеж - пето число на месеца, за който се дължи до
окончателно плащане.
В отговор на исковата молба, ответницата счита искът
за изцяло неоснователен. Намира, че не са налице предпоставките
за изменение на присъдената издръжка по смисъла на чл. 150 СК и моли за
отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание ищеца, чрез представителя
си, поддържа исковата молба, а ответникът, чрез назначения му служебен
защитник, подържа отговора.
Контролиращата страна Д „СП“ Шумен, не се явява и не
се представлява.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Исковата молба е подадена от легитимирана страна – баща на малолетно дете, попадащ в кръга на задължените за плащане на издръжка лица, съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 СК. С доклада по делото е прието за безспорно, че страните са родители на малолетното дете и че ищецът плаща
месечната издръжка в размер на 180 лв., след като е осъден с Решение № 16/27.01.2016 г. /л. 5 от делото/.
От приетото по делото Експертно
решение № 0844 от 063/03.04.2017 г., по описа на ТЕЛК при МБАЛ Шумен, се
установява, че ищецът е с диагноза “злокачествено новообразувание на бъбрека с изключение на
бъбречното легенче“ с
намалена трудоспособност “100 % т.н.р.
без чужда помощ” за срок от две години. /л. 10 от
делото/. Съгласно Решение на обща клинична онкологична комисия, клинична
комисия по хематология № 2528/16.08.2017 г. на Окръжен онкологичен център Шумен
ЕООД, се установява, че ищецът е с диагноза „ ЗНО на десен бъбрек. Състояние
след операция – нефректомия в дясно, КТ – 14.08.17 г. – данни за белодробни
метастази и сигнификантна хилусна вдясно лимфаденопатия“ /л. 12 от делото/
С разпореждане от 07.07.2017 г. № **********,***, на
ответника е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на
207.00 лв. /л. 13 от делото/.
От приетата
по делото справка
за осигурителния доход изх. № 14226-15633-1/03.01.2018 г., по описа на ТД НАП
гр. Шумен, се установява, че в периода от 01.01.2017
г. до 30.11.2017 г., ищецът не е осигуряван,
а ответницата е осигурявана за месец март в размер на 48 лв.
Съгласно Справка
за данъчна осигурителна информация се установява, че за 2016 г. от името на
ответника няма подавана ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ.
Представени са и други
неотносими към правния спор писмени доказателства.
Съдът,
въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и
в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 150 СК при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка, или добавка към нея, може да бъде
изменена, или прекратена. В решаващата си дейност по присъждане на издръжка –
първоначална, или при промяна на обстоятелствата, съдилищата изхождат
единствено от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи,
като по този начин се съблюдава принципа за прилагане на материално правния
режим, действащ към момента на възникване на правоотношението. Затова по
предявения от бащата иск за намаление на издръжката съдът следва да прецени
материалните възможности на родителите, нуждите на детето и кой полага
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му и може да намали
размера на издръжката ако намери основание за това.
Според Постановление № 5/16.ХІ.1970 г. на Пленума на
ВС за обобщаване практиката на съдилищата по някои въпроси на задължението за
издръжка, на което съответства и задължителната съдебна практика на ВКС,
нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта и
другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификацията им. Двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи са установени с чл. 142
и чл. 143, ал. 1 и 2 СК. Освен това съгласно цитираното Постановление, което не
е изгубило сила, за да се уважи искът за намаление на издръжката, е необходимо
трайно съществено изменение или на нуждите на издържаните лица или трайна
съществена промяна във възможностите на задълженото лице (т. 19) като осъденият
за издръжка не може да се позовава на промените, които са резултат на
намерението му да осуети или намали издръжката (т. 20). Само когато поради
наличие на обективни и независещи от волята му причини е бил принуден да
премине на друг вид работа, при която той получава по-малки доходи от
придобиваните по-рано, той може да се позове на това обстоятелство и да иска
намаление на присъдения размер на издръжката Ако обаче преминаването му на
по-ниска работа е резултат на негов каприз и нежелание да извършва същата
работа, той не може да се позове на това обстоятелство и да иска намаление на
тази издръжка(в този смисъл Решение 373/16.02.1965 г. по гр.д. № 4/64 г., ІІ
г.о.).
Доколкото нуждите на всяко лице са индивидуални и
конкретни за даден период от неговото развитие, следва да бъдат посочени и
доказани в съдебното производство. Представените доказателства не установяват
потребности на дете, надвишаващи обичайните за неговата възраст, които включват
компоненти от битов, социален, медицински и образователен аспект. Границите на
необходимата издръжка са обичайните за дете на тази възраст. Предвид, че няма
твърдения за специфични нужди, налични или възникнали след определяне на
издръжката /27.01.2016 г./, безусловно не е налице основание потребностите на
издържаната дете да бъдат съобразявани при определяне на общата издръжка.
Относно промяна във
възможностите на задълженото лице следва да се има предвид
установеното с писмени доказателства, че след
присъждане на определената издръжка бащата е освидетелстван с диагноза “злокачествено
новообразувание на бъбрека с изключение на бъбречното легенче“ с намалена
трудоспособност “100 % т.н.р. без чужда помощ” за срок от две години, като с Разпореждане № **********
*** му е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на
207.00 лв.. Относно доходите на майката е установено, че тя трайно не работи и няма
доходи. Ето защо по отношение доходите на бащата съдът намира за
доказано изменение в обстоятелствата, поради наличие на обективни и независещи
от волята му причини, които са от значение за размера на издръжката.
По отношение
възражението на ответната страна, че ищецът е извършил действия за промени в
имотното си състояние, с цел да осуети или намали издръжката, доколкото се
основава на писмени доказателства от 2010 г. и 2011 г. /НА за покупко-продажба на недвижим имот № ***– 2 л.; НА за покупко-продажба на недвижим имот № *** – 2л./, с които ответната страна е разполагала
преди постановяване на Решение №
16/27.01.2016 г., с което ищецът е
осъден плаща месечната издръжка в размер на 180 лв.,
настоящият състав на ШРС намира за неоснователно.
Относно размерът на дължимата изднражка. Съгласно разпоредбата
на чл. 142 ал. 1 СК размерът се определя според нуждите на детето, което има
право на издръжка. По аргумент от чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка за
едно дете е равна на ¼ от минималната заплата за страната, която от
01.01.2018 г. е 510 лева т. е над 127.50 лева, поради което искът се явява частично
основателен до размер на 150 лв.. Съдът намира, че подобен размер на
издръжка няма да представлява затруднение за ищеца, предвид размерите на дохода
му. Намаленият размер на издръжката следва да се дължи, считано от датата на
предявяване на иска – 08.09.2017 год..
Относно разноските.
Страните не претендират разноски. Съдът констатира,
че при завеждане на делото не е внесена дължимата за производството държавна
такса. При иск за намаляване размера на присъдена издръжка на общо основание се
дължи държавна такса, която следва да се определи върху намалението, което се
претендира, изчислено за 3-годишен период. В
разглеждания случай претендираното намаление възлиза на общо 2 340 лева и
следователно дължимата държавната такса е в размер на 93.60 лева, която следва
да се разпредели пропорционално съобразно съотношението уважена/отхвърлена част
на иска. По това правило ищецът следва да плати по сметка на Районен съд – Шумен
държавна такса в размер на 50.40 лева - съобразно с отхвърлената част на иска, а
дължимата
от ответника сума е 43.20 лева, съобразно
уважената част от иска, но предвид, че в тази част делото е решено в полза на
лице, на което е предоставена правна помощ под формата на процесуално
представителстно и което е освободено от държавна такса и разноски, то
дължимата от него такса не следва да се внася, а дължимата такава от другата
страна следва да се внесе на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
Относно присъдената издръжка
следва да се постанови предварително изпълнение на решението, на основание 242,
ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Изменя
размера на присъдената по ГД № 2215/2015 год., по описа на Районен съд - гр. Шумен, издръжка, дължима от И.В.И., с ЕГН ********** и
адрес: ***, в полза на малолетното дете В.И.И.,
с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г.Б.Г., с
ЕГН ********** и адрес: ***, като я намалява
от 180,00 лв. (сто и осемдесет лева) на
150,00
лв. (сто и петдесет лева), считано
от датата на предявяване на исковата молба – 08.09.2017 год., с падеж - пет число на
текущия месец, за който се дължи, ведно със законната лихва при забава, до
настъпването на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на
основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК,
като отхвърля предявеният иск за разликата над предявен размер от 115 лв., като
неоснователен.
Постановява предварително изпълнение на решението, в
частта относно присъдената издръжка, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Осъжда И.В.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати
в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с BG
20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 50.40 (петдесет лева и четиридесет стотинки) лева,
на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК и 5.00 лева такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от 13.02.2018 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Районен съдия: