Р Е Ш Е Н И Е

57/25.1.2018г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и втори януари 2018 година

в публично заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар: Н. ?.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2784/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск за развод и насрещен с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК.

Искова молба от Г.Р.С., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу А.К.С., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 49 от СК. Излагайки, че поради явно демонстрирана брачна изневяра, бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, ищецът претендира прекратяването му, по вина на ответницата; предоставяне ползването на семейното жилище; предоставяне упражняването на родителските права над непълнолетното дете Р. Г. С., ЕГН : **********; определяне режим за лични отношения на майката с детето.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът редовно уведомен, подава отговор и предявява насрещен иск. Желае прекратяване на брака, по вина на ответника. Оспорва фактите на които се основава. Твърди периодична злоупотреба с алкохол и ревност.

В насрещният си иск, поддържайки изложените факти, иска прекратяване на брака, по вина на ответника; възстановяване предбрачното си фамилно име; предоставяне упражняването на родителските права над непълнолетното дете; определяне режим на контакти на бащата с детето; осъждането му да заплаща месечна издръжка за детето.

В срока за отговор на насрещният иск, ответникът – първоначален ищец, подава отговор. Оспорва фактите на които се основава, иска отхвърлянето му.

В съдебно заседание, страните, редовно призовани, лично и с представители поддържат заявените основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Страните сключили граждански брак на 20.05.2000г., в гр. Шумен, за което е бил съставен Акт № 140/20.05.2000г. на Община Шумен. От брака си имали родено едно дете – Р. – 17г.. Според показанията на разпитаните свидетели, на които съдът трудно може да даде вяра, предвид явната заинтересованост на ищцовите от изхода на спора в негова полза, съответно във вреда на насрещната страна, и противоречията в ответните с писмените доказателства, в основните им части, преценката им в съответствие с чл. 172 ГПК, основно при съпоставка с данните от приетите социални доклади писмени доказателства и тези от изслушване на непълнолетното дете, може да се приеме за установено, че брачният живот на съпрузите, не протичал нормално, като конкретна причина за това било поведението на страните – съпругата имала такова, несъвместимо с основни принципи върху които се изгражда брачната връзка /подробно описано от св. Д. С. и Ж. П. – л. 57-61, показанията на който се подкрепят и от приетите писмени доказателства/ - поддържала извънбрачни връзки с други мъже, а съпругът избрал една от неправилните реакции на противобрачното поведение на съпругата си – подлагал я на психическо и икономическо насилие – ревност, следене, лишаване от достъп до собственото и трудово възнаграждение. Тези развития на отношенията им довели до фактическа раздяла от началото на 2017г., след нетърпима за ищеца явна демонстрация на извънбрачната връзка на ответницата, станала достояние и на непълнолетното дете, за разлика от брачните провинения на другия родител. Съпругата обитавала жилище собственост на родителите и, а съпругът семейното – негова лична собственост, като непълнолетното им дете всяка седмица сменяло местоживеенето си, между тях. Двамата работели, като доходите на ответницата били от 1100 лева месечно, а на ищеца 600. За периода на фактическа раздяла, а и при съвместното им живеене, не се установи ясно изразено преимущество, при полагане основни, непосредствени грижи за непълнолетното дете. Желаното от него местоживеене е при двамата родители, с искане родителските права да се упражняват от майката.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен по следните съображения: Установи се, че между съпрузите са изчезнали взаимното разбирателство, другарски отношения и доверие, характерни за един нормален брачен съюз. Брачното поведение на съпрузите може да бъде преценено като тежко провинение, нарушаващо основни принципи, върху които се изгражда брачната връзка, като взаимно уважение, общи грижи за семейството, отглеждането, възпитанието и издръжката на децата, и съвместно живеене на съпрузите, особено първите, чието нарушение, винаги е считано от доктрината и трайната съдебна практика, за тежко провинение, достатъчно, да обоснове вина, за дълбокото и непоправимо разстройство на брака / ППВС № 1/57г., № 10/71г. /. С оглед на всичко изложено съдът счита, че вина за разстройството на брака имат двамата съпрузи.

Предвид интересите на детето, въпреки че до настоящия момент всеки от двамата родители, е успявала да осигури относително благоприятна среда за развитието му, и е полагал постоянно непосредствено родителска грижа, макар и с помощта на разширеното семейство, отчитайки неприемливото им поведение, по време на брака, частично и към детето/от страна на майката/, емоционалната връзка между него и двамата родители, съобразявайки възрастта и основно желанието му, счита, че родителските права над непълнолетната Р. , следва да бъдат предоставени на майката, а на бащата, следва да се определи режим на лични контакти, всяка първа, втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 09,00ч в събота, до 19,00ч в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката, не е в платен отпуск.

Поради липса на спор за ползване семейното жилище лична собственост на ищеца, независимо от разрешението на този за упражняване родителските права, то следва да му се предостави за ползване.

Имайки предвид нуждите на децата и тяхната възраст, възможностите на родителите, както и действащата нормативна база, уреждаща минималния размер на издръжката и влияещи му, формираният от родителите доход и полаганите от майката непосредствени грижи, по отглеждането и възпитанието им, настоящият състав счита, че ищецът, следва да бъде осъден, да заплаща издръжка, в размер на 130 лева месечно за непълнолетната Р. , платима до петнадесето число на месеца, за който се дължи, в едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 16.10.2017г..

Съобразно заявеното искане и разпоредбата на чл. 53 от СК, съпругата следва да възстанови предбрачното си фамилно име – Л..

Съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лева, по всеки от брачните искове, от които констатирайки, че са внесени при завеждане на исковите молби по 25 лева, счита, че остатъка следва да бъде внесен от страните, съобразно чл. 329 ГПК, по сметка на ШРС, а именно по 25 лева от всяка.

На основание чл. 329 ГПК, разноски между страните не се присъждат.

На основание чл. 242 ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 20.05.2000г., в гр. Шумен, за което е бил съставен Акт № 148/20.05.2000г. на Община Шумен, между Г.Р.С., ЕГН : **********, с адрес *** и А.К.С., ЕГН : **********, с адрес ***, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, по вина на двамата съпрузи.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над непълнолетното дете Р. Г.С., ЕГН : ********** на майката А.К.С., ЕГН : **********, и определя местоживеенето и при нея, в ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата – Г.Р.С., ЕГН : **********, с детето – Р. Г.С., ЕГН : **********, всяка първа, втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 09,00ч в събота, до 19,00ч в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото когато майката не е в платен отпуск.

ОСЪЖДА Г.Р.С., ЕГН : **********, да заплаща издръжка на детето – Р. Г.С., ЕГН : **********, в размер на 130 лева, платими до петнадесето число на месеца, за който се дължи, в едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 16.10.2017г..

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака А.К.С., ЕГН : **********, да носи фамилно име – Л..

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище в *** – собственост на Г.Р.С., ЕГН : **********, на Г.Р.С., ЕГН : **********.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса, по брачните искове в размер на 50 лева, като ОСЪЖДА Г.Р.С., ЕГН : ********** и А.К.С., ЕГН : **********, да заплатят, всеки от тях, по сметка на ШРС сумата от 25 (двадесет и пет) лева.

ОСЪЖДА Г.Р.С., ЕГН : **********, да заплати по сметка на ШРС, сумата от 187,20 лева, представляваща държавна такса, по присъдената издръжка.

Разноски между страните не се присъждат.

Постановява предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: