Р Е Ш Е Н И Е

92/5.2.2018г. Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На 18 (осемнадесети) януари Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2801 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 365, ал. 1 от ЗЗД.

В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба ищецът „Ултима Ф” ЕООД гр. Шумен, представлявано от С.Д.С. твърди, че на 31.08.2016 г. дружеството сключило с ответника О.Й.Н. споразумение за разсрочване изпълнение на парично задължение. Страните постигнали съгласие, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 6561,20 лв., като поел задължение да я плати на вноски. Било предвидено, че при неплащане на уговорените вноски, задължението става лихвоносно. За обезпечаване на вземането на ищеца, О.Н. издал на 01.09.2016 г. в полза на дружеството запис на заповед за сума в размер на 6561,20 лева. Тъй като ответникът не изпълнил договорните си задължения, „Ултима Ф” ЕООД гр. Шумен пристъпило към реализиране на притезателните си права по записа на заповед.

При тези обстоятелства, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, ответникът подал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Н. оспорил единствено вземането, в частта му в размер на 600,00 лв., като твърдял, че извършил плащане на тази сума. „Ултима Ф“ ЕООД признава обстоятелството, че Н. погасил част от задължението си, но в размер на 400,00 лв. Поради неизрядността на длъжника, задължението му станало лихвоносно и по тази причина, понастоящем дългът му от оспореното от него вземане в размер на 600,00 лв., възлизал на 306,06 лв. – главница в размер на 200,00 лв. и 106,06 лв. законна лихва. Моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответника, че съществува вземането му от последния за парична сума в размер на 306,06 лева, по запис на заповед с издател О.Н., с поемател „Ултима Ф“ ЕООД, издаден на 01.09.2016 г., с падеж – 03.10.2016 г., съдържащ задължение за заплащане на парична сума в размер на 6561,20 лева, въз основа на който са издадени заповед за незабавно изпълнение № 1233/11.07.2017 г. и изпълнителен лист от 11.07.2017 г. по ч.гр.д. № 1994/2017 г. по описа на ШРС, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати направените разноски по настоящото исково производство и по заповедното.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Същият оспорва претенцията, като сочи, че същата е недопустима, тъй като се претендирала лихва, каквато не била присъдена в заповедта за изпълнение. Освен това, ищецът не бил кредитор – правоприемник по вземането по договор за заем от 05.07.2010 г., поради което подписаното с него споразумение от 31.08.2016 г. било нищожно. Прави възражение за прихващане със сума в размер на 600,00 лв.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото споразумение за разсрочване изпълнението на парично задължение от 31.08.2016 г. е, че „Ултима Ф” ЕООД гр. Шумен и О.Й.Н. постигнали съгласие, че съществува непогасено вземане на дружеството от ответника в размер на 6561,20 лв., като описали подробно начина на плащане на същото. В чл. 5 от споразумението е предвидено, че неплащането на една вноска или просрочие с повече от 20 дни, води до увеличение на договореното плащане със законната лихва за просрочени плащания. По делото е представен запис на заповед, издаден на 01.09.2016 г., в който О.Н., като издател, поел безусловно и без протест задължението да плати на „Ултима Ф” ЕООД гр. Шумен сумата 6561,20 лв. Менителничният документ е предявен за плащане на ответника на 03.10.2016 г.

Видно от приложеното заповедно производство, въз основа на проверения по реда на чл. 418 от ГПК и оценен като ценна книга документ, са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1233/11.07.2017 г. и изпълнителен лист от 11.07.2017 г. (по ч.гр. д. № 1994/2017 г. по описа на ШРС). Било образувано изп.д. № *** на ЧСИ с рег. № 876 с район на действие – ШОС.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, по счетоводните регистри на ищцовото дружество, е налице отразяване на извършени от ответника 2 броя плащания по споразумението от 31.08.2016 г. – на 08.09.2016 г. в размер на 200,00 лв. и на 09.11.2016 г. в размер на 200,00 лв. Сумите са внесени от Н. в брой, за което са му издадени квитанции. Вещото лице заключава, че при настъпилото правоприемство между „Ултима“ ЕООД и „Ултима Ф“ ЕООД, всички финансови активи на първото дружество са прехвърлени на ищеца по делото, включително и вземанията срещу О.Н..

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Искът е предявен от „Ултима Ф” ЕООД гр. Шумен по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника О.Н. в качеството му на длъжник, на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1233/11.07.2017 г. и изпълнителен лист от 11.07.2017 г. по ч.гр.д. № 1994/2017 г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение срещу част от заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на част от вземане, произтичащо от сключен между страните договор за спогодба, за гарантиране на изпълнението по който е издаден запис на заповед, въз основа на който са издадени посочените по-горе заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че искът са допустим.

По основателността на иска:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск за признаване за установено, че съществува вземане в полза на ищеца срещу ответника за парична сума в размер на 306,06 лева, по запис на заповед с издател О.Н., с поемател „Ултима Ф“ ЕООД, издаден на 01.09.2016 г., с падеж – 03.10.2016 г., съдържащ задължение за заплащане на парична сума в размер на 6561,20 лева. Разпоредбите, на чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 от ГПК, даващи правното основание на иска за съществуване на вземането, както и тази на чл. 414 от ГПК, изчерпват процесуалния ред за реализирането и оспорването на правата по ценните книги като документи по чл. 417, т. 9 от ГПК, като в случай на оспорване, проверката обхваща и самото материалноправно вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по заповедното производство. В процесния случай, ответникът не въвежда в предмета на делото установяване на каузалното правоотношение, поради което съдът не следва да обсъжда този въпрос.

Предявяването на иска по реда и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и на изпълнителен лист, и образуването по последния на принудително изпълнение, очертава пределите на предмета на настоящото дело във времето, а именно – съществуването на твърдяното вземане. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на „Ултима Ф“ ЕООД са записът на заповед, съдържащ волеизявление на посочения като издател О.Н. и изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Възражението на ответника за липса на качеството кредитор спрямо него се явява неоснователно. Безспорно се доказа от представените от ищеца писмени документи, а и от заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, че е налице правоприемство, вкл. и от гледна точка на изискванията на счетоводството, между „Ултима“ ЕООД гр. Шумен и „Ултима Ф“ ЕООД гр. Шумен.

Записът на заповед е абстрактна едностранна сделка и ценна книга, но и доказателство за вземането. В случаят, от ответника се заявява единствено възражение за извършено плащане на сума в общ размер 600,00 лв., с което Н. твърди, че погасил част от задължението си. В тази насока, чрез заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се доказа, че след датата на сключване на договора за спогодба, чието изпълнение обезпечава процесния запис на заповед, ответникът платил обща сума, възлизаща на 400,00 лв. Тоест, от оспорената от длъжника като недължима от него сума в размер на 600,00 лв. се установява, че същият следва да погаси още 200,00 лв. по менителничното правоотношение. Ищцовото дружество, признавайки плащането на 400,00 лв. от страна на длъжника, претендира установяване на вземане, възлизащо на 306,06 лв., обосновавайки се с обстоятелството, че според цитираното по-горе споразумение между страните, Н. дължи и законна лихва върху задължението си в размер на 106,06 лева. Предметът на настоящото производство, обаче, се определя от проведеното заповедно производство, като вземане на ищеца срещу ответника за лихва не е било включено в същия, а е и недопустимо въз основа на представения документ по чл. 417, т. 9 от ГПК. Преценени по възникването им във времето, двете правоотношения – това по чл. 365, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 538, ал. 1 от ТЗ сочат, че менителничното правоотношение е това, което урежда окончателно между страните правата и задълженията им, възникнали изначално с договора за потребителски кредит от 2010 г. Такава е и процесуалната позиция на ищцовата страна от фактическа страна от момента на подаване на заявлението до предявяване на иска за съществуване на оспорената част от вземането – а именно претенция за задължение на издател на запис на заповед, платим на предявяване. Друг би бил изводът в хипотезата на предявяване от страна на „Ултима Ф“ ЕООД на претенцията си за лихва с подаване на заявление по чл. 410 от ГПК с посочено правно основание на вземането – сключения договор за спогодба.

Предвид така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 538, ал. 1, вр. чл. 481, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 365, ал. 1 от ЗЗД се явява частично основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на „Ултима Ф” ЕООД гр. Шумен от О.Й.Н. за парична сума в размер на 200,00 лева, по запис на заповед с издател О.Н., с поемател „Ултима Ф“ ЕООД, издаден на 01.09.2016 г., с падеж – 03.10.2016 г., съдържащ задължение за заплащане на парична сума в размер на 6561,20 лева, въз основа на който са издадени заповед за незабавно изпълнение № 1233/11.07.2017 г. и изпълнителен лист от 11.07.2017 г. по ч.гр.д. № 1994/2017 г. по описа на ШРС, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Претенцията в останалата ѝ част, до пълния предявен за установяване размер – 306,06 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По исканията на всяка от страните с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер, поради прекомерност, на разноските, представляващи заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат:

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските, в частта им, представляваща заплатено възнаграждение за адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В процесния случай, в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на възнаграждението възлиза на 300,00 лв. Уговореният и платен от ищеца на пълномощника му адвокат възнаграждение се равнява на 365,00 лева. Съдът, след преценка на правната и фактическа сложност на настоящия спор, намира, че заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат за представителство и защита в първоинстанционното производство, от образуването му, до приключване на устните състезания, вкл. за изготвяне на исковата молба, не е прекомерно съобразно сложността на делото и не следва да се присъжда в по-нисък размер съразмерно с уважената част от исковете. Касае се за процесуално представителство по установителен иск, участие в две съдебни заседания, за което е уговорен общ размер на възнаграждение, надвишаващ с 65,00 лв. законния минимален размер. Тази степен на надвишаване, според съда, не следва да бъде оценявана като нарушаваща законовите изисквания за справедливост и обоснованост, въведени с нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, още по-малко – като обуславяща прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Изложените съображения обуславят извода за неоснователност на искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника. Ето защо, при решаването на въпросите за възлагане на разноските по делото, същите, представляващи платено от ищеца възнаграждение за един адвокат, следва да бъдат съобразявани в пълния им уговорен и заплатен размер от 365,00 лева. От друга страна – установи се, че уговореният и платен от ответника на пълномощника му адвокат възнаграждение се равнява на 600,00 лева. Съдът, след преценка на конкретната правна и фактическа сложност на настоящия имуществен спор, намира, че заплатеното от ответника възнаграждение за един адвокат за представителство и защита в първоинстанционното производство, от образуването му, до устните състезания, включващо единствено изготвяне на отговор на исковата молба, е прекомерно съобразно сложността на делото и следва да се присъди в по-нисък размер. Касае се за надвишение със сто процента над минимално предвидения размер.

С оглед гореизложеното, като съобрази и конкретно установените усилия на защитата на ответника, направени от пълномощника му за защита на материални права чрез извършване на процесуални действия, съдът приема, че платеният размер на адвокатското възнаграждение не съответства съобразно законовите изисквания за справедливост и обоснованост, въведени с нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА на действителната правна и фактическа сложност на делото. Същото се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Изложените съображения обуславят извода за основателност на искането на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ето защо, при решаването на въпросите за възлагане на разноските по делото, същите, представляващи платено от ответника възнаграждение за един адвокат, следва да бъдат съобразявани до размер от 300,00 лв.

По разпределението на разноските по делото:

Искане за присъждане на направените по делото разноски се прави единствено от ищеца. Списък по чл. 80 от ГПК на разноските се представя своевременно и от двете страни.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по настоящото исково производство съобразно уважената част от иска, в размер на 355,81 лева.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в хода на заповедното производство, съразмерно с предявената част в исковото производство вземания в размер общо на 555,22 лева.

Доколкото в отговора на исковата молба липсва искане за присъждане на разноски в полза на ответника, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 538, ал. 1, вр. чл. 481, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 365, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.Й.Н. с ЕГН **********,*** и „УЛТИМА Ф” ЕООД с ЕИК ***, със седалище гр. Шумен, адрес на управление гр. Шумен, 9700, ул. „В.Д.” № 17Б, представлявано от С.Д.С. , че съществува вземане на „Ултима Ф” ЕООД гр. Шумен от О.Й.Н. в размер на 200,00 (двеста) лева, представляващо част от задължение в общ размер 6561,20 лв. по запис на заповед с издател О.Н., с поемател „Ултима Ф“ ЕООД, издаден на 01.09.2016 г., с падеж – 03.10.2016 г., съдържащ задължение за заплащане на парична сума в размер на 6561,20 лева, въз основа на който са издадени заповед за незабавно изпълнение № 1233/11.07.2017 г. и изпълнителен лист от 11.07.2017 г. по ч.гр.д. № 1994/2017 г. по описа на ШРС, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата предявена за установяване част над 200,00 лв. до 306,06 лв. КАТО НЕОСНОВЕТЕЛЕН.

ОСЪЖДА О.Й.Н. да заплати на „Ултима Ф” ЕООД гр. Шумен направените по настоящото исково производство деловодни разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 355,81 лв. (триста петдесет и пет лева и 81 стотинки).

ОСЪЖДА О.Й.Н. да заплати на „Ултима Ф” ЕООД гр. Шумен направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 1994/2017 г. по описа на ШРС, съобразно предявената за установяване част в размер на 555,22 лв. (петстотин петдесет и пет лева и 22 стотинки).

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: