Р Е Ш Е Н И Е

14/12.1.2018г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд, девети състав, в публична заседание на деветнадесети декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа ГД № 2828/2017 г., по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е образувано по искова молба, от А.А.Ф.,***, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение, искове както следва: 1/конститутивен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно и отмяна на Заповед № 36/01.07.2017 г. на Управителя на „Н.“ ЕООД; 2/осъдителен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ответникът да плати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за периода от 01.07.2017 г. до постановяване на решението, но за не повече от шест месеца, в размер на 2 550 лв.; 3/осъдителен иск, с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, ответникът да плати на ищцата трудово възнаграждение за месец юни 2017 г. за три работни дни в размер на 57.95 лв.; 4/осъдителен иск, с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, ответникът да плати на ищцата дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2017 г. за три дни в размер на 57.95 лв., ведно с искане за присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателно плащане.

Ищцата обосновават исковата си претенция твърдейки, че с ответника били в трудово правоотношение, прекратено със Заповед № 36/01.07.2017 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие. На 04.06.2017г. излязла в платен отпуск за 7 дни, по време на който, поради заболяване на детето й бил издаден БЛ № Е20178906448/19.06.2017 г. По това време се почувствала зле и във връзка с операция за периода от 15.06.2017 г. до 25.06.2017 г. също била хоспитализирана, за което обстоятелство на 05.07.2017 г. имала издаден БЛ № Е20178892245 за временна неработоспособност считано от 25.06.2017г. до 05.08.2017г. - 42 календарни дни. На 06.07.2017 г. била посетена от работодателя в дома й, който и заявил че вече не е на работа при него, като й връчил Заповед за прекратяваме на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Твърди, че не е подавала молба за прекратяване на договора, нито работодателя й е отправял такова предложение писмено, но въпреки това подписала заповедта. Предала му трудовата си книжка и двата болнични листа. Твърди, че не е получавала възнаграждение за месец юни 2017г. за отработените дни, както и за дните отпуск. Получила само превод от НОИ в размер на 50.00 лв. Също така твърди, че трудовата й книжка не била върната своевременно, поради което не могла да подаде документи за парично обезщетение за безработица. Недоволна от действията на работодателя подала сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен. В края на месец август след обаждане от работодателя й била върната трудовата книжка, без да е съставен Приемо - предавателен протокол. Счита, че прекратяването на трудовото й правоотношение е извършено незаконосъобразно, поради което моли Заповед № 36/01.07.2017 г. на „Н.“ ЕООД да бъде отменена, а ответникът бъде осъден да й плати: обезщетение за оставането без работа, поради незаконно уволнение за период от шест месеца в размер на 2 550 лв., считано от 01.07.2017 г. на основание чл. 225, ал. 1 КТ; трудово възнаграждение за м. юни 2017 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ; обезщетение за неизползван годишен отпуск в размер общо на 3 дни за 2017 г., изчислено на база брутно трудово възнаграждение, на основание чл. 224, ал. 1 КТ, както и законна лихва върху обезщетението считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В писмен отговор на исковата молба, ответникът оспорва изцяло насочените срещу него искове, навеждайки доводи за неоснователност. Твърди, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено при спазване изискванията на Кодекса на труда. Прави възражение за изтекла давност за предявяване на иска за признаване на уволнението за незаконно и искането за неговата отмяна. Оспорва претенцията за разноски. Претендира разноски.

В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните, чрез процесуалните си представители, поддържат изразените становища.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните писмени доказателства се установява, че ищецът е бил страна по валиден трудов договор № 36/05.01.2017 г. /лист 26/, на основание чл. 67. ал. 1. т. 1 КТ, по силата на който е заемал длъжността „Работник кухня“ с код по НКПД 94120003, за неопределено време, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 425.00 лв., работно време 8 часа и право на платен годишен отпуск от 20 дни. Със Заповед № 36/1/01.07.2017 г. на Управителя на ответното дружество трудовото правоотношение между страните е прекратено, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.. По данни на ищеца и неоспорено от ответника заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била подписана от ищцата на 06.07.2017 г.. От приетото заключение на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, за периода 01.07.2017 г. до 03.10.2017 г. и е в размер на 1 423.81 лева, като мораторната лихва е в размер на 33.58 лв. Трудовото възнаграждение за месец юни 2017 г., както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ не се дължи, тъй като е начислено и изплатено към трудовото възнаграждение за месец юни 2017 г.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира за установено от правна страна следното:

Относно обуславящият конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

При предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът преценява законността на уволнението в рамките на използваното от работодателя основание. При установени пороци заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконна, а не нищожна. Уволнението е незаконно, щом е осъществено в нарушение на процедурата или на материалноправната уредба - в този смисъл са: Р. № 457/11.04.2005 г., ГД № 4/2003 г., III г. о.; Р. № 153/04.05.2001 г., ГД № 1132/2000 г., III г. о.; Р. № 89/26.04.2011 г., ГД № 278/2010 г., IV г. о.. В процесния случай, в тежест на ответника бе да установи, при условията на пълно и главно доказване, че законосъобразно е упражнил право за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца като са спазени всички процедурни правила. В обжалваната Заповед № 36/1/01.07.2017 г. на Управителя на ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение е с посочено основание „чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие на страните“. Прекратяване на трудовия договор на някое от общите основания по чл. 325 КТ е в резултат на съгласуваната воля на страните по него, изразена при сключването му или при прекратяването, или поради настъпване на обстоятелства, които правят неизбежно прекратяването му, поради което страните не си дължат предизвестие. Трудовия договор може да се прекрати по взаимно съгласие на страните на основание чл. 325, т. 1 КТ само, ако и двете страни са изразили писмено волята си за това. Отправянето на предложение изисква неговото съдържание да има такъв характер. Издадената от работодателя заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 1 КТ и връчването й на работника не може да се тълкува като предложение по смисъла на посочената правна норма - – в този смисъл е Р. № 395/7.03.2006 г., ГД № 1288/2005 г., III г. о. на ВКС. Подписът на работника под заповедта удостоверява само връчването й, но не и волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение - в този смисъл са Р. № 400/13.05.2010г., ГД № 1109/2009 г., IV г. о. на ВКС, Р. № 69/20.04.2012 г., ГД № 898/2011г. III г. о. на ВКС. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Съгласието на работодателя може да се изрази и чрез връчване на Заповед за прекратяване на трудовия договор, но това следва да се извърши в 7-дневния срок от получаване на предложението – в този смисъл е Р. № 326 от 19.05.2010 г., по ГД № 706/2009г. IV г. о. на ВКС. Волеизявлението за съгласие следва да бъде направено в писмена форма, но разпоредбата на чл. 325, т. 1 КТ не поставя изискване за писмено уведомяване за взетото становище. Уведомяването може да бъде извършено и по друг начин и да бъде доказано с всички доказателствени средства – в този смисъл са Р. № 521/30.07.2004 г., ГД № 1898/2002 г., III г. о. на ВКС, Р. № 976 от 15.05.2000 г., ГД № 1969/99 г., III г. о. на ВКС. Мотивите, както за отправянето на предложението, така и за приемането му са без значение.

В разглеждания случай предвид, че работодателят не е представил доказателства ищцата да е изразила писмено волята си за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните процесната Заповед № 36/1/01.07.2017 г. на Управителя на ответното дружество се явява незаконосъобразно, но предвид направеното от ответника възражението за изтекла давност за предявяване на иска съдът намира, че е същата не следва да бъде отменяна поради следното:

В Кодекса на труда е уредена специална давност за предявяване на исковете по трудови спорове - съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ исковете по трудови спорове се предявяват в двумесечен срок. При неспазването на този срок се губи правото на процесуална защита пред съда. Погасителната давност е правопрекратяващ факт. Той ще прояви своето действие само и доколкото е възникнало съответното субективно право, чиято защита се търси, поради което при направено „възражение за погасителна давност“ съдът следва да се произнесе по него, след като установи наличието на субективното право. За изтекла давност съдът не следи служебно - тя се вземат предвид само при направено възражение от ответната страна. В случая възражението за изтекла давност е сторено своевременно, в писмения отговор на исковата молба, подаден от ответника в срока по чл. 131 ГПК, поради което е допустимо. В тежест на ищеца бе да установи настъпване на предпоставките за спиране и/или прекъсване на давността, каквито доказателства не бяха представени. Както бе посочено по-горе обжалваната заповед е връчена на ищеца на 06.07.2017 г. - лично. Следователно двумесечният срок за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ е изтекъл на 07.09.2017 г. – работен ден. Видно от щемпъла, положен върху исковата молба същата е постъпила в съда на 18.09.2017 г., т. е след изтичане на предвидения в КТ срок за подаването й. По делото няма данни същата да е подадена по пощата. Ако е изпратена по пощата, то следва при постъпването й в съда да бъде изрично отбелязано, че е подадена по пощата, датата на пощенското клеймо и съответно датата, на която е подадена в съда както и би следвало до има приложен към нея плик, с който е било изпратена. Такива отбелязвания няма върху исковата молба. /В този смисъл е разпоредбата на чл. 35 ал. 2 ПАС/. С изтичане на двумесечния срок правото на ищцата да оспорва законността на уволнението се е погасило по давност и с оглед на това иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и погасен по давност, тъй като това е въпрос по съществото на спора, а не като недопустим.

При позоваване от ответника и констатиране от съда на изтекъл давностен срок в съдебна практика няма спор: касае се за въпрос по същество на делото, а не по допустимост на иска, поради което при констатирано предявяване на иска след установения от закона давностен срок, същият се отхвърля, като погасен по давност, респективно, като неоснователен.

Предвид изложеното обуславящият конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, следва да се отхвърли, като неоснователен - погасен по давност.

Относно обуславящият конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Относно обусловеният осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

По отношение на обусловеният осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за периода от 01.07.2017 г. до постановяване на решението, но за не повече от шест месеца, в размер на 2 550 лв., съдът счита, че също следва да бъде отхвърлен като неоснователен и погасен по давност, поради изтичане на двумесечния давностен срок за предявяване, тъй като искът за отмяна на заповедта има преюдициално значение по отношение на обусловеният иск и от неговото уважаване зависи и уважаването на същите. В този смисъл е постоянната практика на ВКС обективирана в Р. № 625-92 г., ІІІ г. о. на ВС, Р. № 141/30.03.2000 г., ГД № 1104/1999 г., ІІІ г. о. на ВКС/.

Относно осъдителните искове по чл. 128, т. 2 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ.

Ищцата претендира трудово възнаграждение в размер на 57.95 лв. за три работни дни положен труд през месец юни 2017 г., както и обезщетение, за три дни неползван платен годишен отпуск през 2017 г., в размер на 57.95 лв.. От приетото и неоспорено заключение на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че както дължимото трудовото възнаграждение за месец юни 2017 г. за три работни дни положен труд през месец юни 2017 г., така и обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, не се дължат, тъй като са начислени и изплатени към трудовото възнаграждение за месец юни 2017 г., поради което исковете се явяват неоснователни, като погасен поради плащане.

Относно разноските по делото:

Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл. 359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не плащат такси и разноски по производството, то ищецът не дължи държавна такса и разноски, които следва да останат за сметка на държавата. В същото време безплатността на производството за работника/служителя се отнася до задължението му за заплащане на такси и разноски към съда, но не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна, когато тя е спечелила делото и е била защитавана от адвокат, какъвто е настоящия случай. Другата страна претендира сумата от 600 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице, съгласно представени списък по чл. 80 ГПК. В последно съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не прави възражение за прекомерност, поради което искането е основателно и следва да бъде уважено в претендирания размер.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Отхвърля предявения от А.А.Ф., с ЕГН ********** и адрес: ***, против „Н.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: село Ж., Община Х., област Ш., ул. К. 33, обуславящ конститутивен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно и отмяна на Заповед № 36/01.07.2017 г. на Управителя на „Н.“ ЕООД, като неоснователен и погасен по давност.

Отхвърля обусловения осъдителен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за периода от 01.07.2017 г. до постановяване на решението, но за не повече от шест месеца, в размер на 2 550 лв., предявен от А.А.Ф., с ЕГН ********** и адрес: ***, против „Н.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: село Ж., Община Х., област Ш., ул. К. 33, като неоснователен и погасен по давност.

Отхвърля предявения от А.А.Ф., с ЕГН ********** и адрес: ***, против „Н.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: село Ж., Община Х., област Ш., ул. К. 33, осъдителен иск, с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, за заплащане на трудово възнаграждение за месец юни 2017 г. за три работни дни в размер на 57.95 лв., като неоснователен, поради плащане.

Отхвърля предявения от А.А.Ф., с ЕГН ********** и адрес: ***, против „Н.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: село Ж., Община Х., област Ш., ул. К. 33, осъдителен иск, с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, за заплащане на дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2017 г. за три дни в размер на 57.95 лв., като неоснователен, поради плащане.

Осъжда А.А.Ф., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати на „Н.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: село Ж., Община Х., област Ш., ул. К. 33, сумата 600.00 /шестстотин/ лева представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Останалите разноски по делото остават за сметка на Държавата.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

…………….