Р Е Ш Е Н И Е

102/12.2.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На втори февруари две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: Е.П.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2846 по описа на ШРС за 2017 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

Производството по делото е образувано по искова молба от А.Х.А. с ЕГН ********** ***, чрез адв. С.И. от ШАК срещу Областна Дирекция „Земеделие“ – Шумен с адрес гр.Шумен, бул.“С“ № 17, ет.1, представлявано от Д.В.

Ищцата твърди, че работила в ответното дружество на длъжност “***”, с място на работа Главна Дирекция „Аграрно развитие“ към ОД „Земеделие“, считано от 2002г. На 15.02.2016г. била освободена от работа със Заповед № РД 10.27-0006/09.02.2016г., която била обжалвана от нея. С Решение по гр.д. № 825/2016г. на ШРС, потвърдено от ШОС и влязло в законна сила на 04.07.2017г., обжалваната заповед била отменена и ищцата била възстановена на работа. В двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение, ищцата депозирала заявление за възстановяване на работа и същата била възстановена. Малко след това ѝ било връчено Предизвестие изх. № Ш-2380/21.07.2017г. и Заповед № РД 10-27-0057/21.07.2017г., с която било прекратено трудовото ѝ правоотношение поради съкращаване на щата. Отказът на ищцата да получи документите бил удостоверен с подписа на двама свидетели. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и отмени заповедта за уволнение, да възстанови ищцата на заеманата от нея предишна работа и да бъде осъден ответника да заплати обезщетение в размер на 3 798 лв., за времето през което е останала без работа, считано от 21.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноски в производството.

В срока на писмен отговор е депозиран такъв, като в него се оспорват изцяло изложените от ищцата твърдения. Сочи се, че работодателят е спазил всички процедури по издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди се, че главният иск, а съответно и акцесорните за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетението са неоснователни. В тази връзка се излага, че със Заповед № РД 27-342 от 26.10.2016г. на Директора на ОД „Земеделие“ Шумен било утвърдено действащото щатно разписание в сила от 01.11.2016г. Нито в действащото разписание, нито в предходното ( от 14.03.2016г.) е предвидена щатна бройка за длъжността „***“. В структурата, където е работила ищцата, са направени структурни промени и всички длъжности се заемали понастоящем по служебно правоотношение, а не по трудово. Излага се, че не само длъжността „главен специалист“ към момента не фигурира като наименование, но и като система от функции, задължения и изисквания. Затова се моли да бъде отхвърлен главния и акцесорните искове като неоснователни и да им бъдат присъдени разноските в производството. Прави в условията на евентуалност възражение за прихващане на изплатените на лицето обезщетения.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично, за нея се явява упълномощения й адвокат – адв. С.И. от ШАК, която поддържа исковата молба и моли за постановяване решение по делото, с което да бъдат уважени всички предявени искове. В представените писмени бележки се доразвиват доводите изложени в хода на съдебните прения.

В съдебно заседание за ответното дружество се явява специалист с юридическа правоспособност Л.Н., като се оспорва изцяло исковата молба и се излагат аргументи за това. Моли се същата да не бъде уважавана и да им бъдат присъдени разноските направени в производството. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на упълномощения от ищцата адвокат. Представят се писмени бележки аргументиращи неоснователността на исковете и законността на уволението.

От събраните по делото доказателства се прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от Трудов договор № РД-44-35/16.01.2002г. ищцата заемала длъжността „***“ с място на работа при ответника. С Допълнително споразумение № РД – 10-217-0012/05.02.2010г. (стр.88 от делото) била преназначена на длъжността „главен специалист“ в Областна Дирекция „Земеделие“, Главна Дирекция „Регионално развитие“. Със Заповед № РД – 10-27 – 0006/09.02.2016г. по повод подадено заявление от лицето и на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ трудовото правоотношение между страните било прекратено по взаимно съгласие. В последствие заповедта била обжалвана пред съда и с решение по гр.д. № 825/2016г. на ШРС, потвърдено от състав на ШОС и недопуснато до касационно обжалване пред ВКС, съда признал уволнението за незаконно и възстановил ищцата на предишната заемана от нея работа.

Видно от приложените по делото Поименно разписание на длъжностите в ОД „Земеделие“ от 14.03.2016г. (стр.238 от делото) и от 01.11.2016г. (стр.241) длъжността „***“ в Главна дирекция „Аграрно развитие“ била съкратена.

Ищцата подала заявление за възстановяване на предишната си работа Вх. № 2362/21.07.2017г. и се явила на работното си място. Била издадена Заповед № РД 10-27-0056 от 21.07.2017г. на Директор ОД“Земеделие“ Шумен за възстановяване на ищцата. Същия ден ѝ било връчено предизвестие, че поради съкращаване на щата, трудовото ѝ правоотношение ще бъде прекратено. Едновременно с това ѝ била връчена и Заповед № РД-10-27-0057/21.07.2017г., с която на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ и във връзка с утвърденото щатно разписание в сила от 01.11.2016г. се прекратявало трудовото ѝ правоотношение, поради съкращаване на щата, считано от 21.07.2017г. Отказа на лицето да ѝ бъдат връчени документите бил удостоверен с подписите на двама свидетели индивидуализирани с имената и ЕГН.

По делото е представена длъжностна характеристика на длъжността „***“, връчена на ищцата на 01.08.2012г., където е посочено мястото на длъжността в структурата на ответника, посочените са основните задължения на лицето, изискванията за заемане на длъжността и отговорностите, свързани с организацията на работа. Представени са и длъжностите характеристики на останалите служители в дирекция „Аграрно развитие“, заемащи длъжностите „старши“ и „младши“ експерт.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свид. П.Й.Н., който свидетелства, че на ищцата ѝ били възложени изключително функции да регистрира земеделски производители. Така също сочи, че нейните функции сега били изпълнявани от лицето Р.Х., която заемала длъжността „***“ към Дирекция „Аграрно развитие“. Съдът кредитира разпита на свидетеля, отчитайки заинтересуваността му от изхода на делото, доколкото същия обжалва заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника.

В производството, предвид нуждата от специални знания, е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, която заключава, че размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което лицето е останало без работа е 633 лв. за един месец и 3 798 лв. за шест месеца. Във връзка с възражението за прихващане и размера на вземането вещото лице е дало заключение, че обезщетенията по чл.220, ал.1 от КТ и по чл.222, ал.1 от КТ били изплатени на ищцата изцяло на 28.08.2017г.

Въз основа на горната фактическа обстановка и преценените доказателства в съвкупност и поотделно, както и разпоредбите на закона, съдът прави следните правни изводи.

По основателността на исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ: Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че за да е налице основанието по чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ за упражняване на субективното потестативно право на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител, трябва да е осъществено фактическо (реално) премахване на трудовите задължения, като съкращаването на съответната длъжност по щатното разписание на работодателя да е осъществено по съответния ред и от компетентния орган, преди да е извършено уволнението. Това са елементите от фактическия състав на посоченото основание и тяхното установяване е единствено предмет на иска за защита срещу незаконно уволнение, като тежестта на доказване на законосъобразността на уволнението е на работодателя.

Основния спорен въпрос в настоящото производство е дали съкращаването на щата е реално или фиктивно, като работодателят следва да докаже, че не само длъжността е премахната като щатна бройка, но и трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност, независимо от наименованието й.

В конкретния случай, съдът намира, че между страните са съществували трудовоправни отношения, тъй като предходното уволнение на ищцата било признато от съда за незаконно с влязло в законна сила решение, с което била възстановена на предишната си работа. Така трудовото правоотношение е възстановено занапред във вида, в който е съществувало, ако работникът или служителят не беше уволнен. От доказателствата по делото е видно, че лицето в срок се е явило пред работодателя, за да заеме предишната си работа. Твърдението на ищцата, че липсва реално възстановяване на работа е неоснователно, поради това, че възстановяването на незаконно уволнения работник става автоматично – с явяването му при работодателя - в предприятието или на мястото на работа и изразяване на готовност да започне работата,на която е възстановен. В този смисъл е Решение № 264 от 27.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 1476/2010г., III г.о. В случая тези условия са изпълнени и е налице трудовоправно отношение между страните.

В настоящото производство на съдебен контрол не подлежи решението на работодателя да направи промени в щатното разписание – това е въпрос на целесъобразност. Съдът следва единствено да направи преценка дали съкращаването на щата е реално, като преценката се извършва към момента на явяване на работа на работника или служителя, за заемането на предишната работа - Решение № 265/28.09.2012г. на ВКС по гр.д. № 1456/2011г., I г.о.

От представените по делото Заповед № РД – 27/112 от 14.03.2016г. на Директора на ОД „Земеделие“ и Заповед № РД-27-342 от 26.10.2016г. се установява, че след датата на уволнението на ищцата са били утвърдени щатно разписание от 14.03.2016г. и действащото към момента щатно разписание от 01.11.2016г., като и в двете не фигурира длъжността „***“ в Дирекция „Аграрно развитие“ при ОД „Земеделие“. Последно длъжността е съществувала в щатното разписание от 15.02.2016г. При съпоставка между поименните длъжности характеристики на длъжността „***“ заемана от ищцата и „***“ се установява, че трудовите им функции са различни и като съдържание, обем и отговорности. Основното твърдение на ищцата е, че заеманата от нея длъжност сега се изпълнява от Р.Г.Х. (заемаща длъжност „***„ по щатното разписание от 15.02.2016г. и в последствие „старши експерт“ по щатно разписание от 01.11.2016г.) като трудовите функции са еднакви. При съпоставка на длъжностните характеристики, съдът намира, че действително има задължения, които са били вменени за изпълнение на „***“ по длъжностна характеристика (стр.115 от делото), които в последствие фигурират в длъжностната характеристика на „старши експерт“ Р.Х. (стр.217), измежду които: да издава удостоверения на заличени земеделски производители; да оказва методическа и техническа помощ на Общинските служби по прилагане на Наредба № 3; да води, поддържа и актуализира база данни в регистъра на земеделските стопани. Или в случая част от трудовите задължения на съкратената длъжност са запазени, но са комбинирани и с много други трудови задължения, които изпълнява Х., като: да участва в осъществяването на процедури по чл.37в от ЗСПЗЗ; да участва в работата на комисиите по чл.37в от ЗСПЗЗ; да оказва съдействие на гражданите, посещаващи областната дикерция, като ги насочва към компетентните служители; да изготвя становища по Наредба № 3; да консултира и съдейства на земеделските кооперации и частните стопани за регистрацията им по наредба № 3 и Програмата за развитие на селските райони, както и други. В Решение № 1266/06.07.2005г. на ВКС по гр.д. № 767/2003г., III г.о. се приема, че реално е съкращаването на щата и когато длъжността е съкратена, а нейните функции са разпределени и поети от други работници или служители. Или в настоящия случай, именно промяната в щатното разписание и липсата на структурната единица, в която е работила ищцата, както и липсата на идентичност на трудовите функции на длъжностите заемани от ищцата и от лицето Р.Х., водят до извода, че заеманата от ищцата длъжност е била съкратена реално преди възстановяването й, като това води до законосъобразност на постановената от работодателя заповед за уволнение на това основание от КТ.

В Решение № 10630.03.2015г. на ВКС по гр.д. № 5857/2014г., IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК се сочи, че работодателят е в правомощието си да съкрати щата, докато трае процеса за установяване на законността на извършеното уволнение, като на съдебен контрол подлежи само обстоятелството дали съкращаването е реално. Ако уволнението е признато за незаконно и служителят е възстановен на заеманата преди извършването работа, работодателят е длъжен да го допусне, но не е длъжен да възстанови съкратената длъжност в щатното разписание, а може да прекрати отново правоотношението поради съкращаването на щата. В този смисъл са Решение № 264 от 27.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 1467/2010г., III г.о., Решение № 314 от 16.10.2012г. на ВКС по гр.д. № 307/2012г., III г.о., Решение № 327 от 14.11.2013г. на ВКС по гр.д. № 69/2013г., IV г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК, както и Решение № 486 от 09.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 1528/2009г., III г.о., Решение № 863 от 07.10.2008г. по гр.д. № 2302/2005г., I г.о.

Поради изложеното, съдът намира, че доколкото оспорваното от страна на ищеца уволнение е било законно, то искът с правно основание чл.344, ал.1 т.1 от КТ за отмяна, като незаконосъобразна на Заповед № РД – 10-27-0057/21.07.2017г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните и отмяната на уволнение, извършено със същата заповед е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Доколкото исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност и за обезщетение за оставане без работа са обусловени от уважаването на иска за признаване на незаконосъбразността на уволнението и предвид отрицателния изход на този иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът намира, че следва да бъдат отхвърлени и последните две искови претенции.

Предвид изхода на делото, съдът не дължи произнасяне по възражението за прихващане направено от страна на ответника.

По отношение на разноските: Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството, то ищецът, въпреки че предявените от него искове са отхвърлени не дължи заплащане на държавна такса и разноски по делото. Същите следва да останат за сметка на държавата. В същото време обаче безплатността на производството за работника и служителя се отнася до задължението му за заплащане на такси и разноски към съда, но тя не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна по делото, когато тя е спечелила делото и е била защитавана от лице с юридическа правоспособност, какъвто е настоящия случай. Възнаграждение следва да се присъди без значение дали процесуалния представител на страната е на длъжност „юрисконсулт“ или на друга длъжност, щом е осъществил процесуално представителство на базата на редовно пълномощно (приложено по делото на стр. 52), издадено от представляващия страна и щом лицето притежава юридическо образование и правоспособност. В този смисъл е Определение № 510 от 26.10.2017г. по ч. гр.д. № 2346/2017г. IV г.о. Съдът следва да определи възнаграждението на основание чл.26 от НЗПП, като намира, че предвид фактическата сложност, както и че по делото са проведени три заседания, то размера следва да бъде определен в средния посочен в нормата, а именно 100 лв.

Водим от горното и на основание чл.316 от ГПК, съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Х.А. с ЕГН ********** ***, чрез адв. С.И. от ШАК срещу Областна Дирекция „Земеделие“ – Шумен с адрес гр.Шумен, бул.“С. № 17, ет.1, представлявано от Д.В. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяната на уволнение, извършено със Заповед № РД 10 – 27-0057/21.07.2017г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Шумен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Х.А. с ЕГН ********** ***, чрез адв. С.И. от ШАК срещу Областна Дирекция „Земеделие“ – Шумен с адрес гр.Шумен, бул.“Славянски“ № 17, ет.1, представлявано от Д.В. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на предишната заемана от нея длъжност „***“ с място на работа “Главна Дирекция „Аграрно развитие“ при Областна Дирекция „Земеделие“ - Шумен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Х.А. с ЕГН ********** ***, чрез адв. С.И. от ШАК срещу Областна Дирекция „Земеделие“ – Шумен с адрес гр.Шумен, бул.“С. № 17, ет.1, представлявано от Д.В. иск с правно основание иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 3 798 лв., за времето, през което е останала без работа, считано от 21.07.2017г., но за не повече от шест месеца, ведно със законната лихва, считано от 20.09.2017г. – датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на обезщетението.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.26 от НЗПП А.Х.А. с ЕГН ********** да заплати на Областна Дирекция „Земеделие“ – Шумен сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща направени разноски за юрисконсулско възнаграждение.

Останалите разноски по делото остават за сметка на държавата.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните, а именно - 16.02.2018г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: