Р Е Ш Е Н И Е

218/16.3.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2858 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Р.Н.Й., с ЕГН**********,*** против М.Г.Й., с ЕГН**********,*** и М.Д.Г., с ЕГН**********,***5. Ищцата твърди, че с първия ответник са бивши съпрузи като сключили граждански брак с акт №338/04.05.1960 год., който бил прекратен с Решение №86/10.02.2017 год. по БД №2529/2016 год. на ШРС, влязло в сила на 07.03.2017 год. Твърди, че по време на брака си придобили недвижим имот, представляващ ЖИЛИЩЕ №6 на втори етаж от блок на ЖСК „Хоризонт“ със застроена площ 76.37 кв.метра, при съседи: от изток – ап. №27, от запад – ап. №25, общ коридор и стълбище, от сверен – дв.място, от юг – дв.място, от горе – трети етаж, от долу – първи етаж, заедно с: ИЗБА №20 със застроена площ от 5.87 кв.метра, при съседи: от изток – изба №19, от запад – изба №21, от север – общ коридор, от юг – дв.място, от горе – първи етаж, от долу – земя; 2329/100000 ид.части от общите части на блока по смисъла на чл.38 от ЗС и от правото на строеж върху парцел първи в кв.302 по плана на гр.Шумен, който имот представлява по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Шумен Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.671.89.1.6, намиращ се в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 83510.671.89 с предназначение жилище, апартамент с площ 76.37 кв.метра, при съседни самостоятелни обекти: на етажа 83510.671.89.1.5, под обекта 83510.671.89.1.3, над обекта 83510.671.89.1.9 и адрес гр.Шумен, ул.“***“ №18, ет.2, ап.6. С решението за прекратяване на брака ползването на посоченото жилище, доколкото същото е било семейно за съпрузите било предоставено на ищцата, като последната е била осъдена да заплаща на първи ответник месечен наем за ползване на ½ ид. част от жилището в размер на 125 лева. Твърди, че с Нотариален акт №45, том IV, рег. №3253, дело №437 от 23.06.2017 год. на нотариус с рег. №019 на Нотариалната камара първият ответник е прехвърлил на втория ответник описания по-горе имот срещу задължение за издръжка и гледане, като предмет на сделката лира и собствената й ½ ид.част от имота. Приобретателят на имота – вторият ответник изпратил до ищцата и двамата й сина /първия – негов баща, а втория – негов чичо/ нотариална покана, с която поканил двамата сина на ищцата да освободят имота, а нея самата – да му заплаща определения с решението за прекратяване на брака месечен наем в размер на 125 лева. Счита, че разпореждането на първия ответник в полза на втория с нейната ½ ид.част от имота е непротивопоставимо по отношение на нея.

Моли съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено спрямо ответниците, че ищцата е собственик на ½ ид.част от недвижим имот, представляващ: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.671.89.1.6, намиращ се в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 83510.671.89 с предназначение жилище, апартамент с площ 76.37 кв.метра, при съседни самостоятелни обекти: на етажа 83510.671.89.1.5, под обекта 83510.671.89.1.3, над обекта 83510.671.89.1.9 и адрес гр.Шумен, ул.“***“ №18, ет.2, ап.6.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен представител - адв.Н. Д.от ШАК, като поддържа изцяло предявения иск, а в съдебно заседание излага конкретни мотиви.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на двамата ответници, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е бил депозиран писмен отговор, към който са приложени и писмени доказателства. В отговора ответникът М.Г.Й. заявява, че счита иска за допустим, но неоснователен. Не оспорва факта, че с ищцата са бивши съпрузи и че по време на брака си са се снабдили с Нотариален акт за собственост на жилище, построено върху държавна земя от ЖСК №150, том I, дело №254/1977 год. Оспорва твърдението в исковата молба, че посочения имот е придобит в режим на СИО и че двамата с ищцата притежават равни дялове от него. Прави възражение за пълна трансформация на лично имущество, като твърди, че имота е лична негова собственост. Счита, че ако се приеме, че ищцата има някакъв принос в придобиването на имота то той би следвало да бъде определен в размер на половината от изтегления и погасен заем в размер на 1260 лева. А доколкото този принос според него е явно незначителен, твърди, че имота следва да се счита за негова лична собственост. Моли предявения от ищцата иск да бъде отхвърлен изцяло.

В отговора ответникът М.Д.Г. заявява, че счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че строителството на имота е осъществено от ЖСК, в която неговия дядо е членувал и същият е построен върху имот, негова собственост, отчужден с цел строеж на ЖСК. Твърди, че част от сумата е заплатена с полученото обезщетение от отчуждаване на имота, а останалата част от сумата била изплатена с лични средства на дядото на ответника, от негов личен влог и паричен заем, получен от неговата сестра. Счита, че се касае до пълна трансформация на лично имущество, поради което имота е бил личен на ответника М.Г.Й., а не съсобствен между последния и ищцата.

В съдебно заседание ответникът М.Г.Й. се явява лично и с упълномощен представител – адв.Г. Б.от ШАК, като поддържат изцяло отговора на исковата молба, а в съдебно заседание излага конкретни мотиви.

В съдебно заседание ответникът М.Д.Г. не се явява лично. За него се явява упълномощен представител – адв.Г. Б.от ШАК, като поддържа изцяло отговора на исковата молба, а в съдебно заседание излага конкретни мотиви.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата Р.Н.Й. и първият ответник М.Г.Й. били бивши съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен с акт №338/04.05.1960 год. и бил прекратен с Решение №86/10.02.2017 год. по ГД №2529/2016 год. на ШРС, влязло в сила на 07.03.2017 год. По време на брака си придобили недвижим имот, представляващ ЖИЛИЩЕ №6 на втори етаж от блок на ЖСК „Хоризонт“ със застроена площ 76.37 кв.метра, при съседи: от изток – ап. №27, от запад – ап. №25, общ коридор и стълбище, от сверен – дв.място, от юг – дв.място, от горе – трети етаж, от долу – първи етаж, заедно с: ИЗБА №20 със застроена площ от 5.87 кв.метра, при съседи: от изток – изба №19, от запад – изба №21, от север – общ коридор, от юг – дв.място, от горе – първи етаж, от долу – земя; 2329/100000 ид.части от общите части на блока по смисъла на чл.38 от ЗС и от правото на строеж върху парцел първи в кв.302 по плана на гр.Шумен, подробно описан в Нотариален акт за собственост на жилище, строено върху държавна земя от ЖСК №150, том I, дело №254/1977 год., който имот представлява по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Шумен Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.671.89.1.6, намиращ се в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 83510.671.89 с предназначение жилище, апартамент с площ 76.37 кв.метра, при съседни самостоятелни обекти: на етажа 83510.671.89.1.5, под обекта 83510.671.89.1.3, над обекта 83510.671.89.1.9 и адрес гр.Шумен, ул.“***“ №18, ет.2, ап.6.

Преди сключване на гражданския брак с ищцата ответникът М.Г.Й., по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №37, том II, дело №396/1960 год. закупил недвижим имот, представляващ паянтова къща в Добруджанската част на гр.Шумен /тогава Коларовград/ със застроена площ 62 кв.метра и незастроено место с площ 388 кв.метра, който имот представлявал дворище пл.№3892, за което бил отреден парцел IХ-3892 в кв.311 по плана на гр.Шумен. С Решение №148 от 17.06.1970 год. на ОНС на гр.Шумен посочения по-горе имот бил отчужден, като в решението е посочено, че ответникът Й. следва да бъде обезщетен с един апартамент в жилищния блок, който е следвало да бъде построен на същия терен. С Протокол на комисията по §85 от ПП на ЗПИНМ от 24-27.07.1964 год. е извършена оценка на посочения имот, като оценката е била на стойност 4191.15 лева.

Ответникът М.Г.Й. е притежавал спестовна книжка, издадена от Банка ДСК АД, от която е изтеглил различни средства, както следва: на 28.12.1972 год. – 4016.59 лева /2016.59 лева + 2000 лева/, на неустановена дата – 1500 лева, на 28.09.1990 год. – 1500 лева.

Видно от представеното като писмено доказателство по делото Удостоверение изх.№50/08.03.2017 год. ответникът М.Г.Й. в периода от м.юни 1975 год. до м.април 1981 год. е изплащал заем в размер на 18 лева месечно.

От представената като писмено доказателство по делото трудова книжка се установява, че ищцата в периода от 19.04.1972 год. – до 07.06.1972 год. е работила като „касиер“ в ДАО, клон „Медицинско снабдяване“, Шумен, а в периода след 21.10.1972 год. до 31.07.1987 год. на длъжност „счетоводител“ в ТПК „Единство“ , гр.Шумен.

С решението за прекратяване на брака ползването на посоченото жилище, доколкото същото е било семейно жилище за съпрузите било предоставено на ищцата, като последната е била осъдена да заплаща на първия ответник М.Г.Й. месечен наем за ползване на ½ ид. част от жилището в размер на 125 лева.

С Нотариален акт №45, том IV, рег. №3253, дело №437 от 23.06.2017 год. на нотариус с рег. №019 на Нотариалната камара първият ответник М.Г.Й. прехвърлил на втория ответник М.Д.Г. описания по-горе имот срещу задължение за издръжка и гледане.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от: разпита в съдебно заседание на свидетелите П. С.Й. и П. Т.Й., от представените: Нотариален акт за собственост на жилище строено върху държавна земя от ЖСК №150, том I, дело №254/1977 год., Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №45, том IV, рег. №3253, дело 437/2017 год., Удостоверение за граждански брак №338/04.05.1960 год., Решение №86/10.02.2017 год. по ГД №2529/2016 год. по описа на ШРС, Схема №15-285130-19.06.2017 год. на самостоятелен обект в сграда, Удостоверение за данъчна оценка, Документ за извършено плащане на дължима държавна такса, Пълномощно, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №37, том II, дело №396/1960 год., Протокол от 17.06.1970 год., Протокол на комисията по §85 от П за П на З за ПИНП, Страници от спестовна книжка, Удостоверение изх.№50/08.03.2017 год., Страници от Трудова книжка №380, Нотариален акт за собственост на жилище строено върху държавна земя от ЖСК №169, том I, дело №254/1977 год., Удостоверение от Банка ДСК изх.№520/08.02.2018 год.

По отношение на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. С.Й. и П. Т.Й. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите са непротиворечиви и почиват не техни преки впечатления за фактите, за които свидетелстват. В същото време показанията им се подкрепят и от останалия събран по делото и описан по-горе доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От представените с исковата молба писмени доказателства и по – конкретно от Нотариален акт за собственост на жилище, строено върху държавна земя от ЖСК №150, том I, дело №254/1977 год. се установява по безспорен начин, че посоченият недвижим имот е придобит по време на брака на ищцата и първия ответник, доколкото същият е бил сключен на 04.05.1960 год. и е бил прекратен с Решение №86/10.02.2017 год. по ГД №2529/2016 год. на ШРС, влязло в сила на 07.03.2017 год. Следователно посоченият имот е бил в статут на семейна имуществена общност, която е била прекратена с прекратяване на брака между страните.

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 и сл. от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като разпоредбата на чл.23, ал.1 и 2 от СК допуска изключение от правилото, като повелява, че лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество, като когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал.1, лично притежание на съпруга е съответната част от придобитото, освен ако тази част е незначителна. В настоящия случай от ответната страна е направено възражение за пълна трансформация на лично имущество.

За да възникне пълна или частична трансформация на лично имущество в хипотезите на чл.23, ал.1 и ал.2 от СК е необходимо от доказателствата по делото да се установи по безспорен начин, че вещта е придобита с лични средства на единия съпруг, като под лични средства следва да се разбират такива от продажба на наследствено или подарено имущество, от обезщетение за отчуждаване на личен имот, или парични средства, набрани от съпруга преди брака или придобити от него по дарение или наследство по време на брака. В настоящия случай от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че преди сключване на брака си с ищцата, ответникът М.Г.Й., по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №37, том II, дело №396/1960 год. е закупил недвижим имот, представляващ паянтова къща в Добруджанската част на гр.Шумен /тогава Коларовград/ със застроена площ 62 кв.метра и незастроено место с площ 388 кв.метра, който имот представлявал дворище пл.№3892, за което бил отреден парцел IХ-3892 в кв.311 по плана на гр.Шумен. С оглед на разпоредбата на чл.22, ал.1 от СК следва да се счита, че доколкото имотът е придобит преди брака, същият представлява лична собственост на ответника Й.. Не се спори между страните по делото, че посочения имот с Решение №148 от 17.06.1970 год. на ОНС на гр.Шумен е бил отчужден, като в решението е посочено, че ответникът Й. следва да бъде обезщетен с един апартамент в жилищния блок, който е следвало да бъде построен на същия терен, като с Протокол на комисията по §85 от ПП на ЗПИНМ от 24-27.07.1964 год. е извършена оценка на посочения имот на обща стойност 4191.15 лева.

По делото липсват преки доказателства за съдбата на посочената сума след отчуждаването. В същото време обаче съдът съобрази обстоятелството, че действащата към този момент нормативна уредба и по-конкретно §81 от Правилника за приложение на Закона за планово изграждане на населените места /отм./ предвижда, че Недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по уличнорегулационния план, се считат за отчуждени от деня на обезщетяване на собствениците, като съгласно ал.1 от същия параграф се счита, че собствениците са обезщетени с определяне на недвижимия имот, който се отстъпва като обезщетение, и плащане в брой на евентуалната разлика в повече. Когато като обезщетение се отстъпва жилище, което ще се построи, в съответния клон на Българската инвестиционна банка се внася на името на правоимащия сума, равна на определеното парично обезщетение. Следователно съобразявайки посочената разпоредба и предвидения в нея ред за обезщетяване на собственика, обстоятелството, че на ответника Й., като собственик на отчуждения имот е бил отстъпен имот – жилище в новопостроената сграда, се налага и извода, че посочената сума, представляваща оценка на отчуждения имот в размер на 4191.15 лева е била внесена в БИБ и впоследствие е послужила за заплащане на цената на новопридобитото жилище. В същата насока е и разпоредбата на §91 Правилника за приложение на ЗПИНМ, съгласно която при обезщетяване на правоимащия с жилище, което ще се построи, се прилага съответно и §169, ал. 1 и 2, като жилището в сградата, която ще се построи, се оценява по нарочната тарифа по чл. 55б от Закона за планово изграждане на населените места; от стойността на жилището по тази оценка се приспада стойността на сградите, постройките, съоръженията и другите подобрения в отчуждения имот по оценка по същата тарифа; частта от жилището, която евентуално остава, изразена в процент, се заплаща по стойността й по сметната документация. Разликата между стойността на двата имота в полза на собственика се плаща в брой.

С оглед на всичко гореизложено се налага извода, че доколкото придобитото от съпрузите жилище е било дадено като обезщетение за отчуждения имот, представляващ лична собственост на ответника Й., то сумата от 4191.15 лева, представляваща стойността на отчуждения имот е била вложена и приспадната от общо дължимата цена на новопридобития имот. В този смисъл следва да се приеме, че доколкото посочената сума е била лична собственост на ответника Й., е налице частична трансформация по смисъла на чл.23, ал.2 от СК в полза на ответника в размер на 4191.15/9741 идеални части от имота.

В същото време обаче по отношение на останалата част от цената на придобитото жилище, представляваща разлика между общо дължимата сума от 9741 лева и сумата от 4191.15 лева липсват доказателства да е била заплатена с лични средства на ответника Й., респективно по отношение на тази сума не е оборена презумпцията за личен принос, визирана в разпоредбата на чл.21, ал.3 от СК.

Във връзка с възражението за пълна трансформация ответникът сочи, че е заплатил сумата от 4016.59 лева от изтеглени средства от Банка ДСК от негов спестовен влог, сумата от 1400 лева – със средства, получени от неговата сестра и сумата от 1260 лева – от изтеглен банков заем, който впоследствие е заплащал чрез удръжки от трудовото си възнаграждение.

По отношение на сумата от 4016.59 лева съдът съобрази обстоятелството, че видно от представената като писмено доказателство по делото спестовна книжка, се установява, че ответникът Й. е теглил различни суми, както следва: на 28.12.1972 год. – 4016.59 лева /2016.59 лева + 2000 лева/, на неустановена дата – 1500 лева, на 28.09.1990 год. – 1500 лева. Липсват обаче каквито и да е доказателства относно обстоятелството за какво конкретно са били използвани посочените средства, доколкото видно от приложения като писмено доказателство по делото Нотариален акт за собственост на жилище, строено върху държавна земя от ЖСК №150, том I, дело №254/1977 год. същият е бил съставен през 1977 год., т.е. пет години след датата, на която са били изтеглени първите средства от сметката, а липсват доказателства, от които да се направи категоричен извод, че посочената в същия сума е била заплатена в един по-ранен момент. В същото време съдът съобрази и обстоятелството, че първата четлива дата в спестовната книжка, на която са били внасяни парични суми е през 1966 год., когато ответникът вече е бил в брак с ищцата. Имайки предвид, че съгласно действащата тогава разпоредбата на чл.13, ал.1 от СК /отменен 01.07.1985 г../, която се прилага съгласно чл.103 от преходните и заключителните разпоредби на същия СК, Недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството и обстоятелството, че от страна на ответника не са ангажирани доказателства, които да оборят презумпцията за съвместен принос на ищцата в придобиването на същите се налага извода, че посочените парични средства, изтеглени впоследствие от спестовната книжка на ответника са били обща собственост на двамата съпрузи. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че макар, че през определен период от брака си с ответника, ищцата не е работела, същата е отглеждала двете им деца, полага е грижи в домакинството, които установяват приноса й в придобиване на сумата по паричния влог. В подкрепа на този извод са събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелките П. С.Й. и П. Т.Й..

Не може да се направи категоричен извод и че ответникът е вложил за придобиване на този имот лични средства, придобити чрез дарение от неговата сестра. В тази смисъл от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелката П. С.Й. се установява, че същата е предоставила на своя брат по време на брака му с ищцата парична сума в размер на 1300-1400 лева. Дарственото намерение, възприемано като намерение да се прояви щедрост, не се презюмира, то се извлича от външни белези, от житейските факти довели до сключването на договора за дарение, до отношенията между дарител и надарен и др., които страните установяват в хода на съдебното производство като твърдения, възражения и факти, в хипотезите на оспорване. В тази връзка съдът взе предвид обстоятелството, че от материалите по делото и по-конкретно от разпита на посочената свидетелка не се установява тези средства да са били предоставени под формата на дарение и то лично на ответника. В показанията си в съдебно заседание свидетелката Й. заявява, че парите не са били върнати от нейния брат под формата на парична сума, но са й били върнати под формата на труд – направа на гардероби и др. От изложеното може да се направи извод, че посочената парична сума е била дадена на ответника под формата на заем и че същата е била изплатена макар и чрез труд по време на брака му с ищцата. Дори да беше се установило, че средствата са предоставени на ответника от неговата сестра като дарение не може да се направи извод, че същите са били дадени лично на него, респективно, че са станали негова лична собственост. При преценка на този въпрос съдът взе предвид и обстоятелството, че бракът между съпрузите е бил сключен през 1960 год., а имотът е придобит през 1977 год. за нуждите на семейството. След окончателното построяване на апартамента в него е живяло семейството на страните, заедно с двете им деца и то в продължение на много години. Бракът между страните е бил прекратен едва през 2017 год., като по делото липсват категорични данни от колко години семейството е във влошени отношения и в положение на фактическа раздяла. Следователно от всичко гореизложено се налага единствено възможния от житейска и морална гледна точка извод, че апартаментът е придобит за нуждите на семейството, отчасти със средства на семейството и в режим на съпружеска имуществена общност. В тази насока е и константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Решение №355 от 09.01.2012 год. на ВКС по гр.д. №430/2011 год., II г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, в което се приема, че Дарението на движима вещ, респ. на парична сума, е реален договор, при който волеизявленията по договора: предложение от дарителя и приемане от надарения, е придружено с изпълнение от страна на дарителя да предаде вещта и приемането /получаването/ й от страна на надареното лице, без това изпълнение да е обусловено от уговорена в полза на дарителя насрещна престация; Ако дарената движима вещ, респ. парична сума, е дадена от близки на единия съпруг за нуждите на семейството и материалното подпомагане на семейството, не може да се приеме, че в тези хипотези съзнанието на дарителя е да прояви щедрост само към своя близък; Дарственото намерение, възприемано като намерение да се прояви щедрост, не се презюмира, то се извлича от външни белези, от житейските факти довели до сключването на договора за дарение, до отношенията между дарител и надарен и др., които страните установяват в хода на съдебното производство като твърдения, възражения и факти, в хипотезите на оспорване; Дарственото намерение е намерение за облагодетелстване на надареното лице, затова от значение е преценката дали конкретното дарение е морално и житейски оправдано, в контекста на събраните по делото доказателства. А от изложеното по-горе не се установява по безспорен начин посочената сума да е била предоставена на ответника от неговата сестра под формата на дарение и то лично на него.

По отношение на твърдението на ответника Й., че лично той е изтеглил банков кредит в размер на 1260 лева съдът намира същото за недоказано. В тази връзка от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. С.Й. и П. Т.Й. се установява, че за заплащане на имота се е наложило семейството да тегли заеми, както от банка, така също и от взаимоспомагателна каса към предприятието, където е работила ищцата. В същото време обаче тези кредити са били теглени от двамата, за нуждите на семейството и са били изплащани по време на брака на страните със средства от семейния бюджет. Липсват каквито и да е доказателства, от които да се направи извод, че ищецът е теглил самостоятелно банков кредит, който да представлява негови лични средства, както и че е изплащал такъв с лични, несемейни средства. Независимо от обстоятелството, че за изплащане на изтегления от него заем от Банка ДСК са му били правени удръжки от получаваното от него трудово възнаграждение от „***“ АД, не може да се приеме, че получените суми по договора за кредит са негови лични средства, доколкото за връщането му съпрузите отговарят солидарно. В тази връзка съдът съобрази и задължителната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Решение №428/11.04.2016 год. по ГД №6452/2013 год. на ВКС, ГК, IV г.о. и др., в които се приема, че средствата, получени по договор за кредит от единия от съпрузите не съставляват лични средства, тъй като задължението за връщането им е солидарно за двамата съпрузи по силата на закона - чл. 32, ал.2 от СК. Приема се също, че за оборване на презумпцията по чл.21, ал.3 от СК е без значение начинът на последващо погасяване на заемните средства, вложени в покупката на общата вещ. Изплащането на кредита със средства на един от бившите съпрузи води до облигационни отношения, но не и до промяна на правата им в съсобствеността. Това разрешение е възприето и в т.4 от Тълкувателно решение №5 от 29.12.2014 год. на ВКС по тълк. д. №5/2013 год., от ОСГТК, където е посочено, че при плащане на цената със заемни средства, когато задължението за връщането им е поето солидарно от двамата за нуждите на семейството - чл.32, ал.2 от СК /чл. 25, ал.2 от СК, отм./, между съпрузите възникват облигационни отношения като изплащането на заема с лични на единия съпруг средства не променя възникналото в съпружеска общност вещно право.

Така е и в разглеждания случай. Закупеният от двамата съпрузи недвижим имот е бил тяхно семейно жилище, поради което дори и в договора за банков кредит да не е уговорено, то задължението за връщането му възниква за двамата съпрузи солидарно по силата на разпоредбата на чл. 32, ал.2 от СК, която е идентична с разпоредбата на чл. 25, ал.2 от СК /отм./.

Съдът не споделя изложеното от страна на процесуалният представител на ищцата в съдебно заседание, че съдът е обвързан от Решение №86/10.02.2017 год. по ГД №2529/2016 год. на ШРС, влязло в сила на 07.03.2017 год., по силата на което при прекратяване на брака ползването на посоченото жилище, доколкото същото е било семейно жилище за съпрузите, било предоставено на ищцата, като последната е била осъдена да заплаща на първия ответник М.Г.Й. месечен наем за ползване на ½ ид. част от жилището в размер на 125 лева и че същото има характер на признание по отношение на иска, предмет на настоящото производство. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че тази част от съдебното решение има само облигационен и временен характер, при което съдът уважавайки претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище и определяне на размера на дължимото обезщетение по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС, не е изследвал въпроса за евентуалните дялове на страните в прекратената семейна имуществена общност. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1 от СК по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл.56, ал.1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение, като в случай, че решението бъде вписано в имотния регистър, вписването има действието по чл.237, ал.1 от Закона за задълженията и договорите. Следователно произнасянето на съда с бракоразводното решение по въпросите за ползване и дължимото обезщетение няма вещноправен характер, не представлява признание на страните относно дяловете им в прекратената имуществена общност и не обвързва съда по въпроса за приноса на всеки един от съсобствениците в придобиването на вещта.

С оглед на изложеното съдът намира, че направеното от страна на ответника М.Г.Й. възражение за трансформация на лични средства с правно основание чл.23, ал.2 от СК се явява частично основателно само за сумата от 4191.15 лева. В този смисъл следва да се приеме, че лична собственост на ответника М.Г.Й. са били 4191.15/9741 идеални части от имота. Останалата част от имота, представляваща 4870.50/9741 идеални части от него е била притежавана от ищцата и ответника Й. в режим на СИО, като след прекратяване на брака същата се е превърнала в обикновена съсобственост, от която всеки от двамата съпрузи е получил по ½ идеална част.

В тази връзка искът на ищцата се явява частично основателен и следва да се приеме за установено в отношенията й с ответниците, че тя е собственик на 2774.93/9741 идеални части от посочения имот, като за разликата до претендираната от нея ½ идеална част от имота, представляваща 4870.50/9741 идеални части искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. С оглед на изложеното останалите 6966.08/9741 идеални части са били собственост на ответника, а след прехвърлителната сделка, обективирана в Нотариален акт №45, том IV, рег. №3253, дело №437 от 23.06.2017 год. на нотариус с рег. №019 на Нотариалната камара са преминали в собственост на втория ответник М.Д.Г..

На основание чл.78, ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото ответниците следва да заплатят на ищцата направените от нейна страна разноски в настоящото производство в общ размер на 816.11 лева, включващи държавна таса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска и съгласно представен списък.

Независимо от факта, че двамата ответници с отговора на исковата молба са направили искане за присъждане на разноски, доколкото от тяхна страна не са представени доказателства за действително направени и заплатени разноски такива не им се дължат, независимо от обстоятелството, че предявеният иск е частично отхвърлен.

Водим от горното, съдът:

РЕШИ

ПРИЗНАВА за установено по отношение на М.Г.Й., с ЕГН**********,*** и М.Д.Г., с ЕГН**********,***5, че Р.Н.Й., с ЕГН**********,*** е собственик на 2774.93/9741 идеални части от недвижим имот, представляващ ЖИЛИЩЕ №6 на втори етаж от блок на ЖСК „Хоризонт“ със застроена площ 76.37 кв.метра, при съседи: от изток – ап. №27, от запад – ап. №25, общ коридор и стълбище, от сверен – дв.място, от юг – дв.място, от горе – трети етаж, от долу – първи етаж, заедно с: ИЗБА №20 със застроена площ от 5.87 кв.метра, при съседи: от изток – изба №19, от запад – изба №21, от север – общ коридор, от юг – дв.място, от горе – първи етаж, от долу – земя; 2329/100000 ид.части от общите части на блока по смисъла на чл.38 от ЗС и от правото на строеж върху парцел първи в кв.302 по плана на гр.Шумен, подробно описан в Нотариален акт за собственост на жилище, строено върху държавна земя от ЖСК №150, том I, дело №254/1977 год., който имот представлява по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Шумен Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.671.89.1.6, намиращ се в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 83510.671.89 с предназначение жилище, апартамент с площ 76.37 кв.метра, при съседни самостоятелни обекти: на етажа 83510.671.89.1.5, под обекта 83510.671.89.1.3, над обекта 83510.671.89.1.9 и адрес гр.Шумен, ул.“***“ №18, ет.2, ап.6, като отхвърля иска в останалата му част за признаване за установено, че ищцата е собственик на разликата над 2774.93/9741 идеални части до претендираната от нея ½ идеална част от имота, представляваща 4870.50/9741 идеални части.

ОСЪЖДА М.Г.Й., с ЕГН**********,*** и М.Д.Г., с ЕГН**********,***5 да заплатят на Р.Н.Й., с ЕГН**********,*** сумата от 816.11 лева /осемстотин и шестнадесет лева и единадесет стотинки/, представляваща направени в настоящото производство разноски, включващи държавна таса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска и съгласно представен списък.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: