Р Е Ш Е Н И Е  

 

734/23.7.2018г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание, на четвърти юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:  

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова  

          при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. д.№2871 по описа за 2017 год. на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производство за делба на недвижим имот във втора фаза.

          С решение по настоящото дело ШРС е допуснал да се извърши съдебна делба между страните на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 83510.658.138.11.73, с адрес: град Шумен, ул.”Г.Д." № 13, бл.20, вх.4, ет.6, ап.73, представляващ АПАРТАМЕНТ №  73, намиращ се в сграда № 11, разположена в поземлен имот 83510.658.138, с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 77,48 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с припадащите се избено помещение №16 и 1578/100000 ид.части от общите части на сградата и 1578/100000 ид.части от правото на строеж върху местото, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 83510.658.138.11.74; под обекта: 83510.658.138.11.70; над обекта: няма, при следните квоти за страните: 1/5 ид. ч. за Т.М.Ш., ЕГН **********, 1/5 ид. ч. за И.М.С., ЕГН **********, 1/5 ид. ч. за Г.М.Ш., ЕГН **********, 1/5 ид. ч. за Т.М.Ш., ЕГН ********** и 1/5 ид. ч. за Е.М. Е., ЕГН **********.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: До делба при горепосочените делбени квоти за съделителите е допуснат процесният недвижим имот. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, прието от съда като компетентно и обективно дадено, и неоспорено от страните, допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем съобразно квотите на страните и действащата нормативна уредба. ВЛ сочи, че геометричната конфигурация, разположението на апартамента в сградата, изискванията на закона и техническите изисквания не позволяват реална поделяемост на имота, съобразно квотите на страните. Според същото заключение пазарната стойност на процесния имот се равнява на сума от 61 000. 00 лева.

В първото по делото заседание, на осн. чл. 349, ал.2 от ГПК, е открито производство по възлагане на допуснатия до делба имот, в полза на Т.М.Ш., ЕГН **********.

По отношение на тази претенция, съобрази следното: Предпоставките за възлагане на имота по този ред са следните: делбеният имот да представлява жилище; същото да е неподеляемо; съсобствеността да е възникнала от наследяване; при откриване на наследството, съделителят да е живял в него и да няма друго жилище. По делото е безспорно установено, че в случая ищецът Т.М.Ш. е придобил собствеността върху 1/5 ид.ч. от имота чрез наследяване, като ответниците са придобили съответните идеални части също по силата на наследствено правоприемство. Няма спор, а се установява и от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че към датата на откриване на наследството /24.10.2016 г./, ищецът по претенцията не е живял в наследствения имот, като без значение е причината, поради която е напуснал жилището. На следващо място, от представените по делото писмени доказателства /официално заверени преписи на Решение №47/22.01.2016 г., Заповед №2705-ЗДЗД-5427/09.11.2016 г., социален доклад на Д“СП“- Шумен/, безспорно се установи, че ищецът сам е взел решение да напусне жилището повече от година преди смъртта на наследодателя, като е живял в друго жилище. Тези обстоятелства се потвърждават и от събраните по делото гласни доказателства. Ето защо заключава, че в случая не са налице законовите предпоставки за възникване правото на ищеца за възлагане на имота по реда на чл.349, ал.2 от ГПК, поради което тази претенция е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Ето защо делбеният имот следва да бъде изнесен на публична продан, а страните да се удовлетворят от реализираната при продажбата парична сума.

          Досежно претенциите по сметките:

          На основание чл. 346 от ГПК е открито производство по смисъла на посочената разпоредба, в полза на Т.М.Ш., срещу ответниците И.М.С., Г.М.Ш., Т.М.Ш., ЕГН ********** и Е.М. Е.,  с правно основание на претенцията чл. 12, ал. 2 от ЗН, с искане да се осъди всеки един от ответниците да заплати по равно, съобразно делбения си дял-1/5 ид.ч., на ищеца от сума в размер на 30.500.00 лева, представляваща пресметнатото в пари увеличение на наследството на наследодателя на страните М.Ш.М., за което увеличение ищецът е спомогнал да се осъществи, като е заплатил ½ ид.ч. от допуснатия до делба недвижим имот.

На основание чл.346 от ГПК е открито и производство по сметките в полза на Т.М.Ш. срещу ответниците И.М.С., Г.М.Ш., Т.М.Ш., ЕГН ********** и Е.М. Е., с правно осн. чл. 30, ал.3 от ЗС, с искане да бъде осъден всеки един от ответниците да заплати на ищеца сума от 220, 62 лева, представляваща общ размер на извършени разноски от наследодателя на страните, заплатени от ищеца по ИД№39/2015 г. по описа на СИС при ШРС.

Открито е и производство по реда на чл. 346 от ГПК, в полза на ответника И.М.С. срещу Т.М.Ш., Г.М.Ш., Т.М.Ш., ЕГН ********** и Е.М. Е., с правно основание на претенцията чл. 30, ал.3 от ЗС, с искане да се осъди всеки един от ответниците по претенцията да заплати на ищеца сума от 333, 55 лева, представляваща изплатено от И.С. задължение на наследодателя на страните по два банкови кредита, която сума е съответна на наследствения дял на всеки един от съделителите, ответници по претенцията. Претендира се и обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на претенцията- 30.05.2018 г.

          Ответниците И.М.С. и Г.М.Ш. изразяват аргументи за неоснователност на претенциите по сметки, предявени от Т.М.Ш.. Твърдят, че Т.М.Ш. не е спомогнал да се увеличи наследството по описания от него начин, тъй като сумите, послужили за надплащане дела на бившата съпруга на наследодателя са били собственост на последния.

Останалите ответници не изразяват становище по така приетите за разглеждане осъдителни искове. 

Т.М.Ш. също изразява аргументи за неоснователност касателно претенцията на И.М.С.. Твърди, че съобразно наследствения си дял е изплатил задълженията на наследодателя към сочените от И.М.С. банки.

Останалите ответници по претенцията на И.С. не изразяват становище по така приетите за разглеждане осъдителни искове.

Касателно първата претенция, с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН, предявена от Т.М.Ш. срещу останалите съделители, за да произнесе, съобрази следното:

  Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗН, сънаследници, които приживе са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари. Искането по чл.12, ал.2 от ЗН е конкретно, особено приложение на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. То е във връзка с увеличаване имуществото на наследодателя, за което е спомогнал наследникът, т.е. то е имуществено право на общо основание. Фактическият състав на тази претенция се състои от следните елементи: претендиращият да има качеството на наследник, като легитимиран да предяви искът е наследник, който лично е спомогнал за увеличаването на наследството, както и неговите наследници, тъй като, както е посочено по- горе, претенцията има имуществен характер. Следващият юридически факт от състава е наследникът действително да е спомогнал за увеличаване на наследството. Увеличението трябва да е ясно изразено в някаква форма, като съдебната практика дава примери в какво може да се изразява това увеличение-изграждане на постройка, направа на посаждения, предоставяне на парични средства, изплащане на задължения и др. Следващите два елемента от състава са действията, довели до увеличаване на наследството да са извършени приживе на наследодателя и да са без правно основание. Приносът по чл.12, ал.2 от ЗН е обективен резултат на безвъзмездно спомагане с труд и/или средства от страна на наследник приживе на наследодателя за увеличение на наследственото имущество. Последният елемент от състава е претендиращият наследник да не е бил възнаграден по друг начин. В разглеждания казус, ищецът Т.Ш. претендира парична сума, твърдейки, че е спомогнал да се увеличи наследството на общия на страните наследодател, като с предоставената от него на наследодателя парична сума, последният е закупил 1/2 ид.ч. от допуснатия до делба имот. Ищецът сочи, че в инициирано между наследодателя и бившата му съпруга изпълнително производство за публична продан на настоящия делбен имот, е предоставил средствата на баща си, необходими за придобиване дела на бившата му съпруга, равняваща се на ½ ид.ч. Двама от ответниците И.С. и Г.Ш. оспориха твърденията на ищеца относно предоставените от негова страна на наследодателя парични средства за закупуване ½ ид. ч. от делбения имот. Същите наведоха възражения, че средствата, послужили за закупуване дела на майка им са били на наследодателя, който ги е осигурил, чрез теглени два банкови кредита и продажба на земеделски земи. В случая не е спорно, че въз основа на съдебно решение, постановено в делбено производство, водено между  наследодателя на страните и бившата му съпруга, процесният делбен имот е изнесен на публична продан. Не е спорно, че инициираното въз основа на решението изпълнително производство е приключило, като с постановление за възлагане наследодателят е придобил собствеността върху целия имот, тъй като е заплатил припадащата се на бившата му съпруга ½ ид.ч. от имота. Горните обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства. Видно от представения по делото официално заверен препис от Постановление за възлагане, постановено  по ИД№39/2015 г. по описа на СИС при ШРС, се установи, че наследодателят на страните М.Ш.М. е собственик на ½ ид.ч. от имота и е внесъл продажната цена на ½ ид.ч. на имота, равняваща се на сума от 21 562, 50 лева, съставляваща дела на другия съделител М.А.. Видно от представените по делото официално заверени преписи от преводно нареждане от 22.07.2015 г. и дебитно авизо от 15.07.2015 г., се установи, че от банкова сметка, *** Т.М.Ш., е извършен превод по сметка на ДСИ Шумен на сума от 21 562, 50 лева, посочена като цена на имот по ИД№39/2015 г. по описа на СИС при ШРС. В същите документи е отразено, че са преведени и още две суми- 456, 25 лева и 646, 88 лева- за възлагане. В същите документи е посочено и, че наредител за превода  е Т.М.Ш., като е пояснено, че преводът е за М.Ш.М.. Предвид тези безспорни доказателства, съдът приема, че в случая сумата, послужила за закупуване на ½ ид.ч. от процесния имот от наследодателя е предоставена на последния от неговия син Т.М.Ш.. Съдът счита за недоказани възраженията на ответниците, че тази сума е била предоставена от наследодателя на ищеца по претенцията, тъй като бащата на страните е имал средствата, чрез предоставени му два банкови кредита от Банка ДСК. Видно от ангажираните от ответника С. писмени доказателства /удостоверение, издадено от Банка ДСК ЕАД/, се установи, че действително наследодателят е сключил първоначално /на 18.03.2014 г./ договор за кредит за текущо потребление със сума по кредита в размер на 5 000 лева, като е отразено, че кредитът е погасен на 05.09.2014 г. На последната дата е сключен втори банков кредит за текущо потребление с размер на предоставената сума 8 900 лева, т.е. соченият кредит е сключен почти година преди закупуване на имота, като заетата от наследодателя сума е почти три пъти по- малка от сумата, послужила за закупуване частта от имота. Наследодателят, на 13.10.2016 г. е сключил със същата банкова институция друг кредит за текущо потребление, с размер на кредита 500.00 лева. Безспорно този кредит е сключен повече от година след придобиване на имота, т.е. няма как тази сума да е послужила за закупуване на имота, а и размерът на предоставената от банката сума е минимален. Ето защо заключава, че в случая, чрез предоставените от негова страна парични средства на наследодателя, ищецът е спомогнал да се увеличи наследството на общия на страните наследодател, тъй като е придобита ½ ид.ч. от процесния делбен имот, т.е. приема, че са налице всички елементи от състава на нормата на чл.12, ал.2 от ЗН. Безспорно се установи, че претенцията е предявена от наследник, лично спомогнал да се увеличи наследството, като увеличението е ясно изразено в придобиване на ½ ид.ч. от имот, който е налице към датата на откриване на наследството. На следващо място, ищецът е предоставил на наследодателя паричната сума, послужила за закупуване на имота приживе, като не са ангажирани доказателства, дори не са наведени и твърдения, за наличието на някакво правно основание за предоставяне на сумата на наследодателя. Няма доказателства, нито наведени твърдения, ищецът да е бил възнаграден по някакъв друг начин.  Ето защо счита, че това увеличение следва да се присъди на ищеца в пари. За този извод съдът съобрази факта, че наследственото имущество се изчерпва само с процесния имот, т.е. няма как да се отдели имот за ищеца на стойност на увеличението. Следва да се присъди сумата, съставляваща еквивалент на приноса на ищеца, преценен към момента на извършване на делбата. От приетата по делото СТЕ, се установи, че пазарната стойност на имота към датата на делбата се равнява на сума от 61 000. 00 лева, т.е. стойността на увеличението е 30 500.00 лева. Предвид изложеното, заключава, че всеки един от ответниците дължи такава част от сумата, която е съответна на наследственото му право, в случая 1/5 ид.ч., като за правата на ищеца е налице сливане качеството кредитор и длъжник и задължението се погасява. Ето защо заключава, че в случая всеки един от ответниците следва да заплати на ищеца по претенцията по чл.12, ал.2 от ЗН сума от 6 100.00 лева. Поради изложеното заключава, че претенциите са частично основателни, до размера на горепосочените суми /всеки един от ответниците следва да заплати по 6 100.00 лева/, като за остатъка от сумата, до пълния заявен размер, исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.

По отношение претенциите на Т.М.Ш. срещу ответниците И.М.С., Г.М.Ш., Т.М.Ш., ЕГН ********** и Е.М. Е., с правно осн. чл. 30, ал.3 от ЗС, с искане да бъде осъден всеки един от ответниците да заплати на ищеца сума от 220, 62 лева, представляваща общ размер на извършени разноски от наследодателя на страните, заплатени от ищеца по ИД№39/2015 г. по описа на СИС при ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Няма спор, а се установява и от приетите по делото доказателства, че по ИД№39/2015 г. по описа на СИС при ШРС са заплатени суми за държавни такси и разноски, в това число и такса за издаване на постановление за възлагане общо в размер на 1 103, 13 лева. От коментираните по-горе писмени доказателства /официално заверени преписи от преводно нареждане от 22.07.2015 г. и дебитно авизо от 15.07.2015 г./, се установи, че от банкова сметка, *** Т.М.Ш., е извършен превод по сметка на ДСИ Шумен не само на сума от 21 562, 50 лева, посочена като цена на имот по ИД№39/2015 г. по описа на СИС при ШРС, но са преведени и още две суми- 456, 25 лева и 646, 88 лева- за възлагане. В същите документи е посочено, че наредител за превода е Т.М.Ш., като е пояснено, че преводът е за М.Ш.М. по ИД№39/2015 г. Ето защо, счита, че всеки един от наследниците дължи такава част от сумата, която е съответна на наследственото му право, в случая 1/5 ид.ч., като за правата на ищеца е налице сливане качеството кредитор и длъжник и задължението се погасява. Предвид изложеното заключава, че всеки един от ответниците следва да заплати на ищеца по претенцията сума от 220, 62 лева, т.е. претенциите са основателни и доказани, и следва да се уважат.

По отношение на претенцията на И.М.С. срещу Т.М.Ш., Г.М.Ш., Т.М.Ш., ЕГН ********** и Е.М. Е., с правно основание на претенцията чл. 30, ал.3 от ЗС, с искане да се осъди всеки един от ответниците по претенцията да заплати на ищеца сума от 333, 55 лева, представляваща изплатено от И.С. задължение на наследодателя на страните по два банкови кредита, която сума е съответна на наследствения дял на всеки един от съделителите, ответници по претенцията, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на претенцията- 30.05.2018 г., за да се произнесе, съобрази следното: Няма спор, а се установява и от представените по делото писмени доказателства, че наследодателят, към датата на смъртта е имал непогасени задължения към Банка ДСК по сключени между него и посочената банка два банкови кредита. Видно от представените от ищцата по претенцията С. писмени доказателства /удостоверение, издадено от Банка ДСК ЕАД/, се установи, че по два от сключените между наследодателя и Банката кредити /този, с размер на кредита от 8 900.00 лева и този от 500.00 лева/, задълженията са останали непогасени. Също от удостоверение, издадено от Банка ДСК ЕАД, както и от заверени преписи от операционни бележки, се установи, че съделителят С., в качеството си наследник на М.Ш.М., по договора за кредит от 13.10.2016 г., с размер на заетата сума 500.00 лева, е заплатил сума от 45, 17 лева, а по договора от 05.09.2014 г., с размер на заетата сума 8 900.00 лева, е погасил сума от 1 202.59 лева. И двете суми са платени на 26.07.2017 г. Видно от представената от съделителя Т.Ш. операционна бележка, издадена от Банка ДСК, се установи, че същият също е заплатил, в качеството си наследник на М.Ш., сума в общ размер на 1 645, 33 лева за задължения по два броя банкови кредити. Не се установи по безспорен и категоричен начин какъв е размерът на задълженията на наследодателя към датата на откриване на наследството, респ. към датата на погасяване от страна на двама от наследниците задължения, но с оглед доказателствата по делото и изявленията на страните, съдът приема, че всеки един от тях е заплатил съответната, припадаща се съобразно дела му част от задълженията на наследодателя. За да стигне до този извод, съдът се съобрази и с изявленията, направени от ищцата С., изложени в писмения ѝ отговор по исковата молба, че е изплатила изцяло нейния дял от задълженията на баща си по сключените от него с Банка ДСК два броя банкови кредити. Същите по смисъл са и твърденията на явилия се в съдебно заседание съделител Г.Ш., който изрично заяви, че И.С. и Т.Ш. са изплатили техния дял от кредитите на починалия им баща. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗН, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Ето защо заключава, че в случая ищцата е заплатила припадащата ѝ се, съобразно дела ѝ от наследството, част от задълженията на наследодателя по сочените от нея банкови кредити, като в този смисъл няма право да търси от останалите наследници да ѝ възстановяват заплатените суми. Поради изложеното счита, че тези претенции са неоснователни и следва да се отхвърлят.

          Страните следва да заплатят държавна такса върху стойността на дяловете си, като всеки един от съделителите следва да заплати сума от 488.00 лева.

И.М.С., ЕГН **********, Г.М.Ш., ЕГН **********, Т.М.Ш., ЕГН ********** и  Е.М. Е., ЕГН **********, всеки един от тях,  следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС по 252, 82 лева, представляваща дължима държавна такса за уважените осъдителни искове на ищеца.

И.М.С., ЕГН ********** следва да бъде осъдена да заплати държавна такса относно отхвърлената част от предявените от нея осъдителни искове, равняваща се на сума от 53, 37 лева.

Доколкото по делото са извършени от ищеца Т.М.Ш. разноски за възнаграждение за ВЛ по извършената СТЕ, то по общите правила за разпределяне разноските в делбеното производство, всеки един от съделителите Г.М.Ш., ЕГН **********, Т.М.Ш., ЕГН ********** и Е.М. Е., ЕГН **********, следва да заплати на ищеца Т.М.Ш. по 40.00 лева, представляваща припадащата се на всеки един, съобразно наследствения му дял, част от разноските за извършване на СТЕ.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца Т.М.Ш. следва да се присъдят разноски за предявените от негова страна осъдителни искове по чл.12, ал.2 от ЗН и чл.30, ал.3 от ЗС, съобразно уважената част от тези искове, като всеки един от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума от 291, 03 лева.

Останалите разноски за адвокатски възнаграждения, извършени по повод иска за делба на имота, предвид спецификата на производството и задължителната съдебна практика, остават за сметка страните.

                    Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

          На основание чл.348 от ГПК, ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 83510.658.138.11.73, с адрес: град Шумен, ул.”Г.Д." № 13, бл.20, вх.4, ет.6, ап.73, представляващ АПАРТАМЕНТ №  73, намиращ се в сграда № 11, разположена в поземлен имот 83510.658.138, с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 77,48 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с припадащите се избено помещение №16 и 1578/100000 ид.части от общите части на сградата и 1578/100000 ид.части от правото на строеж върху местото, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 83510.658.138.11.74; под обекта: 83510.658.138.11.70; над обекта: няма, на стойност 61 000.00 лева /шестдесет и една хиляди лева/.

          След извършване на публичната продан получените суми да се разпределят между съделителите при следните квоти: 1/5 ид. ч. за Т.М.Ш., ЕГН **********, 1/5 ид. ч. за И.М.С., ЕГН **********, 1/5 ид. ч. за Г.М.Ш., ЕГН **********, 1/5 ид. ч. за Т.М.Ш., ЕГН ********** и 1/5 ид. ч. за Е.М. Е., ЕГН **********.

          ОТХВЪРЛЯ претенцията на Т.М.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл.349, ал.2 от ГПК, за възлагане, по смисъла на посочената разпоредба, на допуснатия до делба имот, като неоснователна.

ОСЪЖДА И.М.С., ЕГН **********,***,  Г.М.Ш., ЕГН **********,***, Т.М.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** и  Е.М. Е., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатЯТ РАЗДЕЛНО, всеки един от тях, на Т.М.Ш., ЕГН **********, с адрес *** лева /шест хиляди триста и двадесет лева и шестдесет и две стотинки/, съответна на наследствения дял на всеки един от съделителите, от която 6 100.00 лева /шест хиляди и сто/, представляваща пресметнатото в пари увеличение на наследството на наследодателя на страните М.Ш.М., за което увеличение ищецът е спомогнал да се осъществи, като е заплатил ½ ид.ч. от допуснатия до делба недвижим имот и 220.62 лева /двеста и двадесет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща общ размер на извършени разноски от наследодателя на страните, заплатени от ищеца по ИД№39/2015 г. по описа на СИС при ШРС.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.М.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, срещу И.М.С., ЕГН **********,***,  Г.М.Ш., ЕГН **********,***, Т.М.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** и Е.М. Е., ЕГН **********, с адрес: ***, искове по чл.12, ал.2 от ЗН, в останалата им част, до пълния предявен размер, като неоснователни и недоказани.

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.М.С., ЕГН **********,***, срещу Т.М.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, Г.М.Ш., ЕГН **********,***, Т.М.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** и Е.М. Е., ЕГН **********, с адрес: ***, искове по чл.30, ал.3 от ЗС, с искане да се осъди всеки един от ответниците по претенцията да заплати на ищеца сума от 333, 55 лева /триста тридесет и три лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща изплатено от И.С. задължение на наследодателя на страните по два банкови кредита, сключени с Банка ДСК ЕАД, която сума е съответна на наследствения дял на всеки един от съделителите, ответници по претенцията, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на претенцията- 30.05.2018 г., като неоснователни и недоказани.

          ОСЪЖДА страните Т.М.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, И.М.С., ЕГН **********,***, Г.М.Ш., ЕГН **********,***, Т.М.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** и Е.М. Е., ЕГН **********, с адрес: ***, всеки един от тях, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, държавна такса върху стойността на дела си, в размер на 488.00 лева /четиристотин осемдесет и осем лева/.           

ОСЪЖДА И.М.С., ЕГН **********,***, Г.М.Ш., ЕГН **********,***, Т.М.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** и Е.М. Е., ЕГН **********, с адрес: ***, всеки един от тях, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС по 252, 82 лева /двеста петдесет и два лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща дължима държавна такса, съразмерно уважените осъдителни искове на ищеца.

ОСЪЖДА И.М.С., ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, държавна такса относно отхвърлената част от исковете ѝ по чл.30, ал.3 от ЗС, равняваща се на сума от 53, 37 лева /петдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/.

ОСЪЖДА Г.М.Ш., ЕГН **********,***, Т.М.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** и Е.М. Е., ЕГН **********, с адрес: ***, всеки един от тях, да заплати на Т.М.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, по 40.00 лева /четиридесет лева/, представляваща припадащата се на всеки един, съобразно наследствения му дял, част от разноските за извършване на СТЕ.

ОСЪЖДА И.М.С., ЕГН **********,***, Г.М.Ш., ЕГН **********,***, Т.М.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** и Е.М. Е., ЕГН **********, с адрес: ***, всеки един от тях, да заплати на Т.М.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, 03 лева /двеста деветдесет и един лева и три стотинки/, представляваща разноски за предявените от негова страна осъдителни искове по чл.12, ал.2 от ЗН и чл.30, ал.3 от ЗС, определени съобразно уважената част от тези искове.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Шумен, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: