Р Е Ш Е Н И Е

227/19.3.2018г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, девети състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и шести февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 2905/2017 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от П.К.К. ***, с която са предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединение иск, с правно основание чл. 50, вр. чл. 45 ЗЗД. Ищецът претендира обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от вещ, която се намира под надзора на ответника, поради противоправно неизпълнение /бездействие/ от служители на Община Шумен, на задължение произтичащо от разпоредбите на Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община, като обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 25.07.2017 г., около 16:30 ч. пътувайки с личния си автомобил „Ауди“ А4, peг. № *** по посока от село Васил Друмево към град Шумен, при спокойно и без вятър време върху тавана и предната дясна част на колата паднал голям клон, отчупил се от крайпътно дърво. Вследствие на случилото се получил травма на главата и гръбначния стълб, или по - конкретно навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб. От 25.07.2017г. до 28.07.2017г., бил на лечение в МБАЛ Шумен продължило с контролни прегледи. След болничното лечение болките не изчезнали, продължавал да изпитва силно главоболие, осезаем дискомфорт и болка в областта на врата, дори когато стоял неподвижно. Всичко това било придружено със силен световъртеж, гадене и постоянна отпадналост. До подаване на исковата молба главоболието и световъртежа не били отминали напълно. Не бил отминал още и страха от преживяното. Към момента на случилото се бил в отпуск. Понастоящем работел и живеел в Англия. На работното му място след като се запознали с епикризата все още не му разрешавали да управлявм автомобил. От удара автомобилът бил със смачкан таван, ударен преден капак, счупени стъкла, счупена маска и негоден за употреба. За инцидента в РУ на МВР - Шумен била заведена преписка с УРИ № 1729р-16090/2017 г., по която на 08.08.2017г. Зам. районния прокурор на Шумен издал Постановление за отказ да се образува наказателно производство. Ищецът намира, че собственик на територията, на която се е случило събитието, съобразно § 7, т. 4 ЗМСМА, е Община Шумен, в чиято собственост, по силата на чл. 92 ЗС, са и насажденията около общинския път, поради което счита, че е налице противоправно неизпълнение на задължение от служители на Общината, произтичащо от разпоредбите на Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Шумен /приета с Решение № 66/04.04.2008 г. изм. с Решение № 173/31.07.2008 г./ и това бездействие е в причинна връзка с претърпените от него имуществени и неимуществени вреди.

Моли да бъде постановено решение, с което Община Шумен да бъде осъдена да му плати обезщетение, както следва: 3000.00 /три хиляди/ лева - неимуществени вреди за претърпяна лека телесна повреда; 107.40 /сто и седем лева и четиридесет стотинки/ лева - имуществени вреди за платен престой в болнично заведение, вследствие на претърпяната лека телесна повреда; 3000.00 /три хиляди/ лева - имуществени вреди по лек автомобил „Ауди“ А4, с per. № ***, както и законна лихва върху главниците, считано от 25.07.2017 г. до окончателно плащане. Претендира разноски.

В предоставения, по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът подава писмен отговор на исковата молба с твърдения, от които може да се направи извод, че счита исковата претенция за допустима, но неоснователна. Твърди, че в периода от 08.00 часа на 24.07.2017 г. до 08.00 часа на 26.07.2017 г. на територията на Община Шумен се е разразила гръмотевична буря, придружена с умерен до силен дъжд и градушка, което довело до нанесени щети по ел. захранването в почти всички населени места, до пречупване на клони и до изкореняване на дървета, поради което намира твърдението в исковата молба, че времето било спокойно, дори не подухвало вятър, за несъстоятелно, тъй като на 25.07.2017 г. в Шумен от метеорологичните станции бил регистриран умерен до силен дъжд с гръмотевична буря, а количеството измерен за деня валеж било 13.0 л./кв. м., както и че има хидрометеорогични данни за регистрирана градушка с диаметърът на градовете зърна от 16 мм, а на места и по-големи ледени късове, като на мястото на инцидента шкваловият вятър бил със стойности дори по-големи от регистрираните 18-20 м/с. Твърди, че в Общинския съвет за сигурност не бил получаван сигнал за твърдения инцидент, но счита, че се касае за непредвидимо и неочаквано събитие, стоящо извън предметния обхват на дължимата от собственика на вещта дължима грижа, поради което намира, че по отношение на Община Шумен е налице невиновна невъзможност за изпълнение на вменени със закон задължения. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни Претендира разноски.

В хода на проведените по делото съдебни заседания ищцовата страна, чрез процесуален представител адв. Б. от ШАК, поддържа предявения иск, като моли за постановяване на осъдително решение срещу ответника. Ответникът, чрез процесуален представител юриск. Станчева, счита исковите претенции за неоснователни и недоказани.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа следното:

На 25.07.17 г. около 16.30 ч., ищецът пътувал с л. а. „Ауди А4 с peг. № *** от с. Васил Друмев към гр. Шумен, който според Справка УРИ № 1729р-16090/27.07.2017 г., по описа на РУ – Шумен, /л. 108 от делото/, неоспорена от страните, е личен за ищеца. На около 15 м. преди изхода на селото, преди автомобилът да достигне до кръстовището, образувано при пресичането на път SHU1192 с пътя, по който се движел, паднала част /клон/ от крайпътно дърво, което довело до нанасяне на имуществени вреди върху превозното средство. Ищецът бил затиснат в колата, но в съзнание. След пристигане на екипи от РЗПБН, Полиция и ЦСМП, пострадалият бил откаран за преглед и настанен за наблюдение в МБАЛ - Шумен. Изложеното се установява от показанията на водените от ищцовата страна свидетели, кредитирани при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, които поясняват, че по време на инцидента времето било слънчево, че дървото вътре било прогнило и черно, че два клона паднали върху мрежата на съседен имот, а третият клон, който паднал върху МПС се е държал на 10 см. от кората и бил с диаметър 40 см., както и че лечението на ищеца в болницата продължило 3-4 дни, който след това дълго време се оплаквал от болки в главата и световъртеж.

Според отразеното в Постановление на РП - Шумен за отказ да се образува наказателно производство /л. 6 от делото/, инцидентът бил в резултат на преминала по-рано през същата местност силна буря, като върху МПС били причинени материални щети и лека телесна повреда на ищеца в резултата от случайно събитие.

От Информация от НИМХ филиал Варна /л. 27 от делото/ се установява, че от 17.05 ч. до 17.10 ч. на 24.07.2017 г. е имало умерен град, умерен дъжд с гръмотевична буря; от 19.15 ч. до 19.30 ч. на 25.07. 2017 г. е имало умерен до силен дъжд, с гръмотевична буря и градушка и от 19.15 ч. до 19.45 ч. на 26.07. 2017 г. е имало умерен до силен дъжд придружен от градушка и гръмотевична буря.

Съгласно Епикриза издадена от МБАЛ Шумен /л. 10 по делото/ ищецът е бил четири дни на болнично лечение с диагноза: навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, като за престоя и лечение е платил сума в размер на 107.40 лв. – фактура № 88719/28.07.2017 г. и фактура № 88718/28.07.2017 г. /л. 8-9 от делото/.

От приетото Заключение на допуснатата по делото САвт.Е, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно, се установява, че вероятната причина за настъпването на констатираните силни поражения по процесния автомобил се дължат на удар при движение от сравнително тежък клон на дърво. Според вещото лице на автомобила е нанесена тотална щета, чиято стойност към момента на произшествието възлиза на 2 130,00 лева, а сумата необходима за възстановяване - 3 053,04 лева.

От Заключението на назначената СМЕ, неоспорено от страните, което съдът също кредитира като компетентно, се установява, че в резултат на пътният инцидент ищецът е получил навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, като при липса на регистрирани усложнения срокът за възстановяване е до 25 дни.

Свидетелят Ж. Г., като бивш служител на Общината, твърди, че през 2017 г., във връзка с трудовите й правоотношения, била член на комисията която извършвала обход на селата на Община Шумен, съответно и на този път, с цел санитарна сеч. Твърди, че са правили визуален оглед състоянието на дърветата, дали клони нарушават видимостта и правили съответните предписания. След това бил сключен договор с изпълнител, който да извърши санитарна сеч на дървета по общинските пътища. При подобни инциденти при дежурен на общината се получавали сигнали от тел. 112, от кметовете на населените места и граждани. След това тези сигнали били предавани на общинското предприятие „Паркове и обредна дейност“, което трябвало да отстрани по възможно най-бързия начин щетата нанесена от растителността. От показанията на свидетелите на ответната страна, се установява че за посочената дата към Общината не е подаван сигнал за инцидент с паднало дърво. Свидетелят Д.У. твърди, че на 25.07.2017 г. имало буря, като декларира, че сигнал за паднало дърво към Общината не е подаван.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Относно обуславящата искова претенция по чл. 50, вр. чл. 45 ЗЗД

Законът императивно е въздигнал в забрана правилото да не се вреди другиму – арг. чл. 45 ЗЗД. Забраната е универсална, както спрямо пълния обем неперсонифицирани правни субекти, така и за всички защитени правни субекти, като важи за целия кръг права, интереси и ценности от материално и нематериално естество, на които правната система дава защита. Неизпълнението на това общо задължение създава отговорност за нарушителя. Непозволеното увреждане съставлява сложен юридически факт, чиито елементи следва кумулативно да бъдат налице. Отговорността за непозволено увреждане предвидена от закона е, както в защита на собствеността, така и на другите права и интереси на правните субекти и има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да спазват законността и да не увреждат противоправно правата и интересите на другите. В определена степен отговорността за непозволено увреждане по генералната клауза има и морален аспект - действията на лицата, с които са причинени виновно и противоправно вреди, се признават за неприемливи от правния ред, а върху делинквента тежи задължението да репарира пострадалия за увреждането. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Следователно, ответникът е този, който следва да докаже, че вредите не са резултат на негово виновно поведение или на виновно поведение на лице, на което той е възложил изпълнението на задължения.

Разпоредбата на чл. 50 ЗЗД урежда отговорност за вреди от вещи. Това са какви да е вещи, посочени в чл. 110 ЗС, т. е. под „вещи“ трябва да се разбират всички вещи на живата и мъртва природа. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна и е за собственика и лицето, под чийто надзор се намира вещта. Поначало собственикът, в това си качество, упражнява надзор върху притежаваните от него вещи, поради което за надзора, като предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 50 ЗЗД, изрично се посочва относно лица, които не са собственици на вредоносната вещ. Собственикът и лицето, под чийто надзор се намира вещта, отговаря без вина - отговаря само, защото е собственик и защото вещта се намира под надзор на лицето. „Надзорът“ на вещи се изразява в тяхното наблюдение и полагане на грижа с оглед на тяхното управляване и употреба. Собственикът и лицето, под чийто надзор е вещта, отговарят по чл. 50 ЗЗД и в случаите, когато не е известна причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите, като ако причинените от вещ вреди на трети лица, не са резултат на свойствата на вещта, а са свързани с неправилното й съхраняване или други човешки действия, отговорността е по чл. 45, съответно 47, 48 и 49 ЗЗД.

Собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира същата, се освобождава от отговорност за причинените от нея вреди, ако се установи, че вредите са резултат на случайно събитие или непреодолима сила - при наличието на случайно събитие или непреодолима сила отговорността се изключва, защото вредоносното събитие и произтичащите от него последици са независими от волята и поведението на този, от когото се претендира тя, а още и защото за него те са били непредвидими. Собственикът, както и упражняващият надзор, са обременени при всяко положение от риска за вредите, които могат да настъпят от вещта, и в случая, когато те са изключителна последица на виновното поведение на пострадалия - в този смисъл са разясненията в ППВС № 7/30.12.1959 г., т. 10.

Следователно за ангажиране отговорността по чл. 50 ЗЗД за вреди от вещ, собствена или под надзора на ответника, ищецът, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи, както: 1/качеството на ответника /собственик на вещта, респ. лице, под чийто надзор е същата/; 2/настъпили вреди за ищеца /вид, характер, размер/, така и 3/че вредите са настъпили от самата вещ, а не от поведението на пострадалия или от човешки действия свързани с неправилното й съхраняване - непозволеното увреждане по чл. 50 ЗЗД трябва да се намира в причинна връзка с употребата на вещта, към която е неутрално човешкото поведение. В този смисъл се казва, че вещта трябва да бъде единствената причина за увреждането - причинната връзка следва де е между вредите и каузалното действие на самата вещ, а не на управлението или служенето с нея. Следователно отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по 49 ЗЗД, а когато са произлезли вреди от вещта и такива нарушения не са допуснати, отговорността е по чл. 50 ЗЗД - в този смисъл са разясненията в ППВС № 4/1975 г.

В конкретния случай между страните няма спор, че пътя, на който е станал инцидента, а именно, изхода/вход на село Васил Друмев попада на територия на Община Шумен и ответникът се явява негов собственик. Еднозначно по делото бе установено, че в резултат на падане на клон отчупен от крайпътно дърво, разположено върху плащ публична общинска собственост съгласно чл. 3 ал. 2 т. 3 ЗОС и находящо се на посоченото място, са нанесени щети, както върху лекия автомобил управляван от ищеца, така и лека телесна повреда на последния; че в момента на инцидента /около 16.30 ч. на 25.07.2017 г./ времето било слънчево, но от 17.05 ч. до 17.10 ч. предната вечер е имало умерен град с гръмотевична буря, както и, че ищецът бил затиснат в колата, но в съзнание. Самото дърво, като част от уличното озеленяване, чието предназначение по смисъла на чл. 61 ал. 2 ЗУТ е за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение, също е публична общинска собственост, съгласно изричната разпоредба на ал. 4 от същия нормативен текст. Съобразно разпоредбата на чл. 2 от Наредбата за изграждане и опазване на озеленената система на територията на Община Шумен, органите за управление на зелената система са: Общинският съвет на Община Шумен, кметът на Община Шумен и кметовете на кметства в общината. Показанията на разпитаните свидетели са в съответствие с констатациите отразени в Постановление за отказ да се образува наказателно производство. Свидетелите на ищцовата страна имат лични и непосредствени впечатления от събитието и показанията им са такива на очевидци, не са опровергани с противни доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват данни ищецът, управлявайки лекия автомобил с неправомерно поведение да е създал причина за инцидента, при който са настъпили вредните последици или да е нарушил Закона за движение по пътищата. В показанията си свидетелят на ответната страна Ж.Г., които съдът в тази част също кредитира, твърди, че през 2017 г. във връзка с трудовите и задължения и като член на комисия, е извършвала обход на селата от Общината с цел визуален оглед състоянието на крайпътните дървета и е правила предписания за санитарна сеч на тези, които нарушават видимостта или са със сухи клони и прояви на болести и гнилоти, което обстоятелство изключва отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД за противоправно неизпълнение /бездействие/ от служители на Община Шумен, на задължение произтичащо от разпоредбите на Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община, поради което съдът приема, че вредата е причинена поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й.

Възражението на ответника, че вредите са настъпили в резултат на непреодолима сила съдът намира за неоснователно. Съгласно чл. 81, ал. 1 ЗЗД, длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. От данните по делото е установено, че по време на инцидента не е имало буря или силен дъжд, времето било тихо, слънчево и нормално за сезона. Напротив установи се, че дървото се е пречупило под тежестта на клоните. Също така трябва да се има предвид и това, че дървото расте на открито, което предполага излагането му на различни метеорологични въздействия (дъжд, вятър, човешки фактор и др.). Наличието на силен дъжд и град 24 часа преди инцидента, не е достатъчно за наличието на такива обстоятелства, които да изключват изобщо отговорността на ответника - собственик.

По отношение на размера на вредите по лекия автомобил, съдът намира, че същите следва да се определят в размера, посочен от вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно авто-техническа експертиза, като тотална щета, чиято стойност към момента на произшествието възлиза на 2 130.

Относно размера на обезщетението за причинената на ищеца лека телесна повреда - разстройство на здравето, неопасно за живота, по делото е установено, че уврежданията са предизвикали болки и страдания, които имат имуществен и неимуществен характер. Имуществените щети са за лечение като от издадените фактури № 718 и 719 от 28.07.2017 г. от МБАЛ Шумен, се установяват разходи в размер на 107.40 лв., които следва да бъдат уважени. Неимуществени са тези вреди, които засягат не имуществото, а личността и достойнството на пострадалия – т. е. когато увреждането е на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси, когато се накърняват моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното общуване на пострадалия. Неимуществените вреди могат да се изразяват в терзания на личността - нравствени, емоционални, психически, психологически; болки и страдания върху целостта на организма и здравето на увредения; накърнена чест, достойнство, добро име в обществото; болки и страдания от причинена смърт на близък, предизвикана от противоправните действия на други лица. С исковата молба ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди за претърпени, в резултат на непозволеното увреждане, болки и страдания, в размер на 3000 лева. Неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари, като разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Целта на обезщетението за неимуществени вреди е не да поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице - чрез обезщетяване на увредения за причинените му неимуществени вреди, той получава парично удовлетворение, с които да компенсира отрицателните, неприятните емоции. Следователно - законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Установената съдебна практика, включително чрез задължителни указания, дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя обезщетението за причинени неимуществени вреди. Такива критерии при телесните увреждания, които следва да се вземат предвид при преценката за справедливо обезщетение, могат да бъдат: характера и степента на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, видът и продължителността на търпените болки и страдания, възрастта на увредения, прогнозата за развитие, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.. - обстоятелства касаещи изключително естеството на увреждането и в тази връзка личността на увреденото лице. Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Унификация и уравновиловка е невъзможна. Поради това и законодателят не борави с други техники за определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, процент и пр. Легалният термин „по справедливост“ до голяма степен е изпълнен с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. Ето защо при овъзмездяването е от значение и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз. /в този смисъл е тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция в ППВС № 4/68 г./. В разглеждания случай, при определяне на размера на дължимото обезщетение, с оглед принципа на справедливостта, по смисъла на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът взе предвид, установеното, че увреденото лице е бил в невъзможност да изпълнява в пълен обем трудовите си задължения в период от 25 дни. От показанията на свидетелите се установи наличие и на постравматично стресово разстройство, повишена тревожност и страх. Съгласно приетата съдебно-медицинска експертиза ищецът е получил навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, като при липса на регистрирани усложнения срокът за възстановяване е до 25 дни. От материалите по делото става ясно, че ищецът живее и работи във Великобритания, където реализира добри доходи.

При така обсъдените обстоятелства, съдът намира че с обезщетение от 2 000 лева ищеца ще бъде справедливо овъзмезден по смисъла на закона за претърпените неимуществени вреди под формата на болки и страдания. Този размер съдът намира за справедлив, като адекватно отговарящ на степента и интензитета на претърпените вредите и като удовлетворяващ обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено–икономически условия на живот и съобразен, както със създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, така и с разбирането, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Ето защо претендирания от ищеца размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява частично основателен и следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен до пълно предявения размер, като неоснователен.

По изложените съображения съдът намира за доказани предпоставките за ангажиране на отговорността за обезщетяване на вреди причинени на ищеца и вещта му.

Относно обусловената искова претенция за присъждане на законна лихва върху главниците, настоящата инстанция съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД при непозволеното увреждане, се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Лихвите тогава се явяват компенсаторни, а не мораторни /съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД, обезщетение в размер на законната лихва се дължат от деня на забавата/, и се дължат като допълнение на обезщетението от деня на събитието, защото съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Следователно при непозволеното увреждане лихвите се дължат от деня на събитието, когато е извършено увреждането. Ето защо, върху уважената част от иска следва да бъде присъдена законна лихва, считано от деня на причиненото увреждане – 25.07.2017 г. до окончателно плащане. Предвид изложеното предявената претенция е частично основателна и по нея следва да се постанови положително произнасяне.

Относно разноските по делото:

С оглед изхода от правния спор и направено искане ищецът има право на сторените в производството разноски съобразно уважената част на исковите претенции, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК. Съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реализирани такива ответникът следа да плати разноски в размер на 881.53 лева, от които държавна такса в размер на 215.60 лева, депозит за вещи лица – 217.80 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 448.13 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Осъжда Община Шумен, с ЕИК: *** и адрес: гр. Шумен, ***, представлявана от Кмета, да плати на П.К.К., с ЕГН ********** ***, сумата от 2 000.00 лева (две хиляди лева) представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, болки и страдания, в резултат на паднал клон от дърво, собственост на ответника, на основание чл. 50 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от деня на увреждането – 25.07.2017г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3, вр. чл. 51, ал. 1 ЗЗД, като отхвърля искът за сумата над 2000 лева до пълно предявения размер от 3000 лева, като неоснователен.

Осъжда Община Шумен, с ЕИК: *** и адрес: гр. Шумен, ***, представлявана от Кмета, да плати на П.К.К., с ЕГН ********** ***, сумата от 107.40 лева (сто и седем лева и четиридесет стотинки) представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, платено лечение в болница в следствие на в следствие на паднало дърво върху собствения му лек автомобил, на основание чл. 50 вр. чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 25.07.2017 г. до окончателно плащане, на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3, вр. чл. 51, ал. 1 ЗЗД.

Осъжда Община Шумен, с ЕИК: *** и адрес: гр. Шумен, ***, представлявана от Кмета, да плати на П.К.К., с ЕГН ********** ***, сумата от 2 130.00 лева (две хиляди сто и тридесет лева) представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по личния му л.а. „Ауди А4” с рег. № ***, настъпили на 25.07.2017г. в резултат на паднал клон от дърво, собственост на ответника, на основание чл. 50 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от деня на увреждането – 25.07.2017г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3, вр. чл. 51, ал. 1 ЗЗД, като отхвърля искът за сумата над 2 130.00 лева (две хиляди сто и тридесет лева) до пълно предявения размер от 3000 лева, като неоснователен.

Осъжда Община Шумен, ЕИК ***, с адрес: гр.Шумен, ***, представлявана от Кмета да плати на П.К.К., с ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 881.53 лв. (осемстотин осемдесет и един лева и петдесет и три стотинки), за което има представен списък по чл. 80 ГПК, съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ШОС в двуседмичен срок от връчване на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните

Районен съдия: