Р Е Ш Е Н И Е

690/11.7.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На трети юли две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2990 по описа на ШРС за 2017 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по делба на недвижими имоти и движими вещи във втора фаза.

С Решение № 287/29.03.2018г. по настоящото дело, съдът е допуснал извършването на съдебна делба между страните при квоти по ½ ид.ч. за всяка от страните на следния недвижим имот: ГАРАЖ ****, със застроена площ от 20.48 кв.м., построен в парцел I, в кв. 176 по плана на гр.Шумен, при съседи: гараж № 11, от две страни външни стени общ подход, от долу – земя, от горе – гараж № 24, заедно с 323/7410 ид.ч. от общите части на сградата и 730/16700 ид.ч. от правото на строеж, съгласно описание в Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***на Нотариус с рег. № 19 в Нотариалната камара, като съгласно схема на СГКК - Шумен гаража е с идентификатор 83510.666.35.16.12 по КК на Шумен и се намира в сграда с идентификатор 83510.666.35.16, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 83510.666.35.16.11; под обекта - няма; над обекта - 83510.666.35.16.24. Съдебното решение е влязло в законна сила.

С оглед направеното искане в исковата молба с основание чл.31, ал.2 от ЗС, както и нарочна молба, които се поддържат и в съдебно заседание, съдът е открил производство по реда на чл.346 от ГПК в полза на ищцата за заплащане от ответника на обезщетение за ползвания лично от него ½ ид.ч. от гараж за сумата общо 525 лева за периода от 06.11.2017г. до 22.05.2018г. В съдебно заседание процесуалния представител на ищцата е поискал да бъде допуснато намаление на претенцията за гаража от 525 лв. на 261.72 лв. за процесния период, съобразно заключението на съдебно – техническа икономическа експертиза. В съдебното заседание съдът е допуснал изменение на претенцията, като производстовото по чл.346 от ГПК по отношение на обезщетението за ползване на гаража е частично прекратено в частта, с която е намалена претенцията, поради направеното оттегляне от страната.

По делото е назначена и изготвена съдебно – техническа икономическа експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и е прието от съда като пълно, обосновано и компетентно дадено. В него се сочи, че пазарната стойност на гаража е 15 000 лв., като ½ ид.ч. от него е 7 500 лв. Вещото лице заключава, че имота е неподеляем, вземайки се предвид квотите на страните и законовите и технически изисквания.

При установената фактическа обстановка, съдът намира следното: Производството за съдебна делба има за цел да ликвидира състоянието на съществуващата имуществена общност, като целта е да се прекрати тази общност и да се замести с отделни права на собственост върху процесната недвижима вещ представляващи реални части от общата вещ, съразмерно с досегашния дял на съсобствениците. В настоящия случай имота е неподеляем и не съществува възможност всеки съделител да получи реален дял, тъй като имота е един и съобразно квотите на страните и законовите и технически изисквания не е възможно да бъде поделен. Същевременно имота не може да бъде поставен в дял на един от тях, тъй като съсобствеността е възникнала на основание различно от наследяването и не са налице хипотезите на чл.349 от ГПК и никой от съделителите не отговаря на изискванията на чл.349, ал.2 от ГПК. Съгласно чл.348 от ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Този способ се използва когато не може да се извърши делбата посредством някой от останалите, предвидени в закона способи. В настоящия случай съсъобствеността между страните е възникнала в резултат на констативен нотариален акт, като в тази хипотеза делбата на неподеляем имот се извършва с изнасянето му на публична продан.

По отношение на производството по сметки: Страните са придобили правото на собственост върху недвижимия имот с Нотариален акт № 19, том I, рег. № 985, дело № 104 от 13.04.1999г. на Нотариус А.А., вписана под № 19 в регистъра на Нотариалната камара. Видно от представеното по делото съдебно решение № 166/14.08.2015г. по гр.д. № 372/2015г. по описа на РС – Велики Преслав, с което бракът е прекратен, датата на сключване на брака им е 30.10.1994г. С брачното решение на Р.С.С. е предоставено ползването на недвижимия имот – гараж, находящ се в гр.*** (стр.4 от делото). Видно от заключението по неоспорената от страните съдебно-техническа икономическа експертиза е, че пазарния наем на гаража е определен на 80 лв. месечно за периода от 06.11.2017г. до 22.05.2018г., а ½ ид.ч. от гаража месечно за същия период е в размер на 40 лв., като общата сума за периода за ½ ид.ч. от него е 261.72 лв.

Спорния по делото въпрос е дали ответника дължи обезщетение за ползването на гаража, когато изтъква аргумента, че ключ от него притежава и бившата му съпруга и не е ограничавал достъпа й за ползване.

В настоящия случай съсобствеността между страните е възникнала по време на брака. С неговото прекратяване съпружеската общност се е преобразувала в обикновена съсобственост, за която важат правилата в ЗС. Съгласно чл.31, ал.2 от ЗС когато общата вещ се ползва лично, само от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на другия съсобственик за ползата, от която е лишен от деня на писменото поискване, в случая датата на връчване на исковата молба. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване елементите на фактическия състав, който обуславя претендираното от него право на обезщетение, а именно, че процесната вещ е съсобствена, че се ползва само от другия съсобственик, че ищцата е лишена от възможността да ползва вещта съобразно правата си и е отправила покана до ползващия съсобственик да й предостави ползването им, съобразно правата му. В Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012г. по т.д. № 7/2012г. на ОСГК на ВКС е дадено разяснение на понятието “лично ползване”, като се акцентира върху поведението на съсобственика с оглед на това, дали пречи на другите съсобственици да ползват вещта, а не върху това дали той лично, пряко и непосредствено употребява общата вещ. Ползване е налице, когато ползващия съсобственик не е отстъпил частта, полагаща се на другия съсобственик или не му е предоставил възможността да ползват заедно общата вещ. В настоящия случай са налице всички елементи на правната норма, водещи до безсъмнения извод за уважаване на претенциите за обезщетение.

Доводите на ответника, че иска е неоснователен, тъй като не е пречил на ищцата да упражнява ползване на идеалната ѝ част са несъстоятелни, тъй като не бяха представени каквито ѝ да е доказателства в тази връзка. Правото на обезщетение не възниква и претенциите биха били неоснователни, когато съсобственикът отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Въпрос на изпълнена доказателствена тежест в процеса, е установяването на твърденията, че ответникът е предоставил на ищеца общата вещ за ползване съобразно правата му.

Така също следва да се отбележи, че по въпроса дължи ли обезщетение за лишаване от право на ползване върху съсобствен имот бивш съпруг, на който е предоставено правото на ползване с бракоразводното съдебно решение е постановена съдебна практика. В решение № 133 от 04.07.2013г. на ВКС по гр.д. № 535/2012г. IV г.о. и Решение № 528/21.03.2011г. на ВКС по гр.д. № 158/2010 г. II г.о. се приема, че съпругът, на когото е предоставено ползването на недвижим имот, придобит по време на брака дължи обезщетение за ползването на другия съпруг и то без значение дали правоимащия съпруг е могъл да ползва лично и реално имота си, съобразно частта си.

Поради това съдът намира, че ответника следва да заплати обезщетение за ползването на гаража съответен на дела му в съсобствеността в размер на 261.72 лв., поради което претенцията следва да се уважи в пълен размер.

По отношение на разноските, които следва да заплатят страните в делбеното производство, то същите се определят съобразно чл.8 от Тарифата за Държавните такси, събирани от съдилищата от ГПК, която гласи, че по дело за делба се събира такса от 4 % върху стойността на дяловете. Поради това, всяка страна следва да заплати държавна такса, съобразно дела си, възлизащ на 7 500 лв. или дължимата държавна такса от всеки от съделителите е в размер на 300 лв. Ответника дължи държавна такса за предявената претенция по сметки, която е в размер на 50 лв.

Направено е искане за осъждане на ответника да заплати и направените от съделителката разноски по делото, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение, което видно от представен списък по делото е в размер на 1000 лв., както и заплащане на разноски за възнаграждението на вещото лице в размер на 200 лв. и 50 лв. за заплатена държавна такса по чл.31, ал.2 от ЗС. В конкретния случай са дължими единствено заплатената такса в размер на 100 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице, както и сума в размер на 174.48 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за иска по чл.31, ал.2 от ЗС, съразмерно с уважената част от иска. Останалите разноски следва да останат за сметка на страните така, както са сторени.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: ГАРАЖ ****, със застроена площ от 20.48 кв.м., построен в парцел I, в кв. 176 по плана на гр.Шумен, при съседи: гараж № 11, от две страни външни стени общ подход, от долу – земя, от горе – гараж № 24, заедно с 323/7410 ид.ч. от общите части на сградата и 730/16700 ид.ч. от правото на строеж, съгласно описание в Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***на Нотариус с рег. № 19 в Нотариалната камара, като съгласно схема на СГКК - Шумен гаража е с идентификатор 83510.666.35.16.12 по КК на Шумен и се намира в сграда с идентификатор 83510.666.35.16, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 83510.666.35.16.11; под обекта - няма; над обекта - 83510.666.35.16.24.

След извършване на проданта получената сума да се разпредели между съделителите, при следните квоти: ½ ид.ч. за Г.С.Х. с ЕГН ********** и ½ ид.ч. за Р.С.С. с ЕГН **********.

ОСЪЖДА Р.С.С. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Г.С.Х. с ЕГН ********** ***, чрез адв. М.Н.от АК-Варна на основание чл.31, ал.2 от ЗС сумата общо от 261.72 лв. (двеста шестдесет и един лев и седемдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за ползата, от която е лишена ищцата от ползването от ответника на нейната идеална част от гаража за периода от 06.11.2017г. до 22.05.2018г.

ОСЪЖДА Р.С.С. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна такса, съобразно дела си в размер на 300 лв. (триста лева), както и държавна такса за иска по чл.31, ал.2 от ЗС в размер на 50 лв. (петдесет лева), както и 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Г.С.Х. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна такса, съобразно дела си в размер на 300 лв. (триста лева), както и 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Р.С.С. с ЕГН ********** да заплати на Г.С.Х. с ЕГН ********** направените от нея разноски в производството в размер на 100 лв. (сто лева) за заплатено възнаграждение за вещо лице и сумата 174.48 лв. (сто седемдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение по иска по чл.31, ал.2 от ЗС, съразмерно с уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Решението е постановено при участие в производството на трето лице – помагач на страната на ответника – Д.Р.С. с ЕГН **********.

Препис от решението да се изпрати на посочените от страните по делото адреси.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: