Р
Е Ш Е Н И Е
274/28.3.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд,
в открито заседание на първи март през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн
при секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№2994 по описа за 2017г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Гр.д.№2994/2017г. по описа на ШРС е образувано по повод предявени
установителни искове с правно основание чл.415
ал.1, във връзка с чл.422
от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.183 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
“Енерго-Про Продажби”АД-гр.Варна срещу „Вики 1995“ ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр.Шумен, ул.***, представлявано от С.Т. и И.Т.. Ответникът бил
задължен към дружеството за цена на консумирана електрическа енергия за периода
10.03.2017г.- 21.03.2017г. в размер на 1027,50лв. главница и мораторна лихва
върху нея в размер на 22,41лв. за периода от падежа на всяка фактура до
26.06.2017г. и законната лихва върху главницата от 10.07.2017г. до окончателно
заплащане на вземането и деловодните разноски в настоящото производство. Ищецът сочи, че електрическата енергия не е платена,
с оглед на което дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение, издадена
по ч.гр.д.№***г. В срока
по чл.412 ал.2 от ГПК ответника е възразил и не е оттеглил възражението си,
поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите
искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.
Ответникът, в едномесечния срок по
чл.131 от ГПК, не депозира отговор. Редовно
призован, като на адреса е залепено уведомление. Не се явява в съдебно
заседание и не взема становище по предявения иск. Съдът намира, с оглед на
направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, че не са
налице предпоставките на чл.239 ал.1 и ал.2 от ГПК, понеже ответникът е
възразил, че не е ползвал процесния имот и към периода на претенцията е имало
друг наемател, като е приложил доказателства към възражението си. Делото следва
са разгледа по същество.
Съдът, след като съобрази становищата на страните,
прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По ч.гр.д.№***г. на ШРС, по реда
на чл.410 и сл. от ГПК била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
срещу ответника за цена на консумирана електрическа енергия за имот, намиращ се
в гр.Шумен, ул.“***“ №*** за периода 24.01.2017-15.03.2017г., фактурирана в два
първични счетоводни документа от дати 10.03.2017г. и 21.03.2017г. в размер общо на 1027,50лв.
главница и мораторна лихва върху нея в размер на 22,41лв. за периода от падежа
на всяка фактура до 26.06.2017г. и законната лихва върху главницата от
10.07.2017г. до окончателно заплащане на вземането, както и деловодни разноски
75,00лв. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК, ответника възразил и не е оттеглил
възражението си, поради което заявителят е предявил настоящите искове, с цел
установяване на вземането си.
Безспорен между страните е
фактът, че ответникът „Вики 1995“ ООД гр.Шумен, е бил потребител на
електрическа енергия на процесния адрес- наемател на имота, като ползваната
енергия на този адрес се заплащала по партида с клиентски № *** и абонатен № ***.
Ищецът бил небитов клиент по смисъла на
§ 33а от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба адрес на
потребление и в това си качество, е обвързан от публично известни Общи условия на ДПЕЕ и
Общи условия на ДПЕЕЕМ, надлежно публикувани и одобрени от регулаторен орган и
приложени по настоящото дело. По силата на чл.2 т.9 и чл.9 ал.1 т.2 от ОУ на „Енерго
Про Продажби” АД, качеството небитов клиент- потребител на електрическа енергия
за небитови нужди, има фирма- собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД, което ползва
електрическа енергия и е снабдявано и закупува същата от „Енерго-Про Продажби”
АД. Съобразно чл.9 ал.1 т.3 от същите ОУ, сред документите легитимиращи лицето,
като клиент са документи за собственост, удостоверяващи собственост, учредено
вещно право или договор за наем, какъвто е настоящия случай.
Спорен по делото е фактът,
че ответникът е ползвател на имота. Със споразумение към Договор за наем от
23.09.2014г., бил прекратен по взаимно съгласие съществувалия между собственика
на имота ЕТ“***-гр.Шумен и ответника, договор за наем на недвижим имот-
Ресторант „***“, намиращ се на ул.“***“ №***, по отношение на който се
претендира консумирана електроенергия. В документа не е посочено, считано от
коя дата. Фактът, че ответникът е загубил качеството си на наемател на
процесния имот, преди периода, за който
се претендира заплащането на доставена електроенергия, не се доказва от
ответното дружество, понеже претенцията е за консумирана електроенергия за
период пред прекратяването на договора за наем.
С оглед характера на иска по
чл.422 от ГПК, а именно положителен установителен иск за установяване
съществуването на оспореното парично притезание, в тежест на ищеца по иска
беше, провеждайки пълно и главно доказване да докаже, че в качеството си
доставчик на електроенергия е доставил определеното количество електроенергия,
посочено във фактурите, което е било реално потребено от ответника, който за
периода 24.01.2017-15.03.2017г.. е бил ползвател на процесния имот. По
отношение на установяване на размера на вземането беше назначена и изготвена
съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда като компетентно дадена. Във
връзка с продажбата на електрическа енергия са приложими общите правила на
договора за продажба и в частност на договора за търговска продажба, доколкото
ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът дължи
заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. Не се събраха
никакви доказателства, установяващи, че преди продажбата на енергия, имотът не е
ползван от ответника и че същия своевременно е заявил пред електро-преносното
дружество промяна в обстоятелствата, водещи до загуба на качеството му на
клиент, поради което съдът намира, че между страните има валидно договорно
правоотношение в рамките на исковия период, като правопораждащ вземането на
ищеца юридически факт. Предвид горното, предявените положителни установителни
искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК се явяват доказани и следва да
бъдат уважени.
В тежест на ответното
дружество, съобразно изхода от спора, следва да бъдат възложени направените от
ищеца разноски за юристконсултско възнаграждение, държавна такса и изготвяне на
експертиза.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „Енерго-про Продажби”АД със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.”***” №***, *** с ЕИК:*** че „Вики 1995 ООД с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.***, представлявано от С.Т. и И.Т.
дължи на търговското дружество
сумата 1005,09лв./хиляда и пет лева и
девет стотинки/ главница,
представляваща цена на консумирана електрическа енергия по партида с клиентски
№ *** и абонатен № *** за имот,
намиращ се в гр.Шумен, ул.“***“ №*** за периода 24.01.2017-15.03.2017г.,
фактурирана в два първични счетоводни документа от дати 10.03.2017г. и
21.03.2017г.; мораторна лихва върху главницата в размер на 22,41лв./двадесет и два лева и четиридесет и четири стотинки/ за
периода от падежа на всяка фактура до 26.06.2017г. и законната лихва върху
главницата от 10.07.2017 г. до окончателно заплащане на вземането, присъдени по
ч.гр.д.№***г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА „Вики 1995“ ООД
с ЕИК: ***, да заплати на “Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *** сумата 325.00лева
(триста
двадесет и пет лева) деловодни разноски по настоящото съдебно производство и сумата 75.00
лв. /седемдесет и пет лева / -
разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2 седмичен срок от уведомяване
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: