Р Е Ш Е Н И Е

 

458/16.5.2018г. ,             Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен                                                                   седми състав

На 26 (двадесет и шести) април                                                 Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2997 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 372, ал. 2 от ТЗ и с правно основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ.

            В исковата молба ищецът „Вали-77” ЕООД гр. Шумен, представлявано от В.Г.В. твърди, че през 2016 г. бил в търговски отношения с ответника „ЕМС секюрити“ ЕООД гр. София, представлявано от М.Н.Б. Между търговците бил сключен договор за превоз, по силата на който ищецът се задължил да превози от гр. Волос, Република Гърция до склад в гр. София стоки – стоманени пръти. Тъй като в момента на получаване на заявката, „Вали-77“ ЕООД не разполагало със свободни товарни автомобили, ползвало такива на други две дружества с предмет на дейност – международен транспорт. На 16.12.2016 г. стоките били натоварени и доставени до указаното от ответника място на 17.12.2016 г., за което били оформени три броя международни товарителници. Въз основа на същите, ищцовото дружество издало фактура № 2694/28.12.2016 г. Ответникът, обаче, не изпълнил задължението си да плати вписаната във фактурата сума в размер на 4320,00 лв. и прекъснало всякаква връзка с ищеца. Последният отправил и нотариална покана, но плащане не последвало. Моли съда да постанови решение, по силата на което ответната страна да бъде осъдена да му заплати сумата 4320,00 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за превоз, отразен във фактура № 2694/28.12.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане; сума в размер на 307,22 лв., представляваща мораторна лихва върху тази сума за периода 19.01.2017 г. – 02.10.2017 г. и направените деловодни разноски.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

            Видно от приложените по делото международни товарителници, изготвени на 17.12.2016 г. е, че „ЕИА 2015“ ООД гр. София и „Ливи-4“ ООД с. Неделково извършили на 16-17.12.2016 г. превоз на стоки – стоманени пръти между гр. Волос, Лариса, Република Гърция и гр. София, Република България. В описаните товарителници, като изпращач и получател фигурират, съответно: „Хеленика Халивургия“ АД Република Гърция и ответника – „ЕМС секюрити“ ЕООД гр. София, като стоките били доставени на последния на 17.12.2016 г. По делото са представени служебна бележки от 23.04.2018 г. и от 24.04.2018 г., изд. от „Ливи-4“ ООД с. Неделково, общ. Трън и „ЕИА 2015“ ООД гр. София, в които е отразено, че на 16/17.12.2016 г. описаният превоз на стоки бил осъществен по заявка на „ЕМС секюрити“ ЕООД гр. София от „Вали 77“ ЕООД                      гр. Шумен с товарни автомобили, собственост на двете дружества, издали бележките. Съдът констатира, че ищецът издал фактура № ***/28.12.2016 г. за сума в размер на 4320,00 лв., представляваща извършен транспорт Гърция-България.

            Съгласно заключението по извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, описаната по-горе фактура е надлежно осчетоводена в счетоводството на ищеца и в дневник на продажбите, като по същата не е налице плащане. Отразеното в нея парично задължение на ответника възлиза на 4320,00 лева. Размерът на законната лихва върху тази сума за периода от 19.01.2017 г. до 02.10.2017 г. възлиза на 307,22 лева.

            Разпитаната в качеството на свидетел Д.Д. излага, в качеството си на служител на ищеца, че през м. декември 2016 г. постъпила заявка от ответника за извършване на превоз с три товарни автомобила от Република Гърция до гр. София. Тъй като по това време всички автомобили на ищеца били ангажирани, служителите се свързали с техни колеги от две дружества, с товарни автомобили на които превозът бил осъществен.

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

            По иска с правно основание чл. 372, ал. 2 от ТЗ:

            Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване на договор за превоз. По силата на сключения между „Вали-77” ЕООД гр. Шумен и „ЕМС секюрити” ЕООД гр. София неформален договор, последното възложило на ищцовото дружество да извърши превоз на стоки. Съгласно легалната дефиниция на чл. 49, ал. 1 от ЗАП, с договора за автомобилен превоз на товари превозвачът се задължава към товародателя, срещу заплащане, да превози с превозно средство до определено местоназначение товар, който изпращачът му предава. Нормативната уредба на този вид договор не предвижда императивно съвпадение или различие на правосубектността на товародателя и изпращача. Фигурата на товародателя като страна по превозното правоотношение се определя от неговата роля в търговската сделка, която се обслужва от сключения договор за превоз. Поради това, с оглед установените конкретни елементи на правоотношението между страните, съдът приема, че между страните по делото е налице валидно сключен договор за превоз на товари, по който ответникът има качеството на товародател. По делото се установи, че „Вали-77” ЕООД, чрез товарни автомобили – собственост на трети лица, превозило стоки между гр. Волос, Република Гърция до гр. София, Република България. Установи се също, че, последният изпълнил задълженията си на превозвач по сделката.

            Съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 1 от ТЗ, товародателят плаща възнаграждението на превозвача при сключване на договора, освен ако не е уговорено друго, а според ал. 2, то се плаща от получателя при приемане на товара. В настоящият случай, при извършения превоз на 17.12.2016 г. „ЕМС секюрити” ЕООД е получател. За същия, превозвачът издал обсъдената по-горе фактура. Доказа се, чрез заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, че ответникът не изпълнил задължението си да плати превозното възнаграждение в размер на 4320,00 лева.

            Предвид гореизложеното, съдът приема, че искът с правно основание чл. 372, ал. ал. 2 от ТЗ се явява изцяло основателен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 4320,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.10.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.

            По иска с правно основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ от ЗЗД:

Съгласно чл. 294, ал. 1 от ТЗ, при търговските сделки, в случай на неизпълнение на парично задължение се дължи лихва и без да е уговорена, освен ако не е предвидено друго. Според нормата на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. В случая се установява, че издадената от ищеца фактура била доставена на законния представител на ответното дружество на 04.01.2017 г. тоест, падежът на задължението на товародателя за плащане на възнаграждението за превоз настъпил на 19.01.2017 г. Поради това, ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за забавено плащане в размера, установен чрез заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза – 307,22 лева.

            При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Вали-77” ЕООД гр. Шумен направените разноски по делото в размер на 1548,20 лева.

            Водим от горното, съдът  

Р   Е   Ш   И :

 

            ОСЪЖДА „ЕМС СЕКЮРИТИ” ЕООД с ЕИК ***, със седалище гр. София, адрес на управление гр. София 1415, район Витоша, ж.к. Драгалевци, ул. „М.” № 21А, ет. 1, ап. А3, представлявано от М.Н.Б., да заплати на „ВАЛИ – 77” ЕООД с ЕИК ***, със седалище гр. Шумен, адрес на управление гр. Шумен 9700, обл. Шумен, ул. „Р.п.” № 54, ет. 3, офис 9, представлявано от В.Г.В., по банкова сметка ***, на основание чл. 372, ал. 2 от ТЗ, сума в размер на 4320,00 лева (четири хиляди триста и двадесет), представляваща възнаграждение по договор за превоз, отразен във фактура                           №***/28.12.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.10.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.

            ОСЪЖДА „ЕМС СЕКЮРИТИ” ЕООД гр. София, да заплати на „ВАЛИ – 77” ЕООД гр. Шумен, по банкова сметка ***, на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ, сума в размер на 307,22 лева (триста и седем лева и 22 стотинки), представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 4320,00 лв. за периода от 19.01.2017 г. до 02.10.2017 г.

            ОСЪЖДА „ЕМС секюрити” ЕООД гр. София да заплати на „Вали – 77” ЕООД гр. Шумен, направените деловодни разноски в размер на 1548,20 лева.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

 

                                                                             Районен съдия: