Р Е Ш Е Н И Е
1003/14.11.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено
на пети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Д. Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 2019/2018 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, гр. София, чрез пълномощника юриск. Р., против М.К.И.,***, в която в условията на първоначално обективно
кумулативно съединение, са предявени положителни установителни искове, за
признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува парично вземане, произтичащо от договорни отношения възникнали между
„Провидент Файненшьл България“ ООД и ответника и прехвърлено в
полза на ищеца - „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, на 19.05.2017 г. с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски, за което вземане има образувано заповедно
производство - ЧГД № 941/2018г., по описа на РС Шумен, като по реда на чл. 410
ГПК има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, с правно
основание, както следва: по чл. 430, ал. 1 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл.
240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 636.53 (шестстотин тридесет и шест лева и
петдесет и три стотинки) лева – главница по Договор за потребителски кредит №
593839740/13.08.2016 г., сключен между ответника и „Провидент Файненшъл
България“ ООД; по чл. 430, ал. 2 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и цена 86.96 (осемдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки) лева –
договорна лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит №
593839740/13.08.2016 г., за периода от 25.11.2016 г. до 30.06.2017 г.; по чл.
79, ал. 1 ЗЗД и цена 22,05 (двадесет и два лева и пет стотинки) лева представляваща
такса за договорена услуга: „Оценка на досие” за периода от 27.01.2017 г. до
30.06.2017 г.; по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 418.94 (четиристотин и осемнадесет
лева и деветдесет и четири стотинки) лева представляваща такса за договорена
услуга: „Кредит у дома“ за периода от 18.11.2016 г. до 30.06.2017 г.; по чл. 86
ЗЗД и цена 56,67 лева (петдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху вземането, за периода от 19.05.2017
г. /датата на договора за цесия/ до датата на подаване на заявлението в съда –
30.03.2018 г., както и искане за присъждане на законна лихва върху вземането от
датата на входиране на заявлението до окончателното плащане.
Ищецът обосновават исковата си претенция твърдейки, че
на 17.08.2016 г., при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит, между „Провидсит Файненшьл България“ ООД и ответника в качеството му на
кредитополучател бил сключен Договор за потребителски паричен кредит №
593839740. Твърди се, че подписвайки Договорните разпоредби кредитополучателят
удостоверил, че получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на
кредита, както и че от страна на „Провидент Файненшъл България“ ООД му е
предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията
на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които се той съгласил,
както и потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира
неговите разпоредби, а подписването му е акт на неговата свободна воля. По
силата на Договора за потребителски кредит, кредиторът се задължил да предостави
на длъжника потребителски кредит за лични нужди в размер на 900,00 лева, като
сумата била предоставена от кредитен консултант в брой по местоживеенето на
длъжника, който с факта на подписване на договора потвърдил, че е получил
сумата в пълен размер. Съгласно клаузите на сключения договор, страните
постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на
122.95 лв. Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита
била в размер на 1022.95 лв., които ответникът се задължил да плати на 45 равни
седмични погасителни вноски, всяка в размер на 22,73 лв., като първата била
платима на 26.08.2016 г., а последната с падеж - 30.06.2017 г.. Твърди се, че
длъжникът се съгласил да плати такса за оценка на кредитно досие в размер на
45,00 лв., платима при подписване на договора, но страните постигнали съгласие
тя да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на
длъжника. Така, таксата за оценка на досие била разделена на 45 броя равни
вноски, всяка в размер на 1,00 лв., които били платими на падежните
погасителните вноски. Кредиторът се е задължил да предостави на длъжника
допълнителна услуга наречена в договора услуга „Кредит у дома“ - доставка на
заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на
вноските по кредита също по местоживеене, за която последният се задължил да
плати такса в размер на 578,52 лв. Таксата за услуга „Кредит у дома“ също била
платима при подписване на договора, но страните постигнали съгласие, с цел
улеснение на Кредитополучателя, тя да бъде включена в седмичните погасителни
вноски. Така общата сума, която длъжникът се задължил да върне на кредитора
била в размер на 1 646.55 лв., която включвала: главница в размер на 900.00
лв.; договорна лихва в размер на 122,95 лв.; такса за оценка на досие в размер
на 45,00 лв. и такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 578,52 лв. Съгласно
клаузите на договора за кредит общата дължима сума било платима на 45 броя
равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 36,59 лв., като в размера
на вноската са включени: вноска по кредита в размер на 22,73. лв.; вноска по
такса за оценка на досие в размер на 1,00 лв. и вноска по такса за услуга
„Кредит у дома“ в размер на 12.86 лв. Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита била 30.06.2017 г. /дата на последна погасителна вноска/,
предвид което вземанията не били обявявани за предсрочно изискуеми.
На 19.05.2017 г. бил сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл България“ ООД и
ищеца, по силата на който вземането срещу ответника, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № 593839740/13.08.2016 г., било прехвърлено в полза на
ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Твърди се, че в Договора за
потребителски кредит се съдържа изрична клауза, която уреждала правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Провидент Файненшъл
България“ ООД упълномощил ищеца в качеството си на цесионер от името на цедента
и за своя сметка да уведоми длъжника за извършената цесия. Твърди се, че по
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД до ответника е изпратено писмо за станалата продажба
на вземания съдържащо Уведомително писмо от страна на „Провидент Файненшъл
България“ ООД, чрез ищеца с изх. № УПЦ-П-ПВД/593839740 от 06.06.2017 г.,
изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне до постоянния адрес на
длъжника, посочен в Договора за потребителски кредит. Известието за доставка
било върнато в цялост като в обратната разписка било отбелязано, че пратката е
непотърсена от получателя. До ответникът било изпратено второ писмо за
станалата продажба на вземания, което също било върнато с отбелязване, че
получателят не е намерен па посочения адрес. Ищецът намира, че уведомяването на
ответника за извършената цесия е изпълнено. На длъжника, от страна на ищеца
било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната
лихва за забава, за периода от 19.05.2017 г. /датата на договора за цесия/ до
датата на входиране на задължението в съда, в общ размер 56.67 лв. Ответникът
не бил платил изцяло дължимия паричен заем. Въз основа на Заявление, по реда на
чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 941/2018 г., по описа на РС Шумен, като в
полза на ищеца била издадена Заповед за изпълнение. Моли да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, както следва: 636.53 лева - главница по договор за потребителски кредит
№ 593839740 от 17.08.2016 г.; 86.96 лева - договорна лихва за периода от
25.11.2016 г. до 30.06.2017 г.; 22,05 лева - такса за оценка на досие за
периода от 27.01.2017 г. до 30.06.2017 г.; 418.94 лева - такса за услуга
„Кредит у дома“ за периода от 18.11.2016 г. до 30.06.2017 г.; 56,67 лева -
обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. /датата на договора за цесия/
до датата на подаване на заявлението в съда – 30.03.2018 г., както и искане за
законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Претендира разноски по заповедното и исковото
производства.
В срока по чл. 412, ал. 2 ГПК ответникът не е намерен
на своя постоянен и настоящ адрес и не е подал възражение. От справка на НАП се
е установило, че няма регистриран трудов договор и съдът не е успял да го
призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от
предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба, както и доказателства, като съобщението му е връчено лично.
Не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове и по
обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу
исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се
основават, както и не е посочила доказателствата и конкретните обстоятелства,
които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които
евентуално разполага.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание
ищецът, с депозирана молба, поддържа предявените искове и моли за постановяване
на неприсъствено решение по делото, с което същите бъдат уважени. Въпреки
предоставената възможност в първото заседание ответникът не се явява, не изпраща
представител и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и че искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са
налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по
делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на
предпоставките за постановяване на неприсъствено такова по първоначалните
искове, а доколкото същите биват уважени по предявените в условието на
евентуалност осъдителни искове съдът не дължи произнасяне.
Искането на ищеца за присъждане на реализираните от него разноски по
делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива, под
формата на заплатена държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение е
основателно, поради което следва да бъде уважено.
Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски районен съд
Р Е Ш И :
Признава за установено, по отношение на „Агенция за събиране на вземания“, с ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ ***, седалище и адрес: област София, (Столична), Община
Столична, гр. София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2 ап. 4, чрез пълномощника юриск. Р., че М.К.И., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца, сумата 636.53 (шестстотин тридесет и шест лева и петдесет и
три стотинки) лева – главница по Договор за потребителски кредит №
593839740/13.08.2016 г., между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД, платима
по банкова сметка *** ***единена Българска Банка АД,
ведно със законната лихва върху вземането, от датата на заявлението – 30.03.2018
г. до окончателното изплащане, на основание чл. 422, вр. чл. 430, ал. 1 вр. чл.
288 ТЗ, вр. чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Признава за установено, по отношение на „Агенция за събиране на вземания“, с ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ ***, судлище и адрес: област София, (Столична), Община
Столична, гр.София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2 ап. 4, че М.К.И., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца, сумата 86.96 (осемдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки) лева –
договорна лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит №
593839740/13.08.2016 г., за периода от 25.11.2016 г. до 30.06.2017 г., платима по банкова сметка *** ***единена Българска Банка АД, на основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 430, ал. 2 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД.
Признава за установено, по отношение на „Агенция за събиране на вземания“, с ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ ***, судлище и адрес: област София, (Столична), Община
Столична, гр.София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2 ап. 4, че М.К.И., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца, сумата 22,05 (двадесет и два лева и пет стотинки) лева представляваща такса за
договорена услуга : „Оценка на досие” за периода от 27.01.2017 г. до 30.06.2017
г., платима по банкова сметка *** ***единена Българска Банка АД, на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Признава за установено, по отношение на „Агенция за събиране на вземания“, с ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ ***, судлище и адрес: област София, (Столична), Община
Столична, гр.София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2 ап. 4, че М.К.И., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца, сумата 418.94 (четиристотин и осемнадесет лева и деветдесет и четири стотинки)
лева представляваща такса за договорена услуга: „Кредит у дома“ за периода от
18.11.2016 г. до 30.06.2017 г., платима
по банкова сметка *** ***единена Българска Банка АД,
на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Признава за установено, по отношение на „Агенция за събиране на вземания“, с ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ ***, судлище и адрес: област София, (Столична), Община
Столична, гр.София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2 ап. 4, че М.К.И., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца, сумата 56,67 лева (петдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху вземането, за периода от 19.05.2017
г. /датата на договора за цесия/ до датата на подаване на заявлението в съда –
30.03.2018 г., платима по банкова сметка *** ***единена Българска Банка АД, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
Осъжда М.К.И., с ЕГН **********
***, да плати
на „Агенция за събиране на вземания“, ЕАД
ЕИК/БУЛСТАТ ***, с адрес: област София, (Столична),
Община Столична, гр.София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2 ап.4, чрез пълномощника юриск. Рахнева,
сумата от 675.00
лв. (шестстотин седемдесет и пет лева), направени по настоящото
дело и 75.00 лв. (седемдесет и пет лева) по заповедното
производство, деловодни разноски, съразмерно уважената част от иска, платима по банкова сметка *** ***единена Българска Банка АД, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Районен съдия: