Р Е Ш Е Н И Е
1054/30.11.2018г.
Шуменският районен съд, в открито съдебно
заседание, на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№2119 по описа за
2018 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен e осъдителен иск, с правно основание
чл.54 от ЗЗП, вр. с чл.55, ал.1, предл. трето от
ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищецът М.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, излага, че в началото на месец май 2018 г. е получила телефонно обаждане от служител на ответното дружество „ВЕЛМАКС ЛУКС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Ю.М.Ш., с което ѝ е било съобщено, че същата в качеството си на една от малкото избрани е поканена на презентация на продуктите на дружеството, като има възможност да покани и свой близък да я придружава. На 13.05.2018 г. в 16.00 часа ищцата, заедно със своя близка отишла на посоченото от дружеството място- ДНА, гр. Шумен, като там били представени продукти на дружеството- перяща прахосмукачка, четка за същата, спални комплекти и аксесоари, и други продукти. На събитието присъствали и други, поканени от дружеството лица, като презентацията продължила около два часа. Ищцата била убедена да си закупи продукт, представен от дружеството, а именно перяща прахосмукачка „TURBO POWER CLEANER”, заедно с четка за същата прахосмукачка. При подписване на договора, разбрала, че прахосмукачката струва 3 500.00 лева, като същата нямала толкова пари в себе си, поради което платила, чрез дебитната си карта сумата от 1 100.00 лева, а останалата сума страните се разбрали да се плати разсрочено. Стоката ѝ била предадена от бус на ответника, като към прахосмукачката имало и спален комплект, към който се полагало шалте, което трябвало да ѝ бъде изпратено по-късно, поради обстоятелството, че шалтетата били свършили. Спалният комплект представлявал матрак в торба с цип и одеяло, също в торба с цип. На 15.05.2018 г., ищцата, заедно със сина си, решила да разопакова и пробва продуктите в дома си. Установили наличие на капчици вода на накрайника на прахосмукачката. Ищцата, след оглед на продуктите, решила, че същите не са ѝ необходими, като предприела действия за отказ от договора. Обадила се на посочения от ответното дружество телефонен номер, като ѝ било разяснено, че щом прави отказ от договора трябва да попълни стандартен формуляр, който бил към договора и да го изпрати, заедно със стоките на адреса на дружеството. Ищцата изпълнила тези си задължения, като на 16.05.2018 г. изпратила стоките и формуляра на адреса на дружеството, като дала съгласие за връщане на платената от нея сума чрез наложен платеж, за нейна сметка. На следващия ден от куриерската служба ѝ съобщили, че дружеството не желае да получи стоката, нито да плати сумата, поради което куриерската фирма върнала стоките в гр. Шумен. Последвали нови разговори със служители на ответника, като този път ѝ било казано, че дружеството не връща пари чрез наложен платеж, а трябвало да посочи банкова сметка ***, като след преглед от представител на дружеството и констатиране, че няма повреди по стоките, ще се направи преценка дали отказа се приема и дали ще ѝ се възстанови сумата. Ищцата отново изпратила стоките на дружеството, като посочила и банкова сметка, ***, нито възстановило заплатената от ищцата сума. Последната сезирала КЗП, която извършила проверка и уведомила ищцата, че според Комисията изискванията на ЗЗП били спазени от страна на продавача и Комисията не можела да съдейства за разваляне на договора. Към датата на исковата молба стоките били при ищцата, тъй като дружеството отказвало да ги приеме и заплатената от нейна страна сума не ѝ била възстановена. Ищцата счита, че е спазила всички законови изисквания при упражняване правото си на разваляне на договора и дружеството без основание отказва да приеме стоките и да ѝ върне платената сума. Поради което моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да ѝ заплати сумата от 1 100.00 лева, представляваща заплатена от ищцата цена за перяща прахосмукачка „TURBO POWER CLEANER”, заедно с четка за същата прахосмукачка, по развален на 16.05.2018 г. Договор за покупко- продажба извън търговски обект №***/13.05.2018 г., както и да ѝ заплати направените разходи по връщането на продуктите на ответното дружество, в размер на 141.90 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Претендира и разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът не представя отговор
по молбата. В последствие, с писмена молба, изразява становище за
неоснователност на исковете.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа и правна страна:
Няма
спор между страните, а се установява и от събраните по делото писмени
доказателства, че на 13.05.2018 г. в гр. Шумен между страните е сключен договор
за покупко-продажба на перяща прахосмукачка „TURBO POWER CLEANER”, заедно с
четка за същата прахосмукачка, по силата на който ответникът продал на ищцата
перяща прахосмукачка „TURBO POWER CLEANER”, заедно с четка за същата
прахосмукачка, а последната се задължила да заплати продажна цена в размер на
3 500.00 лева. Няма спор, че като бонус към сделката на ищцата ѝ е
предаден двуспален комплект. Няма спор, че ищцата е
заплатила част от цената на предадената ѝ стока, възлизаща на
1 100.00 лева, като е поела задължението да изплати на части останалата сума.
Безспорно е, че сделката е сключена извън търговски обект на ответното
дружество. Няма спор, че на 16.05.2018 г. ищцата е взела решение да се откаже
от така сключения договор, като е попълнила предоставения ѝ от ответника
стандартен формуляр за упражняване право на отказ. На същата дата ищцата, чрез
куриерска фирма „Еконт експрес“, изпратила стоките, заедно
със заявлението си за отказ от договора до адреса на дружеството. Няма спор, че
ответникът отказал да получи стоката и да възстанови заплатената от ищцата цена
на същата, поради обстоятелството, че същата е заявила възстановяване на сумата
чрез наложен платеж, а не е посочила банкова сметка. ***, на 17.05.2018 г.,
ищцата е изпълнила изискването на ответника, като с писмо му посочила номер на
банкова сметка ***. От събраните гласни доказателства става ясно, че няколко
дни след сключване на договора ищцата е взела решение да се откаже от договора,
тъй като е осъзнала, че тези стоки не отговарят на очакванията ѝ. От
същите доказателства се установи, че веднага след като взела решение да се
откаже от договора, два-три дни след сключването му, ищцата е правила опити да
върне стоката на продавача, но последният отказвал да приеме пратката,
изтъквайки различни причини. От показанията на свидетеля Н.Н.
става ясно, че след като ищцата разопаковала прахосмукачката, на една от
частите, всмукателя имало капчици вода. Ищцата
осъзнала, че уредът не оправдава очакванията ѝ, поради което се обадила
на фирмата, за да заяви, че желае да упражни правото си на отказ от договора.
Първоначално уговорката между страните била ищцата да изпрати стоките на адреса
на дружеството, като последното върне заплатената сума с наложен платеж. Ищцата
изпълнила уговорката, но дружеството отказало да получи стоката. След следващ,
проведен разговор между страните, представител на дружеството ѝ обяснил,
че фирмата няма практика да връща пари чрез наложен платеж, а можело да ѝ
ги върнат само по банков път. Ищцата за втори път изпратила уведомление до ответника
както по електронна поща, така и чрез куриерска фирма, в което изрично си
посочила банкова сметка, *** ѝ се възстанови сумата. Ответникът задържал
малко стоката, но в последствие отново я върнал, като се свързали с ищцата и
ѝ обяснили, че няма да ѝ върнат сумата. Конкретна причина не
ѝ била посочена. Съдът дава вяра на гласните доказателства, тъй като
същите са ясни, конкретни взаимно и вътрешно непротиворечиви, а на следващо
място са в синхрон с останалите, събрани по делото писмени доказателства. Ищцата
сезирала КЗП, която извършила проверка, при която административният орган я
уведомил, че дружеството било спазило ЗЗП и Комисията не може да съдейства на
ищцата при разваляне на договора.
Съдът
приема за безспорно установено възникването на валидни облигационни отношения
между страните, основаващи се на сключен на 13.05.2018 г. в гр. Шумен, извън
търговски обект на дружеството, договор за покупко-продажба на перяща
прахосмукачка „TURBO POWER CLEANER”, заедно с четка за същата прахосмукачка, с цена
на вещта 3 500.00 лева. Безспорно се установи, че ищцата е заплатила част
от продажната цена на вещта, равняваща се на сума от 1 100.00 лева.
Безспорно
при конкретния правен казус пряко приложение, освен общия граждански закон,
намират и разпоредбите на ЗЗП. Легалните дефиниции, дадени в разпоредбите на §
13, т.1, т.2 и т.13 от ДР на ЗЗП, дават основание на съда да приеме, че процесната движима вещ, предмет на договора има качеството
на потребителска стока. Съгласно § 13, т.13 от ДР на ЗЗП "стока"
е движима материална вещ, с изключение на вещите, продавани при принудително
изпълнение или чрез други мерки от оправомощени от
закона органи, както и вещи, изоставени или отнети в полза на държавата,
обявени за продажба от държавни органи. Стоки са и вода, газ и електрическа
енергия, когато се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в
определено количество. Текстът на разпоредбата на § 13, т.1 от същите ДР гласи,
че "потребител" е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор
по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност, а нормата на § 13, т.2 от ДР предвижда, че "търговец"
е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба
стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята
търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и
всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. В разглеждания
случай качествата на страните, видът и предназначението на стоката, предмет на
сделката, обуславят прякото приложение на разпоредбите на ЗЗП. Съгласно разпоредбата
на чл.50, т.2 от ЗЗП, потребителят има право да се откаже от договора от
разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без
да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с
изключение на разходите, предвидени в чл.
54, ал. 3 и чл.
55, в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоките от
потребителя или от трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя
– при договор за продажба. Нормата на чл.55, ал.1 от същия нормативен акт
гласи, че когато потребителят упражни правото си на отказ от договора от
разстояние или от договора извън търговския обект и когато търговецът не е
предложил да прибере стоките сам, потребителят трябва да изпрати или предаде
стоките обратно на търговеца или на упълномощено от него лице без неоправдано
забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която потребителят е
съобщил на търговеца за решението си да се откаже от договора по чл. 52.
Крайният срок се смята за спазен, ако потребителят изпрати или предаде стоките
обратно на търговеца преди изтичането на 14-дневния срок. В разглеждания казус
съдът приема за безспорно установено, че в законоустановения
четиринадесетдневен срок ищцата надлежно е упражнила правото си на отказ от
договора, като е уведомила ответника за решението си. Съдът приема за
установено и обстоятелството, че в същия срок ищцата е предприела нужните
действия да върне предадената ѝ от страна на ответника стока, като е
изпратила същата на адреса на търговеца. Установено е и, че ответникът е
отказал да приеме стоката от куриерската фирма, първоначално с мотив, че ищцата
е посочила начин на връщане на заплатената част от цената на стоката чрез
наложен платеж. Съдът намира този отказ за незаконосъобразен. Според
разпоредбата на чл.54, ал.2 от ЗЗП, търговецът е длъжен да възстанови
получените суми, като използва същото платежно средство, използвано от
потребителя при първоначалната трансакция, освен ако потребителят е изразил
изричното си съгласие за използване на друго платежно средство и при условие че
това не е свързано с разходи за потребителя. В случая, видно от представените
по делото писмени доказателства, при упражняване правото си на отказ, ищцата
изрично е заявила, че дава съгласието си за връщане на заплатената от нейна
страна сума чрез наложен платеж, т.е. съгласила се е за възстановяване на
сумата чрез друго платежно средство. Законът не предвижда изискване за
наличието и на насрещно, на търговеца съгласие, за използване на различен от
първоначалния начин за възстановяване на сумите, платени по договора. От друга
страна, въпреки тези законови изисквания, ищцата е изпълнила изискването на
ответника, като още на следващия ден е посочила и банкова сметка, *** ѝ
бъде възстановена платената от нейна страна сума. Не се установи точната
причина, поради която ответното дружество е отказало да приеме стоката, респ.
да върне получената от него сума по договора. Дружеството не ангажира някакви
надлежни доказателства, установяващи наличието на законово основание за
неприемане отказа на ищцата. Единствените възражения на дружеството, релевирани в настоящия процес са срещу посочения от ищцата
начин на връщане на сумата и неспазване на законопредвидения
срок за упражняване правото на отказ от договора, които съдът намира за
неоснователни, поради изложените по- горе съображения. Ето защо заключава, че процесният договор е развален, поради надлежно упражняване
право на отказ от същия и за ответника се поражда задължението да възстанови на
ищцата платената по договора цена на вещта.
Касателно
искането за възстановяване на разходите по връщането на стоката на продавача,
за да се произнесе, съобрази следното:
Съгласно
текста на нормата на чл.55, ал.2 от ЗЗП, потребителят заплаща само преките
разходи за връщането на стоките по ал. 1 с изключение на случаите, когато
търговецът се е съгласил да ги заплати, или ако търговецът не го е уведомил, че
разходите за връщане на стоките се заплащат от потребителя. В разглеждания
казус, страните изрично са се уговорили, че разходите за връщане на стоката са
за сметка на купувача, поради което счита, че първоначалните, преки разходи за
връщане на вещта на търговеца са за сметка на ищцата. Видно от представените от
ищцата писмени доказателства тези разходи възлизат на сума от 15.00 лева. От
писмените доказателства, представени по делото, се установи, че за опитите си
за връщане стоките на ответника, същата е извършила общо разходи в размер на 141, 90 лева, като от тази сума
същата следва да понесе само разходите за първоначалното изпращане стоките на
ответника, които, както е посочено по- горе са 15.00 лева. Останалата сума
/126, 90 лева/ следва да ѝ се възстанови от ответника, тъй като по делото
безспорно се установи, че тези разходи са извършени в следствие
неправомерните действия на ответника по
приемане на изпращаните му от ищцата вещи, т.е. те са следствие от виновно
поведение на ответника, съставляващо виновно неизпълнение на договорни
задължения. Съгласно общия граждански закон /ЗЗД/, при виновно неизпълнение на
договорно задължение, виновната страна следва да репарира всички преки и
непосредствени вреди, настъпили от неизпълнението. Поради изложеното, съдът
заключава, че предявеният осъдителен иск е частично основателен, до сумата в
размер на 1 226, 90 лева, от която 1100.00 лева, представляваща платена от
ищцата цена на вещта и 126, 90 лева, извършени от нейна страна разходи по
връщане стоките на ответника, направени по вина на последния. За остатъка, до
пълния предявен размер, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените от
него деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска, в размер на 592,
75 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ВЕЛМАКС ЛУКС”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от
Ю.М.Ш., да заплати на М.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 1 226, 90 лева /хиляда двеста
двадесет и шест лева и деветдесет стотинки/, от която 1 100.00 лева, представляваща заплатена от ищцата
цена за перяща прахосмукачка „TURBO POWER CLEANER”, заедно с четка за същата
прахосмукачка, по развален на 16.05.2018 г. Договор за покупко-
продажба извън търговски обект №***/13.05.2018 г., 126, 90 лева, извършени от
ищцата разходи по връщане стоките на ответника, направени по вина на
последния, ведно с обезщетение за
забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска- 25.07.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 592, 75 лева /петстотин деветдесет и
два лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част, до пълния предявен размер.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: