Р Е Ш Е Н И Е

845/1.10.2018г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На 27 (двадесет и седми) септември Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2147 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 321, ал. 5 вр. чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

В молбата си до съда молителите В.В.К. и И.Т.К. излагат, че са съпрузи от 15.05.1977 година. По време на брака си имали родено едно дете – понастоящем пълнолетно. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. В съдебно заседание представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.

В първото по делото заседание молителят К. се явява лично, а молителката К. се представлява от пълномощник с изрично пълномощно и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 15.05.1977 г., когато с акт №***/15.05.1977 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, сключват граждански брак. По време на брака имат родено едно дете, имащо общ произход от молителите – понастоящем пълнолетната В.В.К., родена на *** г. (видно от служебно изисканите справки от Регистър „НБД“).

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода в размер на 40,00 лв., която следва да се възложи по равно на молителите.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 15.05.1977 г. с акт № ***/15.05.1977 г. съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, между В.В.К. с ЕГН **********,*** и И.Т.К. с ЕГН **********,***, и двамата със съдебен адресат – адв. В.П. ***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между В.В.К. и И.Т.К. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. След прекратяването на брака И.Т.К. ЗАПАЗВА фамилното име – К..

2. Молителите не си дължат издръжка взаимно след прекратяването на брака.

3. Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „Г.Ж.” № 16, ет. 2, ап. 4, представляващо лична собственост на И.Т.К., се предоставя за ползване на И.Т.К..

4. Молителите са уредили всички свои имуществени отношения и няма да имат бъдещи претенции един към друг.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 (четиридесет) лв., като ОСЪЖДА В.В.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 лева и И.Т.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 лева.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: