Р Е Ш Е Н И Е

779/28.8.2018г.

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и осми август две хиляди и осемнадесета година

В открито заседание в следния състав: Председател: Ж.Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик

Гр.д. № 2211 по описа за 2018 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.12 и сл. от Закона за закрила от домашно насилие.

Настоящото производство е образувано въз основа на депозирана молба от Е.А.А., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.С.Т.от ШАК срещу И.Д.К., с ЕГН**********,***.

В молбата се сочи, че страните били във фактическо съпружеско съжителство до 2016г., като имали общо родено дете – дъщеря К., понастоящем непълнолетна. Въпреки раздялата им, както и уреждането по съдебен ред на всички въпроси свързани с упражняването на родителските права, режим на лични контакти и издръжка спрямо общото им дете, ответника имал неприемливо и агресивно поведение спрямо молителката. Последния акт на домашно насилие бил извършен на 25.07.2018 год., около 21.30 часа, когато пострадалата, заедно с дъщеря си се прибирали в дома си в гр.Шумен. Ответникът ги чакал пред входа, като виждайки ги започнал да отправя към молителката обидни и нецензурни думи, като й ударил и шамар в областта на лицето. Въпреки, че молителката тръгнала да бяга към входа, ответникът я последвал, като се опитвал отново да я удари и продължил да я обижда и да й отправя закани. Последващите действия от страна на К. били предотвратени, поради намесата на родителите на пострадалата, които живеели в същия блок, както и пристигналия на място екип на РУ Шумен, по повод сигнал на телефонен номер 112. С молбата моли съда да издаде заповед за незабавна защита по смисъла на чл.18 от ЗЗДН, като посочва конкретните мерки, които желае да бъдат наложени.

Съдът с Определение № 2028/01.08.2018г. издал заповед за незабавна защита с налагане на мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН.

В съдебно заседание молителката се явява лично и с упълномощен представител – адв. С.Т.от ШАК, като се поддържа молбата на изложените в нея основания. В хода на съдебните прения се излагат подробни аргументи за основателността на молбата. Претендират се разноски.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание се явява лично, като оспорва части от изложеното в молбата, касаещи поведението му въпросната вечер. Сочи, че основната причина да се държи по този начин е във връзка с възпитанието и поведението на дъщеря му, което той не одобрявал.

Съдът като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителката и ответника били във фактическо съжителство за период от около седемнадесет години, като имат едно дете – К.И.К., родена на ***г., към момента на шестнадесет години. От месец юни 2016г. майката и детето напуснали семейното жилище и заживяли в дома на родителите на молителката, находящ се в гр.*****. От момента на раздялата им ответника не преставал да търси молителката както в дома ѝ, така и по телефона в различни часове на денонощието. Когато не осъществявал контакт с нея, започвал да звъни на телефоните на нейните родители или на нейните баба и дядо в майчина и баба по бащина линия. Основния му аргумент за това бил, че искал да се полагат повече грижи за дъщеря му, тъй като не одобрявал момчето, с което тя поддържала връзка в момента и което се държало агресивно спрямо него. По повод въпроса за упражняване на родителските права и режим на лични отношения на детето с родителите било образувано гражданско дело, като с Решение № 278 от 28.03.2018г. по гр.д. № 3020/2017г. на ШРС било одобрено постигнато споразумение, с което родителските права над К. се предоставяли на майката.

На 25.07.2018г. около 21.30 часа, Е.А. се прибирала в дома си, заедно с дъщеря си след разходка на кучето им. Ответникът ги очаквал пред входа, видимо употребил алкохол, като започнал да оправя обидни думи спрямо молителката. При настъпилия скандал между тях, К. нанесъл удар в областта на лицето на А., като продължил с агресивното си поведение. При това родителите на молителката излезли пред входа, като непосредствено след това на място пристигнал полицейски екип по повод подадения сигнал на телефонен номер 112. В последствие агресивното и арогантно поведение на ответника продължило и спрямо полицаите, което наложило употребата на белезници и отвеждането на К., първоначално на лекарски преглед, а в последствие и в полицейското управление. Същия бил предупреден и с протокол по чл.65 от ЗМВР да се въздържа от извършването на действия представляващи домашно насилие спрямо молителката.

В хода на производството са разпитани свид. А.П.А.и свид. В.Г.А. – родители на молителката, които са били очевидци на поведението на ответника във въпросната вечер, както и през последните две години от раздялата на страните през 2016г. Съдът кредитира показанията на свидетелите, въпреки правата им линия на родство с пострадалото лице, тъй като кореспондират със останалите събрани по делото доказателства, както и че са безпротиворечиви помежду си.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и устни доказателства и води до следните правни изводи:

По допустимостта на молбата: От представеното като писмено доказателство по делото Удостоверение за раждане № 499363/17.05.2002г. е видно, че страните са родители на общо дете – дъщеря К.И.К., родена на ***г., понастоящем на 16 години. Поради това, че страните са живели съвместно и имат общо дете, то пострадалата се явява лице от категорията на посочените в разпоредбата на чл.3, т.2 и т.3 от ЗЗДН. Същевременно молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок, доколкото се сочи, че действията на ответника са извършени на 25.07.2018г. т.е. преди изтичане на срока, визиран в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че молбата се явява процесуално допустима.

По основателността на молбата: Изложените в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН обстоятелства съдържат данни за осъществено спрямо молителката домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Описаните действия, извършени от страна на ответника, обективирани в отправяне на обидни думи и заплахи, както и нанасяне на удар в областта на лицето, могат да бъдат характеризирани като емоционално, психическо и физическо насилие спрямо молителката. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Или декларацията е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие (доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН) и същата е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице. В конкретния случай обаче са налице и събрани доказателства в подкрепа на изложеното в молбата, а именно събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите, както и намиращите се материали в преписката, образувана по случая в Районно Управление гр.Шумен към ОД на МВР Шумен с № 172900-12486 на РУ-Шумен.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се направи извода, че в случая е налице акт на домашно насилие извършен от ответника спрямо молителката, като съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното спрямо молителката домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответникът да упражнява такова и за в бъдеще.

С оглед характера на упражненото спрямо молителката домашно насилие съдът намира, че подходящи мерки в настоящия случай са мерките, конкретизирани в чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, а срока на мерките следва да бъде над средния предвиден в разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН размер, а именно 12 месеца. Освен това съдът съобрази обстоятелството, че на основание разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН на нарушителя следва да бъде наложена и съответна по размер глоба. При определяне размера на глобата, съдът съобрази обстоятелството, че по делото липсват данни с какъв месечен доход разполага ответника, като същия сочи, че към момента е безработен. Предвид това следва да му бъде наложена глоба в минималния по закон размер, а именно 200 лева.

По отношение на искането на молителката за налагане на забрана на ответника да посещава местата за социални контакти и отдих на молителката, в случая същата е неприложима, предвид липсата на конкретизация на същите. Така също не се налага и произнасяне от съда на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, тъй като въпросът с упражняване на родителските права над К. е решен с Решение № 278/28.03.2018 г. по гр.д. №3020/2017 г. по описа на ШРС.

Съдът не възприема аргументите на ответника, че уважителна причина за поведението му е единствено свързано дъщеря му, която дружала с мъж, който той не одобрявал и който се държал грубо и агресивно с него. Това е така, тъй като проявата на актове на домашно насилие от ответника спрямо майката на дъщеря му е укоримо не само според закона, но и според нормалните житейски представи за човешки отношения. Тези негови действия не само не биха довели до заздравяване на връзката му с неговата дъщеря, но имат отрицателно въздействие върху всички членове в семейството. Следва да се отбележи, че същия е подписал споразумение, с което се е съгласил упражняването на родителските права над детето да бъдат предоставени именно на майката, като то е било утвърдено от съда само преди шест месеца. Така също довода, че забраната да доближава местоработата на молителката би накърнила правото му на труд, също не се възприема от съда, тъй като не бяха ангажирани доказателства същия да упражнява трудова дейност на адреса на месторабота на А..

С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на молителката и сумата от 400 лева, представляваща направени от нейна страна разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представено пълномощно.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата сума в размер на 25 лв. държавна такса за завеждане на делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, по силата на която:

1.ЗАДЪЛЖАВА И.Д.К. с ЕГН **********,*** да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо Е.А.А., с ЕГН**********,***.

2.ЗАБРАНЯВА на И.Д.К. с ЕГН ********** да се доближава до Е.А.А. с ЕГН **********, до обитаваното от нея жилище, находящо се в гр.*****и до местоработата й - „НЕС – Нови енергийни системи“ ООД, находяща се на адрес: гр.***за срок от 12 (дванадесет) месеца.

На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на И.Д.К. с ЕГН ********** ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лева.

ОСЪЖДА И.Д.К. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна такса в размер на 25 лева (двадесет и пет лева), както и 5 лв.(пет лева) при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА И.Д.К. с ЕГН ********** да заплати на Е.А.А. с ЕГН ********** направените в производството разходи в размер на 400 лв.( четиристотин лева) за заплатено адвокатско възнаграждение.

В заповедта за изпълнение да се посочат последиците от неизпълнението й по смисъла на чл.21, ал.3 от ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУП към ОД на МВР - гр.Шумен.

Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУП към ОД на МВР – гр.Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: