Р Е Ш Е Н И Е

991/9.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На шести ноември две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2247 по описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е било образувано на основание чл.49 от Семейния кодекс.

Депозирана е искова молба от Ф.А.М. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Л.В.от ШАК срещу Н.Х.М. с ЕГН ********** ***. В молбата се излага, че бракът между страните е непоправимо и дълбоко разстроен, като се моли да бъде прекратен без произнасяне по вината. От брака страните имародени две деца, към момента навършили пълнолетие. Излага се, че молителката притежава ½ ид.ч. от семейното жилище, като останалата ½ ид.ч. е собственост на трети лица, като към момента е напуснато от молителя и моли да бъде предоставено на нея. Моли да ѝ бъде възстановено предбрачното фамилно име. Претендират се разноските да останат за страните така както са направени от тях.

В срока на писмен отговор не е постъпил такъв от страна на ответника.

Ищцата се явява в съдебно заседание лично, заедно с упълномощения от нея адв. Л.В.от ШАК. Предлага се да бъде одобрено формулирано в съдебното заседание споразумение, с което страните се съгласяват брака между тях да бъде прекратен. Прави се и искане за промяна реда на разглеждане на делото.

Ответникът се явява лично в съдебно заседание, като изразява съгласието си с предложеното споразумение, като моли брака да бъде прекратен по взаимно съгласие на страните.

Съдът е допуснал в съдебно заседание изменение на иска от чл.49 от СК, в такъв по чл.50 и сл. от СК, а именно развод по взаимно съгласие.

ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 29.09.1991г. в с. Хитрино, за което бил издаден Акт за граждански брак № ***. От брака имадве деца – Е., роден на ***г. и С., родена на ***г., понастоящем пълнолетни. Последното им семейно жилище било в ½ ид.ч. собственост на молителката и ½ ид.ч. собственост на трето лице, към момента напуснато от мъжа. В съдебно заседание заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване и уреждат отношенията си във връзка със семейното жилище и фамилното име на жената.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, като съдът приема от правна страна следното:

От материалитепо делото и от изявленията на страните направени в съдебно заседание, се установява по безспорен начин, че двамата са постигналисериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение в хода на съдебното заседание по делото, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото от тях в съдебното заседание по делото споразумение.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. В случая съдът намира, че следва да определи окончателен размер на таксата 40 лв. При завеждането му е внесена държавна такса в размер на 25 лв., като остатъка следва да бъде заплатен от молителя.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Н.Х.М. с ЕГН ********** и Ф.А. М. с ЕГН ********** ***, сключен с Акт за граждански брак № ***. пред длъжностно лице по гражданското състояние в Община - Хитрино ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение в следния смисъл:

I. Семейното жилище, находящо се в с. *** се предоставя за ползване на Ф.А. М., като същото следва да бъде напуснато от молителя, считано от постановяване на съдебното решение, като той декларира, че няма претенции за ползването му.

II. Движимите вещи, придобити в режим на СИО след брака остават в обикновена съсобственост между молителите.

III. Страните декларират, че не дължат издръжка помежду си.

IV. След прекратяване на брака молителката възстановява предбрачното си фамилно име Д..

V. Страните декларират, че разноските по делото се поемат от всеки от молителите така, както са направени и както се дължат, съобразно решението.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 лв. (четиридесет лева).

ОСЪЖДА Н.Х.М. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на държавната власт по сметка на ШРС сумата от 15 лв. (петнадесет лева), представляваща държавна такса при постановяване на съдебното решение, както и 5 лв. (пет лева) държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: