Р Е Ш Е Н И Е

934/26.10.2018г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На 11 (единадесети) октомври Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2264 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК.

В исковата си молба ищецът Ф.И.Х. твърди, че с ответницата Т.Ф.Б. са родители на малолетната С.Ф.И.. По силата на решение по гр. д. № 3747/2011 г. по описа на ШРС, упражняването на родителските права по отношение на детето било предоставено на майката. Излага, че ответницата се намира преимуществено извън пределите на страната, като реално грижите за детето се полагали от неговата баба, която била във влошено здравословно състояние. Спрямо детето не се упражнявал контрол. От друга страна, ищецът бил в състояние да осигури за детето си спокойна среда и добри битови условия. Моли съда да постанови решение, по силата на което да измени постановените с решение по гр. д. № 3747/2011 г. по описа на ШРС мерки относно упражняването на родителските права по отношение на детето С., като същите бъдат предоставени на него, като бъде определен режим на лични отношения на ответницата с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 17,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато майката е в Република България; ответницата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето си в размер на 140,00 лв., като му бъдат присъдени деловодните разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата, подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Сочи, че изложените в исковата молба обстоятелства не отговарят на истината. Излага, че през последните пет години на ищеца било известно преимущественото пребиваване на ответницата в чужбина, но независимо от това не поискал промяна в режима на лични отношения. Освен това, същият предявил претенции само за едно от двете деца на страните. Счита, че не е налице изменение на обстоятелствата. Моли, предявеният иск да бъде отхвърлен и да ѝ бъдат присъдени деловодните разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложените по гр.д. № 3747/2011 г. по описа на ШРС удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане №***/19.08.2005 г. и удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане №***/05.04.2001 г., съставени от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен е, че Т.Ф.Б. и Ф.И.Х. са родители на С.Ф.И., род. на *** г. и на С.Ф.И., род. на *** година. С решение № 369/04.05.2012 г., постановено по гр. д. № 3747/2011 г. по описа на ШРС, влязло в сила на 29.05.2012 г., бракът между страните бил прекратен. Упражняването на родителските права по отношение на детето С. било предоставено на майката, като бил определен режим на лични отношения на бащата с него всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя (с преспиване), един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и по време на коледната и пролетната ваканция на децата и през празнични дни. По делото е представено решение № 735/23.07.2018 г., постановено по гр.д. № 1609/2018 г. по описа на ШРС, по силата на което бил изменен размера на дължимите от ищеца на двете му деца издръжки. Съдът констатира от приложените амбулаторен лист №2353/09.10.2018 г. и направление за хоспитализация от 09.10.2018 г., че детето С. страда от хронична болест на тонзилите и аденоидите и му предстои хирургическа интервенция. В дадените обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, Ф.Х. заявява, че съжителства с друга жена и 16-годишният ѝ син.

По делото не са представени доказателства за доходите на страните и за наличието на алиментни задължения на ищеца към други деца.

В изискания социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Шумен е отразено, че след постановеното прекратяване на брака между страните, ответницата заживяла преимуществено в чужбина, за да полага труд и осигурява издръжката на децата си. Двете деца на страните били непосредствено отглеждани от своята баба в апартамент, находящ се в гр. Шумен, собственост на последната. Между двете деца и между тях от една страна, и баба им била създадена силна емоционална връзка. От друга страна, ищецът обитавал двуетажна къща, собственост на страните по делото, където съжителствал с друга жена и непълнолетния ѝ син. И в това жилище били осигурени добри битови условия.

Разпитаните в съдебно заседание свидетели И.М. (баща на ищеца) и С.С. сочат, че детето живее заедно със своята баба по майчина линия, като ответницата се установила в чужбина. Според свид. М., двете деца не са добре възпитани и за тях не се полагат добри грижи. И двете предпочитали да живеят при баща си. Считат, че по-добър контрол ще осъществява ищецът. Последният понастоящем съжителствал с друга жена и сина ѝ, който бил в десети клас и се разбирал със С.. Двете деца били привързани помежду си.

Свидетелите А.Е. (майка на ответницата) и Р.И. излагат, че грижите по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от свид. Е. Тъй като страните по делото изплащали кредит, майката на двете деца започнала да полага труд в чужбина, за да издържа децата си. Понастоящем същата възнамерявала да остане в родината. От друга страна, от момента на раздялата, ищецът не плащал определената му издръжка за двете деца. Х. осъществявал контакти с тях, но те не преспивали в дома му. До настоящият момент нито веднъж ищецът не ги водил на почивка през лятото. С. и брат ѝ С. били привързани помежду си, двете деца били възпитани и не създавали никакви проблеми.

Изслушана в съдебно заседание по реда на чл. 15 от ЗЗДетето, 13-годишната С. Ф.И. заявява, че желае да живее с майка си, баба си и брат си. Малолетната излага, че се чувства добре и спокойна.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

С влязло в сила съдебно решение по бракоразводното дело, водено между страните, решаващият орган определил мерките относно упражняването на родителските права по отношение на детето С., личните отношения между родителя, комуто не са предоставени родителските права по отношение на детето и последното, и дължимата издръжка. В разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от СК е предвидено, че при изменение на обстоятелствата, съдът може да измени постановените по-рано мерки, проявление на съдебна администрация. Законодателят е обусловил извършването на такава промяна с наличието на новосъздадена обстановка, при която интересите на детето изискват ревизия на мерките. Конкретизация на общата формулировка „изменение на обстоятелствата” се съдържа в ПП № 1/1974 г. на ВС, където са разграничени различните случаи. А именно: влошаване на условията при родителя, на когото е предоставено детето или подобряване на условията при другия родител; повторно встъпване в брак на някой от родителите; невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му същия се окаже неблагоприятен за детето и т.н. В конкретният случай, ищцовата страна се позовава на обстоятелството, че ответницата фактически не полага грижите за отглеждането и възпитанието на С., тъй като се установила извън пределите на страната. Този факт, обаче, се осъществил преди повече от пет години, като независимо от това, макар и активно подпомагана от своята майка, Т.Б. упражнявала адекватно родителските права по отношение и на двете деца. Тоест, според съда не са налице изменени обстоятелства, които да не са били взети предвид от съда при първоначалното решаване на въпроса за упражняването на родителските права. Дори и да бъде направена понастоящем преценка относно определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, следва да се отбележи следното: от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права е съвкупността от обстоятелствата във всеки конкретен случай, които са от най-разнообразно естество:   възпитателски качества на родителите – в случая съдът приема, че и двамата родители на детето С. притежават родителските качества, необходими за неговото правилно отглеждане и възпитание в пълна степен. Желанието на родителите – изявена е готовност от страна и на двете страни да отглежда и възпитава детето. Ищецът, обаче, не отправя искане за предоставяне упражняването на родителските права по отношение и на другото дете на страните – Серкан, по отношение и на когото ако бяха доказани, биха били налице обстоятелства за изменение на определените мерки;   полът и възрастта на детето – детето С. е момиче на 13 години – възраст, при която ежедневната непосредствена майчина грижа не е незаменима, независимо от пола му, но поради характерните особености на развитието на детето през пубертета, връзката на дете от женски пол и майка му е силно необходима;   социално обкръжение – социалната среда, в която предстои да живее детето е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражняването на родителските права. Този критерий определя възпитателното въздействие на околната социална среда. В тази насока, съдът счита, че най-благоприятна за развитието на детето С. е социалната среда в дома на ответницата – среда, в която то е свикнало да живее и е спокойно, силната привързаност на детето към неговата баба, силната привързаност на двете деца помежду им, както и обстоятелството, че при евентуално предоставяне на родителските права на ищеца, С. ще съжителства с 16-годишно момче, с когото не е роднина; подкрепа на близки и роднини: в тази насока се установи, че ответницата може да разчита на подкрепа от близки и роднини, докато за съжителката на Х. не са събрани данни в тази насока;   жилищно-битови и други материални условия на живот – установи се, че в жилището и на двете страни са осигурени много добри битови условия.

След извършената съвкупна преценка на обстоятелствата, имащи значение за интересите на малолетното дете, съдът счита, че следва детето С. да остане да живее при своята майка – Т. Б.

Предвид изложеното, съдът намира, че мерките относно упражняване на родителските права и режима на лични отношения на детето С., определени от предходен съдебен състав са изцяло в негов интерес.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че претенцията за изменение на тези мерки следва да бъде отхвърлена.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените разноски по делото в размер на 310,00 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ф.И.Х. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. М.Д. от ШАК, гр. Шумен, ул. „Б.К.“ № 5 против Т.Ф.Б. с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на постановените по гр. д. № 3747/2011 г. по описа на ШРС мерки относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето на страните С. Ф.И. с ЕГН **********, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Ф.И.Х. да заплати на Т.Ф.Б. направените разноски по делото в размер на 310,00 лв.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: