Р Е Ш Е Н И Е
1093/11.12.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, девети състав, в открито съдебно
заседание проведено на шести декември, две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Председател:
Димитър Димитров
с участието на секретаря Т. Т., като разгледа
докладваното от съдията ГД № 2299/2018 г., по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск, с правно
основание чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване на гражданския брак между страните,
поради дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след сключването му и
небрачен иск с правно основание чл. 53 СК, по които, на основание
чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът дължи задължително произнасяне, а именно, иск
за възстановяване на предбрачното фамилно име на ответницата,.
Ищцецът обосновава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: Страните били съпрузи, по силата
на сключения между тях на 03.06.2000 г. граждански брак, като от него нямали
деца. Твърди, че от 2000 г. са във фактическа раздяла. Настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака ищецът обоснована на твърдения от живота на
съпрузите сочещи на разпад на брачната връзка, която не могли да съхранят с
нужното доверие, взаимно уважение и разбирателство. Моли за постановяване на
решение, с което брака между страните бъде прекратен без произнасяне на вината.
Не се противопоставя и моли след прекратяване на брака ответницата да
възстанови предбрачното си фамилно име. Моли разноските да останат в негова тежест.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответницата не
депозира отговор на исковата молба.
В открито
съдебно заседание на 06.12.2018
г. страните се явяват лично и заявяват, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие за прекратяване на брака. С
протоколно определение производството по делото е трансформирано от исково в
охранително, на основание чл. 321, ал. 5 ГПК.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Молителите са съпрузи, на основание сключения
граждански брак, за което е съставен Акт за граждански брак № *** г.,
от длъжностното лице по гражданско състояние при Община С.. Страните поддържат молбата за развод по взаимно
съгласие. Решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо, като не
желаят съдът да издирва мотивите за прекратяване на брака. Страните декларират,
че нямат деца, съвместно имущество, семейно жилище и влогове. Съпругата не
желае издръжка. Желае само да си възстанови предбрачното фамилно име „С.”.
Съдът намира, че разводът между двамата съпрузи следва
да бъде допуснат на основание чл. 50 СК.
Относно разноските:
При завеждане на делото е внесена такса 25 лв., на
основание чл. 6, т. 1 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по
ГПК. При
допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата,
се събира такса в размер до 40 лв. Съдът определя, по тези две разпоредби от
Тарифата, окончателна държавна такса в общ размер на 40 лв., като констатира, че е внесена сумата от 25 лв. от молителя,
като същия с оглед изразеното в съдебно заседание следва да плати такса по
споразумението в размер на 15 лв.
Предвид изложеното, Шуменски районен съд.
Р
Е Ш И :
Прекратява гражданския брак между Г.С.Д., с ЕГН: ********** и адрес: *** и Д.В.Д., с ЕГН: ********** ***, пред
длъжностното лице по гражданско състояние при Общ. С., за което е съставен Акт за граждански брак № *** г.,
по взаимно съгласие, на основание чл. 50 СК.
Постановява след
прекратяването на брака жената да носи брачното си фамилно име „С.“
Обявява, че за в бъдеще съпрузите не претендират
издръжка един от друг.
Осъжда Д.В.Д., с ЕГН: ********** ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД
– Шумен, държавна такса в размер на 15 (петнадесет) лева по споразумението на
основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по
ГПК, както и 5 .00 /пет/ лева такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото решение да се връчи на молителите
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Районен съдия: