Р Е Ш Е Н И Е

 

999/12.11.2018г. ,           Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

Районен съд – Шумен                                                                   седми  състав

На 25 (двадесет и пети) октомври                                             Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                       Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор Кирил Киряков,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2375 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК.

            В исковата си молба А.А.М. твърди, че с ответницата Г.А.О. са родители на малолетното дете А.А.А.. Сочи, че живели съвместно през периода 2012 г. – 2015 г., когато се разделили, тъй като последната напуснала семейното жилище. Оттогава ищецът и ответницата не поддържали никакви контакти, О. напълно се дезинтересирала от детето си, не поддържала никакъв контакт с него, не плащала никаква издръжка. С Решение по гр.д. № 950/2015 г. по описа на ШРС, на М. били предоставени родителските права по отношение на детето А., като ответницата била осъдена да плаща на последното издръжка. И след влизане в сила на решението, обаче, продължавало неизпълнението на родителските задължения на майката. Моли съда да постанови решение, по силата на което Г.А.О. да бъде лишена от родителски права по отношение на детето А. поради трайно неполагане на грижи за него и недаване на издръжка, не отправя искане за присъждане на издръжка. Претендира направените деловодни разноски.

            Ответницата не подава отговор на исковата молба, не се явява и не взема становище по предявения иск

            Прокурорът намира, че искът с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК е основателен, тъй като по делото се установило, че ответницата не изпълнява родителските си задължения.

            В съдебно заседание се явява представител на Дирекция „Социално подпомагане” общ. Венец, който изразява становище, че искът е неоснователен, тъй като пред социален работник Г.О. заявила желанието си да се среща с детето си.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложеното по делото удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № ***/12.10.2012 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен е, че ищецът А.А.М. и ответницата Г.А.О. са родители на детето А.А.А., роден на *** г. Съдът констатира от приложеното гр.д. № 950/2015 г. по описа на ШРС, че с решение № 609/20.07.2015 г., влязло в сила на 20.07.2015 г., упражняването на родителските права по отношение на детето били предоставени на бащата, бил определен режим на лични отношения между ответницата и детето, О. била осъдена да плаща месечна издръжка в размер на 120,00 лв., считано от 20.07.2015 г.

            От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Г.Х. (в родство по права линия от първа степен с ищеца) и Х.Б. се установява, че през м. април 2015 г. родителите на детето се разделили, като ответницата напуснала семейното жилище. Оттогава, грижите по отглеждането и възпитанието на детето А. били поети изцяло от баба му – свид. Х. Бащата на детето полагал труд във Федерална република Германия, като по този начин осигурявал издръжката на семейството, като се завръщал в страната на два-три месеца. През останалото време поддържал връзка с детето чрез интернет и телефон. Ищецът и роднините му се опитали да осъществят връзка с ответницата, но последната се укривала от тях. О. напълно се дезинтересирала от детето си, не осъществила нито една среща с него за изминалите повече от три години, не плащала никаква издръжка.

            В представения социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Венец е отразено, че детето А. понастоящем живеело със своите баба и дядо в с. Звегор, обл. Шумен при добри битови условия. Детето посещавало детска градина в с. Хитрино. Бащата се намирал във Федерална република Германия, като ежемесечно изпращал за нуждите на детето около 500 лева. От друга страна, от период около три години детето не поддържало никакъв контакт с майка си.

            По делото е изготвен и социален доклад от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Шумен, в който се сочи, че ответницата се установила в гр. Шумен, като създала ново семейство, имала дете на три години. О. била безработна, като заявила, че няма финансова възможност да плаща издръжка на детето А., както и че не осъществявала контакти с него, тъй като била възпрепятствана от баща му.

            Страните не ангажират доказателства досежно реализираните от тях трудови доходи. Съдът приема, с оглед възрастта им и трудоспособната им възраст, че не са налице доказателства за намалена трудоспособност, при което всеки от тях би могъл да реализира месечен доход в размер на минималната работна заплата, установена за страната.

            По делото не се представиха доказателства досежно наличието на алиментни задължения на страните спрямо други лица.

            Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК се явява основателен и доказан.

            Преценката на искането за лишаване от родителски права като основателно, съобразно разпоредбите на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, предполага правния извод на съда за наличие на две кумулативно дадени предпоставки, а именно: без основателна причина, виновно бездействие от страна на родителя – неполагане на грижи за детето и неизпълнение на задължението за издръжка, и това цялостно неизпълнение да е трайно.

            По отношение на първата предпоставка, съдът, прие за установено, че след раздялата на страните, настъпила през м. април 2015 г., Г.О. напълно се дезинтересирала от същото, не се възползвала и не търсила всички възможности за личен контакт, не участвала в отглеждането и възпитанието, не давала издръжка за детето в пари или по друг начин. Т.е., пренебрегнала е родителския си дълг, като изцяло не изпълнявала родителските си задължения.

            По отношение на втората предпоставка за основателността на претенцията – неизпълнението на родителското задължение за издръжка и грижи да е трайно, съдът взе предвид следното: съгласно практиката на ВКС на РБ, критерии за преценка във всеки отделен случай следва да бъдат житейската практика и морала. В конкретната хипотеза, укоримото поведение на майката продължава около три години и половина, поради което се характеризира с признака трайност.

            Според съда, цялостното пренебрегване от страна на майката на детето А. на родителските си задължения е без основателна причина.

            Предвид установените и изложени по-горе констатации, съдът прави извода за основателността на искането за лишаване от родителски права на Г.А.О. по отношение на малолетния А., поради трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК.

            На основание чл. 134, т. 2 от СК, съдът следва да определи мерките относно личните отношения на ответника с детето. Видно е, че същите са определени по силата на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 950/2015 г. по описа на ШРС, като понастоящем съдът не намира основание за тяхното изменение. Ето защо, не следва да се произнася по този въпрос.

            Досежно издръжката на детето:

            Съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 3 от СК, лишеният от родителски права не се освобождава от задължението да издържа децата си. Установи се по делото, че по силата на влязлото в сила решение по гр.д. № 950/2015 г. по описа на ШРС, О. е осъдена да плаща месечна издръжка на детето си в размер на 120,00 лв. По делото не е отправено искане за изменение на размера на издръжката, но съдът констатира, че размера й не отговаря на нормата на чл. 142, ал. 2 от СК. В процесния случай, съдът, като съобрази потребностите на детето, обусловени от почти 7-годишната му възраст, както и материалните възможности на неговите родители, определя обща месечна издръжка за детето А. в размер на 210 лв., от които майката следва да заплаща по 127,50 лв. месечно, а останалите следва да се заплащат от бащата. Увеличеният размер на издръжката се дължи от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за всяко забавено месечно изплащане, до настъпване на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

            На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 430,00 лева.

            На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

След влизане в сила на настоящото решение, препис от същото следва да се изпрати на Община Хитрино (по постоянния адрес на ответницата) за съответно вписване на постановеното лишаване от родителски права и на ДСП общ. Венец, на основание чл. 136 от СК.

Препис от исковата молба, изготвените социални доклади, от протокол от съдебно заседание на 25.10.2018 г. и от настоящото решение следва да се изпратят на Районна прокуратура – Шумен, с оглед заявеното от прокурор К. в съдебно заседание.

            Водим от горното, съдът  

Р   Е   Ш   И   :

 

            На основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс, ЛИШАВА Г.А.О. с ЕГН **********,***, от родителски права по отношение на детето А.А.А. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Шумен от родители Г.А.О. с ЕГН ********** и А.А.М. с ЕГН **********, поради трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка.

            ИЗМЕНЯ размера на присъдената с влязло в сила на 20.07.2015 г. решение                  № 609/20.07.2015 г. по гр. д. № 950/2015 г. по описа на Районен съд – Шумен издръжка по чл. 143, ал. 2 от СК на ненавършило пълнолетие дете от родител, дължима от родителя Г.А.О. с ЕГН **********, на своето малолетно дете А.А.А. с ЕГН **********, изплащана чрез неговия родител и законен представител А.А.М. с ЕГН **********, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 120,00 лв. (сто и двадесет лева) на 127,50 лв. (сто двадесет и седем лева и 50 стотинки) месечно, считано от влизане на настоящото решение в сила, до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, на основание чл. 146, ал. 1 от СК.

            На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Г.А.О. да заплати на А.А.М. направените деловодни разноски в размер на 430,00 лева.

            На основание чл. 136 от СК, след влизане в сила на решението, препис от същото ДА СЕ ИЗПРАТИ на Община Хитрино за съответно вписване на лишаването от родителски права в регистъра на населението и на Дирекция „Социално подпомагане” общ. венец.

            ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на Районна прокуратура – Шумен преписи от исковата молба, изготвените социални доклади, от протокол от съдебно заседание на 25.10.2018 г. и от настоящото решение.

            На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.  

 

                                                                                   Районен съдия: