Р Е Ш Е Н И Е

1030/21.11.2018г. . гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на деветнадесети ноември 2018 година

в открито заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Й.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2380/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление – ***, срещу Г.К.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и цена от 1000 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 1000 лева, представляваща главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧГД № 2248/2017г., ответника възразил. Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди, че не бил уведомен за предсрочната изискуемост и прехвърлянето на вземането, то въобще не било прехвърляно, а и била изтекла предвидената давност за всяка от вноските по кредита, която счита за 3 годишна.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

С договор от 24.04.2013г., цедент на ищеца /“***“ ЕАД/, отпуснал заем на ответника, в размер на 1000 лева. Сумата следвало да се връща месечно на вноски, на конкретно посочени дати, последната 24.04.2014г., включващи главница и лихви. Няма данни ответникът, да е заплатил някоя от уговорените погасителни вноски. С договор от 09.03.2016г. на ищеца били прехвърлени вземанията по договора за заем. Той, със заявление от 02.08.2017г., по реда на чл. 410 ГПК, претендирал исковата сума, като преди това, на посочения в договора адрес за кореспонденция с ответника, изпратил уведомление за цесия на 24.04.2017г., неполучено от заемателя.

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между цедента и ответника (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума и в какъв размер; предоставянето на заетата сума; съобщаване на цесията на длъжника от първоначалния кредитор.

Посочените, са налице, в настоящият случай – няма спор по валидността и съществуването на първоначалното вземане. Неоснователно е основното възражение на ответника, както за липса на действие на цесията по отношение на него, така и въобще. Ищецът е бил упълномощен от цедента да съобщи цесията на длъжника, което е опитал да стори на посочения в договора адрес. Наличието по делото на пълномощно е достатъчно, съдът, да приеме, че валидно е съобщено прехвърлянето на вземането, както при опита на ищеца от месец април 2017г., според наложената практика, тъй като е на адрес, на който е уговорено да се изпращат съобщения, така и с връчване на препис от исковата молба, към която е приложено уведомление и пълномощно допускащо това. Последното е необходимо, както за доказване твърдяно за осъществено, преди водене на делото съобщаване от цесионера, така и за валидно съобщаване в хода на процеса, тоест доказването на представителната власт, е елемент от установяване качеството кредитор на ищеца. По втората част на възражението е достатъчно да се отбележи, че договорът за цесия, като вид покупко-продажба, е консенсуален, тоест вземането се прехвърля с постигане на съгласие, а плащането на уговорената цена няма отношение към действието на договора, още по малко за трето лице, каквото е ответницата.

Неоснователно е и второто ответно възражение, за погасяване на вземанията с изтичане на предвидената в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, давност. Процесната претенция е само за главница. Уговорените по договора вноски, с посочен в погасителен план падежи, не са периодични плащания, по смисъла на разпоредбата, съответно погасителна давност, не почва да тече от падежа на всяка анюитетна вноска, за нея, а от датата на последната за цялото вземане. То, е по договор за заем и съгласието на кредитора да приема плащания на части, не се отразява на целостта му, тоест налице е едно вземане, което дефинитивно изключва вземания за периодични платежи /ТР № 3/2012г., ОСГТК на ВКС/, съответно приложение на кратката погасителна давност /Решение № 261 от 12.07.2011 г. по ГД № 795/2010 г., ІV г.о. на ВКС, Решение № 28/05.04.2012 г. по ГД № 523/2011 г., ІІІ г.о. на ВКС и др./ . От падежа на последната вноска – 24.04.2014г. до предявяване на иска – 02.08.2017г./според презумпцията на чл. 422, ал. 1 от ГПК/, е изтекъл срок по-кратък от 5 години.

Изложеното налага уважаване на иска в предявения размер, като основателен и присъждане на разноски в полза на ищеца, в размер на 50 лева по настоящото производство и по ЧГД № 2248/2017г.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.К.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, че в полза на ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление – ***, срещу Г.К.Д., ЕГН : **********, с адрес *** съществува вземане за сумата от 1000 лева – главница по договор за потребителски кредит № 3-225-1579-2077773/24.04.2013г., в едно със законната лихва върху сумата от 1000 лева, от 02.08.2017г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Г.К.Д., ЕГН : **********, с адрес *** да заплати на ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 50 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2248/2017г., по описа на ШРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: