Р Е Ш Е Н И Е

1029/21.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2408 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са три обективно съединени иска: иск, представляващ спор за родителски права и определяне на режим на лични контакти с правно основание чл.127 от СК, във вр. с чл.123 от СК, иск за издръжка с правно основание чл.143 от СК, във вр. с чл.142 от СК и иск с правно основание чл.149 от СК, във вр. чл.143 от СК, във вр. с чл.142 от СК, касаещ претенцията за заплащане на издръжка за минало време.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от С.Й.М., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.Д. К.РАК, действащ лично и в качеството си на баща и законен представител на малолетното дете Д. С. Й., с ЕГН********** срещу М. Б.Б., с ЕГН**********,***. Ищецът твърди, че с ответницата съжителствали на семейни начала от 2011 год. до месец април 2018 год., когато се разделили, като от съвместното си съжителство имали родено едно дете – Д. С. Й., с ЕГН**********. Твърди, че в последната една година ответницата не полагала никакви грижи за детето, като същите били поети изцяло от него и неговите родители. Към настоящия момент твърди, че последната живее в Република Турция, като не се е интересувала от детето, не го търсела и не му изплащала издръжка.

С настоящата искова молба моли съда да постанови решение, по силата на което: да му бъде предоставено упражняването на родителските права върху роденото от съвместното му съжителство с ответницата дете – Д. С. Й., с ЕГН**********, като бъде определен режим на лични контакти на детето с неговата майка – всяка последна неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, да бъде осъдена ответницата да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на по 130 лева месечно, чрез него като негов баща и законен представител, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.08.2018 год. до настъпване на обстоятелство, изключващо или погасяващо изплащането на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и да бъде осъдена ответницата да заплати на детето издръжка за минало време чрез неговия баща и законен представител в размер на 260 лева за период от 01.06.2018 год. до датата на депозиране на исковата молба. Моли също да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен представител - адв.Д.К.от РАК, като поддържат изцяло предявените искове.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответницата, като в законоустановения едномесечен срок от нейна страна не е бил депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание ответницата не се явява лично и не изпраща представител.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът и ответницата съжителствали на семейни начала от 2011 год. до месец април 2018 год., когато се разделили, като от съвместното си съжителство имали родено едно дете – Д. С. Й., с ЕГН**********. След раздялата им и към настоящия момент ответницата живее в Република Турция, заедно с друг мъж, от когото също чака дете. Не полагала никакви грижи за детето, като същите били поети изцяло от ищеца и неговите родители. В същото време не се обажда на детето, не му изпраща издръжка и не се интересува от него.

Ищецът работи като строител, но без трудов договор, като реализира доходи в размер около 40 лева на ден, което се равнява на около 800 лева месечно. В същото време разчита на финансова помощ от своите родители.

По делото липсват доказателства и данни за доходите на ответницата. Във връзка със задължението по чл.190 от ГПК да представи доказателства за получаваните от нейна страна доходи такива не са били представени.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетеля Й.М. С., на приетите като писмени доказателства по делото: Удостоверение за раждане, Вносни бележки за заплатена държавна такса, Социален доклад.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че родителите на детето не живеят заедно и че същите не са постигнали съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката, което от своя страна налага необходимостта спорът да бъде решен от съда. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че въпреки, че претенции относно посочените по-горе въпроси са направени единствено от ищеца в исковата молба при преценка на въпроса за упражняването на родителските права върху роденото от съвместното съжителство на страните дете следва да бъдат преценени родителските качества на всеки един от родителите, полаганите от тях грижи и умения за възпитание на децата, моралните качества на родителя, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на децата, привързаността им с всеки един от родителите, възможността за помощ от страна на трети лица и др.

Родителските качества имат голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане навиците на децата. В конкретния случай от материалите по делото се установява, че бащата на детето към настоящия момент полага изцяло грижите по неговото отглеждане и възпитание. В тази връзка от разпита на свидетеля Й.М. С., както и от изготвения по делото социален доклад, се установява, че при своя баща детето е винаги добре облечено, чисто и нахранено. Съдът намира, че показанията на посочения свидетел следва да бъдат кредитирани изцяло, въпреки, че се намира в близки родствени отношения с ищеца, доколкото същият живее заедно с тях и има преки впечатления над фактите и обстоятелствата, за които свидетелства. В същото време показанията му се подкрепят от изложеното в изготвените по делото социални доклади и напълно кореспондира с установената по делото фактическа обстановка.

При преценка моралния облик на родителите съдът намира, че по делото липсват доказателства за прояви от тяхна страна, които да водят до извода за неморално и порочно поведение, което от своя страна да дава лош пример във възпитанието на детето. В същото време обаче по делото липсват данни към настоящия момент майката на децата да контактува с тях и по някакъв начин да участва в тяхното отглеждане, възпитание и издръжка. От изготвения по делото социален доклад се установява, че въпреки, че същата е наясно със заведеното дело същата не е била открита за извършване на проучването и че към настоящия момент се намира извън границите на страната.

От изложеното се налага извода, че въпреки, че от изложеното не може да се направи извод, че майката на детето е неспособна да се грижи за него и не води автоматично до извод, че същата има неморално поведение, което по някакъв начин би застрашило живота и здравето на детето, към настоящия момент ищецът е родителят, който е в състояние да предостави на детето сигурна и стабилна среда за неговото отглеждане и възпитание.

При преценка на възможностите на всяка от страните за помощ от трети лица съдът съобрази, че бащата разчита на помощ от страна на своите родители, които и към настоящия момент му помагат в преките грижи за детето и на финансова подкрепа от тяхна страна. По делото липсват данни за възможностите на майката да получи помощ от трети лица в отглеждането на децата.

При преценка на въпроса за жилищно – битовите условия на всеки един от родителите съдът съобрази заключението на изготвения по делото социален доклад, от който се установяват единствено възможностите на бащата да предостави на децата подходящи битови условия за отглеждане и възпитание. В тази връзка се установява, че ищецът, заедно с детето живее в апартамент в гр.Русе, в който има изградени добри условия за живот, като стаите са обзаведени с нужните мебели и уреди за домакинството, като са налице и много добри хигиенно-битови условия.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав намира за справедливо и съответстващо на интересите на детето родителските права върху тях да бъдат предоставени на техния баща, да бъде определено местоживеене на детето при него на неговия постоянен адрес, доколкото друг адрес не е бил посочен от негова странав: с.Черноглавци, община Венец, област Шумен, ул.“***“ №17, а на майката да бъде определен подходящ режим на лични контакти с детето. При преценка на въпроса за родителските права съдът взе предвид и обстоятелството, че след окончателната раздяла на родителите през месец април 2018 год. детето преимуществено е живял при своя баща. С оглед ниската и деликатна възраст на детето, все още далеч от възрастта, когато ще придобие самостоятелността да преживява без особени травми промени в битието си, една съществена и рязка промяна в начина му на живот не би му се отразила благоприятно и би довела до ненужен стрес и притеснение за детето, поради което съдът намира, че изложеното по-горе решение в най-пълна степен отговаря на неговите интереси. В същото време детето е на възраст, в която по принцип адаптивните му ресурси са твърде ограничени и е необходимо установеният стереотип да не се сменя прекалено често. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че при своя баща детето редовно посещава детска градина, а от страна на майката не са представени доказателства относно евентуалните условия при които същата би могла да отглежда детето и да му осигури посещение на детска градина.

При преценка на режима на лични контакти съдът съобрази обстоятелството, че доколкото детето е малолетно, на сравнително ниска възраст, то контакта с неговата майка и нейни близки, би му оказало положително въздействие и би спомогнал за неговото правилно възпитание и израстване. При преценка на този иск съдът съобрази обстоятелството, че определените мерки за лични контакти трябва да бъдат преди всичко в интерес на детето. Чрез постановените мерки трябва да се осигури възможност на детето да общува максимално пълноценно и с двамата си родители, а желанието на родителите да разполагат с достатъчно време, за да проявяват любов и загриженост към детето си трябва да бъде преценявано отново с оглед интересите на самото дете. В този смисъл е и константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, Решение №385 от 23.01.2014 год. на ВКС по гр.дело №2537/2013 год., IV г.о., ГК и др. В тази връзка съдът намира, че на ответницата следва да бъде определен режим на лични контакти по отношение на детето Дарина, който ще спомогне за продължаване и поддържане на контактите му с нея и с нейните близки. Съдът намира, че с оглед всичко изложено по-горе и най-вече с оглед възрастта на детето следва да се определи следния режим на лични контакти: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с приспиване и десет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

С оглед на изложеното съдът намира, че така определения режим на лични контакти ще даде възможност на детето да контактува и с двамата си родители и отговаря в максимална степен на степента на неговото възрастово, физическо и емоционално развитие и ще допринесе за поддържане на емоционалните контакти на детето с всеки един от тях.

Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. В тази връзка съдът съобрази възрастта на детето, обичайно необходимото за дете на същата възраст, нуждата от средства за храна, облекло, средствата, необходими за неговите специфични потребности, доходите на родителите и обстоятелството, че и двамата са в трудоспособна възраст. От материалите по делото, от изявленията на ищеца и от изготвения по делото социален доклад се установява, че ищецът работи като строител, без трудов договор, като получава възнаграждение в размер около 40 лева на ден, което се равнява на около 800 лева месечно, като разчита на финансова помощ от страна на своите родители. В същото време по делото липсват данни за доходите на ответницата. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че въпреки задължението на същата по чл.190 от ГПК да представи доказателства за получаваните от нейна страна доходи такива не са били представени. В същото време обаче, доколкото същата е в трудоспособна възраст и по делото липсват доказателства за влошено здравословно състояние, следва да се приеме, че същата е в състояние да реализира доходи поне в размер на минималната работна заплата, установена за страната.

Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл.27, т.2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното ни право, съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед на описаните нужди на детето и от издръжка и очертаното фактическо материално състояние на неговите родители, съдът намира, че ежемесечната издръжка по отношение на детето Дарина следва да бъде в размер на 200 лева. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите, съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от страна на бащата и получаваните от него месечни помощи за дете. Имайки в предвид изложеното относно доходите на майката, липсата на доказателства за други алиментни задължения и доказани разходи от нейна страна, съдът намира, че същата следва да участва в издръжката на всяко едно от децата със сума в размер на 130 лева, който размер е съобразен с възможностите й и няма да затрудни нейната собствена издръжка. Останалата част от издръжката в размер на 70 лева следва да се поеме от бащата, доколкото ще продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. При определяне размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, а съгласно Постановление на МС №316 от 20.12.2017 год. от 01.01.2018 год. е определен размер на минималната месечна работна заплата за страната в размер на 510 лева.

Така определеният размер на издръжката е дължим, считано от датата на предявяване на искова молба - 20.08.2018 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до 30 – то число на текущия месец, до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка.

По отношение на иска за изплащане на издръжка за минало време, за период от 01.06.2018 год. до датата на завеждане на исковата молба – 20.08.2018 год., съдът намира също за основателен, поради изложените по-горе съображения. Доколкото страните по делото живеят разделени именно от 01.06.2018 год., а през този период от време детето е живяло при своя баща, съдът намира, че иска за заплащане на издръжка за минало време по отношение на детето Дарина за периода от 01.06.2018 год. до 20.08.2018 год., се явява основателен. В същото време при преценка на дължимата сума по отношение на иска с правно основание чл.149, ал.1 от СК, във вр. с чл.143, ал.2 от СК съдът намира, че по изложените по горе съображения същия следва да бъде уважен за сумата от 260 лева.

Ответникът дължи и законната лихва върху така определения размер на издръжката, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на претенцията на ищцовата страна за заплащане на разноски съдът намира, че такива се дължат единствено по отношение исковете за издръжка. В същото време по отношение на останалите предявени искове с правно основание чл.127 от СК, във вр. с чл.123 от СК, представляващи спор за родителски права, местоживеене на детето и определяне на режим на лични контакти не следва да бъдат присъждани разноски с оглед характера на производството по чл.127, ал.2 СК на спорна съдебна администрация. То се образува при липсата на съгласие на родителите по чл.127, ал.1 СК. Затова причина за образуване на съдебното производство е поведението и на двамата родители и разноските следва да бъдат понесени от тях така, както са направени.

В тази връзка обаче, доколкото от страна на ищеца не са представени доказателства за извършени разноски по исковете за издръжка то такива не следва да му бъдат присъждани.

В същото време ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху определения размер на издръжката по отношение на детето Дарина по отношение и на двата обективно съединени иска в общ размер на 197.60 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето Д. С. Й., с ЕГН********** на бащата С.Й.М., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.Д. К.РАК, като определя РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на майката М. Б.Б., с ЕГН**********,*** с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с приспиване и десет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Д. С. Й., с ЕГН********** при неговия баща С.Й.М., с ЕГН********** на постоянния му адрес: ***.

ОСЪЖДА М. Б.Б., с ЕГН********** да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Д. С. Й., с ЕГН********** чрез неговия баща и законен представител С.Й.М., с ЕГН********** в размер на по 130 лева /сто и тридесет лева/ месечно, считано от датата на предявяване на иска – 20.08.2018 год. до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до тридесето число от месеца, за който се отнася.

ОСЪЖДА М. Б.Б., с ЕГН********** да заплати на малолетното си дете Д. С. Й., с ЕГН********** чрез неговия баща и законен представител С.Й.М., с ЕГН********** ИЗДРЪЖКА за минало време за периода от 01.06.2018 год. до 20.08.2018 год. в размер общо на 260 лева /двеста и шестдесет лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 20.08.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА М. Б.Б., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 197.60 лева /сто деветдесет и седем лева и шестдесет стотинки/, представляваща държавна такса върху присъдената с решението издръжка по двата обективно съединени иска, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението само в частта относно присъдената издръжка.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: