Р Е Ш Е Н И Е

1103/13.12.2018г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен седми състав

На 15 (петнадесети) ноември Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от районен съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2421 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът В.К.В. твърди, че с ответницата С.В.С. са бивши съпрузи, като бракът помежду им бил прекратен с решение по гр.д. № 1957/1995 г. по описа на ШРС. По силата на същото, ползването на семейното жилище, представляващо и съпружеска имуществена общност, находящо се в гр. Шумен, ул. „С.“ № 3, бл. 15, вх. 2, ет. 4, било предоставено за ползване на ответницата и двете непълнолетни по това време деца на страните. Партидата за ползваната вода във „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД за този апартамент, обаче, била на името на ищеца. Поради неплащане на дължимите суми за ползвана вода през периода 2009 – 2010 г. в описания недвижим имот, срещу В. било образувано изп.д. № 163/2011 г. по описа на ЧСИ Я.Д. По това изпълнително производство, ищецът платил сума в общ размер 1385,15 лв., от която 875,33 лв. – ползвана и незаплатена вода, лихва в размер на 292,76 лв., както и разноски по изпълнителното дело в размер на 217,06 лева. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди С.С. да му заплати сума в размер на 1385,15 лв., представляваща платена от него сума по изп.д. № 163/2011 г. по описа на ЧСИ Я.Д., представляваща задължения за плащане на доставена вода в недвижим имот, находящ се в гр. Шумен, ул. „С“ № 3, бл. 15, вх. 2, ет. 4, ползван от ответницата, ведно с лихви, такси и разноски, дължими от ответницата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата, чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Сочи, че едва през 2007 г. започнала да ползва процесния апартамент, като се оказало, че тогава са налице неплатени сметки за ток и вода. Приложените по делото фактури отразявали именно задължения на ищеца. Отделно от това, прави възражение за изтекла давност. Моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като ѝ бъдат присъдени деловодните разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения нотариален акт №***, том 4, дело №***/1992 г. на ШРС е, че В.К.В. /по време на брака му с ответницата С.В.С./ бил признат за собственик на следния недвижим имот: жилище № 28, на четвърти етаж в жилищна сграда ЕЖБ-15, вх. 2, построена върху държавна земя, парцел I в квартал 565, ул. „С“ № 3 в гр. Шумен. Съдът констатира от Решение от 15.11.1996 г., постановено по гр.д. № 1957/1995 г. по описа на ШРС, че бракът между страните по делото бил прекратен, като ползването на семейното жилище – апартамент в гр. Шумен, ул. „С“ № 3, бл. 15, вх. 2, ет. 4, ап. 28, било предоставено на С., заедно с двете деца на бившите съпрузи. От представените удостоверения №№ ГРС-15-015 и ГРС-12-019, и двете от 26.10.2018 г., изд. от Община Шумен се установява, че през периода 14.12.2001 г. – 01.09.2009 г. В. бил с постоянен и настоящ адрес в посоченото по-горе жилище, а след 01.09.2009 г. – с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***.

По делото са представени 30 броя фактури, издадени от „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен за периода 17.08.2009 г. – 12.11.2010 г., в които са начислявани суми за доставена вода до процесния апартамент. В същите като получател е записан В.К.В.. Видно от приложеното копие на изп.д. № *** по описа на ЧСИ Я.Д. рег. № 774 на КЧСИ е, че същото било образувано срещу ищеца въз основа на издаден изпълнителен лист за суми, представляващи неплатена консумирана вода /въз основа на описаните по-горе фактури/, лихва за забава върху главницата и разноски по ч.гр.д. № 5459/2010 г. по описа на ШРС. Производството по изпълнителното дело било прекратено на 30.07.2018 г. поради извършено цялостно плащане на дължимите суми от длъжника.

Съгласно заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, са налице извършвани плащания от В.В. по цитираното изпълнително дело, за суми, представляващи ползвана вода в описания апартамент за периода 11.06.2009 г. – 15.10.2010 г., по две партиди, отчитащи ползваната вода в жилището, лихви върху главницата, такси и разноски. Общата сума на платените суми възлиза на 1385,15 лв., като последното плащане е извършено от В. на 19.07.2018 година.

От показанията на разпитаните по делото свидетели С.Х. и В.К. /низходящ от първа степен на страните/ се установява, че в края на 2007 г. ответницата и децата на страните заживяли в апартамента, находящ се на ул. „С“, а ищецът – на ул. „В.“ в гр. Шумен. Понастоящем, В. ***.

При така визираната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Ищецът твърди, че в негова полза се е осъществил института на неоснователното обогатяване. За да бъде уважен искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, ищецът следва да докаже: наличност на обедняване на ищеца и обогатяването на ответника, липсата на основание за имущественото разместване, и обеднелият да не разполага с друга възможност за правна защита. С оглед релевираните твърдения, че съсобствения на страните апартамент се ползвал от ответницата, респ. същата дължи плащане на консумирана вода и за понесени имуществени вреди, в резултат на извършено плащане от ищеца на дължими от ответницата суми, то предявеният иск следва да се квалифицира по чл. 59 от ЗЗД – вземане за неоснователно обогатяване.

Установи се по делото, а и не се спори между страните, че страните са бивши съпрузи, като бракът между тях бил прекратен през 1996 г. С постановения съдебен акт, ползването на семейното жилище, представляващо и съпружеска имуществена общност – апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. „С“ № 3, бл. 15, вх. 2, ет. 4, ап. 28, било предоставено на С.С. и двете, тогава ненавършили пълнолетие деца на страните. Чрез показанията на разпитаните свидетели се доказа, че това ползване започнало през 2007 г., когато чрез съдебен изпълнител ответницата заживяла в жилището. Доказа се, също така, че „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен, в периода 17.08.2009 г. – 12.11.2010 г. издало общо 30 броя фактури, отразяващи ползваната вода в процесния апартамент по създадените в дружеството две партиди на името на В.В.. Не се спори, че поради неизпълнение на задължението на потребителя за плащане на доставената вода, операторът /по смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за УРПППВКС/ се снабдил с изпълнителен лист и образувал изпълнително дело срещу ищеца. Установи се, че на 19.07.2018 г. В. извършил окончателно плащане на всички дължими по изпълнителното дело суми в общ размер 1385,15 лв., включващи главница, лихви и разноски. Тоест, налице са извършени плащания от В.В. без основание – без същият да е ползвал вода в процесия апартамент.

Поради това, съдът намира, че са налице елементите, включени във фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – налице е имуществено разместване в отношенията между страните, като ищецът е обеднял със сума в размер на 1385,15 лв., а ответницата се обогатила със същата сума. Налице е причинно-следствена връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответницата, както и липса на валидно основание за това имуществено разместване.

Възражението на ответницата за изтекла погасителна давност се явява неоснователно, тъй като се доказа, че плащането от страна на В. е извършено на 19.07.2018 г. и именно от тази дата започнал да тече петгодишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен, като С.В.С. следва да бъде осъдена да заплати на В.К.В. сума в размер на 1385,15 лв., представляваща платена от него сума по изп.д. № 163/2011 г. по описа на ЧСИ Я.Д., представляваща задължения за плащане на доставена вода в недвижим имот, находящ се в гр. Шумен, ул. „С“ № 3, бл. 15, вх. 2, ет. 4, ползван от ответницата, ведно с лихви, такси и разноски, дължими от ответницата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

По разпределението на разноските по делото:

Всяка от насрещните страни прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Списък по чл. 80 от ГПК на разноските се представя от двете страни.

При направеното искане от ищеца, с оглед извода за основателността на иска, ответницата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде осъдена да заплати на В. направените разноски по настоящото дело в размер на 580,41 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА С.В.С. с ЕГН **********,***8 да заплати на В.К.В. с ЕГН **********,***, по банкова сметка ***, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 1385,15 лв. (хиляда триста осемдесет и пет лева и петнадесет стотинки) представляваща задължения за плащане на доставена вода в недвижим имот, находящ се в гр. Шумен, ул. „С“ № 3, бл. 15, вх. 2, ет. 4, ползван от ответницата, ведно с лихви, такси и разноски, дължими от ответницата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.08.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С.В.С. да заплати на В.К.В. направените деловодни разноски в размер на 580,41 лева.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.

Районен съдия: