Р Е Ш Е Н И Е

1031/21.11.2018г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на деветнадесети ноември 2018 година

в открито заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Й.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2426/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК.

Искова молба на ***, ЕИК : 103533691, със седалище и адрес на управление – *** срещу М. М. А., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и цена от 299,02 лева главница и 4,25 лева лихви.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 303,27 лева, представляваща – 299,02 лева главница, за дължима цена на електрическа енергия, консумирана от ответника, за което били издадени фактури в периода 04.12.2017г. – 02.04.2018г., и 4,25 лева лихва за забава, за периода от падежа на задължението по всяка фактура до 29.05.2018г., в едно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Издадената заповед по ЧГД № 1587/2018г., била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради изложеното ищецът претендира да се признае за установено, че ответникът му дължи описаната сума, както и разноските, в производствата.

В срока за отговор на исковата молба ответникът редовно уведомен, не подава отговор.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, ищецът, чрез представител, в писмена молба, твърдейки, че претендираната сума му е платена от ответника, иска присъждане на разноски, а ответницата не се явява и не изпраща представител.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Представеният договор № 4040650/18.01.2016г., сочи че ответницата е клиент на ищеца по смисъла на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, съответно потребител според чл. 4, ал. 1 от приложените Общи условия. Данни, че ответницата е била собственик или ползвател на имота, за който се твърди, че е употребена ел. енергия, чиято стойност се претендира, се съдържат в заявление от 11.01.2016г., за продажба на ел. енергия. За претендираните суми ищецът издал фактури съобразно общите условия. На 12.09.2018г. ответницата платила на ищеца търсените главница и лихви.

Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 31.05.2018г., а препис от исковата молба връчен на 04.09.2018г. – преди плащането.

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване предявените искове, е необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор и/или ответникът е потребител, по смисъла на ЗЕ), задължение произтичащо от същото, за ответника да заплаща и в какъв размер предоставената услуга; количеството на употребената от ответника ел. енергия; настъпил падеж и забавата на ответника, размер на обезщетението. Посочените са налице. Ответницата е била собственик или ползвател на сочения от ищеца имот, съответно между страните е съществувало правоотношение, от което следва задължение за ответника да заплаща ел. енергия употребявана в имот на посочения в исковата молба адрес, за споменатия там период. Плащането на твърдяно вземане, даже и да не означава, че се признава, го погасява и поради липса на каквото и да е оспорване на правопораждащи факти, искът следва да се отхвърли, но не като неоснователен, а поради погасяване вземането с плащане.

Поради посоченото, сторените от ищеца разноски в размер на 250 лева /100 лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение в настоящото и по ЧГД № 1587/2018г./, следва да се възложат върху ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК : 103533691, със седалище и адрес на управление – *** срещу М. М. А., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за сумата от 303,27 лева, представляваща – 299,02 лева главница, за дължима цена на електрическа енергия, консумирана от ответника, за което били издадени фактури в периода 04.12.2017г. – 02.04.2018г., и 4,25 лева лихва за забава, за периода от падежа на задължението по всяка фактура до 29.05.2018г., в едно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2018г., поради погасяване на вземанията с плащане.

ОСЪЖДА М. М. А., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на ***, ЕИК : 103533691, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 250 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 1587/2018г, по описа на ШРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: