Р Е Ш Е Н И Е

1039/26.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2459 описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК 204915054 със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Д.Д., чрез юрисконсулт Ц.Х.С.срещу Н.С.А. с ЕГН ********** с адрес *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК.

Ищецът сочи, че по силата на сключен между страните Договор за покупка на стоки или услуги с № CREX – 12796152 ответникът дал съгласието си да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта. На 03.08.2016г. ответникът активирал кредитната карта № 13349698 с кредитен лимит 1 500 лв. Обслужването на картата било преустановено на 01.03.2017г., като балансът на същата бил на минус 1755.55 лв., като същата била блокирана от издателя. На ответника били изпращани покани да погаси доброволно задължението си, но това до момента не било сторено. Понастоящем непогасените вноски били в общ размер на 1379.62 лв. главница и договорна лихва в размер на 375.93 лв. Предвид неизпълнение на поетите задължения по инициатива на ищеца било образувано заповедно производство и по ч.гр.д. № 1517/2018г. на ШРС и в негова полза била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В заключение се моли съда да постанови положително решение, с което да уважи исковете, както и да присъди разноските по делото и по заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

В съдебно заседание не се явява представител за ищеца, като се депозира молба по хода на делото, като се моли да бъде разгледано в тяхно отсъствие и да се уважат претенциите им. В последствие е подадена молба, в която се сочи, че претендираните суми били изцяло заплатени в хода на производството, включително и разноските в производствата направени от длъжника.

В съдебно заседание ответника не се явява лично. Представят се доказателства за заплащане на суми в полза на ищеца.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1517/2018г. на ШРС по заявление по чл.410 от ГПК подадено от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” - клон България била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 707/31.05.2018г. за сумата от 1379.62 лв., представляваща главница за неизпълнение на парично задължение по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX 12796152 с отпусната кредитна карта MasterСard с кредитна карта № CARD – 13349598/03.08.2016г., сума в размер на 375.93 лв., възнаградителна лихва от 01.03.2017г. до 10.11.2017г., сума в размер на 70.03 лв. – мораторна лихва от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението – 29.05.2018г. до окончателното му изплащане, както и разноски в размер на 86.51 лв. Поради ненамирането на ответника в хода на заповедното производство, то заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на заявителя били дадени указания да предяви вземанията си под формата на установителни искове. В срок заявителя подал искова молба, по която било образувано настоящото производство.

Между страните по делото не се спори, че ответникът дал съгласието при подписването на Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX – 12796152 да му бъде отпуснат и револвиращ кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 03.08.2016г. картата с кредитен лимит 1500 лв. била активирана, а на 01.03.2017г. било извършено последното плащане по нея, като балансът на същата бил минус 1755.55 лв., включваща 1379.62 лв. главница и 375.93 лв. договорна лихва за периода от 01.03.2017г. (първа пропусната вноска) до 10.11.2017г. (датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение). Дължима била и сума от 70.03лв., представляваща мораторна лихва от 10.11.2017г. до 11.05.2018г.

Видно от Разписка № 02000807619641/ 26.10.2018г. от EasyPay в полза на ищеца била приведена сума в размер на 1005.64 лв., а с Разписка № 02000807648181/ 26.10.2018г. от EasyPay била приведена сума в размер на 1 205.97 лв.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По основателността на исковете по чл.422 от ГПК: Безспорно се установи, че между страните е налице валидна облигационно-правна връзка, основана на клауза по договор за кредит, по силата на който ищецът е изпълнил своите задължения, като е предоставил заем в размер на 1500 лв., която ответникът усвоявал чрез транзакции. Ответникът е следвало да погасява тази сума чрез минимални месечни вноски, представляващи променлива величина, съобразно усвоената от него сума. Безспорно е установено, че сумата е изцяло усвоена, като последната дата, на която е извършено плащане е 01.03.2017г., след което картата била блокирана. Кредитора е предприел действия по събирането на дължимите суми, но до момента на образуване на настоящото производство е нямало извършени плащания. Същевременно ответникът ангажира доказателства в насока на недължимост на вземането му, поради погасяването му чрез плащане, видно от представените в хода на делото доказателства – Разписки от 26.10.2018г. от които се установява, че дължимите на ищеца суми били погасени изцяло.

Поради гореизложеното съдът намира, че претенциите на ищеца са доказани по основание и размер, но следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, като в случая обаче същите са заплатени изцяло в хода на настоящото производство и ищецът няма претенции за осъждане на ответника.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ предявения от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК 204915054 със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Д.Д., чрез юрисконсулт Ц.Х.С.срещу Н.С.А. с ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основани чл.422 от ГПК, във връзка с чл.240 от ЗЗД, във връзка с чл.79 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца вземане в размер на 1379.62 лв., представляваща главница по револвиращ кредит, сключен с ищеца за издаване на кредитна карта № 13349598 с лимит 1500 лв., като погасен, чрез плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК 204915054 със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Д.Д., чрез юрисконсулт Ц.Х.С.срещу Н.С.А. с ЕГН ********** с адрес *** искове с правно основани чл.422 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца вземане в размер на 375.93 лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.03.2017г. до 10.11.2017г., както и сумата от 70.03 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., като погасени чрез плащане.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: