Р Е Ш Е Н И Е

798/11.9.2018г.

Шуменският районен съд десети състав

На единадесети септември две хиляди и осемнадесета година

В открито заседание в следния състав: Председател: Ж.Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик

Гр.д. № 2479 по описа за 2018 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.12 и сл. от Закона за закрила от домашно насилие.

На 28.08.2018г. е депозирана молба от М.Н.Х. с ЕГН ********** с адрес *** срещу Н. Н.Х. с ЕГН ********** на същия адрес, в която се прави изричното искане да бъде издадена заповед за незабавна защита спрямо Н.Х.Х. с ЕГН ********** – баща на молителя и на ответника.

В молбата се излага, че на 11 срещу 12 август 2018г. неговия брат Н. Н.Х. след употреба на алкохол нанесъл побой над баща му, като му насинил лявото око, после го ударил с юмрук в лицето и след това му нанесъл множество удари по главата. На помощ на баща им се притекъл молителя, който многократно ставал свидетел на актове на домашно насилие от брат си спрямо баща им. По време на инцидента майка му избягала от дома им и се скрила при съседи. След това молителя помогнал на баща си, като го прибрал при себе си и приятелката си. Поведение на нарушителя агресирало основно след употреба на алкохол, като бил трайно безработен и постоянно искал пари от родителите си. В заключение моли за издаване на заповед за незабавна защита спрямо баща му.

Съдът е издал заповед за незабавна защита № 2192 от 28.08.2018г., с която е постановил мерките по чл.5, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДТ със срок на действие до постановяване на съдебното решение по делото.

В съдебно заседание молителят и пострадалият се явяват лично, като поддържат молбата и молят нарушителя да бъде отстранен от жилището, обитавано от баща му.

Ответникът, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание, като признава извършването на акта на домашно насилие.

Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11 срещу 12 август 2018г. между Н. Н.Х. и неговите родители избухнал пореден семеен скандал, като нарушителя след употреба на алкохол от негова страна нанесъл удари на баща си в областта на лицето. Приятелката на неговия брат, която обитавала жилището, заедно с тях, повикала органите на реда по телефон 112. Предвид, че това бил пореден случай на акт на домашно насилие спрямо бащата, брата на нарушителя сезирал съда, чрез подаване на молба по ЗЗДН, с която се искало издаването на незабавна заповед за защита.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от приетите по делото писмени доказателства, както и от разпита на свид. В.С.М., очевидец на извършения акт на домашно насилие.

По допустимостта на молбата: Видно от служебно изисканото от съда удостоверение за родствени връзки от НБД“Население“ молителят е син на пострадалия, както и брат на сочения за нарушител. Законът предвижда широк кръг от лица, които са активно процесуално легитимирани да подадат молба за защита. В чл. 3 от ЗЗДН са посочени десет групи лица, които могат да се възползват от установения в закона ред, за да получат нужната закрила. Изрично в разпоредбата на чл. 8, т.2 от закона се предвижда, че лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице, може да подаде молба за издаване на заповед за защита /уредено е изключение от общото правило, че не могат да се предявяват чужди права пред съд/. Съображенията на законодателя за допускане на възможност едно лице да търси защита на друго за причинено насилие изхождат от вероятността пострадалото лице да се намира в зависимост от извършителя или в безпомощно положение, което с оглед специфичните отношения в които се намират страните би могло да не подаде молба за защита. В този смисъл е Определение № 101 от 05.02.2015г. на ВКС по ч.гр.д. № 605/2015г. IV г.о. От сочено в молбата и от материалите по делото е видно, че ответникът е син на пострадалия, поради което пострадалия се явява лице от категорията на посочените в разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗЗДН. Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, доколкото се сочи, че действията на ответника са извършени на 11 срещу 12 август 2018г., т.е. преди изтичане на срока, визиран в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че молбата се явява процесуално допустима.

По основателността на молбата: Изложените в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН обстоятелства съдържат данни за пряка, непосредствена и последваща опасност за здравето на пострадалото лице, произтичащо от оказваното му физическо и психическо насилие. Последното се е изразило в отправяне на удари и обиди в поредния скандал на 11 срещу 12 август 2018г. Съдът съобрази обстоятелството, че нарушителя изцяло признава извършеното от него на конкретната дата, което е подкрепено и от другите доказателства по делото, а именно в декларацията по чл.9, ал.2 от ЗЗДН, както и в събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства.

Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното спрямо пострадалия домашното насилие и да възпрепятстват възможността ответникът да упражнява такова и за в бъдеще. С оглед характера на упражненото спрямо тях домашно насилие съдът намира, че подходящи мерки в настоящия случай са мерките, конкретизирани в чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, а срока на мерките следва да бъде над минималния предвиден в разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН размер, а именно 6 месеца. Освен това съдът съобрази обстоятелството, че на основание разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН на нарушителя следва да бъде наложена и съответна по размер глоба. В настоящия случай по следва да бъде наложена глоба в размер на минималния, предвиден в закона, а именно 200 лева.

Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата сума в размер на 25 лв. държавна такса за завеждане на делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, по силата на която:

1. ЗАДЪЛЖАВА Н. Н.Х. с ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н.Х.Х. с ЕГН ********** с адрес ***.

2. ОТСТРАНЯВА Н. Н.Х. с ЕГН ********** от съвместно обитаваното с Н.Х.Х. с ЕГН ********** жилище, находящо се в с. ***за срок от 6 (шест) месеца.

3. ЗАБРАНЯВА на Н. Н.Х. с ЕГН ********** да се доближава до Н.Х.Х. с ЕГН **********, както и до обитаваното от него жилище, находящо се в с. ***за срок от 6 (шест) месеца.

На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на Н. Н.Х. с ЕГН ********** ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лева.

ОСЪЖДА Н. Н.Х. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна такса в размер на 25 лева (двадесет и пет лева), както и 5 лева (пет лева) такса при издаване на изпълнителен лист.

В заповедта за изпълнение да се посочат последиците от неизпълнението й по смисъла на чл.21, ал.3 от ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУП към ОД на МВР - гр.Шумен.

Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУП към ОД на МВР – гр.Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: