Р
Е Ш Е Н И Е
1107/14.12.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд,
в публичното заседание, на шести декември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Людмила Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д.№2578/2018 г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни
искове, с правно основание чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищецът С.С.М.,
ЕГН **********,***, излага, че на 05.06.2018
г., в гр. Шумен, движейки се пеш по бул. „С.“ на пешеходната зона между „Централна
кооперативна банка АД и аптека „С.“, претърпяла злополука. При слизане по
стълби от банката към аптеката, ищцата стъпала върху стъпало, част от което
липсвало, в резултат на което загубила равновесие и паднала на земята с цялото
си тяло. Изпитала неописуема болка и не можела да се изправи сама. С помощта на
приятели, които я придружавали, успяла да стане от земята и забелязала, че по
глезена на десния ѝ крак се появявал оток, а всяко движение било
изключително болезнено. Поради това посетила веднага личния си лекар, който
ѝ дал направление за образна диагностика. От изследването станало ясно,
че е налице счупване на стъпалото на десния крак в основата на 5-метатарзална
кост. На същия ден се наложило да посети и специалист ортопед- травматолог,
който ѝ поставил диагноза- счупване на стъпалото, без счупване на
глезена; счупване на метатарзална кост. Предписано ѝ е лечение,
изразяващо се в обездвижване на стъпалото чрез мека имобилизация, покой и прием
на нестероидни противовъзпалителни средства. В резултат на описаната злополука
за ищцата възникнали пречки да се обслужва безпроблемно самостоятелно, което
налагало нейни близки и приятели да ѝ помагат в ежедневните дейности.
Ищцата имала деветгодишно дете, за което полагала грижи, като след инцидента
станало невъзможно да се грижи пълноценно за детето си. След инцидента същата
станала неспокойна и нервна, не можела да спи, тревожела се за факта, че други
хора трябва да се грижат за нея и детето ѝ. Ищцата счита, че
отговорността за поддръжката на процесната пешеходна алея в централната част на
гр. Шумен има ответника- Община Шумен. Поради изложеното моли съда да постанови
решение, по силата на което да се осъди Община Шумен да ѝ заплати сумата
от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, напрегнатост, нервност,
неспокоен сън, ежедневна болка, причинени от счупване на стъпалото на десния
крак в основата на 5-метатарзална кост, ведно с обезщетение за забава върху
главницата, считано от настъпване на увреждането- 05.06.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноски.
Ответникът, редовно уведомяван и
призоваван, изразява становище за неоснователност на исковете, сочейки
аргументи. Оспорва и размера на твърдените вреди. Претендира и разноски.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а се
установява и от събраните писмени доказателства, че на 05.06.2018 г., ищцата е
претърпяла злополука, като ѝ е поставена диагноза „Счупване на стъпалото,
без счупване на глезена; счупване на метатарзална кост“. Видно от представения
по делото частно заверен препис от Амбулаторен лист №001061/05.06.2018 г., се
установи, че на посочената дата е посетила лекар специалист, който ѝ е
поставил горепосочената диагноза, като е поставил мека имобилизация, предписал
ѝ покой и медикаменти. От същия документ става ясно, че като причина за нараняването
ищцата е посочила, че същия ден е слизала по стълби, при което е получила
травма на дясно ходило, в следствие на което изпитва болки, образуван е оток и
трудно се придвижва. От частно заверен препис от Амбулаторен лист
№001226/03.07.2018 г., се установи на 03.07.2018 г. на ищцата е извършен
контролен преглед, при който е установено, че същата има палпаторна болка в
областта на фрактурата 5-метатарзална кост, оток, с ограничени и болезнени
движения, и куцаща походка. Предписана ѝ е терапия като първоначалната.
От приетото заключение по извършената СМЕ, по отношение на което съдът няма
основания да се съмнява в обективността и правилността му, се установи, че
обичайният механизъм на получаване на фрактури от типа, който ищцата е
претърпяла, е директна травма, породена от удар, спъване, усукване на крака,
„стъпване на криво“. ВЛ дава заключение, че по описания в исковата молба начин
е възможно да бъде получена тази фактура. В заключението е посочено, че
процесното счупване, както и всяко счупване на кост, е съпътствано от силна
болка и оток в областта на травмата. Лечебният процес е започнал от момента на
извършване на прегледа от ортопед-травматолог с обездвижване на крайника с мека
имобилизация и е продължил до свалянето ѝ. На ищцата са ѝ предписани
обезболяващи медикаменти и ограничено натоварване на крайника за срок от четири
седмици. ВЛ посочва, че при конкретната фрактура срокът на пълно възстановяване
е около 90 дни, като това включва срока на имобилизация /обездвижване/ и
последващата рехабилитация. От събраните гласни доказателства, показанията на
свидетеля А.И. става ясно, че в началото на месец юни тази година, ищцата си
счупила крака, вървейки по стъпалата между двете пешеходни зони на бул.
„Славянски“ в гр. Шумен, срещу магазин „Д.“. Свидетелят поясни, че злополуката
се е случила при слизане на ищцата от по-високо към по- ниско стъпало,
стъпвайки на счупена част от стъпалото. Ищцата вървяла нормално, не е бързала,
била с удобни обувки, като при вървенето не се виждало, че стъпалото е счупено.
От показанията и на двамата свидетели /А. И. и Д. В./, се
установи, че след злополуката, извършената медицинска интервенция и
предписаното лечение, ищцата не е можела да се придвижва свободно, като имала
нужда от помощ при извършване на обичайни ежедневни дейности. Ищцата не можела
да полага пълноценни грижи и за деветгодишното си дете. В следствие на болките,
които изпитвала, не можела да спи нощем. Ищцата по принцип била много деен
човек но в следствие обездвижването се чувствала безпомощна, безсилна, като
допълнително я тревожел фактът, че не може да се грижи за детето си и трябва да
разчита на близки и приятели да ѝ
помагат при извършване на нормални дейности. Обездвижването на ищцата било за
около тридесет дена, като започнала да се възстановява и да се движи нормално след
третия месец от злополуката. В следствие на злополуката ищцата не е могла да се
яви и започне нова работа, за която била кандидатствала и, за която била
одобрена. Този факт допълнително я травмирал. Всички тези негативни изживявания
отключили предишно заболяване на ищцата- обилен косопад, за който следвало да
се проведе повторно и дълго лечение. Съдът дава вяра на тези доказателства, тъй
като показанията на двамата свидетели са ясни, конкретни, взаимно и вътрешно
непротиворечиви. На следващо място, показанията и на двамата свидетели са
основание на преки и непосредствени впечатления относно фактите относно
настъпване на злополуката, необходимостта от полагане на грижи за ищцата и
нейните изживявания и преживени емоции. От друга страна, тези доказателства
кореспондират и с останалите, събрани по делото доказателства.
Съгласно нормата на чл.19, ал.1, т.2 от
ЗП, общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, като
ал.2, т.3 от същата норма предвижда, че това управление включва и задължението
за поддържане и ремонт на пътищата. От разпоредбите на чл.29 от ЗП и чл.31 от
същия закон става ясно, че ответникът по силата на закона е носител на
задължението да поддържа пътищата на територията на Община Шумен съобразно
транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната
среда, като извършва и необходимите дейности по ремонт на същите. Съгласно
текста на разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост
общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на
общината със закон. Нормата на §7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА гласи, че с влизане в
сила на закона в собственост на общините преминават общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване. Безспорно и съобразно изискванията на закона /чл.11, ал.1
от ЗОбС/ имотите и вещите - общинска собственост, се управляват в интерес на
населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин. Ответникът призна, че пешеходният участък, на който се твърди, че е
настъпила злополуката е собственост на Община Шумен, респ. последната отговаря
за поддръжката му. Разпоредбата на чл.49 от ЗЗД гласи, че този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. В случая общината отговаря за
вреди от процесния характер по силата на закона. Съобразно наведените в
исковата молба и отговора твърдения, съдът квалифицира главния иск като такъв
по чл.49 от ЗЗД. За да възникне деликтната отговорност по чл.49 от ЗЗД следва
да са налице, в условията на кумулативност, следните предпоставки: възлагане на
работа; вреда, причинена при или по повод изпълнение на възложената работа;
противоправно поведение, което може да бъде действие или бездействие; причинна
връзка между вредата и противоправното поведение на изпълнителя; вина у
изпълнителя. Участници в правоотношението, което възниква при този фактически
състав са най- малко три лица- този, който е възложил някаква работа
/възложител/, лицето, което при или повод изпълнение на работата причинява
вреди /изпълнител/ и пострадалият. Отговорността по чл.49 от ЗЗД има
гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което е възложило
работата, а от виновното и противоправно поведение на изпълнителя на тази
работа. В случая съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на
изпълнителя се предполага до доказване на противното, т.е. действа оборима презумпция
за вина, в случая за виновно бездействие.
В разглеждания казус безспорно се
установи, че на 05.06.2018 г. ищцата е претърпяла злополука в централната част
на гр. Шумен. Безспорно се установи, че отговорността по стопанисване и
поддръжка на процесния пешеходен участък е на Община Шумен. С оглед събраните
гласни доказателства, съпоставени с приетата по делото СМЕ, съдът стигна до
извода, че причина за настъпилата злополука е стъпване на ищцата върху счупено
стъпало, в следствие на което е получила установеното по делото нараняване,
т.е. съдът приема за установена причинната връзка между нарушената пътна
настилка и настъпилите вреди /непротиворечащи са в този смисъл показанията на
разпитания свидетел А.И. и заключението по изслушаната експертиза/. Безспорно,
с оглед получената травма, ищцата е изпитала болки и страдания, т.е. е имала
негативни емоционални и психически изживявания. Изхождайки от изложеното и
имайки предвид травматичните увреждания, които ищцата е получила и
емоционалните ѝ преживявания, съдът заключава, че същата е претърпяла
неимуществени вреди изразяващи се в страдания, болки и емоционален стрес. Чл.52
от ЗЗД указва на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценка на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид при определяне размер на обезщетението, а именно – характерът
на увреждането, /което в настоящия случай е свързано със здравословното
състояние на ищеца/, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените морални и физически страдания, и икономическото
състояние в страната към датата на увреждането. На следващо място, по делото не
се установи да е налице съпричиняване на вредите, а именно не се ангажираха
някакви надлежни доказателства, сочещи, че при настъпването на вредите е
осъществено и от ищеца някакво противоправно поведение. Ето защо и като
съобрази конкретното травматично увреждане, необходимия за лечението период и
невъзможността в рамките на един месец ищцата да се придвижва свободно и да
поддържа нормалния си ритъм на живот за период от около три месеца, съдът определя размера на неимуществените вреди на
сума от 7 000.00 лева. Ето защо така предявеният иск следва да се уважи до
размера на посочената сума, като за остатъка се отхвърли, поради
неоснователност.
Касателно акцесорната спрямо този иск
претенция, с правно основание чл.86 от ЗЗД, за да се произнесе, съобрази
следното: Според общите правила за забава на парични задължения, ищецът има
право на обезщетение за забава, в размер на законната лихва и доколкото се
установи дължимостта на главното вземане, безспорно и предвид нормата на чл.86
от ЗЗД, се дължи и мораторно обезщетение, считано от деня на забавата. Съобразно
нормата на чл.84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане,
длъжникът се смята в забава и без покана. Ето защо горепосочената сума следва
да се присъди, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху
нея, считано от датата на увреждането- 05.06.2018 г. до окончателното й
изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца
следва да се присъдят извършените по делото разноски, съобразно уважената част
от исковете, в размер на 140.00 лева.
На основание чл.78, ал.3, вр. с ал.8
от ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 90.00 лева, съразмерно отхвърлената част от исковете.
Предвид факта, че към датата на образуване на делото съдът е пропуснал да събере дължимата държавна такса, то с оглед изхода на спора, на основание чл.77 от ГПК, страните следва да понесат отговорността за заплащане на държавната такса. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, сума от 280.00 лева, държавна такса съразмерно уважената част от иска, а ищецът следва да заплати сума от 120.00 лева, държавна такса съразмерно отхвърлената част от иска.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН, със седалище и адрес на управление:
гр. Шумен, бул. „С.” № 17, представлявана от Л. Д. Х., да заплати на С.С.М., ЕГН **********,***,
сумата от 7 000.00 лева /седем хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от счупване на стъпалото на
десния крак в основата на 5-метатарзална кост, настъпило в следствие на
стъпване на 05.06.2018 г. върху счупено стъпало в централната част на гр.Шумен,
ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането- 05.06.2018 г. до окончателното изплащане на главното
задължение, както и сумата от 140.00
лева /сто и четиридесет лева/, представляваща извършените по делото
разноски, съразмерно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ
иска
в останалата му част до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА С.С.М., ЕГН **********,***,
да заплати на ОБЩИНА ШУМЕН, със седалище и адрес на управление:
гр. Шумен, бул. „С.” № 17, представлявана от Л. Д. Х., сумата от 90.00 лева /деветдесет лева/,
представляваща извършените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА С.С.М., ЕГН **********,***,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд
Шумен, сумата от 120.00 лева /сто и
двадесет лева/, представляваща държавна такса за водене на делото,
съразмерно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. „С. № 17, представлявана от Л. Д. Х., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Шумен, сумата от 280.00 лева /двеста и осемдесет лева/, представляваща държавна такса за водене на делото, съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: