1137/31.12.2018г.
Шуменският районен съд, в публичното
заседание на двадесет и девети ноември ,
през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
при секретаря А.П. , като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №2625 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 и 2 във вр. с чл.79 във вр. с чл.99 от ЗЗД .
Депозирана
е искова молба от “Кредитреформ България“ ЕООД , ЕИК ***, седалище и адрес на
управление : гр.София , бул.“Ш.П.“ №10 , п.к.1606 , представлявано от Р.В., срещу А.М.Ш. , ЕГН ********** , адрес *** , в която посочва , че на 11.08.2015г. между „4финанс" ЕООД и ответницата бил сключен Договор за кредит № ***, по реда
на чл. 6 от ЗПФУР, съгласно който член договор
за предоставяне на финансови услуга от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Кредитополучателят
подавал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на
„Вивус" на интернет страницата на кредитодателя www.vivus.bft, като на посочената
страница „Вивус“ предоставяли ОУ, които кредитополучателят
трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата
преддоговорна информация. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на Договора за
кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желаел да сключи
договор за кредит с кредитодателя и се съгласявал да бъде преведена сумата по кредита по описаната във
формуляра за заявка банкова сметка***. Ищецът твърди, че на 11.08.2015г. сключил с ответника
договор за кредит в системата на „Вивус“
под № *** за сума в размер на 300,00
лева, за период от 30 дни, с падежна дата - 10.09.2015г. На 01.02.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент сключва с
„Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-
005/01.02.2018г.. по силата на
който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № ***, както
следва: главница 300.00 лева,
наказателна лихва - 367,50 лева за периода от
11.09.2015г. до 31.01.2018г., отписани такси за събиране 30.00 лева. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99.
ал. 4 от ЗЗД, „.4финанс“ ЕООД предоставят на ..Кредитреформ България“ ЕООД
потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. Ищецът претендира
заплащане от страна на ответника на сума в размер на 300,00 лева - неплатена главница по Договор за
кредит №
9950246001, 72,87 лева , наказателна лихва за периода 11.09.2015г. до
31.01.2018г.; законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до
окончателно изплащане на вземането, както и присъждане на направените съдебни разноски по настоящото
производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лева.
На
основание чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба и
доказателства . В посочения от съда и предвиден от посочената разпоредба
едномесечен срок , ответникът не е депозирал писмен отговор .
По
молба на ищеца , на негова страна , с определение от 02.11.2018г. , постановено
в закрито съдебно заседание като трето лице-помагач е конституирано „4финанс“
ЕООД , ЕИК 202393458 , седалище и адрес на управление : гр.София , район „С“ ,
ул.“ Н.Г.“ №79, ет.2 , представлявано от З.Р. и И.М.. В
предоставения срок за отговор третото лице-помагач не е представило отговор.
В
хода на съдебното дирене ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение . Съдът като констатира , че
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба , въпреки , че е
редовно призован , не се е явил в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие и на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание , както и
че не съществуват пречките по чл.324,334
и чл.339 от ГПК , намира , че са налице
кумулативно изискуемите процесуално –правни предпоставки по чл. чл.238 ал.1 и чл.239 ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
.
От друга
страна , при преценка на представените по делото доказателства : договор за кредит № ***/11.08.2015
г.; ОУ на договора за кредит; разписка за извършено плащане №*** от 11.08.2015 г.;
договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018
г.; приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г. между
„4Финанс“ ЕООД и ищеца; потвърждение за прехвърляне на вземания приложение № 5 към договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г. между „4Финанс“ ЕООД и ищеца; пълномощно Приложение
№ 4 към договор за прехвърляне на вземания
№ BGF-2018-005/01.02.2018
г. между „4Финанс“ ЕООД и ищеца;
уведомление за прехвърляне на вземания изпратено от „4Финанс“ изх. №***/14.02.2018 г.; известие от
български пощи с отметка „получателят
се е преместил на друг адрес“; съдът намира , че исковете се явяват вероятно основателни по смисъла на чл.239 ал.1 т.1 от ГПК , поради което
същите следва да бъдат уважени в
условията на неприсъствено решение .
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца
извършените деловодни разноски в размер на 200 лева , от които 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА А.М.Ш. , ЕГН ********** , адрес *** да заплати на “Кредитреформ България“ ЕООД ,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление : гр.София , бул.“Ш.П.“ №10 , п.к.1606
, представлявано от Р.В., в
качеството му в качеството му на частен правоприемник (цесионер) на „4финанс“
ЕООД , ЕИК *** , обща сума от
372,87 ( триста седемдесет и два лева и осемдесет и седем ст.)лева , от която 300 лева – главница по Договор за кредит № ***/11.08.2015
г. и 72,87 лева – наказателна лихва , за периода 11.09.2015г. до 31.01.2018г. , ведно със законната лихва
върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба
-10.09.2018г. , до окончателното и изплащане .
ОСЪЖДА
А.М.Ш. , ЕГН ********** , да заплати на “Кредитреформ България“ ЕООД ЕИК
***, деловодни разноски в размер на 200 (двеста) лева, от които
100 лева – юрисконсултско възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО
е
постановено при участието на трето лице –помагач „4финанс“ ЕООД ЕИК ***, конституирано на страната на ищеца .
Решението
не подлежи на обжалване .
На основание чл.240 ал.1 от ГПК препис от настоящото решение да се
връчи на ответника .
СЪДИЯ: