Р Е Ш Е Н И Е
1045/26.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2682 по описа на ШРС за 2018 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация
чл.410, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от ЗАД “***”, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „***” №5, представлявано от Н. Ч. и К. Р.,
действащи чрез пълномощника „***“, гр.Варна, управлявано от адв.Б. Д.срещу
Агенция „***”, гр.София 1606, бул. „***” №3, чрез представителя на територията
за административна област - Шумен - „***”, гр. Шумен, с адрес: гр.Шумен, пл. „***”
№2.
Ищцовото дружество твърди, че с лицето К.В.Г.
имали сключен договор за застраховка „Каско”, по който била издадена
застрахователна полица №4704170700001921 с период на валидност 23.12.2017 год.
– 23.12.2018 год., касаеща лек автомобил марка „***“ с ДК№ ***. На 22.02.2018
год. посоченият лек автомобил, управляван от лицето И.Т.Т. се движел в
с.Веселиново, област Шумен, като в района до дом №9 попаднал в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно с дълбочина 15 см. В исковата молба излагат, че въз основа на
подадено искане от собственика на автомобила и във връзка със сключената
застраховка бил направен оглед на щетите и изготвен опис-заключение по щета
№470417181809312. Необходимите средства за възстановяване на причинените на
автомобила щети били на стойност 338.24 лева. Разликата между посочената сума и
дължимата по полицата застрахователна вноска от 253.28 лева била изплатена на
застрахованото лице. Твърдят, че за ликвидация на щетата били сторени и
ликвидационни разноски в размер на 25 лева.
Считат, че вина за настъпилото ПТП носи ответното
дружество, доколкото нейни работници и служители не са изпълнили задължението
си по поддържане на пътното платно в изправност. В исковата молба излагат, че
неизпълнението на задължението по чл.167, ал.1 от ЗДвП представлява виновно
причиняване на вредата, поради което считат, че следва да бъде ангажирана
отговорността на дружеството по чл.49 от ЗЗД.
Молят съда да се произнесе с решение, с което да
осъди ответника Агенция „***” гр. София 1606, бул. „***” №3, чрез представителя
на територията за административна област - Шумен - „***”, гр. Шумен, с адрес:
пл. „***” №2 да им заплати сумата от 363.24 лева - главница, представляваща
изплатено обезщетение по застраховка „Каско” за лек автомобил марка „***“ с ДК№
***, сумата от 25 лева – разноски по ликвидация на щетата, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.
В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява
упълномощен представител – адв.Б. Д.от ВАК, която поддържа иска.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът
заявява, че оспорва предявения иск изцяло, като счита, че същия е недопустим,
неоснователен, недоказан и предявен при неясни и неконкретизирани факти и
обстоятелства. В отговора на исковата молба излагат, че в исковата молба не е
конкретизирано точно местото на настъпване на застрахователното събитие,
съответно номер и километър от пътя. Твърдят, че от материалите по делото не се
установява поведението на водача на пострадалото ПТП и дали същото е имало
правомерно поведение. Правят възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на автомобила, като твърдят, че последният е
допуснал нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Оспорват иска по основание, като
считат, че не са налице предпоставките за възникване на суброгационно право на
ищеца спрямо тяхното дружество, както и по размер – относно вида и размера на
описаните щети.
В съдебно заседание за ответника се явява
упълномощен представител – юрисконсулт П. К., като оспорва предявения иск. В
представени по делото писмени бележки излага конкретни съображения в подкрепа
на твърденията си.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.12.2017 год. между ищцовото дружество ЗАД “***”,
с ЕИК*** и лицето К.В.Г. бил сключен договор за застраховка „Каско”, по който
била издадена застрахователна полица №4704170700001921 с период на валидност
23.12.2017 год. – 23.12.2018 год., касаеща лек автомобил марка „***“ с ДК№ ***.
На 22.02.2018 год. посоченият лек автомобил, управляван от лицето И.Т.Т. и в
който пътувал и собственика, се движел в
с.Веселиново, област Шумен, като в района до дом №9 попаднал в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно с дълбочина около 15 см. Вследствие станалото ПТП се спукали и двете
леви гуми на автомобила. Пристигналият на место екип от служители при РУ –
гр.Велики Преслав съставил Протокол за ПТП №1666118/22.02.2018 год., в който
било отразено станалото ПТП, размерите на констатираната дупка /дължина, ширина
и дълбочина 15 см/, намираща се на посочения пътен участък и щетите по
автомобила на свидетеля Г.. По този повод от страна на последния било подадено
Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка със сключената
застраховка. Бил направен оглед на щетите и изготвен опис-заключение по щета
№470417181809312. Необходимите
средства за възстановяване на причинените на автомобила щети били на стойност
338.24 лева. Тъй като дължимата по застрахователната полица премия следвало да
се заплаща разсрочено, от така определеното застрахователно обезщетение била
приспадната незаплатената от собственика на автомобила застрахователна вноска
на стойност 253.28 лева, като на лицето на 09.03.2018 год. по банков път била
изплатена разликата в размер на сумата от 84.96 лева. Във връзка с ликвидация
на щетата от страна на ищцовото дружество били направени ликвидационни разноски
в размер на 25 лева.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от разпита
в съдебно заседание на свидетеля К.В.Г. и на приетите като писмени
доказателства по делото: Пълномощно, Протокол за ПТП №1666118/22.02.2018 год.,
Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 23.02.2018 год.,
Декларация за настъпване на застрахователно събитие, Застрахователна полица
№4704170700001921/22.12.2018 год., Ксерокопия на свидетелство за управление на
МПС, контролен талон и свидетелство за регистрация на МПС, Опис на претенция
№51-04050-00113/18/23.02.2018 год., Опис.заключение по претенция
№51-04050-00113/18/23.02.2018 год., Доклад по щета №470417181809312, Писмо
изх.№2046/06.03.2018 год., Платежно нареждане от 09.03.2018 год., Регресна
покана по щета №470417181809312 изх.№02792/18.05.2018 год. до Община Смядово,
Писмо изх.№1909/31.05.2018 год.,
Регресна покана по щета №470417181809312 изх.№03354/25.06.2018 год. до
ОПУ, гр.Шумен, Снимков материал по щетата, Вносна бележка за заплатена държавна
такса, Пълномощно, Заповед №ЧР-Сс-10/21.06.2018 год..
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
назначената и изготвена в хода на съдебното производство съдебно-автотехническа
експертиза, по която вещото лице дава заключение, че механизма на настъпване на
щетата напълно отговаря на механизма на станалото ПТП, описан в съставения
Протокол за ПТП и описаната в него схема, както и на описаната схема в
заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение; че размерът на
средствата по пазарни цени/, необходими за отстраняване на причинените щети
/части, труд, материали и др./ от описаното ПТП възлиза на 338.24 лева, както и
че размерът на изплатеното от застрахователя обезщетение съответства на нужните
средства по пазарни цени за отстраняване на причинените щети, а размерът на
претендираните разходи за оглед и експертиза отговаря на обичайните такива за
този вид дейност и включват разходи за възнаграждение за оглед от вещо лице, фотоматериали,
софтуер, ползване база данни при въвеждане на щетата и обработката й.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1 от КЗ с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в
случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.
За да възникне отговорността по чл.410, ал.1 от
КЗ, във вр. с чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните кумулативни
предпоставки: валидно сключена застраховка между увреденото лице и
застрахователното дружество – ищец; изплатено застрахователно обезщетение на
застрахования; предпоставките по чл.49 от ЗЗД – вреди; вредите да са причинени
от лице, на което ответникът, като отговорен по чл.49 от ЗЗД е възложил работа;
вредите да са причинени вследствие противоправно поведение /действие или
бездействие/ при или по повод възложената работа.
В настоящия случай от материалите по делото се
доказва по безспорен начин наличието на първите две предпоставки, а именно:
наличието на валидно сключена застраховка „Каско”, което се установява от приложената
като писмено доказателство по делото застрахователна полица №4704170700001921 с
период на валидност 23.12.2017 год. – 23.12.2018 год., касаеща лек автомобил
марка „***“ с ДК№ *** и извършено плащане от страна на ищеца на сумата от 338.24
лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по регистрирана щета №470417181809312.
От съставения и представен като писмено
доказателство по делото Протокол за ПТП №1666118/22.02.2018 год., се
установява, че към датата на настъпване на процесното ПТП на посочения пътен
участък, намиращ се в с.Веселино, общна
Смядово, ул.“***“, до дом №9 по посока на движението към гр.Варна е имало
препятствие на пътя – дупка с ширина, дължина и дълбочина 15 см.. В тази връзка
съдът съобрази обстоятелството, че Протоколът за ПТП е официален
удостоверителен документ, който се ползва с материална доказателствена сила и съгласно
разпоредбата на чл.179, ал.1 от ГПК задължава съда да приеме, до доказване на
противното, че удостоверените в него факти действително са се осъществили.
Законната доказателствена сила обхваща, както лично възприетите факти от
издателя на официалния документ – съответното длъжностно лице, удостоверило
тези факти в кръга на службата си, а така също и мястото и датата на съставяне
на документа. В настоящия случай изложеното в протокола за ПТП се потвърждава и
от изготвената в хода на съдебното производство САТЕ, по която вещото лице дава
заключение, че механизма на ПТП отговаря на настъпилите щети, описани в описа
на застрахователя и констатирани в протокола за ПТП, както и че настъпилите
щети могат да бъдат получени по начина, описан в протокола за ПТП. Следователно
последният следва да се приеме за годно доказателство, удостоверяващо датата и
мястото на станалото ПТП, механизма на същото, нанесените на пострадалото МПС
щети, както и наличието на неравности в посочения в протокола пътен участък. В подкрепа на този извод са и събраните в хода
на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К.В.Г.,
който възпроизвежда изложената по-горе фактическа обстановка, като заявява, че
при попадане на автомобила в посочената дупка, която не е била обозначена и е
била невидима, с оглед запълването й с дъждовна вода, са били спукани двете
леви автомобилни гуми на собствения му лек автомобил.
В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че
посочения по-горе протокол за ПТП не е бил оспорен от страна на ответника,
поради което същият, преценен в унисон с останалия, събран по делото
доказателствен материал се явява годно доказателство за установените в него
факти.
По отношение на третата предпоставка, свързана с
ангажиране отговорността на ответника, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 от ЗП, републиканските пътища се управляват от
Агенция „***”, като разпоредбата на чл.19, ал.2, т.3 от същия закон включва в
това управление и дейностите, свързани с ремонта и поддържането на пътищата.
Следователно от изложеното се установява по безспорен начин, че именно в тежест
на ответника е било задължението за поддържане на републиканските пътища, към
които спада и посочения по-горе пътен участък било то чрез лични действия или
чрез възлагане на договорно задължение на трето лице. В настоящия случай по
делото не съществува спор, че посочения пътен участък, на който е станало
посоченото ПТП е част от републиканската пътна мрежа и съставлява част от път II-73 Шумен – Карнобат, както и че именно ответникът е имал задължението за
неговия ремонт и поддръжка. А с оглед на
изложеното ответникът следва да отговаря и за вредите от неизпълнението на
възложената работа по ремонта и поддръжката на посочения пътен участък от което
и да е трето лице, поради което следва да отговаря за щетите, причинени,
вследствие неравности по същия.
По делото липсват доказателства, от които да се
направи извод, че посочените неравности са били обозначени по някакъв начин или
че от страна на ответника или друго лице са били извършени каквито и да е
действия, които да са имали за цел да предотвратят евентуално причинени щети,
вследствие на констатираната пътна неравност.
Съдът не кредитира възраженията на ответната
страна за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на автомобила, поради неправомерно поведение от негова страна, изразяващо се в
нарушаване правилата за движение по пътищата.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че по делото липсват
каквито и да е данни и доказателства относно посоченото от ответника твърдение.
Както става ясно от материалите по делото и по-конкретно от приложения по
делото Протокол за ПТП
№1666118/22.02.2018 год. и от събраните
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г., при посещението на
служителите от РУ – гр.Велики Преслав на местопроизшествието, същите не са
констатирали каквито и да е нарушения на правилата за движение по пътищата,
поради което такива не са били отразени в съставения от тяхна страна протокол и
не е била ангажирана административно-наказателната отговорност на водача на
автомобила.
По отношение размера на щетите съдът съобрази
обстоятелството, че същият напълно съвпада със заключението на изготвената по
делото съдебно-автотехническа експертиза. В същото време от материалите по
делото се установява, че на застрахованото лице е била изплатена сумата, след
приспадане на дължимата от негова страна поредна застрахователна вноска. Същото
се отнася и за претендираната сума от 25 лева, представляваща направени
обичайни разходи за ликвидиране на щетата, включваща разходи за възнаграждение
за оглед от вещо лице, фотоматериали, софтуер, ползване база данни при
въвеждане на щетата и обработката й. С оглед на всичко гореизложено, настоящият
състав намира, че искът се явява основателен и доказан за сумата, определена в
заключението на вещото лице, която напълно съвпада и с претендираната от
ищцовото дружество сума, а именно 363.24 лева, включваща 338.24 лева – изплатено
застрахователно обезщетение по щета №470417181809312 и 25.00 лева – обичайни
разходи по ликвидиране на щетата, поради което следва да бъде уважен изцяло.
С оглед уважаването на главния иск се явява
основателен и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава плащането на
застрахователното обезщетение, считано от датата на завеждане на исковата молба
– 18.09.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в размер
на 630 лева, включващи заплатена държавна такса, възнаграждение за свидетели и вещо
лице и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
С оглед изхода на делото на ответника разноски не
се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА Агенция
„***” гр.София 1606, бул. „***” №3, чрез
представителя на територията за административна област - Шумен - „***”, гр.
Шумен, с адрес: пл. „***” №2 да
заплати на ЗАД “***”, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „***”
№5, представлявано от Н. Ч. и К. Р., действащи чрез
пълномощника „***“, гр.Варна, управлявано от адв.Б. Д.сумата от 363.24 лева /триста шестдесет и три лева и двадесет
и четири стотинки/, представляваща главница, включваща 338.24 лева - изплатено
застрахователно обезщетение по щета №470417181809312
във връзка със сключена Застрахователна полица за застраховка „Каско” №4704170700001921
с период на валидност 23.12.2017 год. – 23.12.2018 год. и 25.00 лева – обичайни разноски по
ликвидиране на щетата, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 18.09.2018 год. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Агенция „***” гр.София 1606, бул. „***” №3, чрез
представителя на територията за административна област - Шумен - „***”, гр.
Шумен, с адрес: пл. „***” №2 да заплати
на ЗАД “***”, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„***” №5, представлявано от Н. Ч. и К. Р., действащи
чрез пълномощника „***“, гр.Варна, управлявано от адв.Б. Д.сумата от 630.00 лева /шестстотин и
тридесет лева/, включващи направени от тяхна страна разноски в настоящото производство за заплатена
държавна такса, възнаграждение за свидетели и вещо лице и адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: