Р Е Ш Е Н И Е

1060/3.12.2018г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година

В открито заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар:Й. К.

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик

ГД № 2726 по описа за 2018 г. на ШРС

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.150 от Семейния кодекс.

Производството по реда на чл. 310, ал. 1, т. 6 ГПК е образувано по молба от Д.П.С., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на непълнолетната В. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: *** при ШАК, срещу Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес ***.

Ищцата твърди, че ответникът е баща на непълнолетната В. Д. Д., ЕГН **********.

По силата на съдебно решение по ГД №***/*** год. е бил увеличен размерът на издръжката, дължима от бащата, от 30лв. на 80лв., считано от ******г. Твърди, че от ***г. са изминали 10 години и значително са нараснали нуждите на детето от финансови средства за обучение и издръжка. Сочи, че от 2016г. и до момента детето учи в училище в Л. и сумите, необходими за обучението му, са се увеличили значително. Заявява, че детето и тя имат много разходи, свързани включително и с обучението на майката, за което същата е изтеглила кредит от 9 250 паунда.

Моли съда да постанови решение, с което да измени размера на определената месечна издръжка от 80 лева на 200 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – ***г. до настъпване на законни причини, водещи до изменение или прекратяване правото на издръжка, както и да бъде осъден ответникът да заплати направените по делото разноски.

С определение от ***г на ответника е назначен особен представител адв. Ш. при ШАК.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, са редовно връчени на особения представител на ответника, като в законоустановения едномесечен срок е депозиран писмен отговор. В отговора заявява, че искът по чл. 150 от СК е неоснователен. В съдебно заседание се явява особеният представител адв. Ш..

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата прави изменение на предявения иск за издръжка, като го намалява на 150лв. и оттегля иска до пълния предявен размер от 200лв.

По делото са приложени гр.д. № ***/2018г. на ШРС и гр.д. № ***г. на ШОС.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ответникът е баща на непълнолетната В. Д. Д., с ЕГН **********, което се установява от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №*** от ***г. Със съдебно решение по ГД №***/*** год. по описа на ШРС, е бил изменен размерът на дължимата от бащата месечна издръжка от 30 лв. на 80лв. От датата, към която е била определена последната издръжка за детето, до настоящия момент, са изминали 10 години и значително са нараснали нуждите на детето от финансови средства за обучение и издръжка. Към настоящия момент В. Д. Д. е на 13 години. От 2016г. и до момента учи в училище във В., видно от приложените по делото доказателства. Ищцата е представила като доказателство за своя доход Трудов договор /с превод /, с посочено възнаграждение 832 лири стерлинги. Същата полага грижи за малолетното дете, както и се грижи и за друго свое дете, което се установи от показанията на разпитания свидетел. От показанията на бащата на ищцата се установява, че ищцата се е установила с новото си семейство в К. В., учи, ползва кредит за обучение, работи и е закупила жилище.

По отношение на ответника няма представени доказателства за доход, както и липсват данни за регистрирани към момента трудови договори. Същевременно, от приложеното по делото като доказателство гр.д. № ***/ 2018г. на ШРС, се установява, че ответникът има алиментни задължения към друго малолетно дете – А., родено през ***г.

От представеното копие на НА *** от ***г. се установява, че ответникът, заедно с Р. Д., е прехвърлил чрез дарение на малолетната А., апартамент *** в гр. Шумен, на ул. „С. Ш“ *** и гараж.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото и приети писмени доказателства, както и от гласните доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че от датата, към която е била определена последно издръжката за В. Д. Д., с ЕГН **********, до настоящия момент, е изминал период от около 10 години.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена, а изменение на обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.

В настоящия случай, от материалите по делото, както и от показанията на разпитания свидетел, се установява по безспорен начин, че с оглед възрастта на В. Д. Д., с ЕГН **********, са се увеличили разходите, необходими за отглеждането й. Нараснали са и ежедневните й потребности от храна, облекло, учебници и други помагала. Нуждите на детето следва да бъдат преценени с оглед обичайно необходимото за деца на съответната възраст, като се съобрази нуждата от средства за храна, облекло, учебници, помагала, за интелектуално и културно развитие, както и средствата, необходими за ежедневно посещение на училище. Съгласно задължителна съдебна практика на ВКС- Постановление № 5 от 30.XI.1981г., Пленум на ВС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение, а възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Според същото постановление, възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определя от доходите, имуществото и квалификацията им. Застъпено е становището, че при определяне размера на издръжката, от значение е обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето. При определяне размера на издръжката, следва да се вземат предвид усилията, които се полагат от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, дадена по чл.290 от ГПК – Решение № 280/ 28.09.2011 г. по гр. дело № 1654/2010 г. на ВКС, III г. о., Решение № 341/ 01.11.2011 г. по гр. дело № 147/2011 г. на ВКС, III г. о. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.

При преценка доходите на ответника, съдът съобрази, че същият е в работоспособна възраст, като прие, че следва да реализира доход в размер на минималната работна заплата за страната. Същевременно по делото са налични доказателства за задължения на ответника по отношение на друго малолетно дете. Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл. 27, т. 2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от Република България и се явява част от вътрешното ни право, съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед на описаните нужди на детето от издръжка и очертаното фактическо материално състояние на неговите родители, съдът намира, че за детето В. Д. Д., съобразявайки възрастта му, следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 250 лева, въпреки, че посочената сума е по-малка от минималната работна заплата, установена за страната и по-малка от минималния средностатистически доход, необходим за издръжката на един член на семейство.

Съгласно нормата на чл. 140, ал. 3 от СК, тази сума следва да се разпредели между родителите съобразно с възможностите им, като се вземат предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, полагани от страна на майката.

В този смисъл, съобразявайки че бащата следва да реализира доход в размер на МРЗ за страната, съдът намира, че същият следва да участва в издръжката за детето В. Д. Д., с ЕГН **********, със сумата от 130 лв. Останалата част от издръжката в размер на по 120 лева, следва да се поеме от майката, която ще продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. При определяне размера на издръжката, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, а съгласно Постановление на МС № 22/ 26.01.2017г., определеният размер на минималната месечна работна заплата за страната е в размер на 510 лева от 01.01.2018г., т.е. една четвърт е сумата от 127,50лв. Съдът съобрази и обстоятелството, че детето се отглежда в К. В., а майката получава доход в значително по-висок размер от МРЗ за страната.

Така увеличеният размер на издръжката за детето е дължим, считано от датата на подаване на настоящата искова молба – *** год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до първо число от месеца, за който се отнася. Искът следва да бъде отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 150лв., като неоснователен и недоказан.

На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса, съобразно увеличения размер на издръжката в размер на 72 лв.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати съразмерно уважената част, разноските за особен представител в размер на 214,28лв., като разликата до пълния размер, заплатен от съда - 300 лв., остава за сметка на държавата.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение по гр. д. № ***/*** г. по описа на ШРС, ИЗДРЪЖКА, дължима от Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, в полза на детето В. Д. Д., с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Д.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 80 лева на 130лв./сто и тридесет/ лева месечно, считано от ***год., платима до 1-во число от месеца, за който се отнася, до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до предявения размер от 150лв./сто и петдесет/лева, като неоснователен и недоказан .

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, в осъдителната част за издръжката, решението подлежи на предварително изпълнение.

ОСЪЖДА Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на ШРС, сумата от 72,00лв./седемдесет и два/ лева, представляваща държавна такса по делото и 5,00 лв./пет/лева при издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Д.Р.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, разноски за възнаграждение на особен представител по делото, в размер на 214,28лв./двеста и четиринадесет лева и двадесети осем ст./

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата обявена в с.з.-10.12.2018г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: