1104/13.12.2018г.
Шуменският районен съд, в публичното
заседание на двадесет и девети ноември ,
през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
при секретаря
А.Пушевска, като разгледа докладваното
от районният съдия
гр.д. №2727 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Предявени са искове с правно основание
чл.144 и чл.149 от СК
Депозирана
е искова молба от М.Д.К., ЕГН **********, адрес *** срещу Д.К.П. , ЕГН **********,
адрес: ***.“, в която посочва , че
ответникът е неин баща , който считано от навършване на пълнолетието и
не и заплаща издръжка . Та продължавала
да учи в ПГИ –Шумен . Баща и работи в А. Казанлък , като счита , че за него
няма да представлява затруднение да заплаща издръжка от 150 лева . Баща и има
имоти , работи , а тя се нуждае от
учебници , тетрадки , помагала и др. Съобразно изложеното моли да бъде
постановено решение , по силата на което ответникът да бъде осъден да и заплаща
месечна издръжка в размер на 150 лева , считано от 28.04.2018г.
Ответникът признава , че след навършване на пълнолетие
не е плащал издръжка . Посочва , че по делото не е установено с категоричност ,
че ищцата продължава да учи в средно учебно заведение . Заявява , че издръжка от 150 лева ще го
затрудни финансово , т.к. има още две деца . Погасява банков кредит от 200 лева
месечно . Заявява , че има възможност да плаща издръжка най-много от 130 лева ,
счита , че искането за присъждане на издръжка за минало време е неоснователно .
Съдът
въз основа на събраните по делото доказателства , преценени отделно и в
съвкупност възприе от фактическа и правна страна следното : От
Удостоверение за раждане , издадено въз основа на Акт за раждане № *** г. на Община
Казанлък се
установява , че ответникът е баща на
ищцата , като последната е станала пълнолетна на 28.04.2018г. , т.е. налице е първата кумулативна
предпоставка за присъждането на издръжка по чл.144 от СК .
По делото е представено Удостоверение изх. № *** г. издадено от ПГ по Икономика
гр. Шумен, в което е посочено , че ищцата е записана като редовна ученичка в 12
клас .Горното
доказва и наличието на следващите предвидени от закона предпоставки ,
обуславящи правото на издръжка по чл.144
и чл.149 от СК – детето учи в
средно учебно заведение . Ответникът възразява , че т.к. посоченият документ е
издаден на 20.09.2018г. , за периода от
навършване на пълнолетие на ищцата 28.04.2018г. до датата издаване на
удостоверението липсват доказателства , че ищцата е била ученичка . Съдът
намира за неоснователно възражението , т.к. видно от представеното Писмо изх.№***г.
на ПГИ гр.Шумен се доказва , че ищцата е
била редовна ученичка и през учебната 2017/2018г. или към 28.04.2018г. също е учела в средно учебно заведение .
Излишно е да се коментира , че в периода на лятната ваканция между 11 и 12 клас
ищцата също има право на издръжка , т.к. не губи статута си на ученичка в
средно учебно заведение .
Основното
възражение на ответника , релевантно за спора , е свързано с последната предпоставка по чл.144 от СК и касае доходите
му . Съобразно представеното Удостоверение издадено от „А.“ гр.Казанлък ,
ответникът реализира брутно трудово възнаграждение от около 800-900 лева . Той
заявява , че е в обективна невъзможност да заплаща издръжка в претендирания
размер , т.к. има две непълнолетни деца и заплаща ежемесечно вноска от 200 лева
по банков кредит. От представените Удостоверение за раждане , издадено въз
основа на Акт за раждане №*** и Удостоверение за раждане , издадено въз основа
на Акт за раждане №***г. на Община Стара Загора се потвърждават твърденията на
ответника , че е баща на две непълнолетни деца , към които е алиментно задължен
. Към настоящият момент минималната издръжка за непълнолетно дете , която всеки
родител дължи е в размер на ¼ от
МРЗ , т.е. от дохода му следва да се приспадне сумата от 255 лева . Твърди , че заплаща месечна вноска за
погасяване на кредит в размер на 200 лева , за което обстоятелство не са
представени доказателства . Отчитайки
горното , а именно възможностите на ответника както и факта , че съгласно представената
Декларация за имуществено състояние , ищцата няма доходи и имущество от които
да се издържа , съдът намира , че
ответникът следва да бъде осъден да заплаща на пълнолетното си дете издръжка в размер на 130 лева . За разликата
от тази сума , до пълния предявен размер от 150 лева , претенцията по чл.144 от
СК се явява неоснователна , т.к. ще представлява затруднение за ответника .
Относно
претенцията по чл.149 от СК , са налице всички изложени по-горе обстоятелства , ето
защо съдът счита , че издръжката следва да бъде присъдена считано от навършване
на пълнолетие на ищцата . Неоснователни са възраженията на ответника , че искът
по чл.149 от СК е недопустим , т.к. не се касае за първоначално определяне на
издръжка . Напротив , искът по чл.144 от СК е самостоятелен , фактическият му
състав е различен от иска по чл.143от СК
- издръжка за непълнолетно дете , ето защо няма пречка да се претендира
издръжка за минало време . Към датата на навършване на пълнолетие на ищцата ,
съдебният акт с който е определена издръжката и като непълнолетна е
преустановил действието си , след което издръжка не присъждана по съдебен ред , което означава , че не
съществува сила на пресъдено нещо , което да прави недопустима претенцията .
Неоснователно е искането съдът да постанови конкретният момент до който
ответникът следва да заплаща издръжка , крайният момент зависи от бъдещи
несигурни събития , с настъпването на които по силата на закона се
преустановява действието на съдебното решение.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи в полза на Бюджета на СВ , по сметка на ШРС сумата 187,20 лева – държавна такса върху уважения размер на исковете.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищеца извършените деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете , а именно 459,33 лева.
На
основание чл.78,ал.3 от ГПК , ищецът дължи на ответника деловодни разноски ,
съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 13,33 лева.
Водим от горното,
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Д.К.П. , ЕГН **********, адрес: ***, да заплаща на пълнолетното си дете М.Д.К., ЕГН **********,
адрес ***, месечна издръжка в размер на 130 (
сто и тридесет ) лева , считано от 28.04.2018г. , ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска , с
падеж първо число на месеца , за който
се дължи , до окончателното и изплащане , до настъпване на причини за нейното
изменяване или прекратяване .
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове по чл.144 и чл.149 от СК
, за разликата от 130 лева до пълния предявен размер от 150 лева , като НЕОСНОВАТЕЛНИ .
На основание чл.242 ал.1 от ГПК, в осъдителната част ,
решението подлежи на предварително изпълнение.
ОСЪЖДА Д.К.П. , ЕГН **********,
да заплати в полза на Бюджета на
СВ , по сметка на ШРС сумата 187,20 (сто осемдесет и седем лева и
двадесет ст. ) лева – държавна такса върху
уважения размер на исковете .
ОСЪЖДА
Д.К.П.
, ЕГН ********* да заплати на М.Д.К., ЕГН **********, деловодни разноски съразмерно
на уважената част от исковете в размер на
459,33 (четиристотин петдесет и девет лева и тридесет и три
ст.) лева .
ОСЪЖДА М.Д.К., ЕГН ********** да заплати на Д.К.П. , ЕГН *********
деловодни разноски , съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на
13,33 (тринадесет лева и тридесет и три ст.) лева .
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок , от
обявяването му – 13.12.2018г.
СЪДИЯ
: