Р Е Ш Е Н И Е
1123/27.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, девети състав, в публично съдебно
заседание проведено на седемнадесети декември, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа
докладваното от съдията ГД № 2855/2018г., по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от И.Й.И. против М.Д.И., в която са предявени, в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
конститутивен иск, с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване на
гражданския брак между страните, поради дълбокото и непоправимо разстройство
настъпило след сключването му, както и небрачни искове, по
които, на основание чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът дължи задължително
произнасяне, както следва: с правно основание чл. 56, ал. 1 СК
относно семейното жилище, както и с
правно основание чл. 53 СК, след прекратяването на брака жената да носи
брачното си фамилно име.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 02.02.1991 г. в
гр. П., Община К., област Ш. с ответницата сключили граждански брак, от които имали две пълнолетни деца.
Първоначално брачните им отношения били добри, живеели при неговите родители в
гр. П., където и отгледали децата. През 2003 г. той заминал на работа в
Испания и след като успял да се установи, през 2006 г. взел ответницата и
децата при себе си. В последствие започнали непреодолимите проблеми, като от
2010 г. не живеели като съпрузи, а от 2017 г. живеели отчуждени. От месец юни
2018 г. се разделили в отделни домакинства, като всеки имал свой личен живот.
Последното им семейно жилище било в гр. Ш., ***, което било напуснато от двамата. Твърди, че не
притежават общо имущество и нямали неподелени вещи. Ищецът няма претенции да
ползва наетото жилище в Испания, което бил напуснал. Моли да бъде постановено
решение, с което да бъде прекратен бракът им, като дълбоко и непоправимо разстроен,
по вина на двамата съпрузи. Не се противопоставя съпругата му да носи брачното
си фамилно име след развода. Не претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответницата подава отговор на исковата
молба, като намира иска за допустим и основателен. Желае да запази брачното си
фамилно име „И.“. Няма претенции за издръжка от съпруга си. Твърди, че нямат
общи имущества и неподелени вещи. Не претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът се явява лично,
като поддържа исковата молба. Ответницата не се явява, представлява се от адв.
О. от АК Шумен, която намира исковата молба за допустима
и основателна, но с оглед обстоятелството, че ответницата е възпрепятствана и
не може да се яви в съдебно заседание между страните не може да бъде постигната
спогодба.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях
граждански брак на 02.02.1991 г., за което обстоятелство е съставен Акт за
граждански брак № *** г. при Кметство село П., Община К., област
Ш.. По делото е прието
споразумение по чл. 49, ал. 4 СК между страните, декларация от ищеца, че няма
доходи, както и договор за продажба на държавен имот.
Съдът,
въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и
в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Изхождайки от установената по
делото фактическа обстановка и поведението на страните, решаващият състав приема за установено, че брачните отношения между
съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното
доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и единство, както и
желание за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на
семейството. Съдът основава изводите си в тази насока, на
събраните в хода на делото доказателства. Предвид всичко изложено, съдът
намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от
съдържание, това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не
съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич,
взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен. В хода на производството не се събраха
доказателства за виновно поведение на ищеца или ответницата, поради което не
следва да се произнася за вината. Семейното жилище, находящо се в гр. Ш., ***,
собственост на трети лица е напуснато от страните. Предвид липсата на спор
между страните, относно фамилното име на съпругата, следва да се постанови
решение, с което след прекратяване на брака, ответницата да носи брачното фамилно име „И.“, на основание чл. 53 СК.
Относно разноските. Страните взаимно не претендират
разноски. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50
лв., която следва да бъде платена от ответницата, след приспадане на
първоначално внесената такса от ищеца в размер на 40 лв., на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Прекратява гражданския брак между И.Й.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, и М.Д.И., с ЕГН ********** и адрес: ***,
сключен на 02.02.1991 г. пред
длъжностното лице по гражданско състояние при Кметство село П., Община К., област
Ш., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански
брак № ***, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Постановява след прекратяването на брака жената да
носи предбрачното си фамилно име „И.“, на основание чл. 53 СК.
Осъжда М.Д.И.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС Шумен, с BG
20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 10.00 лв. (десет лева),
представляваща окончателна държавна такса по иска за развод, на основание чл.
6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: