Р Е Ш Е Н И Е

 

918/22.10.2018г. ,                 Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

Районен съд – Шумен                                                                   седми състав

На 18 (осемнадесети) октомври                                                  Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2858 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

            В молбата си до съда молителите М.А.А. и А.Г.А. излагат, че са съпрузи от 19.10.1996 година. По време на брака си имали родени две деца – А., понастоящем пълнолетен и П, родена на *** година. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.

            В съдебно заседание молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 19.10.1996 г., когато с акт №***/19.10.1996 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, сключват граждански брак. От брака си имат родени две деца – А., понастоящем пълнолетен и П.А.Г., родена на *** г. в гр. Шумен, видно от удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане №***/27.06.2005 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен.

            Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, в състояние е да защити интересите на малолетното дете, поради което следва да бъде утвърдено.

            На осн. чл. 6, т. 2 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи по равно на молителите. Молителят А. следва да заплати държавна такса върху размера на определената издръжка, в размер на 93,60 лв.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът  

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 19.10.1996 г. с акт  № 426/19.10.1996 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, между А.Г.А. с ЕГН **********,*** и М.А.А. с ЕГН **********,***, и двамата със съдебен адресат – адв. С.З.-С. ***, ПО ВЗАИМНО  СЪГЛАСИЕ.

            УТВЪРЖДАВА постигнатото между А.Г.А. и М.А.А. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

            1. След прекратяването на брака М.А.А. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – М.

            2. Местоживеенето на роденото от брака дете П.А.Г. с ЕГН ********** се определя – при майката – М.А.М., на адрес ***.

            3. Упражняването на родителските права по отношение на детето П.А.Г. се предоставя на майката М.А.М.

            4. Определя се режим на лични отношения на бащата А.Г.А. с детето  П.А.Г., както следва: – всяка втора и четвърта седмица от месеца от 11,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя /с преспиване/; както и един месец през лятото, когато майката не е в платен отпуск.

            5. Бащата А.Г.А. с ЕГН ********** се задължава да заплаща на детето П.А.Г. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.А.М. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 130,00 (сто и тридесет) лева, с падеж – 15-то число на месеца за който се отнася, считано от 22.10.2018 г., до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

            6. Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. „Г.Д.” № 56, ет. 8, ап. 58, представляващо лична собственост на М.А.М., след прекратяването на брака СЕ ПРЕДОСТАВЯ на М.А.М., заедно с детето П.А.Г.

7. Молителите не притежават недвижими имоти в режим на съпружеска имуществена общност, подлежащи на делба и нямат взаимни претенции от имуществен характер. Движимите вещи и парични влогове, придобити по време на брака са поделени извънсъдебно и не си дължат суми за уравнение на дяловете.

8. Молителите не си дължат взаимно издръжка след прекратяването на брака.

9. Направените по делото разноски остават за молителите така, както са направени.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 30,00 (тридесет) лв., като ОСЪЖДА А.Г.А. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лв. и ОСЪЖДА М.А.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лв.

ОСЪЖДА А.Г.А. да заплати държавна такса върху размера на определената издръжка в размер на 93,60 лв. (деветдесет и три лева и 60 стотинки).

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.  

 

                                                                                          Районен съдия: