Р Е Ш Е Н И Е

1014/15.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2903 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от А.К.Ж., ЕГН**********,*** и Ж.В.Ж., с ЕГН**********,***, и двамата със съдебен адрес:***, чрез адв.М.М. от ШАК, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

Молителят Ж.В.Ж. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител – адв.М.М. от ШАК, като поддържа молбата си за прекратяване на брака и изложеното споразумение.

Молителката А.К.Ж. в съдебно заседание също се явява лично и с упълномощен представител – адв.М.М. от ШАК, като поддържа молбата за прекратяване на брака и изложеното в нея споразумение по чл.51 от СК. Моли съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите Ж.В.Ж. и А.К.Ж. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 05.09.1987 год. в гр.Димитровград, област Хасково, за което бил издаден Акт за граждански брак №283/05.09.1987 год. От брака си имали родени две деца – В. Ж.Ж., роден на *** год. и К. Ж.Ж., родена на *** год., които към настоящия момент са навършили пълнолетие. Двамата живеели в семейно жилище, намиращо се в ***. В исковата молба страните заявяват, че са постигнали съгласие същото за в бъдеще да се ползва от молителката. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си. Молителите заявяват, че нямат претенции един спрямо друг за изплащане на издръжка. Молителката след прекратяване на брака желае да запази брачното си фамилно име Ж.. Разноските по делото се поемата от молителите поравно.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Удостоверение за сключен граждански брак от 05.09.1987 год., Пълномощно, Вносна бележка за заплатена държавна такса от 10.10.2018 год..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, ведно с направените в съдебно заседание уточнения, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Ж.В.Ж. и А.К.Ж. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съобразявайки материалите по делото, липсата на доказателства относно доходите на съпрузите, тяхното здравословно състояние, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде в размер на 40 лева. В същото време от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото молителката е заплатила държавна такса в размер на 25 лева, а след приключване на производството молителят е довнесъл държавна такса също в размер на 25 лева, поради което не се налага допращане от тяхна страна. В тази връзка при преценка на въпроса за разноските съдът съобрази постигнатото между молителите споразумение в този смисъл, а именно разноските по делото да бъдат поети от страните поравно.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

РЕШИ

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между А.К.Ж., ЕГН**********,*** и Ж.В.Ж., с ЕГН**********,***, и двамата със съдебен адрес:***, чрез адв.М.М. от ШАК, сключен с Акт за граждански брак №283/05.09.1987 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между А.К.Ж. и Ж.В.Ж. споразумение в следния смисъл:

І. Семейното жилище, находящо се на адрес: *** се предоставя за ползване на молителката А.К.Ж., ЕГН**********, като съдът констатира, че молителя Ж.В.Ж., с ЕГН********** го е напуснал.

II. Всички придобити по време на брака парични задължения за в бъдеще ще бъдат погасявани единствено от съпругът, който е поел съответното задължение.

IIІ. След прекратяване на брака молителката А.К.Ж., ЕГН********** запазва брачното си фамилно име Ж..

ІV. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

V. Разноските по делото се поемат от молителите поравно.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева, като констатира, че същата е заплатена изцяло.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: