Р Е
Ш Е Н
И Е
1120/20.12.2018г.
Шуменски
районен съд, в публичното заседание на шести декември ,
през две хиляди и осемнадесета
година, в състав :
Съдия: Зара Иванова
при
секретаря А.Пушевска , като
разгледа докладваното от
районният съдия гр. д.
№2920 по описа
за 2018 г., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.
143 ал.2 от и чл.149 от СК
Депозирана
е искова молба от М.В.И. , ЕГН ********** , действаща като майка и законен
представител на малолетното си дете В.М.В., ЕГН ********** , настоящ адрес: *** срещу М.В.М. , ЕГН ********** , адрес: *** ,
в която посочва , че с ответника живеели
на съпружески начала , като от съвместното им съжителство се родило детето
В.М.В., ЕГН ********** . През 2008г. се разделили . През 2012г. завела детето
да се види с баща си , контакта им бил около 20 минути и от този момент бащата
не търсил детето . Тя живее в жилище , което и е предоставено за ползване , заедно
с детето В.М.В. и другото си дете Д.Б. . С малката си заплата не може да
осигурява средства за издръжката на детето . Съобразно изложеното моли да бъде
постановено решение , по силата на което ответникът да бъде осъден да и заплаща
месечна издръжка в размер на 200 лева , считано от 11.10.2017г.
В
срока по чл.131 от ГПК , ответникът заявява , че искът е неоснователен . Твърди
, че ищцата е получила значителна сума от продажба на собственото му жилище ,
която следва да осигури издръжка за детето му . Твърди , че в момента е без
доходи и не в състояние да плаща исканата сума .
След като се запозна със събраните по делото доказателства и ги прецени
по отделно и в съвкупност, съдът възприе следното:
От Удостоверение за
раждане издадено въз основа на Акт за раждане № ***. на Община Шумен е видно ,
че ответникът е баща на детето В.М.В., ЕГН
********** . Между страните не е спорно ,
че родителите на детето не живеят заедно от 2008г. Съобразно показанията на св.Я.З. единствено майката се грижи за детето –
физически и материално И двамата разпитани свидетели твърдят , че бащата на
детето не допринася финансово за отглеждане на детето си . Поради горното ,
съдът намира , че исковете по чл.
143 ал.2 от и чл.149 от СК се явяват основателни по същество .
. При определяне
на размера на издръжката, съдът следва да се съобрази с нуждите на детето и възможностите на родителите.
Съобразно Удостоверение за доходите на М. И.
издадено от „Л. л.“ ООД гр. Шумен с дата 25.09.2018 г. , ищцата реализира
доходи в размер на около 400 лева . Тя твърди , че има и друго малолетно дете
към което е алиментно задължена , но не са представени доказателства в тази
насока . Ответникът е безработен , служебна бележка издадена от Бюро по труда гр. Велики Преслав изх. №
60-03-10-40901/23.01.2018 г., но т.к. същият е в трудоспособна възраст , няма
доказателства за наличие на обстоятелства , които да възпрепятстват полагането
на труд , съдът приема , че е в състояние да реализира поне минималната за
страната работна заплата , т.е. към момента 510 лева . От друга страна детето е на 11 години , необходими са му парични средства както за
задоволяване на обичайни нужди – храна , облекло , отопление и др. , така и
допълнителни средства за нужди свързани
с образованието му . Не са наведени
обстоятелства за наличие на специфични или извънредни нужди на детето .
Ответникът въвежда възражения , че е давал значителни суми на ищцата , за които
не са налице доказателства а и са ирелевантни , т.к. касаят период извън
процесния .
В резултат на посочените обстоятелства обуславящи нуждата и конкретния
размер на средствата за издръжка , както и доказателствата относно доходите на
родителите и съвкупната им преценка ,
съдът намира , че общият и размер следва да е 250 лева , от които 150 лева да се заплащат от бащата , който няма задължение да дава издръжка на
други деца и 100 лева от майката , която полага
непосредствени грижи за детето . Издръжката е дължима , считано от 11.10.2017г.
, т.к. от представените доказателства се
установи по несъмнен начин , че ответникът не е осигурявал издръжка ,
включително и една година преди завеждане на иска .
За разликата от 150 лева , до пълния предявен размер от 200 лева ,
исковете се явяват неоснователни .
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК,
ответникът дължи по сметка на ШРС държавна такса върху присъдения размер на
издръжката за минало и бъдеще време в размер на 288 лева.
На
основание чл.38 , ал.2 вр. ал.1 , т.1 от ЗА
ищецът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца – адвокат З. П. – РАК , сума в размер 100 лева – адвокатско възнаграждение , съразмерно
на отхвърлената част от исковете по чл. 143 ал.2 от и чл.149 от СК, определено на основание чл.21
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения .
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
На основание чл.149 от СК , ОСЪЖДА М.В.М. , ЕГН ********** , адрес: *** да заплати на малолетното си дете В.М.В., ЕГН ********** , чрез неговата майка и законен представител М.В.И. , ЕГН ********** , настоящ адрес: *** , месечна издръжка в размер на 150 (сто и петдесет) лева , за периода от 11.10.2017г. до 11.10.2018г. , с падеж първо число на месеца, за който се дължи , ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, до окончателното и изплащане .
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл.149 от СК , за разликата от 150 лева , до
пълния предявен размер от 200 лева ,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА М.В.М. , ЕГН ********** , да заплаща на малолетното си дете В.М.В., ЕГН ********** , чрез неговата майка и законен представител М.В.И. , ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150 (сто и петдесет) лева , считано от 11.10.2018г. , до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване правото на такава, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл.143
ал.2 от СК , за разликата от 150 лева
до пълния предявен размер от 200 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, в осъдителната му част решението подлежи на
предварително изпълнение.
ОСЪЖДА М.В.М. , ЕГН ********** , да заплати в полза на бюджета на
СВ , по сметка на ШРС сумата от 288 ( двеста осемдесет и осем ) лв. -
държавна такса върху уважения размер на издръжката за минало и бъдеще време .
ОСЪЖДА М.В.И. , ЕГН ********** да заплати на адвокат З. П. от РАК , сумата 100
лева – адвокатско възнаграждение , дължимо на основание чл.38 , ал.2 вр. ал.1 , т.1 от ЗА ,
съразмерно на отхвърлената част от исковете .
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на обявяването му – 20.12.2018г.
СЪДИЯ: