Р Е Ш Е Н И Е

996/12.11.2018г. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На осми ноември през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2995 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, вр. чл. 50 и сл. СК и чл. 3 от Регламент № 2201/2003г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент /ЕО/ № 1347/2000г.

Производството е образувано по искова молба, предявена от Д.М.Б., ЛН № ***, гражданин на О. К. В., с продължително пребиваване в Р Б., адрес: с.Б., общ.П., обл. В., ул.“Д.“ ***, съдебен адрес:***, ***, чрез адв. А .А. и С.Д.Б., ЛН № ***, гражданин на О. К. В., с продължително пребиваване в Р Б., адрес :с.Б., общ.П., обл. В., ул.“Д.“Д., съдебен адрес:***, ***, чрез адв. А .А., за прекратяване на сключения между тях граждански брак, поради развод по взаимно съгласие.

Регламент № 2201/2003г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент /ЕО/ № 1347/2000г., е основен източник на производно право в нормативната система на Европейския съюз. Легалната му дефиниция се съдържа в чл.249, ал.2 от Договора за създаване на Европейската общност , който гласи: "Регламентът има общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и е директно приложим във всички държави членки". Регламентът е нормативен акт, който е задължителен в своята цялост и става част от действащото право в държавата-член, като част от автономното общностно право. Регламент /ЕО/ № 2201 от 27.11.2003г. урежда правилата относно компетентността на съдилищата, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, постановени в една държава членка, в друга държава членка. Съгласно чл.1, ал.1, б.”А”, Регламент № 2201/2003г. се прилага по граждански дела, отнасящи се до развод, раздяла или унищожаване на брака, без да се занимава с въпросите за основанията за развода, имуществените последици на брака или други допълнителни въпроси /§ 8 от Преамбюла/. В чл.3, ал.1, б. „ а” са предвидени множество алтернативни компетентности с основен критерий обичайното местопребиваване на съпрузите, като е спазена и традицията относно международната компетентност по брачните дела - държавата, чиито граждани са и двамата съпрузи /чл.3, ал.1, б.”б” /.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 3, ал.1, б. „А“, пр. първо от Регламента, настояща инстанция приема, че е налице компетентност на ШРС да се произнесе по иска за развод по чл. 50 от СК.

По делото са представени копия от Удостоверение за постоянно пребиваване в Б. на С.Б., издадено на ***г. от МВР – Шумен ;Договор за наем от ***г. на имот находящ се в гр. П., ул. „С. П.“ ***, които обуславят и подсъдността на молбата по смисъла на чл. 530, ал.2 от ГПК.

Съпрузите основават искането си на твърдения за постигнато сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака. Твърдят, че от брака си нямат деца и са постигнали споразумение по смисъла на чл. 51 от СК, относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите, фамилното име и имуществените отношения, представено в писмен вид към молбата.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителите поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, както и постигнатото помежду им споразумение.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молителите са съпрузи на основание сключен граждански брак на ***г. в Н. К. Х., Б. Р. ***, С., Област С. Й., в графство С. Й., пред С А К. - Заместник завеждащ служител по вписванията. Двамата са продължително пребиваващи в Б., за което са представени заверени копия на Удостоверение № ***, с валидност до ***г., адрес: с.Б., общ.П., обл. В., ул.“Д.“Д. и Удостоверение № ***, с валидност до ***г, адрес: с.Б., общ.П., обл. В., ул.“Д.“Д..

Съдът, след като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата за развод по взаимно съгласие, счита, че решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо и не желаят съдът да издирва мотивите за прекратяване на брака. Като прецени, че споразумението между страните удовлетворява съдържателните изисквания на чл. 51 от СК: изчерпателно е, не противоречи на закона и на морала, намира, че същото следва да бъде утвърдено, а разводът между двамата съпрузи- да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв. Съдът констатира, че първоначалната държавна такса от 25лв. е заплатена от молителя. Като съобрази неговото изявление в съдебно заседание относно поемане на окончателно определения от съда размер за разноските, съдът намира,че следва да възложи на молителя да заплати държавна такса в размер на 40лв., на основание чл. 6, т.2 от Тарифата за ДТ по ГПК.

Предвид изложеното, Шуменски районен съд

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Д.М.Б., ЛН № ***, гражданин на О. К. В., с продължително пребиваване в Р Б. - Удостоверение № ***, с валидност до ***г., и С.Д.Б., ЛН № ***, гражданин на О. К. В., с продължително пребиваване в Р Б.-Удостоверение № ***, с валидност до ***г., сключен на ***г. в Н. К. Х., Б. Р. ***, С., Област С. Й., в графство С. Й., пред С А К., Заместник завеждащ служител по вписванията, по взаимно съгласие, на основание чл. 50 от СК.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 от СК, в следния смисъл:

Семейното жилище, находящо се в с.Б., общ.П., обл. В., ул.“Д.“Д., е напуснато от двамата и впоследствие продадено от двамата.

След прекратяването на брака, никой от молителите не дължи издръжка на бившия си съпруг.

Молителите декларират, че нямат имоти и движими вещи или парични влогове, придобити по време на брака, които да са СИО и да са предмет на спорове и делба.

След прекратяване на брака, молителката си запазва брачното фамилното име Б..

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40,00лв. /четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА С.Д.Б., ЛН № ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС- Шумен, държавна такса в размер на 40,00лв. /четиридесет/ лева, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото решение да се връчи на молителите, заедно със съобщението за постановяването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: